неделя, 5 януари 2014 г.

16, 17, 18, 19, 20-ти ЯНУАРИ

16-ти ЯНУАРИ
Когато говорим за Бога и какво е Той /според Библейското познание/, не трябва да пренебрегваме нещо много важно: че вторият основен фактор на вярата е човекът. Нашата вяра е връзка, контактуване, общуване на човешкия дух с Бога. И не може да израсне във вярата си онзи, който няма свое лично разбиране за Бога. Защото личното разбиране, личните опитности - това е твърдината на нашата вяра. Един богослов, който е достигнал до големи прозрения, споделя: "Не е вярно, че човекът не може да проникне в същността на Бога, в това, което е Той. Само когато проникнем по-дълбоко в Неговата същина, тогава заживяваме активно с мисълта за Него. И колкото повече проникваме, толкова по-близък ни става Той. Онзи, който не расте в познания за Бога, прилича на човек, който живее в долината на живота - сред мъглите, и не желае да се изкачи по-високо. А привикне ли да живее повече с мисъл за Бога, до душата му достигат лъчи. За облъхнатите с небесно благословение Сам Бог по-пълно се разкрива.
"Аз видях Бог - доверява простичко една не особено образована, но осветлена душа. - Но ако ме питате как изглежда, ще кажа, че Го видях...и повече нищо не мога да добавя. Усетих една пълнота, някакво просветление, някаква особена сила у мене. И още... Всичко то така ме изпълни, че и сега не мога да сравня, да изразя с думи това, което видях. То не беше нещо телесно, а нещо което идеше отгоре."
Просто и по човешки тази жена се мъчи да обясни какво е Бог е за нея -"една пълнота, която не мога да сравня или да изразя с думи".
Какво е Бог за един философ - Ралф Валд Траин /ученик на Емерсон/. В книгата си "В хармония с безкрая" той пише:"Великата основна истина във вселената е Онзи Дух на безкраен живот и на безгранична сила, който е в основата на всичко. Той всичко оживява. Проявява се във всичко и чрез всички. Този Дух на безкраен живот и неизмерима сила, източник на любов, светлина, мъдрост, красота, мир и всички материални неща - това е за мен Бог. Той твори, действува и владее чрез неизменни закони".

17-ти Януари
Питате ме какво за мен е Бог? - пише една бележита жена. -
Ще ви отговоря с радост:Аз вярвам, че Бог, това е едничката постоянна сила на вселената. Вярвам, че животът, който Бог вдъхна в човека, е част от Неговия собствен безкраен дух и че моят живот е от този Дух. Затова е живот безсмъртен, непобедим, както е самият Божествен Дух. Добрият живот е Божествено наследство на човека. В своята неизмерима доброта Бог има план и цел, който аз не мога да схвана в пълнота, но имам проблясъци /опитности/, които ме уверяват, че Великият Творчески Дух желае да Му сътруднича, като творя добро за себе си и за другите. Вярвам, че законите на живота са същите от сътворението до днес. Вселената се е движела по тези закони. Тези от законите, които се отнасят до мен, са справедливи, и строги, и мъдри, но неумолими и ненарушими. Наруша ли ги, пренебрегна ли ги - страдам. Основата и същността на тези закони е любовта. Тя е управляващата сила в живота и нищо не може да и устои.
Силата на истинската любов е безгранична и може да преодолее всяко насилие, да излекува всяка рана и да компенсира всяка загуба.
Сам Исус ни показа как може и трябва да се живее по законите на любовта, че молитвата е връзка за единство на моя дух с Божествения Дух. Аз мога да се моля навсякъде и всякога щом моето общение с Небето е в Дух и истина.
Бог знае копнежа на сърцето и усеща протегнатата ръка, която иска да се докосне до Неговата ръка. Искрената молитва носи в резултат дара на любовта, а любовта преобразява живота ми и го осмисля.
Питали са ме за целта на моя живот, прозряла ли съм я.
Отговарям: Зная я добре.Целта на моя живот е да израства в Дух и истина, да открия Бог на другите и да проявя Божествения Дух вътре в мене, както това ни показа Исус. Аз вярвам в тези основни истини, не защото някой ми е наложил да вярвам, не защото другите вярват, а защото така ги чувствувам и разбирам с цялото си битие.

18-ти Януари
Какво е Бог за един мъдрец:Има "Един", Който се проявява като Любов, като Мъдрост, като Истина. Наричат Го Бог, Господ, Отец, Иеова, Вечният, Всемирният Дух, Мировият Творчески Разум и още .... още...
Той изпълва цялата вселена /битие/, но всички форми в света не са достатъчни да изпълнят Неговото величие, Неговата сила. Сам по Себе Си Абсолютният е без форма, но съдържа всички форми и образи в Себе Си.
Затова е казано:Бог е Дух. Той не присъствува по материален начин в света, но живее в едно разтворило се за Него чисто сърце.
Когато казваме, че Бог е любов ние разбираме едно от изявленията на Бога.
Затова където е любовта, където е доброто - плод на любовта - там се проявява Бог. Бог е непрекъснато изявление на съвършенството, а човекът е непрекъснато изправление на себе си в пътя на усъвършенствуването.
Бог живее в човека дотолкова, доколкото човека вярва в Него.
Всяка Божествена мисъл носи живот. Доколкото Божествената любов живее в нас, ние приличаме малко на Бога. Като живеят в любовта, хората ще разберат величието на Бога.
Който иска да служи на Бога, трябва да започне първо от себе си - да изправи своята пътека. Докато човек не разработи Божественото в себе си - той няма да има опорни точки в живота. "Истината" като понятие се заключва в това - да съзнава човек, че Бог живее в него и че той живее в Бога. В душата на всеки човек да говори Бог - това е дълбокият смисъл на усъвършенстването. Няма по-велик момент в живота на човека от този да почувствува Божественото присъствие. Но Всевечният посещава само тези души, които Го търсят, които са готови да Го приемат.

19-ти Януари
Един писател, в дълбока размисъл за своята вяра в Бог, се пита: Кой Си Ти Господи? Аз не зная къде точно живееш, но усещам Твоето невидимо присъствие в часове на усамотение. Не беше ли Ти, Който още в дните на моето детство ме подтикваше да събирам пръсти за молитва?
Не Си ли Ти, Който днес ме водиш невредим през превратностите на моя живот? И няма ли да бъдеш пак Ти, Който утре ще застанеш тихо до моето легло и притвориш очите ми с надежда за отвъдното? Ти, Който Си навсякъде, във всичко, води ме към Твоята велика и неотменна същност.
Рабиндранат Тагор Ти пя песни. Толстой Те откри в себе си.
Кант и Спиноза Те признават като Първично Начало. Хиляди и хиляди, разбраха, че без Тебе не може! Ние сме пътници от вечността, защото Ти вложи от Себе Си в нас и Си навсякъде около нас. Ние пътуваме към вечността. Моят човешки разум не може да проумее нещо по-велико от човека!
Какво е Бог за вас? - пита една жена поета Елвилюри, който от десетилетия работи в областта на духовното поетическо слово."Аз не отговорих веднага-признава той- но започнах да пиша , да изразя в стихове това, което мисля и чувствам. И написах над петстотин шестостишия, събрах и нарекох сборника "Истини за Вечния". Това бяха все отговори-шестостишия на въпроса, който ми постави онази жена просто и приятелски. И пиша още шестостишия - заявява поета Елвилюри - все в отговор на този въпрос. Може би не ще стигне живота ми, да изразя частица от Него." Ето някои от тях предадени свободно:
"Какво е Бог за мен? Духът що пей в душата ми и като ручей-от сърце в сърце прелива звънко чистотата си, и кани хората да пият на колене с две ръце."
"Какво е Бог? - Един е Той и същият Тоз, Който ни говори през епохите, на вековете живо Слово дал."
"Какво е Бог?- най-доброто в мене...Зора!... Виделината ми сред хаоса стихиен на измамите - звездицата на моята тъма!"
"Какво е Бог? - Въпросът на въпросите! За мен това е длан Христова от гвоздеи прободена, протегната към устните напукани на грешник..."
"А жив ответ от Него - това е сълзата през усмивката на опрощението с любов."

20-ти Януари 
След беседата един от слушателите попитал благовестителя: "Какво ще кажете Вие? Чувал съм да твърдят, че и вярата в Бога била навик, който може да бъде изкоренен от съзнанието на вярващия чрез дълъг превъзпитателен процес в обратна посока."Благовестителят не отговорил веднага. Той се вгледал в далечината през отворения прозорец на малката църква, където разговаряли, а после бавно отговорил: "Навик е да гледаш надолу, към земята. Навик е в спокойни, безбурни дни в живота си, да чувствуваш своята човешка сила и да разчиташ само на собствените си усилия. Но да обърнеш поглед "нагоре", в тъмата на някое драматично събитие, разтърсило те до дълбини, не е навик, а нещо дълбоко внедрено у нас. И може би не разбираш как в такива часове изплува на повърхността на съзнанието ни чувството на зависимост от Онзи Всесилен и Всемогъщ Фактор, Който сме забравили сред нашето жалко човешко "добруване". Някои хора желаят да разгледат вярата ни като я поставят в епруветката на химика, да премерят дължината и височината на Бога с физически метър. Искат да подложат чувството "вяра" на химически анализ. Колко неправилни намерения: Всевечният, Безначалният, Безкрайният Бог, измерван в човешки мерки! 
"И аз имам въпрос - обадила се една жена на средна възраст. - Смущава ме нещо и искам да попитам." "Слушам ви" - отговорил топло благовестителят. 
"Питали са ме къде е Бог?" "Не се смущавайте, сестра. През годините на духовната ми работа неведнъж са ми задавали и този въпрос. Ще ви отговоря. Във всекидневния живот често си служим с въпроса "Къде", защото ние живеем във времето и пространството. 
Всяко "нещо" във физическия, видимия свят е някъде - има своето място. И затова въпросът "Къде?" е от съществено значение - определя мястото на нещата. В света на духовните същности не е така. Въпросът "Къде?" става ненужен. Ще поясня. 
В момента аз изживявам радост. Кой може да посочи къде се намира тя? А моята радост е реална, аз наистина в този момент я изживявам. Бог е най-великата духовна действителност. Да питаш къде е Той, значи да Го ограничиш от въпроса "Къде?", валиден само за материалната действителност. 
А Бог е неограничен от нищо. Истината е, че Бог е във всичко и вън от всички едновременно. Той е вън и в света едновременно. Но къде точно - това е безсмислен въпрос. На питането "Къде е Бог?" има дадено ясно определение в Словото на Бога: Бог е в живота, в Любовта, в правдата, в светлината и чистотата, в красотата и добротата, защото е всичко това и още...още. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар