6, 7, 8, 9, 10-ти АВГУСТ

6-ти Август

Според Библейското познание новораждането е дело на Светия Дух. Казано е: "А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тези, които вярват в Него, които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, но от Бога."/Йоан 1:12-13/, т.е. новораждането ни е Божествено дело - ние сме родени вече от Бога. Никодим не можеше да разбере това. В смущението си на два пъти задава въпроса:"Как?" Не разбираме много тайни, но приемаме чрез вяра факта, че в минутите, когато осъзнали беззаконията си, ги поставим пред Небесната благодат с дълбокото желание нашият дълг пред Бога да бъде заличен и сам Христос да направи душата ни Негова обител, тялото ни Свой храм, а духа ни - Свой олтар- ние се раждаме вече "отгоре", в дух. Получаваме оживотворяващото Божествено "дихание" и така ставаме съучастници в Неговия живот.

7-ми Август

БЕЛЕЗИ НА ЕДИН НОВОРОДЕН ЧОВЕК

Кои са първите видими белези на един новороден човек? Повишаване на неговта проницателност и разбиране. "Понеже Бога, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с Божията слава в лицето Исус Христово."/2Кор.4:6/ Бог става ключ на твоя мисловен свят. Старото "Аз" е детронирано. Бог е център на живота ни. Чувственият мир е претърпял основна промяна. "Ще ви дам ново сърце, и нов дух ще вложа във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам живо сърце."/Езекиил 36:26/ Ще ти дам ново сърце! Обектите на любовта се променят. Леките забавни, със съмнителна художествена стойност романи отстъпват място на здрава, полезна, смислена и сериозна литература. Може би е имало време, когато гордостта е била съсредоточие на живота ни, очаровани от себе си, желанията, силите и успехите си. Сега всичко това постепенно се изменя. Може би недоброжелателството с тънка завист е имало място в нашите мисли към другите. И това се променя. Може би е имало време, когато с лекота сме изричали лъжа, имало е неискреност, дори притворство в отношенията ни към другите. И това е променено. Чувствените изблици, желания на тялото, гняв, нетърпиливост, празнославие, всичко остава в нашето минало. Усещаш силата на простителен дух у себе си, желание за молитва и с особена радост прелистваш страниците на Вечната книга на живота, облегнат крепко на спасителните й истини. И волята остава засегната от чудното възраждане на нашия вътрешен човек. Подбудите, които са движели волята, нямат вече власт и сила. Решенията ни са съгласувани с изискванията на законите на Бога. "Бог на мира...дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува у вас това, което е угодно Нему."/Послание към Евреите 13:21/

8-ми Август

Целият мироглед на новордения и неговите навици се променят. На лице е нов начин на живот, нова насока на мислите, укрепена е волята за добро, за послушание Богу. Ти си новороден! В минутите или часа, когато получим новораждането, когато се родим "отгоре в дух", ние сме оправдани пред лицето на Бога, като че никога не сме извършили никакво зло, в пълно оправдание. Цената? Христовото изкупително дело на кръста. Ние сме новородени, съразпнати с Христос в греха, за да имаме дял и в Неговото възкресение. Никой няма право да ни обвинява за това, което сме били. Апостол Павел пише на Римляните :"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" Ние сме приети в Божественото семейство като Негови синове и дъщери. В любовта Си ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исус Христос, по благовелнието на Своята воля". /Ефес 1:5/ Новородени сме! Ние сме деца на Всевишния!

9-ти Август
ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Вярно е, че хиляди вярващи хора не знаят точния ден и час на духовното си обновление. И понеже не си спомнят кога са преминали границата на смъртта към живота, имат неувереност, а понякога дори съмнение относно духовните си опитности. Тази "несигурност" расте и от различните разбирания на християнските църкви и деноминации по въпроса какво изисква истинската духовна опитност в новораждането.
Някои очакват, че великият акт на раждането "отгоре" непременно трябва да бъде придружено от някакво драматично изживяване, една вълнуваща физическа възбуда. Други чакат дори някакво сензационно знамение, някакви особени прояви и откровения. Греъм, който е имал възможност да присъствува на хиляди новораждания, отбелязва:Много хора очакват при великия акт на новораждането шумни или особени прояви и преживявания, но Библията учи, че човек се оправдава чрез вяра, а не се спасява чрез някаква физическа възбудимост или ралигиозен екстаз. Някои биха възразили:
"няма ли място за чувството при това най-съществено и основно важно изживявавен в живота на всеки вярващ?" Големият евангелизатор отговаря:"Има място за чувството в спасителната вяра. Но не е чувството, което спасява. То е само резултата от спасителната вяра. Чувството не извършва спасението. Думата "вяра" се среща повече от триста пъти в Новия Завет във връзка със спасението на човека. Греъм настоява:Три думи трябва да бъдат запомнени. Те трябва да бъдат подредени в непроменяема последователност. Тези три думи са опит, вяра и чувство. Много е важно да бъдат в този последователен ред и никога размествани. Запомнете тези три думи. Те ще ви изведат от несигурност към утвърден духовен живот.
Според Библията спасението от греха става чрез лична вяра в Евангелието на Христос. Няма друг път! Христовото дело е факт. Гробът е факт. Възкресението Му е факт. Библията не настоявва да се вярва в нещо невероятно, а в един историческа факт, който раздели човешката история на време преди и след Христос - факт, който стои над всяка история.
Словото на Бога учи, че който уповава на Христовото дело за спасение, уповава на един факт. Вярата трябва да има предмет и цел. Предмет на хриянската вяра е Христос. Вярата е нещо повече от едно разумно съгласяване с Христовите изисквания. Вярата, спасителната вяра, изисква действеност. Тя е и волев акт. Онзи, който вярва дълбоко, непоклатимо, живее своята вяра.


ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ
10-ти Август

Библията учи, че животът на истинския Христов последовател е непрестанно израстване. Чрез новораждането той се озовава в духовния свят - новородено дете в Божественото семейство. Новороденото трябва да порасне, да възмъжее в Христовия Дух. В небесното царство няма духовни джуджета. Сам Христос растеше в знание, сила, мъдрост. И това израстване е съвсем естествено, подчиненно на законите на живота. За израстване в духовния си живот един новороден човек трябва да приема "храна" и "жива вода". Казано е:"Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него."/1Петрово 2:2/, и още:"Пази Словото Божие в сърцето си." Билли Греъм, който е работил с много "духовни младенци", бащински съветва:Новороденият трябва да чете, изучава, да размисля върху онова, което е говорил Бог на човеците. Но добре е да се започне с по-разбираеми текстове от Библията. Малкото дете хранят със здрава, но проста храна. Един малък откъс, добре обмислен, разбран и приложен във всекидневния живот, има по-голяма цена, отколкото дълга глава, прочетена повърхностно. Един новороден човек е длъжен да се научи да опознава тайната на молитвата. Известен богослов отбелязва:"Истински духовен живота има там, където е жива молитвата." Христов последовател без молитва е християнин без сила. Христос прекарваше по часове в молене, по цели нощи в общение с Бог Отец. Ако Той се молеше така често, колко повече ние се нуждаем от молитвено общение с небето!
На всяка молитва Бог отговаря. Понякога отговорът може да бъде едно ясно "не" или ... "чакай", но отговор следва и един буден ум и едно бдително сърце ще го доловят. Бог не чува една суетна молба. Или един ултиматум към Него:"Господи, непременно искам да направиш това!" Бог не чува молитвите на едно притворено, нечисто сърце, на една блуждаеща мисъл, на една колебаеща се воля. Бог не чува и недостойните просби за лична изгода. Той ни даде пример за две молитви:на фарисея и митаря. И пита:Коя от двете молитви беше чута? Но всяка молитва - отбелязва големият евангелизатор - трябва безусловно да завършва с думите:"Да бъде волята Ти". Бог винаги върши и дава това, което е най-доброто за нас.
И ... "Непрестнно се молете."/1Солунци 5:17/ Не е достатъчно само утринната молитва. Когато един новороден човек има определено време /на интервали/ през деня, в които се оттегля в усамотение с Бога, останалите часове в паузите животът му ще бъде пропит от молитвената мисъл на тези моления и денят преминава в "пребъдване в молитва".
Човек може да се моли навсякъде и по всяко време и Бог ще му отговори. Но казано е:"Голяма сила има задружната молитва." Молитвата на новородения човек не е задължение, а радост.