сряда, 26 ноември 2014 г.

ЩАСТИЕТО И ЕДИНСТВОТО

Благодарности и Благословения на моите Приятели, защото те бяха причината да размишлявам на тази тема - за Щастието.
Всеки човек иска да бъде щастлив. Но в света щастието е много относително - едни са щастливи с хубава работа, други с прекрасно семейство, трети когато печелят пари, четвърти когато обичат или са обичани.Това ли наистина е Щастието? Въпросът към мен за разсъждение беше - Защо искаш да си щастлива? Не знам, умът ми няма отговор на този въпрос. Явно това е заложено в нас, в самите ни същности още когато се раждаме или преди да се родим. Това е рожденото ни право на всеки един човек казват мъдреци - да бъдем щастливи. С щастието живота  е по-лесен , с по-малко трудности и щастието превръща живота в миг, вечността не я усещаме. Без щастие живота губи смисъла си и мигът се превръща в една дълга, дълга вечност. Затова искаш да го живееш този живот в щастие. За да разбера защо искам да съм щастлива, ще трябва да си отговоря на въпросите - какво ме прави щастлива,  и какво е щастието за мен. Какво точно искам? Може би успех, пари, любов, разбирателство, мир. Да, и всичко това, но това основното ли е или не? Казват всяко чудо за три дни. А какво ме прави нещастна? Със сигурност самотата и неразбирането, неправилното разбиране. Значи човек е щастлив, когато не е сам на този свят и когато е с точните хора, с които се чувства цялостен, единен, пълен, завършен. Защото може да си сред много хора и пак да се чувстваш сам. Може би това е причината хората в този свят,  да се събират на групички по интереси и призвание, за съвместна работа.  И ... след всички разсъждения и въпроси, и отговори - разбрах едно, човек идва от Цялото и Цялото е нашето щастие. Можем да сме щастливи единствено когато сме в Единството на Цялото. Тогава имаме пълнота. Не случайно се казва, че Любовта свързва всичко в съвършенство и че Любовта е най-голямата сила във Вселената. Много учения и учители вече насочват вниманието ни към Цялото и Единството на всичко съществуващо. Когато го разберем и осъзнаем вече няма да се чувстваме самотни и нещастни и непълни.  Аз с умът си стигнах до отговорът, но не и със сърцето, сега остана да мине знанието една педя по-надолу - в сърцето, за да се превърне в живот.
На теория всичко е много лесно, отговорът го разбрах. Щастливи сме когато сме в Цялото и Единството. Затова много хора се стремят да се върнат към цялостта от която сме се отделили и много успяват. Но какво значи това? Доколкото разбрах това значи да приемем всичко в този свят без роптание, без недоволство - с радост, и доброто и злото, да ги приемем че и двете служат за наше добро. Откъдето следва ... всички учения и мъдрости не са за пренебрегване, защото те ни учат как да живеем щастливо в свят от дуалности, в света на доброто и злото, на тъмнината и светлината, на топлината и студа. Те ни учат, че ако непрестанно се печем на Слънце, ще изгорим, нужна ни е сянката и ноща след деня - за почивка. Значи можем да бъдем щастливи и да живеем в Единството, когато приемем доброто и злото като едно цяло и съвършенство в нашия живот. А това е процес на осъзнаване, за едни по-дълъг, за други по-кратък - достигането на Единство. Всеки иска да живее в Цялото, но не бихме могли докато не осъзнаем, че всичко съдейства за наше добро и "доброто" и "злото", не бихме могли да бъдем истински щастливи и да живеем в мир докато не приемем Пълнотата и разнообразието на света такова каквото е без пристрастие.Щастието е състояние, което ние постигаме и никой друг не може да ни даде. Може още много да се разсъждава и говори, но и това е достатъчно.
Отново ми се иска да цитирам прекрасните и действащи думи на Сидхи, променящи живота ни. Аз с удоволствие си ги повтарям всеки ден, докато се свържат със сърцето ми и станат живот в мен, докато се превърнат в реалност:
Имам хубава мисъл за целия свят!
Нека целият свят бъде Благословен и Щастлив!

В мен има съвършено същество, Божествено същество. Аз сега съм всичко това, което желая да бъда!
Съзерцавам всеки ден моето красиво същество, докато го изразя с диханието си.
Аз съм Божествено дете, всички мои нужди са сега и завинаги задоволени.
Безграничната любов изпълва моя разум и въодушевява моето тяло с нейния съвършен живот.

Направете всяко нещо около вас светло и красиво ...

Повече цитати от тази чудесна книга може да прочетете: ТУК






1 коментар:

  1. Тази статия идеално се допълва с книгата на Нийл Доналд Уолш "У Дома"
    Вижте кога постигаме Единство - когато се разделим с илюзиорните представи за ограниченото, тогава идва неограниченото, Божественото съзнание в нас
    В мига, когато се отдадеш на любовта и й позволиш да те отведе точно където душата ти желае да отиде, няма да имаш никакви трудности. Цялата борба, която водиш, ще спре и ще познаеш Единението.
    Точно това се случва в Мига на Сливане. Точно това се случва по времето на Пълно Потапяне в Същността. Това е много здравословен начин Да започнеш деня — или да го завършиш.


    Говорим за едно и също. Говорим за смъртта на идеята за отделяне. Това се случва в мига на твоята смърт, а може да се случи и по всяко време.
    Трите етапа на смъртта са просто Трите Стъпки на твоето Повторно Самоопределение, Самоотъждествяване. Те са:
    1. Освобождаване от отъждествяването ти с твоето тяло.
    2. Освобождаване от отъждествяването ти с твоя ум.
    3. Освобождаване от отъждествяването ти с твоята душа.

    Но ако не се отъждествяваме с нито една от тези страни на своето аз, с какво ще се отъждествим?

    С нищо.

    С нищо? Няма да се отъждествим съвсем с нищо?

    С нищо отделно.
    Докато мислиш, че си нещо, което НЕ си, ще си представяш, че имаш ограничения. Но Същността не познава ограничения. В Мига на Сливането ти се отъждествяваш с Цялото — което значи, че не се отъждествяваш с нищо отделно. Съвсем с нищо.
    Буда отлично разбираше това и го постигна. Много майстори го постигнаха. Много хора не успяват да го разберат до края на живота си. Всички души го постигат при смъртта си. Затова съществува смъртта. Това е нейната цел.

    И тъй, то не е нещо, което би могло да се случи, а нещо, което се случва с всекиго, когато се разделя с тялото си.

    Да. И в третия етап на смъртта ти се срещаш с чудесното съвършенство на това, което си, видяно през очите на Бога.

    Това звучи прекрасно. Просто... прекрасно!

    А ти още не си видял всичко. Сливането със Същността не е неговият край. В действителност е точно обратното. То е началото.


    След смъртта няма да изпитваш
    никакъв вид страдание.

    98
    103
    В природата на Живота е да изразява себе си. Това прави Животът. Той не може да не го прави, иначе не би съществувал. А сега замени думата „живот” в горното изречение. Отбележи, че „животът” може да бъде наричан и „Бог”, „Онова, Което Е”, „Същината”, „Енергията” или както другояче би желал да го назовеш. Няма значение каква дума използваш, ние все говорим за Живота.
    В процеса на самоизразяване Животът доста буквално „изразява” Себе Си. Тоест, изтласква Себе Си НАВЪН от Себе Си, раждайки Себе Си като една страна, аспект ОТ Себе Си, тъй че да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване

    Да. В природата и в желанията на Живота е да създава още Живот и да го създава все по-обилно.
    Всичко расте и развитието няма край.
    Винаги помни това, защото то е...
    ПЕТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН
    Развитието, еволюцията няма край.

    Точно така. Точно този избор ви е даден. И тук е ...
    ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН
    Смъртта е обратима.

    ОтговорИзтриване