събота, 22 ноември 2014 г.

ЦИТАТИ ОТ "ЖИВОТА И УЧЕНИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК




ЦИТАТИ ОТ ЖИВОТА И УЧЕНИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК.- Берд Спалдинг

Учителите приемат, че Буда е пътя към просветлението, но те ясно твърдят, че Христос е просветлението или състоянието на съзнанието, което всички търсим-Христовата светлина на всеки индивид, светлината на всяко дете, което се ражда на този свят.

В тази книга аз не се опитвам да опиша нов култ или религия. Само резюмирам нашата опитност с Учителите, чрз която искам да покажа основните велики истини на тяхното учение.
Тези Учители са разпръснати на голяма територия и тъй като нашето метафизично проучване включваше голяма част от Индия, Тибет, Китай и Персия, не е направен опит да се потвърди истинността на тези опитности.
В нашата група имаше единадесет научно подготвени и практични хора. По.голямата част от живота си прекарахме в изследователска дейност. Бяхме свикнали да не приемаме нищо, докато основно не го проверим. Отидохме скептици, а се върнахме учудени и напълно променени
дотолкова, че трима от нас се върнаха обратно, решили да останат докато успеят да се издигнат до такава степен, че да извършат делата и да живеят живот също като този на Учителите.

Едно от условията на споразумението ни беше, че ние трябва да приемем като факт всичко, на което бяхме свидетели и не биваше да искаме никакви обяснения, докато не проникнехме основно в работата. Запаметявахме техните думи, живеехме и наблюдавахме ежедневния им живот. Придружавахме Учителите, но имахме свобода
сами да правим своите изводи.Разрешено ни беше да бъдем с тях колкото желаем, да задаваме каквито желаем въпроси, да правим собствени изводи и да получаваме резултати, и най-после свободно да приемем това, което сме видeли като факт или измама.Не беше направен никакъв опит, за да се повлияе на нашата преценка.
Те желаеха ние да бъдем напълно убедени преди да повярваме това, което виждахме и чувахме.Ехо
Ето защо ще изложа тези случки пред читателите, като ги моля да ги приемат или отхвърлят, както преценят.

Вървят по вода, минават през огън, пътуват невидими и вършат много други неща.

"когато оставя да се прояви Великата Божия Любов, само тогава аз мога да върша тези неща, които вие видяхте.
 Когато чрез вас Божията Любов се излее върху всички неща. страхът изчезва u никаква беда не може да ви се случи."

Аз не можех да разбера Всички негови учения и не можех да ги приема напълно. Аз не бях в състояние да възприема напълно онова,
което виждах през Времето, докато бях на Изток. Бяха необходими години на размисъл,
 за да мога да разбера дълбокото значение на живота на тези хора.
Те знаят, че силата на любовта ги защитава u я култивират, тогава цялата природа е в любов с тях и ги приютява.


Съществува удивителна прилика между всекидневния живот на тези Учители и живота и учението на Исус от Назарет. Смятало се е за невъзможно човек
да може да извлича направо от Вселената онова, от което се нуждае всеки ден, да превъзмогне смъртта и да извършва така наречените чудеса, които Исус
извърши, докато беше на Земята. учителите доказват, че всички тези неща са част от
 техния ежедневен живот. Те си доставят всичко необходимо за всекидневните си нужди направо от Вселената, включително
храна, облекло и пари. те дотам са победили смъртта, че много от тях живеейки сега са над 500 годишна възраст. Това е едно окончателно доказателство за техните знания.

Те съзнават, че броят им е малък и много малко ученици могат да отидат при тях.
В невидимия свят обаче те могат да достигнат неограничен брой и изглежда, че това е от по-голямо значение за живота им, да преминават в невидимия свят и да помагат на всички, които са възприели тяхното учение.
Живяхме с Учителите в продължение на три години и половина. Пътувахме с тях и наблюдавахме техния ежедневен живот и работа в Далечния Изток.
Може би вие сте чули за нашето вярване, че Исус е получил своето ранно обучение между
 нас.
Защото, ако човек е докоснал идеята и я е разпространил, не следва то това, че тя е негово специално притежание.
За да получим повече, ние трябва да раздадем това, което сме получили.
Ако ние задържим това, което сме получили, ще последва застой и ние ще бъдем като колелото, което произвежда сила от водата и внезапно по своя воля започва да държи водата, която използва. Скоро греблата му ще бъдат препълнени със затояла вода.
Само когато се даде възможност на водата да изтича свободно, само тогава колелото може да създава сила. Точно така е и с човека. Когато той възприеме Божиите идеи, той трябва да ги раздава, за да се облагодетелства от тях.
Той трябва да позволи на всички да правят същото, за да могат те да растат и се развиват, както той расте и се развива.
Не са ли всички неща от Бога и каквото един човек може да направи, не могат ли всички да го направят?
Единственото необходимо условие е всеки един да живее и да позволи на Бог да се прояви.
Ние искрено вярваме, че великите дела, извършени от Хрисат могат и ще бъдат вършени от всички.
Вие ще видите, че няма нищо мистериозно около тези дела. Мистерията е само в човешкото разбиране за тях.
Е"казах, че ще бъда тук, за да ви посрещна, и ето, за съм тук. Желая да обърна
вашето внимание към факта, че човек, който има власт над себе си, е неограничен в
 своите възможности, не познава ограниченията на времето и пространството. Човек,
който познава себе си, не е нужно да се труди изтощително пет дни, защото може да
 измине всяко разстояние моментално, независимо от дължината му. Само в един миг аз
 бях в селото, което вие напуснахте преди пет дни.Това което вие видяхте като мое тяло още почива там... Ние можем да напуснем нашите тела и да ги посрещнем на всяко определено място и във всяко определено време"

Аз зная закона и това, което проявявам се връща към мене тъй вярно, както го проявявам.
Аз, чрез моето Христово съзнание държах моето тяло в мисълта, докато неговите трептения бяха понижени и то се оформи тук, в тази стая и вие можахте да го видите. Има ли тук някаква мистерия?
Не използвам ли сивите или закона?

Научете се да се усмихвате с очарователната усмивка на дете. Усмивка от душа и духовна отмора. Истинската усмивка е истинска красота, артистичната творба на Вътрешния Безсмъртен Владетел". Добре е да се потвърждава "имам хубава мисъл за целия свят. Нека целият свят бъде щастлив и благословен".
Кажете тази мисъл преди започването на дневната работа:"В мен има съвършено същество, Божествено същество. Аз сега съм всичко това, което желая да бъда! Съзерцавам всеки ден моето красиво същество, докато го изразя с диханието си!
Аз съм Божествено дете, всички мои нужди са сега и завинаги задоволени!" Научете се
 да се въодушевявате.
Потвърдете "Безграничната любов изпълва моя разум и въодушевява моето тяло с нейния съвършен живот.Направете всяко нещо около вас светло и красиво. Култивирайте дух на хумор. Радвайте се на слънчевата светлина.Разбирате, че аз цитирам от учението на Сидда. Той и учениците му са известни като най-старите Учители и тяхното учение
предшества цялата история с хиляди години. Те обикаляха, учейки хората им показваха по-добрия начин на живот, дори много преди човекът да е познал простите изкуства на цивилизацията.От тяхното учение възниква системата на владетелите. Но тези владетели скоро се отклониха от реализирането на това, което Бог изразяваше чрез тях.

Сидда е запазил през вековете истинските вдъхновени методи на Бога да се изявява чрез човешкия род и чрез всички негови творения, съзнавайки, че Бог е
всичко и че Бог е този, който се изявява чрез всичките. Никога не са се отклонили от това учение. Така те запазиха великата, основната истина.

Ние сме свързани с Божия Разум чрез вярната мисъл.... ние сме създали и неверен израз.
Живото същество на формата е съвършена Божия сила, материя и интелигентност. Това, което желаем да променим не е Съществото на формата, но формата, която Съществото е придобило е най-най-съществена.
Това може да стане чрез подновяване на разума или чрез промяна от несъвършеното към съвършеното разбиране, от мисълта на човека към Божията мисъл.
Колко еднакво важно е мълчанието или базмълвието на личния разум, да може Божият разум в целия си блясък да осветли съзнанието.
Приливът на универсалната разумност в разума на личността е като нахлуването на огромно количество то външния въздух в нечистотиите на помещение, което дълго време е било затворено.
Слизането на ангелите по стълбата на съзнанието ...
Слизането е добро, защото тогава единството се изразява в разнообразието, но разнообразието не трябва да се смята като отделяне.Разнообразието е неправилно схващано като отделяне от външна гледна точка или от личността.
Великото дело на всяка душа е да издигне личния мироглед на такива висоти в съзнанието, че да стане едно с цялото.
Когато всички могат "да се срещат единодушно на едно място", това място в съзнанието, където се разбира, че всички видими и невидими неща произлизат от Единния Бог, тогава ние стоим върху планината на Преображението.

Отначало виждаме Исус и с Него Моисей и Илия, или Законът и пророците и Христос, силата в човека да познае Бога, и ние мислим да построим три храма, но по-дълбокото значение идва, за да можем да разберем безсмъртието на
човека и да узнаем, че Божественото никога не изчезва, че Божественият човек е безсмъртен, вечен. Тогава
Моисей-законът и Илия - пророците изчезват, а Христос стои сам, върховен и ние разбираме, че трябва да построим един храм - храмът на Живия Бог в самите нас. Тогава Светия Дух изпълва съзнанието и измамата на греха, болестта, нищетата и смъртта изчезват. Това е великата цел на мълчанието. "Този храм, от който вие можете да откъртите парче и следата ще бъде веднага заличена, може да се
оприличи на храма на вашето тяло, за който Исус говори, храмът неръкотворен, вечен в небесата, които ние трябва да сътворим тук на земята."

Емил ни обясни:"Това се нарича Храмът на мълчанието, мястото на силата. Мълчанието е сила, защото когато ние достигнем сферата на мълчанието в разума, ние сме постигнали мястото на силата-мястото, където всички са едно, единствената сила -"Бъди спокоен и знай, че Аз Съм Бог". Празнословието е шум.Концентрирана сила е мълчанието. Когато чрез концентрация ние сме вложили всички наши сили в един център на силата, ние сме едно с Него и следователно, едно с всичката сила. Това е наследството на човека "Аз и Отец Ми сме едно.".
Има само един път да станем едно със силата на Бога и това е съзнателно да се приобщим към Бога. Това не може да стане отвън, защото Бог се проявява отвътре.Господ Бог е в Светия Си Храм. "Мълчи пред Него, изцяло мълчи.". Само когато загърбим външното мълчание и се обърнем към мълчанието на вътрешното, само тогава ние можем да се надяваме да постигнем съзнателен съюз с Бога. Ние ще осъзнаем, че неговата сила е за нас, за да я използваме и ще я използваме по всяко време. Тогава ще знаем, че сме едно с Неговата сила.
Тогава човеколюбието ще бъде разбрано, човекът ще научи да отстранява самоизмамите и суетите. Той ще осъзнае своето невежество и нищожество. Тогава той ще бъде готов да се учи. Той ще разбере, че горделивите не могат да бъдат учени. Той ще разбере, че само скромните могат да възприемат Истината. Неговите крака ще почувстват твърдата канара, той няма повече да се препъва, ще бъде уравновесен в решенията си. Да разбере, че Бог е единствената сила, субстанция и разум, която отначало може да бъде смущавана. Когато обаче човек осъзнае истинската същност на Бога
и Го изявява активно, той ще използва тази сила по всяко време. Той няма да знае, че съзнателно се свързва с Неговата сила по всяко време - когато се храни, когато тича, когато диша или когато извършва великата житейска мисия, която стои пред него.Човек не се е научил да върши по-великите работи на Бога, защото той не е осъзнал величието на Божията сила и не е научил, че Божията сила се дава, за да бъде използвана от човека.
Бог не ни слуша чрез нашите гръмки и празни повторения, нито чрез нашето многословие. Ние трябва да търсим Бога чрез Христа вътре в нас, чрез невидимата връзка, която притежаваме в себе си, когато се покланяме на Отца с Дух и Истина, Той чува вика на тази душа и тя искрено се отваря за него. Този, който се свързва с Отца в уединение, ще почувства силата, която протича от Него като изпълнение на всяко желание. Този , който търси Отца в скришната стаичка на своята душа и там пребивава, Отец му ще го възнагради наяве. Колко често Исус разкриваше онази лична връзка с Отца.
Вижте колко силен го направи тази тайна вътрешна връзка. Той разбра, че Бог не говори в огъня, в земетресението или в силния вятър, но говори в тихия нежен глас, тихия нежен глас дълбоко в нашите собствени души. Когато човек научи това, той ще стане твърд. ще се научи да обмисля свободно нещата. Старите идеи ще отпаднат, нови идеи ще се установят. Този човек скоро ще намери покоя и удобството на системата. Най-после той ще се научи да разрешава всички въпроси, които го смущават в този тих час. Там той може би няма да може да ги разреши, но ще се запознае с тях. Тогава той няма да се нуждае от
бързане и борба през деня и няма да чувства, че неговата цел не е била постигната.
Ако човек опознае най-великия странник-себе си, той ще влезе в своята стаичка и ще затвори вратата. Там той ще намери своя най-опасен враг и там ще се научи да го побеждава. Той ще намери своето истинско Аз. Там той ще намери своя най-верен приятел, своя най-мъдър учител, своя най-сигурен съветник - себе си. Там той ще намери олтара, върху който Бог е неугасимия огън, извора на всички добрини, цялата сила, всяко могъщество - себе си. Там той ще открие, че в самия него пребивава част от мълчанието. Той ще открие, че в самия него пребивава Светият на светите. Ще почувства, че всяко негово желание
е в Божия разум и следователно е и Божие желание. Ще почувства и узнае близостта от общението на Бога и човека, на Отец и Син. Той ще разбере, че само в съзнанието е имало разделение на тези, които изглеждат, че са двама, точно както Неговият дух и Неговото тяло изглеждат да са две, но които всъщност са едно. Бог изпълва небето и земята.
Това велико откровение Яков получи в тишината. Той беше заспал върху камъка на материалността. В силен изблик на Божествено просветление той видя, че външното е само напиращо навън или израз на образ отвътре. Той беше толкова поразен от това, че извика:"Сигурно Бог е (или закона)
на това място(земята и тялото), и аз не го знаех. Това е само дома на Господа и това е вратата на небето. "Човекът, както Яков ще разбере, че истинската врата за небето е чрез неговото собствено съзнание. Това е "Стълбата" на съзнанието, открита във видението на Яков, която всеки от нас трябва да изкачи преди да влезе в това тихо и свято място на най-възвишения и да разбере, че сме в самия център на всяко сътворено нещо, едно с всички видими и невидими неща и във Вездесъщността. Във видението Яков видя стълбата, стигаща от земята до небето. Той видя Божиите ангели да се качват и слизат по нея. Това са Божиите идеи, отиващи от
Духа във форма и отново изкачващи се. Същото откровение беше дадено на Исуса когато "Небесата бяха отворени пред Него"и Той видя прекрасния закон на изявяване, откъдето идеите, заченати в божествения разум се изявяваха и представяха като форма. Тлокова съвършен беше този закон
на изява, разкрит на Учителя, че изведнъж той разбра, че всички форми могат да се трансформират или променят във форма чрез
промяна на съзнанието с оглед на този закон.Неговото първо изкушение беше да промени формата на камъните в хляб, за да се нахрани.
С откровението на този закон на изява дойде истинското разбиране, че камъните, както и другите видими форми са произлезли от Всемирния Разум Бог и представляват
от себе си истински израз на Божествения разум. Всичките желани неща неоформени още са в тази универсална разумна субстанция, готови да бъдат създадени или използвани
за задоволяване на всяко желание. Така нуждите за хляб показва, че субстанцията, с която може да се направи хляб или каквото и да е друго необходимо нещо, е под ръка без ограничение и хляб
може да се направи от тази материя, тъй както камъните могат да се направят от нея. Всяко добро желание, което човек има, е Божие желание, следователно има
неограничено доставяне в универсалната Божествена субстанция.
Всичко около нас е за задоволяване на всяко наше желание. Всичко, което трябва да сторим, е да се научим да използваме това, което Бог е вече сътворил за нас и това Той желае да сторим, за да се
освободим от всяко ограничание и така да бъдам "напълно свободни".
Когато исус каза:"Аз съм вратата". Той искаше да каже, че "Аз Съм" във всяка душа вратата, през която животът, силата и Съществото от великото Аз Съм, което е Бог, се изявява чрез индивида.
Това"Аз съм" има само един начин на израз и това е чрез идея, мисъл, слово и действие. Това "Аз Съм" Бог Съществуващ, което е сила, материя, разум, съзнанието му дава форма. И поради това Учителят казва:"Според вашата
вяра, ще ви бъде дадено". И "всички неща са възможни за тези, които вярват". Сега вие вярвате, че Бог е вътре в душата като сила, материя и разум, или изразено чрез духовните термини-мъдрост, любов и истина, се оформя или изразява
чрез съзнание. Съзнанието, което е безкрайния разум на Бога е и в човек, и се определя от разбирането или вярата, която човек има.вярването в отделянето то Духа е причината нашите форми да стареят и умират. Когато приемем, че Духът е всичко
и формата постоянно се
изявява чрез Духа, тогава ще разберем и онова, което е родено или произлязло от Дух е Дух.
25
"Не се страхувайте. Нали Бог се грижи за всички свои твари и големи, и малки, не сте ли вие Негови творения? Вие ще видите, че тук има няколко зърна царевица. Аз ще ги посадя, чрез това действие аз определено заявих, че искам царевица. Представих си царевицата в мисълта. Изпълних закона и в съответния сезон
царевицата ще порасне. Необходимо ли е за нас да изчакваме дългия труден процес, от който се нуждае природата в своето бавно развитие и растеж, за да порасне царевицата?
Ако е така ние трябва да чакаме продължително време, докато я получим.
Защо за да се произведе, да не се използва един по-висок и по-съвършен закон, даден ни от Отца? Необходимо е само да потънем в мълчание и мислено да си представим, да си създадем царевица. Тогава ние ще имаме готова за употреба царевица.Ако се съмнявате в реалността и,вие можете да я наберете, да я смелите на брашно и тогава да приготвите от нея хляб
Пред нас вече беше израсла царевица, изкласила така, че ние я набрахме, смляхме и след това омесихме от нея хляб.
Тогава Емил продължи:"Това видяхте и повярвахте, но защо не си послужим с по-съвършен закон и да направим по-съвършено нещо

или точно това, което вие искате - хляб.Ще видите, че като използваме този по-съвършен или както вие бихте казали, поизкусен закон, аз съм в състояние да си доставя точно това, от което се нуждая - хляб". Както стояхме смаяни, един голям самун хляб вече беше в неговите ръце идоставката не спря, докато хлябовете пред нас станаха 40, очевидно оставени там от
Емил. Той отбеляза:"Вие виждате, че има достатъчно за всички, ако не е достатъчно, могат да се доставят още, докато станат достатъчно и да остане излишък". Всички ядохме от хляба и той беше вкусен.
Емил продължи:"Когато Исус в Галилея попита Филип:"Откъде ще купим хляб?", той стори това, за да го изпита, защото за Себе Си той добре знаеше, че не е необходимо да се купува хляб, за да бъде нахранено множеството. Той използва случая, за да докаже на учениците си силата на заквасения хляб или размножението чрез Духа. Колко често човек мисли така, както мислеше
Филип, от човешка гледна точка. Той пресмяташе, както човешкият ум пресмята днес - от видимата доставка от ръка, мислейки че има само толкова хляб или толкова провизии, или толкова пари, с които да се
купи. Исус знаеше, че човек с Христовото съзнание се обръна към Бога, когато към извор и Творец на всичко и благодари за силата и за материалното, което се даваше веднага, за да задоволи всяка душа. Тогава той разчупи и разпредели чрез учиниците си на тези, които бяха в нужда, докато всички бяха задоволени и останаха още 12 пълни коша.
Исус никога не разчиташе на излишъка, за да задоволи своите нужди или на нуждите на другите. той учеше, че нашите нужди могат да бъдат задоволени веднага, направо от универсалната субстанция, където всички провизии за задоволяване съществута и онова, което е необходимо да сторим, е да ги използваме. Така Елисей умножи маслото на вдовицата. Той не се обърна към никой, който
имаше масло в излишък, защото ако би го сторил, то доставката би била ограничена. Той се свърза с Всемира и единственото ограничение на доставката беше, че всички съдове бяха напълнени. Доставката би могла да продължи да тече до този ден, ако би имало достатъчно съдове да я поемат. ДОСТАВКАТА БИ МОГЛА ДА ПРОДЪЛЖИ ДО ТЕЧЕ ДО ТОЗИ ДЕН, АКО БИ ИМАЛО ДОСТАТЪЧНО СЪДОВЕ ДА Я ПРИЕМАТ.
Това не е хипнотизъм.Нека кажа, че единственият хипнотизъм е себехилнотизма на вярването, че всички не могат да извършат съвършените Божи дела и да създадат желаното положение или нещо, защото не ли самата нужда, която създава желанието да се създава? НЕ Е ЛИ САМАТА НУЖДА КОЯТО СЪЗДАВА ЖЕЛАНИЕТО ДА СЕ СЪЗДАВА?
Вместо да се разгърнете и творите, както Бог желае ние да творим, вие се свивате във вашите малки черупки и казвате:"Аз не мога". И действително вие се самохипнотизирате като дсействително вярвате, че сте същества, откъснати от Бога. Вие просто подценявате вашето съвършенство и изявяване. Вие не позволявате на Бога съвършено да се изяви чрез вас, тъй както Той желае.
Не каза ли Исус, Великият Учител:"Делата, които Аз върша, вие също ще вършите и дори ще вършите по-велики дела, отколкото тези, що вършите?" Не беше ли истинска Исусовата мисия тук на Земята, за да ни покаже, че ние като Божи синове можем да творим така съвършено и хармонично, както самият Бог? Когато Исус заповяда на слепеца да измие очите си в къпалнята Силоам, не беше ли сторено това, за да отвори очите на
всички? Всички трябваше да разберат, че Исус беше изпратен от Отца, за да ни покаже, че Отец искаше от нас да творим точно така, както Той твори, всички трябва да извършат съвшеното дело, както исус върши, чрез познаване Христо в себе си и във всички.

Ето още едно разяснение. Този хляб, който току що получих и държах в ръката си е унищожен.
като че ли е изгорен от огън. Какво се е случило? Аз неправилно използвах съвършения закон, който е създал моето разбиране, и унищожих това, което създадох, поради моята злоупотреба и неправилна употреба на съвършения закон, който е така точен, както музиката, математиката или който и да е така наречен природен закон. Ако продължавах да
злоупотребявам със съвършения закон, той щеше не само да унищожи онова, което създава, но щеше да унищожи и мен, създателя.
Унищожен ли е действително хлябът? Ние ще допуснем, че формата е променена, защото вместо хляба ние имаме малко количество прах и пепел. Не се ли е върнал той действително към универсалната субстанция, от която произлиза? Не е ли сега в неизявена форма, която чака да се изяви отново? Не е ли този начина с всички форми, които отминават от нашия поглед чрез огън или разлагане, или по някакъв друг начин? Не се ливръщат те към универсалната
субстанция - Бог, откъдето са произлезли? Не е ли това значението на "каквото слиза от небето, трябва да се издигне в небето?"
Неотдавна вие видяхте да се образува лед без никаква видима причина. Това е също като създаването на хляба. Аз мога да използвам закона, за да получа лед, както хляб, точно толкова дълго, колкото използвам едното или другото за полза на човечеството или толкова дълго, колкото работя в активно съгласуване със закона , или изразявайки се така, както Бог желае всички да се изразяват. Добре е за всички да правят хляб или лед, или друго, или всички
желани неща, и всички трябва да неблегнат на степента, в която те могат да вършета тези неща. Не можете ли да видите, че чрез използване на най-върховния закон, абсолютния закон на Бога, вие можете да извършите това от което се нуждаете и мислено да си предсатвите най-високия ваш идеали и така да задоволите Бога много повече чрез по-пълно изявяване, знаейки, както Исус знаеше, че ние сме съвършени Божии синове.
Това освобождение от търговското робство и крепостничество не подсказва ли както и от всякакви други вериги? Тъй както аз го виждам, търговското робство след няколко години ще бъде най-страшното от всички робства. Ако то напредва с темповете, с които се развива сега, то ще завладее човека, душата и тялото и не може да бъде другояче освен да погълне себе си и тези, които са заинтересувани от него. Безспорно е, че първото начинание на мерциализма беше
поставено на високо духовно ниво, но беше допуснат да се вмъкне материализма. Силата, използвана от твореца неправилно е сила, която ще унищожи, тъй както самата сила, използвана за творене винаги ще унищожава, ако не се ползва правилно
29
Натискът на комерсиализма и ограниченията не са ли за нас тези, които ни заставят да видим, за да осъзнаем, че трябва да превъзмогнем и преодолеем тези положения? Това не е ли допуснато само, за да разберем, че ние трябва да вършим съвършените Божии дела, да издигнем нашето съзнание до съзнанието на Христа. На това, което исус ни учеше тук на земята? не представляваше ли целия Негов Живот?
Мои мили братя, не виждате ли, че в началото беше Словото и словото беше в Бога? ТОгава всичко, което щеше да се оформи по-късно, беше в универсалния разум в неизявената форма, или както някои казват, в хаос. Това слово в първичния си вид беше реалност. Тази дума хаос, е неправилно тълкува като метеж и противоречиво състояние, вместо като дълбоко духовно състояние на действителността, винаги очаквайки определено, творческо изказано слово, всичко може да възникне в изявена форма.
Когато Божественият Принцип пожела да сътвори света, Всемирната мисловна субстанция, Бог беше мълчалив и съзерцателен.
С други думи Бог видя идеален свят, той имаше предвид онази субстанция, от която светът щеше да бъде сътворен в достатъчно време, за да понижи неговите вибрации. Тогава Той изговори словото и светът беше сътворен, или още БОг мислено видя образеца или калъпа в който можеше да се влее необходимото вещество, за да се направи света и да се създаде съвършена форма, построена върху образеца, който беше в съзнанието Му.
Всички тези неща бяха добре завислени от Бога, Неограничената дума Той можеше да пожелае да се оформят и да
станат видими за определено време. Ако определената дума не беше изявена в безформения етер, нищо не би се сътворило или не би станало видимо. За да има видими резултати, мисълта и желанията на Безграничния Всемогъщ Създател, за да създаде обикновени форми на действителността, трябваше да каже определеното, положителното "Да бъде" .ДА БЪДЕ Така и ние трябва да направим определената стъпка. В мисълта си Бог държи идеалния и съвършен свят с вяска подробност и е определено да се образува небето или
съвършения ...където всички негови чада, всички негови същества и всички негови творения могат да живеят в мир и хармония. Това е съвършеният свят, който Бог видя в началото и единият, който Той мисли, че съществува и сега. Времето за неговото изявяване лежи в нашето разбиране на Него. Когато ние успеем да дойдем на това проникновено място и да разберем, че всички сме едно, един човеки ... че всички сме членове на Божието Тяло, тъй както един член от нашето тяло е част от цялото тяло, тогава ние сме във и от Божието царство.
Небето е тук на земята, сега.
За да се изяви това, осъзнайте, че няма нищо материално на небето, че всичко е духовно. Осъзнайте, че небето е съвършено състояние на съзнанието, съвършен свят тук на земята и това, което е необходимо да направим еда го приемем. То е тук около нас, чака ни да отворим вътрешния взор. Чрез този взор нашите тела, ще станат светлина, светлината, която не идва от слънцето, нито от луната, но от отца, и Отец е точно тук в най-вътрешната част на нашето естество. Ние трябва ддобре да разберем, че няма нищо материално, че всичко е духовно. Тогава трябва да мислим
за онзи прекрасен духовен свят, даден от Бога, който е точно тук и сега, ако ние можем да го разберем.
Не виждате ли, че бог е сътворил всичко по тозди начин? Не мълчеше ли Бог отначало и не беше ли уединен, и видя светлината?
Тогава Той каза:"Да бъде светлина!" и стана светлина. По същия начин Бог каза:"Нека бъде небе и стана небе". Същото стана и с другите твари. Той държеше всяка форпма и образец непоколебимо в съзнанието си. Тогава изричаше думата и образецът се създаваше. Същото е ис човека. Бог каза:"Нека направим човек по наш образ и подобие и да му дадем власт над всичко".
Бог Вседобрият, сътвори всички неща добри:човекът, най-великият и последния, с пълна власт над всичко. Тогава човекът видя само доброто и всичко беше само добро, докато човекът се откъсна от Бога и видя двойствеността или двама. Тогава той чрез мисълта си сътвори две неща -едното добро и другото . обратното, защото ако имаше две, те щяха да бъдат противоположни-добро и зло. Така
злото дойде чрез човешката съвършена сила да изразява или създаде това, което съзерцаваше. Ако човекът не беше видял злото, злото нямаше да получи сила да се изяви.
Ако човекът не беше видял злото, злото нямаше да получи сила да се изяви.
Само доброто щеше да се изяви и ние щяхме да бъдем така съвършени, както Бог ни вижда днес. Не щеше ли небето да бъде винаги на земята, както Бог го вижда и тъй както всички ние трябва да го видим и изявим? Исус беше съвършено прав като каза, че Той дойде от небето, защото не дойде ли всичко от небето, Великият универсален разум?
Тъй като човек беше сътворен по образ и подобие на Бога, Бог не даде ли му сила да твори точно така, както Той сам твори?
И не очаква ли Бог от човека да използва тази сила така свободно и по същия начин, както Той я използва? Първо като разбере нуждата, после като прецени доброто, идеала, с който да изпълни формата, която ние държим в съзнанието и която ще се изпълни от универсалната мисловна субстанция, тогава изказвайки думата, че форамта е изпълнена, че това е така и е добро.






Няма коментари:

Публикуване на коментар