21, 22, 23, 24, 25-ти ЯНУАРИ

21-ри Януари
Между пожълтелите страници на стари летописни хроники в една библиотека, намерих откъс от писмо на една писателка. Дали тази жена е разбрала, че това нейно писмо е по-живо свидетелство за нейната вяра, отколкото всичките и литературни творби?
"Вие осмивате моята вяра в Бога - пише тя. - Смейте се! Отминете ме с насмешка...Но знайте, че няма да ме смутите. Нали сърцето ми се е разтворило за Слънцето на живота? Нали лъчите на светлината достигат и до мен? Ще събирам от този блясък, за да го съхраня в ума и сърцето си, та да ми свети, когато дойде нощ! Нали ще вградя в приказките и песните си от тези лъчи, за да ги предам като слънчев поздрав на премръзнали души?
Смейте се! Няма да ме огорчите. Нали аз чувствувам в себе си спокойното сияние на една красота, на една неизмерима доброта, нали усещам неизмеримото величие на неизказаното? Аз зная защо живея! Дойдох да срещна в моя път души, които търсят не само хляб за тялото, а жадуват за "жива вода". Дойдох да им разкажа приказки и песни за светлината и любовта, да им припомня, че сме родени да познаем радостта, загубена сред мрачните земни долини. Дойдох, за да им донеса "цветя" от високите поляни, да им ги раздам с обич и да си отида! И не само до вас, вие, които се смеете високо, пиша тези редове, а до всички, които се гърчите в огнената жарава на съмненията:Ако на бунтовната ви мисъл е трудно да приеме светлите слова на псалмистите, или ви е странно дръзновението на апостолите, ако ви е неразбираемо спокойното вглъбяване на мъдреците или са ви непонятни възторжените химни на озарените души, тогава позволете ми да ви припомня изживяванията на Адам Мицкеевич.
Мицкеевич - този неспокоен революционен дух, пътува по морето на път за Крим. Вглъбен, той търси отговор на много въпроси,които парят съзнанието му. Извива се буря. Мълнии разсичат небето. Надига се и закипява гръдта на морето. Корабът се носи като играчка по вълните и всеки миг може да се разцепи. Пътниците са в паника. Едни викат, други треперят от ужас, трети са се вкопчили в някоя подпора. Отдалечил се в един ъгъл на голямата корабна зала, Мицкеевич продължава да оглежда пътниците. Навън бурята свирепее с нестихваща сила, а вътре виковете се превръщат в неистови крясъци, лицата са сгърчени, изкривени, очите блуждаят. Само тук-там, в усамотение, той вижда люде със събрани на гърдите ръце. Този поет-революционер, който неведнъж е срещал смъртта, се вглежда в лицата на хората, където като озарение трепти светлината на една всеотдайна вяра, на светла надежда. И се пита:"Къде сте сега вие - материална мощ, наука, философия, човешко могъщество, власт и слава?"
И сам си отговаря:"Умират, а "изворът на живота" - остава!"

22-ри Януари
Фридрих Ницше... Това име е известно не само на хората от философския свят. Мнозина не познават неговата философска доктрина, но знаят и ще помнят онова, което Ницше написа в разказа за "Безумния човек". С гранитна логика и съкуршаваща правдоподобност авторът изявява себе си, своя личен, дълбоко изживян трагзъм. Ето един откъс от този разказ:
"Не сте ли чули за онзи безумец, за безумецът, който разсмивал тълпите, втурвал се в тях и като ги пронизвал с острият си поглед, викал:"Къде е Бог?" После сам отговарял:"Аз ще ви кажа къде е. Ние го убихме. Вие и аз. Ние всички сме Негови убийци! Да, ние всички сме убийци на Бога! Но как можахме да извършим това? Как смогнахме да изпием морето? Да изтрием с гъба хоризонта? Какво направихме ние като откъснахме земята от нейното слънце? Накъде се движи тя сега? Не ни ли облъхва празно пространство? Не се ли приближава все по-мрачна нощ? Най-святото и могъщо Същество на земята под ударите на нашите ножове. Кой ще избърше кръвта Му от ръцете ни? Защо Го убихме? Сега накъде без Бога? Не виждате ли, че без Него като че вървим по опънато въже над страхотна бездна? Кой ще очисти съвестта ни от най-страшното престъпление, което някога човек е извършил на тази земя?"

23-ти Януари
Кой може да изкаже мощните дела на Бога? Него - Безначалният и Безкрайният, Който е навсякъде и всичко изпълва, Който се изявява и като Светлвина, и като Любов, като Сила, Мъдрост, Истина и Път!
Затова псалмистът свежда глава и тихо нашепва:"Към Тебе, Господи, издигам душата си. Научи ме на пътеките Си. Води ме в истинта Си, защото Си мой Бог..."/Псалм 25/
Господ има благоволение към людите Си. Ще украси кротките с победа, ще изцели съкрушените в сърце и превърже скърбите им. "Онези, които се уповават на Него, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят..." /Исая 40:31/
Това, което човекът не може да разбере, човешкото сърце го вгражда в химни:"Жив е моят Бог! - пее една душа в наши дни, душа, в която живее духът на псалмиста. Аз виждам следи от Неговия безсмъртен Дух и с очите си, и със сърцето си. С очите си Го познавам и в звездното небе, и в малката тревица, в светкавицата при буря, и в кротката светлина на малкото прозорче, която може да покаже пътя на заблудения друмник."
"Молих се - реди друг син на светлината - молих се и молитвата разбрах връзката между вечната искра в моята душа и всичко, "там горе", и цялото безконечно пространство. И рекох на Бога: Господи, аз Те разбирам... Ти, Който Си "там горе", и в мене! Част от Тебе е светлината, която багри планинските върхове. Козичката по чукарите, в чийто очи трептят първите лъчи, и тя е част от Тебе. И птичката в горската дъбрава, също и тя. От звездното небе до малкото насекомо с диаманти по крилцата, до вейката обнизана с неокапала роса, и аз и моята душа - всичко, всичко е от Твоя Дух, затова и аз, заедно с всичко във вселената, издигам глас, за да Ти поднеса в признателност най-чистите и светли капки от позлатените вълни на моя дух!"
Какво е Бог за теб?
Така ще попита някой и теб...и мен. Как ще отговорим?


24-ти Януари
Една писателка споделя: Често посещавах млад човек, който лежеше неподвижно повече от година с повреден гръбнак при автомобилна катастрофа. Образован човек с буден ум. Страданието бе изострило неговата мисъл."Знаете ли...-заговори ме веднъж той-като лежа и мисля все по-ясно разбирам, че има въпроси - става дума за въпросите на живота, които никой роден на тая земя няма право да отмине. Желаем, или не - те хлопат на нашето съзнание."
Слушах без да го прекъсвам и разбрах, че този млад човек, полу-труп, с горящи и търсещи очи, беше мислил много, затова оставих всичко, което бе в него, да протече свободно. "Наблюдавам ви, ще говоря открито и ви моля да извините моята откровеност. Вие идвате при мен, за да споделите понякога моята самота. Разбрах вече, че идвате с вътрешна сила и доброта. Ясно ми е, че така се трудите да дадете, както казват хората, "плът и кръв" на вашата вяра, да живеете вярата си, нали?
Но когато си отивате, признавам ви, често съм се питал:Какъв е този Бог, в Когото са вярвали милиони хора през хилядолетията. А вярват и днес - като вас? И се реших да ви попитам. Вие вярвате в Него и не може да не знаете в какво вярвате. Уверявам ви, не ви питам злонамерено, а защото наистина искам да разбера- кажете ми:какво е Бог лично за вас?"
Слушах го с нарастващо смущение - признава откровено писателката. - Как да отговоря? Този човек се бе изправил пред най-голямата въпросителна на живота и искаше да разбере, чрез мен да получи отговор.
Мислех си да го отправя направо към Библията, като му кажа: разтворете книгата на живота и там ще намерите отговорите, които ви вълнуват, Той може би ще потърси Библията, но дали няма да се повтори това, което ми се бе случвало не един път - да чуя думите:"Прочетох, не разбирам..."
Отдъхнах облекчено, признавам, когато дойдоха други да го посетят. Побързах да се сбогувам, ала той отново ми припомни:"Друг път ще продължим, нали?" Излязох объркана, смутена, недоволна от себе си. Но ясно разбрах, че ми предстоеше тежък изпит. Да, аз трябваше да се явя на изпит пред този смазан млад човек и да му обясня в какво вярвам. И като размислях из пътя, един въпрос ярко се открои в съзнанието ми:но аз, самата аз, наясно ли съм в какво вярвам? Наистина, какво е Бог лично за мен? Този въпрос никога до тогава не бе ме навестявал. И стана като, че въпросът на младия човек бе станал и мой въпрос.
Дните идваха и отминаваха. Аз все още не достигах до определено решение. А човекът в "гипсовата гробница", чакаше ... Тогава ме осени мисълта:нима само "проповедта" е единственият път към човешката душа? Защо пък непременно ще трябва да му проповядвам, за да му разясня някои основни Библейски истини? Защо не тръгнем по пътя на човешките опитности? Да събера частици от духовните опитности на повече вярващи хора - лични изживявания, въпросите, които са ги вълнували и отговорите, до които са стигнали, отразени в техните научни, философски, социологически, етически и теологични трудове или чрез тяхното изкуство. И реших. Ще отида с въпроса на младия човек "Какво е Бог за теб?" при поети и писатели, художници и музиканти, при социолози, психолози, етици, при хора от различни научни дисциплини, при философи и мъдреци и ще му донеса техните мисли, техните опитности, техните прозрения за Бога. И нека той сам прецени. Реших твърдо. Ще отида при тези, които са търсели Истината на живота и са я приели с дълбокото проникновение на мъдреца и чистотата на децата. И отидох, търсих, прелиствах страници, събирах опитности. Занесох отговорите на човека, лежащ неподвижно в своята "гробница", както той наричаше гипсовия пояс около гръбнака си. "Бихте ли желали да прочетете това, което ми носите?" Изпълних желанието му. После станах. Имах желание да го оставя сам с мислите му. Но той ме спря. "Знаете ли, никога няма да забравя тези часове." И тихо прибави:"Колко сме странни ние, болните.
Подаде ли ни някой капчици, протягаме жадно ръце към чашата. Исках да ви попитам не би ли могло тези часове на разговор да продължат по-дълго?"
"Добре! Съгласна съм - казах аз. -Доволен ли сте?"
Отговорът му беше въпрос:"Кой е Исус?"

25-ти Януари

Кой е Исус? Така могат да попитат и теб... и мен. Какво да отговорим? В страниците на Новия Завет четем: През царуването на Тиберий Цезар, Йосиф и Мария, децата им и Този, когото наричаха Исус, живеят в Назарет. Доколкото Този Исус не се различава от другите момчета на тази възраст, показва възмущението на назарейците, когато го чуват да говори за първи път в синаготата им."Не е ли това дърводелецът, синът на Мария?" - питат се те. Но Мария не може да забрави нищо от тайнството, което бе станало в нейната плът.
Ала годините отминават, а не се сбъдва предсказаното от ангела-благовестител. Детето става юноша, момък, а не е велик, не Го наричат Син на Всемогъщия, няма трон...
Майката би могла да се съмнява. Евангелист Лука отбелязва: "Мария пазеше всичко и неуморно го повтаряше в сърцето си." Но има и нещо друго, от което Мария не може да отклони мисълта си. Има няколко слова, които може би трябва да забрави. На четиридесетия ден след раждането на Младенеца, отиват в Ерусалим, в храма, да представят това дете на Бога. И ето един старец, именуван Симеон, взема отрока в ръце. И така е възрадван, че изрича: "Нека Господ ме остави да си отида с мир, защото очите ми видяха спасението, светлината, която ще огрее народите, славата на Израил." Същият този старец се обръща внезапно към майката и казва: "Теб самата меч ще прониже душата."
Животът продължава толкова обикновено, че евангелист Лука, който в началото на своето Евангелие казва, че е проучил всичко от самото начало, не намира друго да отбележи за Исус, освен онова ,което се случва през дванадесетгодишната Му възраст в ерусалимския храм за празника на Пасхата. "Родителите" са загубили детето, а после Го намират в храма между учителите и старейшините, самите те поразени от Неговите думи.
От това събитие в ерусалимския храм до излизането Му сред народа изтичат осемнадесет години - най-неизвестните от Неговия живот. На тридесет години Той може вече да каже: "Остави всичко и тръгни след Мен!"  И този, към когото се обръща тръгва незабавно след Него. Огънят, който Той бе дошъл да запали на земята, проблесва в Неговия поглед, нещо необяснимо има в Неговия глас. Този, на Когото вятърът и морето ще се подчиняват, има вече сила да възцарява покой в сърцата. Той усмирява бури...И говори като Един, Който има власт!