На снимката - дом с разцъфнали цветя и спиралата на живота изобразена. Изт. cvetq.eu
Само ако можем да свържем тази притча с Христовото учение и колко много, много бихме разбрали за програмките на хората и за това, което с ума не се разбира, а се разбира само с притчи.
"В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство. Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
- Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре…
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата.
Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
- Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…
- Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости…
Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи.
А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
- Какво стана, видя ли нещо?
- Да… – унило отвърнал мъжът.
- И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
- Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ…"
Източник: obekti.bg
Искам да свържа и кажа повече, макар че всичко е казано, но не всеки ще го разбере, притчата.
Когато обвиняваме - ти си виновен, ти си грешен. Това е израз на неверие и липса на любов. Там където е Любовта е ВЯРАТА и грехът липсва.
В този дом в който няма караници, има мир. Това е домът на любовта.
Там никой не обвинява, а всеки е готов да приеме вината на другия за своя от любов, която е в него естествено.
Вижте същите примери в Христовото учение и притчи, колко много са и колко биха ни говорили ако можехме да ги четем със сърцата си, а не с умовете си.
Обикновено страхливия гледа все на греха защото трудно се справя и защото не вижда любовта. Обикновено низшия гледа на греха. Затова мъжа в едното семейство казва - аз съм виновен, не си ти на жена си.
Не направи ли същото Христос? Той не каза ли - Аз съм виновния и аз плащам. Ти не си виновен повече, щото твоята вина е на мен, аз я вземам поради любота която имам към теб. И ти нямаш вина и нямаш последствия от тази вина.
Както мъжът в едно семейство прави към жена си.
А в другото семейство, мъжът е недорасъл в любовта и затова не може да вземе греха на жена си. А може само да я обвинява, защото не му достига любов и знание и сила, страхът надделява в него.
Знам, знам че няма да ме разберат законниците. За тях съвършенството е в липсата на грях. Но всъщност съвършенството за Бог не е в липсата на грях, а в липсата на послушание на Божия глас. Този пример е даден, когато Бог говори на Самуил. А че вярата и любовта са свързани също е писано във Второзак. 13 за лъжепророците и как се изпитва любовта от вярата. Който не ти вярва, не те люби. Това е истината. Така и Бог изпитва любовта на хората към него, а не според греха. Всички си учим уроците ежедневно и докато се учим, ще грешим. Затова е и писано, че няма праведен ни един на Земята. Всички са грешни. Щото всички са ученици и учители едновременно. От което следва, че няма грехове, а има само уроци ненаучени и те се повтарят докато ги научим.
Когато сочиш другия с един пръст за грях и вина, останалите три сочат тебе.
С каквато мярка съдиш, ще ти се отсъди и на тебе и с каквато мярка мериш.
Ако прощаваш и показваш милост и на теб ще ти се прости и покаже милост. Ако ли не и на теб няма да ти се плати големия дълг. Та ако искаш продължавай човеко да съдиш и да виниш и да гледаш вината в другите, въпреки всичко писано и казано. Това зависи от програмката ти, но както мериш, така и на теб ти се отмерва.
Как постъпи Христос с прелюбодейката, осъдена на смърт с камъни?
Да не би да и каза: покай се, виновна си и след това ще те спася .... НЕ, НЕ и НЕ...
Защо не виждате се питам видното, защо е скрито за вашите очи и илюзията пречи, да видите?
Исус каза: Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка /нека пръв изрече присъдата, нека пръв хвърли камъка ..../ . Нямаше такъв и всички си тръгнаха.
Ей това съзнание когато го достигнем, тогава ще сме Христови.
Сам срещу всички убийци на жени, убийци с камъни и само с едно изречение смири тези всичките човеци взели камъните, за да убиват.
Още много, много примери има и в живота и в писанията за който има очи. Няма да стигне времето, че да изпишем като потвърждение на всичко до тук и как всичко се навързва за който вижда...
Христос отдавна е приключил с греха, но изглежда умовете човешки в илюзията не са и не могат да приключат. Ето и това се потвърждава.
Евреи 9:28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
Христос повече не се занимава с греха, а Любовта.
Страхуват се от греха само тези, които нямат знанията и които искат да налагат собствената си правда, овехтяла дреха. Страхуват се от греха, тези които не са дорасли до любовта.
Дори старозаветния бог, който унищожил децата си с потоп се размислил по едно време/доста си сменял мислите и разкайвал може да забележите като шизофреник е описан в писанията, които са преписване от други източници, по-стари събрани. Тоест не са пръвоизточника/.
Осия 6:6
Защото милост искам, а не жертва, И познаване Бога повече от всеизгаряни
Та цялото писание е в подкрепа на тези ми разсъждения за който има очи да види и за който има уши да чуе и да разбере повече от писано, да ви се даде на всички четящи. Дай Боже, както на мен ми се даде - да се разбере това, което не се разбира с ума. Да се разбере от сърцето и духа.
муспи - За каква любов може да става дума при взаимно изключващи се същности, при хора създадени от Бог с души, и бездушни човеци, Адамовото потомство, заляло света от Мароко до Мексико. Те са създадени от локалния мини дявол Йехова (Яхве, Люцифер, Аллах, Ваал, Ленин, Ротшилд, Б. Борисоф) във II глава и оттам до края на Стария завет е еврейски фолклор, - I e откраднато от някъде и сложено за да дава Истинност на библията. Евреите макар и нисши, съвсем потънали в Пропастта при Контракта си с този дявол, имат чувство за истина - иначе как ще паразитсват, но - проклятие - не го осъзнават. Любов може да се спусне до само съзнаващи се същности - до Души. Оттам нататък е съвсем вражеско! - любовта се реализира Там от където е спусната, а в този материален, създаден от дявола свят, чрез твърдия но илюзорен материал се люби в Отвъдното, - но на който е дадено. Голямо огорчение за жидидите, защото е направено да го усещат и да не могат да го оставят - като абонамент! Неспособните да усетят това, приемат чистосърдечно любовта за дил, който нищо не коства а може да донесе приход. Да, така е при тях - това което не се реализира в този, техен - даден им от техния бог свят, е илюзия от помпан въздух пред реалността, тази единствена дето може да се види и пипне, оцени, продаде или купи (лоша дума - прилично е приватизира, конфискува...). И така, Любовта е само за белите и то духовния им и творчески елит, - останалите са се оеврейчили, а всичко от Мароко до Мексико и от Азербайджян до Южна Африка са си евреи - направени от дявола и гордо го крещят.
ОтговорИзтриване