понеделник, 20 януари 2014 г.

1, 2, 3, 4, 5-ти АВГУСТ

1-ви Август
"...на небесата ще има повече радост
за един грешник, който се кае, отколкото
за деветдесет и девет праведници, които
нямат нужда от покаяние."/Лука 15,17/

Покаяние - ето голямата и първа тема на Библията, здравата основа на християнския живот, върховната нужда днес. "Покайте се!"-говореше Йоан Кръстител. И беше обезглавен. "Покайте се!"-предупреждаваха апостолите. И ги убиха. Какво значи истинско, дълбоко, пълно покаяние? То не е само убеждение! Не е достатъчно да си убеден в истинността на Евнгелските истини. Убеждението е само един от елементите на покаяние. Не всички, които са убедени, са покаяни. Да скърбиш само за извършеното пред Бога, не значи покаяние. Има скръб, която разрушава устоите на живота ни. Има сълзи...но те не са покаяние. Да се просълзят очите ти в църква, когато слушаш прочувствени проповеди или горещо моление, да плачеш, когато се молиш -това не значи, че си в стояние на благодат. Бог казва:"Защо покривате олтаря Ми със сълзи? Защо ми донасяте вашите суетни жертви." Аз съм уморен от тях. Послушанието е много по-добро от жертви." Покаянието не е обещание... Някои вярващи хора са обещавали на Бога през целия си живот, докато са остарявали и са оставали по-далеч от Бога, отколкото преди обещанията си. Покаянието не е само да имаш религия, някаква вяра. Всеки човек вярва в "нещо". Онзи, който казва:"Не вярвам в Бога!" - също има религия. Майката, която хвърля детето си на разгоряната жерава пред своя идол, и тя има своя религия. Но това не е покаяние! Ходенето на църква не е покаяние! То не е само слушане на проповеди, не е само вяра в Христос, изговаряне на молитви... Истинското покаяние не е само убеждение. Да скърбиш за стореното пред Бога? Не! Възхищение? Не! Фанатизъм? Не! Тогава какво е покаяние? То е връщане от греха към Бога. То е действие. Обръщане към доброто. Покаяние е нещо по-дълбоко от чувство. То значи отскубване от корени това, което е проклятие за душата. То е моралният отговор на пробудената душа, нейният съзнателен зов към Бога.

2-ри Август
Йона проповядваше покаяние в Ниневия. Един милион души живееха там в материално преуспяване, но бедни духовно. Апетите, амбициите, страстите бяха издигани в култ. Хората от Ниневия бяха забравили Бога. "Още четиридесет дни и ако не се покаете /ако не се осъзнаете/, всички ще погинете!" - предупреждава Йона. Смеят му се, учудват се, намират, че е полудял... А Йона вика:"Още четиридесет дни и ако не се покаете, всички ще погинете!" Огненото му слово достига до царя, министрите, висшите сановници. Слово убедително. Съкрушаващо. Царят се вслушва в тези слова. А това е вече много. Сановниците, целият народ се замисля, съзнава нищетата, разбира, че са се устремили към бездна, че върви към гибел. Издигат тогава очи към небето за помощ. Пост, молитви и Ниневия не погина. Хората й заживяват в мир и любов, в правда и чистота. Езекиил също проповядваше покаяние. "Покайте се и върнете се от всичките си беззакония, та да не ви бъде баззаконието за погибел." /Езекиил 18, 30/

3-ти Август
Колко неправилно някои вярващи хора разбират покаяните! Един християнски водач разказва за обръщението си "Проповедникът, който ме подготвяше за моето покаяние, изискваше да изпадна в някаква голяма вътрешна възбуда. И нека ви призная, че именно това изискване/да бъда във възбуда/ почти ме възпираше да се смиря пред Бога."
Големият евангелизатор Билли Греъм, работил с хиляди души, отбелязва:"За мнозина искрено търсещи хора неправилните изисквания за някакви чувствени състояния, са станали камък за препъване." Библейското покаяние включва в себе си разума, чувствата и волята. Преди всичко трябва да има осъзнаване за всичко отрицателно, което сме извършили в живота си. Когато Исая осъзна какво бе извършил, извика:"Горко ми!... Понеже съм човек с нечисти устни."/Исая 6:5/ Когато Йов беше изобличен, каза:"Аз се гнуся от себе си"/Йов 42:6/ Когато Петър се осъзна, изрече:"Аз съм грешен човек."/Лука 5:8/ А Павел се нарече "главен грешник". Това осъзнаване идва чрез силата на Светия Дух. Той може да употреби молитвите на една майка, проповедта на един Божий работник, някоя християнска опитност или смъртта на любим човек, за да ни доведе до това необходимо убеждение. Един пастор отбелязва:"Виждал съм хора да изпадат в чувствена възбудимост, да трепери цялото им тяло, да проливат сълзи, да виждат греховете си и ... въпреки това да не достигат да истинското , Библейското покаяние."

4-ти Август
Как Исус разбира покаянието? Библейската дума "покаяние" означава "промяна", "обръщение". Това е понякие, изразяващо сила и действие. Дума, означаваща пълна революция у човека. Исус ни разказа притчата за блудния син, за да ни поясни какво значи истинко покаяние. Когато синът осъзнава къде го води неговият път/път, който сам той си бе избрал/, не остана пасивен, не остана при свините. Той пое в обратна посока - потърси баща си и се смири пред него. Истинското покаяние значи "да се промениш", да тръгнеш в ново направление. Не е достатъчно да съжаляваме. И Юда съжаляваше за предателството и съвестта го осъди, но не се покая. Библейското покаяние включва разума - осъзнаването на отрицателното у нас, чувствата - но не някакви външни чувствени състояния, а чувствата в тяхната богата палитра, чувствата в тяхната благородна широта, дълбочина и святост. Всяка крайност в участието на чувствата при покаянието крие сериозни опасности - предупреждава евангелизаторът, пред чийто очи са ставали много обръщения. Волята също участвува активно. Чрез нея осъщестява същността на покаянието. Трябва да се вземе реше


ние:да стане промяната, да се промени самото ни отношение спрямо себе си, спрямо силите
на тъмнината, спрямо Бога. А това значи да се промени нашият чувствен и волев живот,
 начинът на мисленето и целите на живота ни. Тази промяна трябва да бъде цялостна,

радикална, пълна. Предупредени сме от Христос, че Той няма да ни приеме в Своето царство,
 докато не сме готови да отдадем всичко, докато не потърсиш онова освещение, без което
никой няма да види Бога. Компромисни положения тук няма. Исус Единородния Син на Бога,

изисква от тези, които Той нарича "свои", доброволно и без принуда себеотдаване...
себеотдаване с любов.


ОБНОВЛЕНИЕ
5-ти Август

"Ако не се роди някой отгоре,
не може да види Божието царство."/Йоан 3:3/

Как да се роди "отгоре"? Това беше въпросът, който Никодим отправи към Исус в онази нощ преди две хиляди години под небето на Израил. Този е въпросът, който изричат гласно или нашепват хиляди хора и днес. Онези, които са достигнали в пътя си по "тясната пътека" до второто възвишение -покаянието, трябва да продължават нагоре /според "новораждането"- раждането "отгоре" в дух. Библията учи, че сме родени във физическия свят, но "вие сте мъртви чрез вашите грехове и престъпления"./Ефес.2:1/ Защото "когато грехът се извърши, той ражда смърт."/Янков 1:15/
А едно мъртво тяло не може да създаде живот. Старото ни естество не може да служи на Бога. "Естественият човек не побира това, което е от Божия Дух ... и не може да го разбере." /1Кор.2:14/ В нашия естествен човек ние сме във враждебност с Бога. Нашето старо естество е себично и не може само себе си да обнови. Библията учи, че когато сме родени отново, събличаме стария човек, него закърпваме. Старото "себе" трябва да бъде разпънато, а не превъзпитано. Ясно е казано, че този, който би влязъл в небесното царство, трябва да бъде роден отново в дух. Новораждането не е само промяна-то е възраждане, нещо съвсем ново. За да водим живот по законите на Бога, трябва да притежаваме Божественото естество.

Няма коментари:

Публикуване на коментар