неделя, 11 февруари 2018 г.

КАК Е ИЗФАБРИКУВАНА БИБЛИЯТА

Между другото именно от тази древна легенда, изкривявайки смисъла поради неточния превод и умишлено преправяйки го посвоему, еврейските „тълкуватели“ сътворили библейския разказ за Адам, забранения плод, изгонването му от рая и създаването на жената от реброто на мъжа. Независимо, че в шумерската легенда всичко се описвало по съвсем друг начин и в началото й лежала ПЪРВИЧНОСТТА НА ЖЕНСКОТО НАЧАЛО, а не мъжкото..

КАК Е СЪЗДАДЕНА БИБЛИЯТА
"Разбира се, че са умни, – кимна Сенсей. – Колко умен трябва да бъдеш, за да можеш така умело да преработиш всички тези знания на древни, много по-развити цивилизации и да представиш всичко това като своя религия? И не само да я представиш, но и впоследствие да я утвърдиш като своя идея в целия свят, на това отгоре с претенции за изключителност на едничката им вяра срещу всички останали.
Да убедиш повечето хора в значимостта и „избраността“ на еврейския народ пред всички други народи, а това означава и в значимостта и в „избраността“ на клана на потомците на еврейските жреци, които за достигането на световно господство се прикриват със своя народ все едно е щит. Щит, по който в продължение на много векове поради необузданата дейност на жреческата върхушка и техните властолюбиви цели летят всички камъни. И народа, за съжаление, както си е бил роб за жреците, така си е останал. Жреци, които не са му донесли нищо повече от постоянна мигрена.
Така че трябва да бъдеш много повече от умен, за да можеш така да преправиш традиционните знания на различните народи, пренареждайки тяхната вътрешна структура, че да накараш желаещия да вникне в написаното, първо да изучи езика, историята и културата на еврейския народ. А това означава да се запознае с облагородената и из основи почистената в света на религиите „история“ за възникването на клана на еврейските жреци и тяхната „огромна роля“ в човечеството.
– Интересно, кое конкретно в Библията е преписано? – И помоли искрено: – Сенсей дай ни моля те поне два примера, за да прогледнат двете ми слепи очи.
– Ама разбира се, моля. – с готовност отговори Сенсей и поясни: – Например, нека вземем най-елементарното, това, което можете да намерите и сами. В Библията (в книгата „Битие“) са описани картините на водния хаос в зараждащия се свят, в своето време това било взето от акадското предание за богинята на първичната стихия, въплъщение на световния хаос – Тиáмат.
А акадците заимствали тези легенди от шумерите. Легендата за райския Едем, като блажено място на земята е преработена шумерска версия на преданието за острова Дилмýн, или по-късно, както започнали да го възнасят акадците – Тилмáн. Дилмýн – бил остров на блаженството, първата държава, наричана още „чиста“, „светла“, „непорочна“, в която не познавали какво е болест или смърт. С него бил свързан един от най-древните шумерски митове за бог Енки и богинята-майка – Нинхурсáг.
Между другото именно от тази древна легенда, изкривявайки смисъла поради неточния превод и умишлено преправяйки го посвоему, еврейските „тълкуватели“ сътворили библейския разказ за Адам, забранения плод, изгонването му от рая и създаването на жената от реброто на мъжа. Независимо, че в шумерската легенда всичко се описвало по съвсем друг начин и в началото й лежала първичността на женското начало, а не мъжкото..
А каква била легендата за потопа при древните шумери?
– Ще разкажа... Еврейските жреци преписали тази легенда от вавилонските митове, променяйки единствено имената на героите и внасяйки малки корекции. А самата легенда гласяла: Съгласно шумерското предание Зиусýдра бил син на знаменит мъдрец и набожен управник на своя град. От бога-покровител на хората Енки, той разбрал за потопа, който боговете се готвели да стоварят върху хората. По съвета на Енки, той построил голям кораб, който се наричал „лодката съхраняваща живота“, той преживял потопа, който продължил седем дена и седем нощи. И после като „спасител на човешкото семе“ бил дарен с „божествен живот“ и „вечен дъх“, той се заселил със съпругата си на острова на блажените Дилмýн.
По-късно това предание залегнало в основата на вавилонската легенда за потопа, само че главните герои вече се наричали с други имена. Зиусýдра вече се наричал Атрахáсис („превъзхождащ с мъдростта си“) и бил известен като Гúлгамáш („праотец-герой“
" Сенсей 4

"Бащата на вярата Авраам бил от града Ур, наречен по-късно халдейски, известен като шумерски град с култуво съоръжение построено Зикурат„зикурат“ в Ур (култово съоръжение, построено във формата на пресечена стъпаловидна пирамида с храм на върха) На снимката е възстановка направена на съоръжението. ...Бащата на Аврам – Фарра (Терах) бил местен жрец (по-късно юдеите ще го нарекат „ваятелят на идоли“, и „идолопоклонник“), който държал в свои ръце духовните и светските пълномощия. И като учен жрец, владеел прилично астрологията, астрономията, математиката и естествено граматиката. Тези знания той предал на своите деца." Сенсей 4


 "Въпреки това, е добре да се отбележи, че Яхве, като Бог, юдеите започнали да почитат много по-късно, практически петстотин години след Авраам, – продължи Сенсей.
– И образа на Яхве, като такъв в тези племена се развил от култа към широко почитания във Финикия бог Йево." Сенсей ... На снимката - Финикийски бог

„Евреин“? Да, никой май не се е замислял за това, – отговори вместо всички Николай Андреевич. – И какво означава?
– Тази дума е съставена от словосъчетанието, означаващо „преминавам през“, а не „дошлите от чуждите земи“, както сега се опитват да го представят. „Преминаващите през мостовете на времето“ – така се наричали върховните юдейски жреци, принадлежащи към кастата на Архонтите. Тъкмо това означавало „евреин“. И „еврейския народ“ се е считал за притежание на тези „евреи“, тоест на жреците...

Така че не е бил Моисей този, който дал тези заповеди на своя народ, а юдейският народ ги е открил за себе си от египетската култура още много преди Моисей! Между другото, юдейските жреци, гледайки как обикновените юдеи от душа възприемали тези нравствени житейски основи, впоследствие преписали много от египетските поучения, редактирайки ги посвоему и оповестявайки ги като учения на своите патриарси.

В египетския текст „Поученията на Аменемоп“ (която послужила на мнозина като първоизточник, основата, на който била съставена книгата „Притчи Соломонови“) пише следното: „Подай своите уши и слушай внимателно, това, което ще ти кажа, отвори сърцето си, за да вникнеш в казаното“. И ето ви „Притчи Соломонови“: „Приближи своето ухо, слушай внимателно моите слова и отвори сърцето си, за да ги разбереш“. 

Между другото, цар Соломон в своето време придобил тази популярност, защото се оженил за египетската царица... 

По нататък, вече от „Поученията на Птахотеп“: „Не гради планове за утрешния ден, тъй като не знаеш какво те очаква“. О „отгласите“ на това поучение в същите тези „Притчи“ (27:1): „Не се хвали с утрешния ден; тъй като не знаеш какво ще ти донесе той“. И в „Притчи“ (9:9): „Дай наставление на мъдрия, и той ще стане още по-мъдър; научи праведния, и той ще преумножи знанието“. От „Поучението на Птахотеп“: „Ако всеки следващ род помни Моето слово, то той няма да залезе“. Библейският „Псалм“ (77:5-6): „ Той предал устава на Яков и поставил закона в Израел, който повелявал на нашите отци да го предават на своите деца, за да знае бъдещия род, а децата им на свой ред да го предадат на своите деца“. И така може да се изброява дълго ...

всички останали хора по уречения от Архонтите маршрут към така наречения „златен кръстопът“ на търговските пътища, водейки завоевателни войни (под ръководството на Иисус Навин). При това, колкото повече се реализирал плана на Архонтите, толкова повече качествата на Моисей като водач били принизявани и още в края на неговия живот били сведени до нула, назначавайки „пред очите на всички израилтяни“ за негов „приемник“ Иисус Навин. Животът на Моисей завършил доста прискърбно. По пътя към ханаанската земя той се разболял и бил оставен в колибата на беден пастир, където впоследствие и умрял. Неговата история завършила безславно, изхвърлен и забравен от жреците поради своята негодност.
Така че всички тези войни не са се случили просто така. Заради Архонтските амбиции пострадали много обикновени мирни хора, както от едната страна, така и от другата, тоест всички хора, на които тази война била натресена насилствено. Излъганите обикновени хора, които жреците „хранели“ със своите лозунги и призиви за „свобода и по-добър живот“, вместо обещаното, получили смърт. Заради властолюбивите фантазии на една жалка шепа политици умирали хиляди.

" ... из Сенсей4


"Както се казва, който иска, той ще стигне до истината. Информация има, само да има желание.." Сенсей

вторник, 19 декември 2017 г.

ПЧЕЛНАТА КЛЕТКА ХЕКСАГОН - ВСЕЛЕНСКА ФИГУРА И СТРУКТУРА




Виждате ли всички руни изписани в пчелната клетка? Ако не, мога да си направя труда да ги извадя примерно, но си мисля, че всеки ги вижда и е излишно. Не знам.
Не случайно давам двата модела, щото са два, за който забелязва. Хексагона, вселенската фигура и структура.
Тук видях истинския знак на Тангра или на Боговете. Е, не тук, даде ми се да го видя и тук в плочките по Земята/хексагон форма/. Другият, познатият ни е ... както всичко останало в илюзията, шифрован.
Всъщност тази публикация е допълнение към онази за руните и на
От Бохемски шарки ... та до Вселенско знание

Хубаво е и това изображение да се погледне отново. То е нещо като гръбнака, така да се каже. Големия хексагон може да се раздели на три равностранни триъгълника/общо шест/.


понеделник, 31 юли 2017 г.

ОТ БОХЕМСКИТЕ ШАРКИ ... ТА ДО ВСЕЛЕНСКОТО ЗНАНИЕ




Отдавна не съм писала в този блог ... Преминах през доста разочарования, затова. Обикновено не споделям тези неща. Вярата в Бог и ближните се срина. Но и всяка загуба се запълва с нещо ново, щото празно пространство няма. Цял живот бягах от самотата и се криех, докато разбрах, че самотата си има предимства в илюзията - давала неуязвимост. И реших да я погледна в очите, тогава не я намерих. Оказа се, че и тя е илюзия, сянка. Докато бягах от самотата-сянка, тя ме гонеше, а като я пожелах, тя избяга, превърна се в илюзия...

Десените, които създавам от Свещената геометрия, както и рисунки се наричат с много имена - азиатски, скандинавски, геодезични ... И реших да участвам в един конкурс за бохемски шарки. Щото всичките ми дизайни-десени са точно това също - бохемски шарки. Това след един спечелен конкурс за лого сред 128 дизайнера и около 270 участия. Да, много дълъг беше пътя до тук и все пак това е началото, казвам си. В този сайт преди около пет години спечелих от пет конкурса малки награди за една седмица и си казах, ето потръгнаха нещата, но точно тогава неразбирайки съм нарушила някакви правила и ми изтриха акаунта. От тогава, години не успях да спечеля нищо, пущала съм от време на време и нищо и спрях да участвам до преди седмици. И от седмица участия сега, спечелих конкурс, друг беше на косъм ... Благодаря на Вселената! Та сегашния спечелен конкурс беше причина да погледна и конкурси за десени. Понеже рисунките ми са с форма на хексагон, пчелна клетка, вселенска форма хексагон. От всяка може да се извлече хексагон, се спрях на горната бохемска шарка като идея или на окото като форма в което поставят мандали. Така се оформя десен. Загледах се в този десен и той почна да ми говори, да ми припомня толкова много неща. Изображенията са геометрични чертежи и те говорят. Навярно както един чертеж говори на един инжинер. Така и тези фигури започнаха да ми говорят отново. Щото и преди съм създавала подбни шарки с форма на кръг и тази подредба/седем кръга в средата и още пет, които са по две, разделени на две, две по пет десет като пръстите на ръцете и краката.
Преди време, когато създавах безшевни шарки, се опитвах да направя матрица, за да ми е по лесно/матрица от матрицата/. Ето какво се получи. В този случай хексагоните са четири половинки, но вътре се виждат седемте кръга, където са четирите листенца бели. И общо ги броих кръговете тогава. Белите листенца оформят нещо като гръбнак като костна система може да се каже. Подобно виждаме и в Календара на маите. Тези очертания много ми напомниха за Календара на маите/давам изображение за сравнение/.
Тогава не разбирах защо има разминаване. Сега виждам в първото изображение, че допълва знанието.
Изображенията могат да се представят в плосък вариант като карта с четири посоки. Както горните. Може като двуизмерен вариант, може и като триизмерен вариант. Кубоктаедър е триизмерното изображение на Цветето на Живота например.
Календара на маите също го има представен и като вариант в кръг

Питала съм се, защо и как един път така, а друг път иначе. Не, че всичко разбирам ... колкото, толкова.
Само искам да ви спомена как свързах Календара на маите с кабалистичното знание за Архиометър например/Архиометърът е нещо като хороскоп с който се предсказва бъдещето, нещо като календар-хороскоп - по рисунките/чертежите. На един инжинер например чертежите му говорят повече от писаните книги и са по-точни, защото там няма лъжа. В думите може да се излъжеш ама така ли или иначе, но в чертежите не можеш. Там всичко го виждаш точно.
Казват, че това изображение, изобразявало Календара на маите и виждате долу в ъглите са символите. ... За мен не е точно като Архиометърът, но както и да е. Защото 13 винаги е скрито в 12, но това за който е стигнал до там, както и седем е скрито в шест. Това отговаря на историческата поговорка също, че всичко ново се ражда в недрата на старото.
А това е Архиометър изображение. Забележете, че отчита и седемте цвята на дъгата, енергиите от седемте чакри и звезди и много повече знание.


Тези всички неща съм ги споделяла преди с изключение на десена от Цветето на Живота-база.
А сега успях да свържа подредбата на хексагоните, освен с  Календара на маите, още и със знанието от Свещената геометрията, със знанието от Кабала за трите йод, знанието от Сефер Иецира, знанието за Отец/Вечност, Син/Безкрайност, Дух/създал всички видове материя. Забележете, че Вечност, Безкрайност и всички видове материя се отнасят към физиката. Времето е част от календара и посоките/компаса/, часа-часовника. Та тези хексагони ми припомниха знание ... знание, което всеки носи в душата си, но не всеки си го спомня.
Важното тук е, да отбележим, че тази шарка/първото изображение/ се нарича безшевна. Какво значи това? Когато се постави същото парче горе или долу, ляво, дясно се свързва и не личи шеф. Така тази шарка може да се повтаря безкрайно на плат и няма да се вижда къде е началото и къде края.
Така и в света. Уж има начало и края, но те винаги са свързани и никога не се вижда началото и края и всеки край е ново начало и всяко начало се свързва с край, а края с начало, като синджир. Разбрах по откровение, че връзките са два вида/едно с друго или едно в друго/, както при картонените кутии може би.
Нека погледнем хексагоните. Виждаме десет половинки, общо стават пет хексагона/може да се види и в кръговете от Цветето на Живота. По три горе и долу. По два - ляво и дясно. Връзките се свързат като пъзел също. Можем да кажем и точно в света как се свързат, с кои от двата вида връзки тези половинки хексагони. Сега много хора не разбират за пространството и времето и т.н. щото било илюзия...не съществували.  Както и да е. От където следва, че Бог, Син и Дух също са илюзия. Те спокойно могат да не четат повече, не се очаква да разберат. Останалите можем да свържем седемте кръга в центъра със седемте чакри в човека ... Има една особена чакра, която се свързва със всички останали шест. Да кажем, че е сърдечната и още по-точно ... Та затова се казва - От всичко що пазиш, пази сърцето си.
Виждаме кръга на Бог - кръга в центъра на изображението и в човека. Там е пълно единство. Втория ред кръгове от Цветето на Живота са седем, които отговарят на седем Елохим и седемте чакри в човека, седемте звезди.
И света нашия, илюзия наречен е изобразен от половинките - по три горе и долу и две от страни. Тези половинки отразяват двойнствеността в света и във времето, полярността също.
А за да си клонка от дървото, няма как без да си свързан с Цялото.
И тази връзка започва от главата, мисли, разбиране, памет ... Това е Бог - Вечност.
Осъществява се в безкрайността Син, когато намерим Духа/субстанция от която са създадени всички видове материя в себе си. Духа се напасва с всичко в което е в нас и всичко е от Него, чрез Него и за Него. Та Духа е, който ни разкрива и припомня знанието и свързва. Това знание на пръв поглед е много обширно като знание поотделно и като океан. Всяко знание поотделно е такова, това до което се докосваме. Например заннието за Календара на маите е като океан.
Д-р Аргуелес споменава, че там се съдържа галактическото ДНК от 260 ...
Човешкото е от 64 кодона на което съотвества българския календар и китайското писмо.
Та това е. И още малко ми разкри тази картинка, което ще запазя за себе си. Който е разбрал до тук, ще разбере и останалото. Който не е, няма да разбере повече. То и думите няма как да говорят, когато чертежите говорят.

сряда, 21 юни 2017 г.

ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА



Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще умре.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум.

Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.

Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека.
Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.

Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.

Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.

Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.
Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.

Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи.

Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив.

В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.

Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.

За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.

Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.



В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.

Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.

Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.
Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.

По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.

Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние.

Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате.

Източник: Беседи Петър Дънов