6, 7, 8, 9, 10-ти ОКТОМВРИ

6-ти
М И Л О С Т
Към "жетва за другите"/по естество/ спада и милостта, като съставка на плода на Духа. Трябва да се отбележи, че като плод на Духа, милостта никога не е резултата на слабост. Изисква се голяма духовна сила, за да се окаже някому истинска, искрена и дъбокочовешка милост. Молостта е сила. Но милост към кого? Доналв Джи отговаря така:
Милост към духовните младенци. В Христос има духовни деца и младенци, които имат нужда от милостиво съчувствено отношение от страна на по-старите. Но само истински силните в Христос могат да бъдат милостиви и съчувствени, именно защото са силни. Тази милост се проявява когато човекът е изпълнен с Христовия Дух. Това е едно от качествата на Бога. "Господ Бог жалостив, милостив..."/Изход 34:35/ Делата на истинска милост могат да разтворят и най-яко залостените ръждясали порти на човешката душа.
Милост към духовно болните. Ако обслужването на телесно болните в повечето случаи е професия, която изисква умение и сръчност, то успокоителният досег, милостивата дума, жестът на милостта, себеотдайната милост могат да вършат чудеса. По-здравите, по-силните, по-напредналите духовно, трябва да преливат от своята духовна сила у слабите, по-немощните, боледуващите, неукрепналите още - докато и тяхната жизненост укрепне. Но...-отбелязва богословът Джи - има и една особена категория милост. Това е да имаш необходимия такт, умение в отношенията си на милост към хората. - Да знаеш как да подходиш при всеки отделен случай, където трябва да се окаже милост. Да знаеш и как да пристъпиш към онези, на които благовествуваш за небесната Божествена милост. Да знаеш, какво да кажеш на човека в нужда, болест, беда, как да му го кажеш, кога да му го кажеш... О, колко много трябва да знае този, който оказва истинска милост! Да не гледа човека посрамен, унизен или огорчен... Това е милост от по-висока категория. "Твоята благост ме е направила велик." - казва Давид./Псалом 18:35/ Както дълготърпението, така и милостта са качества на Бога. "Смазана тръст няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси." Петдесятната сила ще действува мощно когато срещне вдъхновена кротост, нежност и милост у свидетелите за Бога на земята.

7-ми
Р А Д О С Т

Трябва да се отбележи, че има естествена радост у човек, която не е плод на Духа. Хората изживяват радост в досег с красотата - красотата на природата, на художествена картина или когато слушата хубава музика. Има понякога чиста, непринудена радост в човешката любов, в приятелството. Има радост от приятна работа. Но основният характерен белег на естествената човешка радост е нетрайността, бързопреходността. Често хората изричат с тъга:"Колко кратко трае радостта. Това са мигове или няколко минути." Библията сумира това в един много красноречив пасаж:"И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох, не спрях сърцето си от никакво веселие. Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът от всичкия ми труд. Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми и труда, в който бях се трудил и ето всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето."/Еклисиаст 2:10-11/
Кои са особените качества на радостта като плод на Духа? За да се разбере тази радост на Христовия последовател, трябва да си припомним радостта на Исус. А тя идваше преди всичко от изпълнение волята на Отца. "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." /Евреи 10:9/ И когато намираше "погиналите", Той намираше постоянната Си радост. Това е толкова ясно изразено в трите притчи./Лука 15/ "И като я намери/загубената овца/, вдигна я на рамото си с радост." "Радвайте се с мене, защото намерих загубената драхма." Колко чиста е радостта, когато блудният син се връща! Но Исус имаше и друга дълбока радост. В Евангелие от Лука 10:21 е казано:"Исус се зарадва чрез Светия Дух", което значи - радваше се дълбоко в Себе Си. Тази радост бе в мъдростта и любовта на Отца, откриване на младенците това, което е открито от мъдрите и разумните. Радост в победата на великото дело на Бога го поддържаше в страданията. Чрез нея Той понесе кръста и презря срама. В Неемия 8:10 е казано:"Да се радвате в Господа е вашата сила." Затова апостол Павел увещава:"Радвайте се, всякога се радвайте!"

8-ми
Какво значи за Христовия последовател "радост", като плод на Духа? Според Словото радостта на Христовия последовател трябва да бъде радостта на Христос. "Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна."/Йоан 15:11/ Нашата първа радост трябва да бъде радост в изпълнението на Божията воля. При истинското новораждане, когато душата е влязла в правилни отношения с Бога, бликва първата радост. И в тази радост се ражда желание да вършим волята на Бога чрез делата на покаянието. Посвещението е следваща стъпка на новородения. Тогава ясно проличава послушанието - всеотдайно изпълняване волята на Бога. Послушанието към Бога - пише Д.Джи - е нещо повече от покаяние и вяра. То е вече ходене в светлината. Затова Давид се провиква:"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля."
Радостта, като плод на Духа, идва и от служба на Бога. Радостта на Христовия последовател за всяка новоозарена душа е радост, на която и ангелите биха завидели. Апостол Павел говори за някои от солунците като "негова радост". Всяко такова служение дава чиста радост, която е плод на Духа. Радостта, която изпитваме от всичко онова, което е Бог, е също радост, плод на Духа. Тук обаче може да се достигне до нещо наистина опасно - някои християни да поставят по-високо службата за Бога пред самия Него. Това не е вече радост, плод на Духа, защото се превръща в себезадоволяване, в дейност, която удовлетворява суетността на човека, а дори и користолюбието. Опасността е коварна. Най-даровитите и най-успешните са най-лесно уязвими. Каква беше радостта на 70-те ученици, когато се върнаха от сполучливата си мисия?/Лука 10:17-21/Но Исус веднага възпря тази малко екзалтирана радост/от изгонването на зли духове/ и им каза:"Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват. Радвайте се, че имената са ви записани на небето." Така Исус върна душите им при истинския извор на радост-при сами Бог. Не даровете, които са ни дадени, не външните обстоятелства, които съдействуват за нашата радост в Бога, са съществените, а както пише Петър/1Послание 1:8/: "Тази им радост бе в Онзи, Когото без да Го видят, Го любеха." Докато естествената човешка радост е краткотрайна, преходна - радостта, като плод на Духа, е постоянно състояние, служба на Бога и любов към Бога. "Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог." - казва Давид. И така, радостта, като плод на Духа, е :радост от изпълнение волята на Бога, радост от служение на Бога, радост от самия Бог - от всичко, което е Той. И тази радост е непреходна, вечна.

9-ти
Към "жетва за самите нас" спада и мирът, като съставка от плода на Духа. Не е възможно да има истински мир - вътре в нас или вън от нас, докато не сме в хармония с Божествените закони. "Няма мир за нечестивите..."/Исая 57:21/. Под понятието "нечестивите" трябва да се разбира онези люде, чиято воля е в бунт против волята на Бога. Те са като бурно море, което не може да се успокои. Хората през вековете и днес жадуват за мир и все пак няма мир, не са го постигнали. Защо? Защото търсят първо всечовешки мир, а не първо мир в човешките сърца, без който всеки външен мир е несигурен и практически невъзможен. За да има мир в човешкото сърце, първото условие е да бъдем в правилно отношение с Бога. Апостол Павел пише на колосяните:"И въдвори мир чрез Него/Исус Христос/ с кръвта проляна на кръста, за да примири всички със Себе Си." Мир с Бога е спокойствието след опрощение. Това е покоят на морето в тиха лятна нощ, когато са притихнали вълните. Този мир е от Духа. Но в Книгата на живота се говори за нещо още по-дълбоко от това. Казано е, че тези, които следват Христос /по Христовому/, могат да получат, да притежват Божия мир. Това е мир, който идва от вселяващия се Христов дух в човека. Щом един истински Христов споделя радоста на Исус, той споделя и Неговия мир. "Мир ви оставям, Моя мир ви давам, Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои."/Йоан 14:27/ "Това ви казах, за да имате в Мене мир."/Йоан 16:33/
А какъв беше мирът на Исус? - дълбок вътрешен мир, мир на сърцето и ума. Как Той мина сред разярената тълпа на Назарет, която искаше да Го убие? В дълбок мир. На последната вечеря той беше спокоен. След огненото моление в Гецимания...след думите :"Не моята, а Твоята воля да бъде!", Исус е пак в Своя мир. Величаво се изявява в съдебната зала. Там Той мълчи във величаво спокойствие. Другите са смутени, Той не отговаря. На кръста в агонията Си се моли:Отче, прости им.." Човекът може да има Неговия мир от вселяващия се в него Христов дух. Но за да пожънем мир, като плод на Духа, трябва да сеем такива мисли, чувства и постъпки, които съдействуват за този мир. Апостол Яков пише:"Плодът на правдата се сее от миротвориците." Но Христовия последовател има и неприятели на своя мир. Той трябва да възпира и осуетява непрастанните попълзновения и да пази душата си от насилия.
Как се усеща мирът, като плод на Духа у вярващия? Богословът Доналв Джи, който е достигнал в тази духовна област до дълбоки прозрения, отбелязва:Ти сам се учудваш, когато усещаш някакво необикновено спокойствие, когато в това време би трябвало да бъдеш загрижен, измъчен, неспокоен. Или...някой те оскърбява тежко, а ти усещаш как остротата на изречените думи не те нараняват болезнено. Това е едно от чудесата на благодатта! Библията дава и друго откровение, като плод на Духа, което има голяма практическа стойност. Често вярващи хора се питат:Този начин, или онзи е Божията воля за мене? И когато многобройните им духовни опитности уверяват, че сме получили отговор на въпроса, усещаме вътрешното свидетелство на успокоен ум и сърце. И радост.

10-ти
Към "жетва за нас" е още и себеобуздаването, като съставка от плода на Духа. Самата дума говори ясно - упражняване на контрол над себе си. Гръцката дума има още по-дълбоко значение - да имаш вътрешна сила, власт над себе си. А това е възможно само при истинско посвещение, когато духът работи в човека с голяма сила. Самсон беше човек, върху когото Божественият Дух можеше да работи със сила/Съдии 14:6/, и който въпреки това се провали поради липса на себеобуздаване/в служба на естествените си апетити/. Външната му сила нямаше покритие с вътрешната сила. Какво би станало в едно църковно общество, ако неговият духовен водач е човек, който не може да упражнява контрол върху себе си?
Себеобуздаване? В какво? Библейското слово отговаря ясно:себеобуздаване на тялото, въздържание на душата, себеобуздаване в нашия дух. Себеобуздаването на тялото означава, че материалната обвивка на душата не трябва да бъде наш господар. Истинсикят последовател е длъжен да упражнява непрестанно контрол върху желанията и капризите на тялото си. "Плътските страсти воюват против душата."/1Послание на апостол Петър 2:11/ Исак се провали чрез своето лакомство за "вкусно месо"./Битие 27:4/ Християнският ученик трябва да има прецизно чувство за мярка, да преценява трезво, за да бъде контролирано онова от живота на тялото му, което снижава, намалява или ограбва неговата духовна сила. Това не е аскетизъм, а един здрав живот. Необходим е стабилитет на чувствата. Има християнски общества, където се отделя много широко място на чувствените деятелности. Понякога тази лична свръхчувствителност гаси проявленията на духовните дарби. Ползуванието на духовните дарби трябва да бъде здраво, трайно и полезно. Друго, което уврежда душевния живот, е безконтролността на езика. Апостол Яков пише:"Езикът трябва да бъде обуздан." Нашето говорене не трябва да достига свободоезичие, т.е. изгубване на бдителност върху това, което говорим, за да не се достигне до клюкарство, злословие... Казано е, че отговаряме за всяка празна и гнила дума. Себеконтрол на чувствата трябва да се упражнява и когато душата е извисена след проповед. А колко често, още не излезли от църквата, много християни заговарят за други, обикновени неща, за болките и болестите си, за грижите си. А ние сме получили от небесния хляб и от живата вода и трябва чрез себеобуздаване да ги съхраним у себе си, за да черпим от тях мъдрост и сила за всекидневния делничен живот. Себеобуздаване на нашия дух. Най-дълбокото в човека е неговият личен дух. Това най-дълбоко у нас не трябва да се застоява в неподвижност, а да бъде раздвижвано. Исус се радваше, когато 70-те се върнаха радостни и се раздвижи в Духа Си за Лазар. Справедливото негодувание на Христовия следовник може да бъде за всеобща полза/както когато Исус разчисти храма/. Но това чувство снижено, неконтролирано, може да се изроди в гняв. А "Който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, а който владее духа си, е по-добър от завоевател на град."/Пр.16:32/ "Който не владее духа си, е като съборен град без стени."/Пр.25/ Такъв град бива лесно достъпен за всеки нашественик. И така, себеобузданието, като плод на Духа, това е :себеконтрол на тялото, себеконтрол на душата, себеконтрол на нашия личен дух. Защото невъздържанието, в различните му форми и изяви, е една от причините , които намаляват силата ни в дейността на Христа. Чрез нашето все по-пълно посвещение ще се развие в характера ни себеконтрол, който ще ни даде вътрешна сила, и тази сила ще свидетелствува за нашата духовна зрелост.