16-ти Август
Вярващият в Христос, роденият в дух е достигнал до един висок връх на своето развитие. В усреден и дълбок размисъл той оглежда пътеката, по която е минал, за да достигне "до върха новораждането" и разбира какво е придобил. Роденият в дух е открил/изяснени му са/ някои от тайните на победоносната вяра, на един живот на посвещение. Има още много неща, които не разбира, проблеми, които тярбва да бъдат разрешени. Но дълбоко у него има мир, който ще го изведе към други високи върхове на вярата, към все по-пълно утвърждаване на духовния му живот. Новороденият разбира, че се е родил в духовния свят. Той е вече член на Божествената общност. Той е наследник. Има осиновяването с правата и задълженията, които дава и изисква то. Той е сънаследник с Христос. Така учи словото Му. Новороденият има мир - мирът след опрощението, ако живее в хармония със себе си, с ближния, с Бога. Новораждането в Христос-това значи рождение за нови стремежи, за нови цели, нови надежди и способности да ги достигнем. Новороденият живее в радостта на братското общение. Самотността е едно от големите страдания. Сега този човек е установил връзка с Христос чрез общението си с Него и не се чувствува сам. Общението създава сигурност, красота, радост. Тази неизразима радост изпълва цялото му същество и започва да прелива в общението му с тези, които имат същите стремежи, същите постижения, същите радости. И тогава малкото пламъче става огън, буен огън, на чиито пламъци могат и други да стоплят премръзналите си пръсти.
17-ти Август
Новороденият е получил нова сила. Опитът говори, че обикновено човек сам не е в състояние да постигне собствените си изисквания-хармонично изграждане на своята личност. Той често стига до "доброто намерение"- да започне нова страница в живота си, особено срещу Нова година. В много случаи тези добри намерения остават една илюзия. Човекът се сблъсква със своето безсилие, загубва доверие в издържиливостта си и често отпуска безпомощно ръце. Земята е покрита с човешки същества с пречупени крила. В най-добрия случай хората са постигнали само някаква вътрешна промяна. Чрез новораждането в Христос се постига не само промяна в настоящия начин на живот, но и изграждането на нова личност. Какво беше Савел, когато по пътя за Дамаск ... - бе един от най-разрушителните врагове на Христовата църква, а след раждането му в дух - един от колосите на християнството, Павел. Къде другаде/освен при Христос и словото Му/, коя философия, кое учение биха дали на човека указание за постигане на такава радикална промяна на човешкото естество? Коя лаборатория, коя академия биха дали на човека онзи живителен "елексир на живота", който би превърнал слабите, колебливи, разочаровани същества с разранени души в здрави, силни, годни за борба, достойни за името на човеци? А Бог казва:"Не бой се, защото Аз съм с тебе, не се страхувай, защото Аз Съм Бог твой, ще те укрепя... ще ти помогна, ще те подпра с праведната си десница."/Исая 41:10/ Новороденият в Христос знае, че каквито и да бъдат обстоятелствата, дългът, целите или жертвата - Христовата сила в часа на неговата нужда ще бъде негова сила!
18-ти Август
Има определини категории привилегии, от които може да се ползува само новороденият в дух Христов ученик. Това е привилегията на Божествената мъдрост или тройно Божествено ръководство. Писано е:"Ако някому от вас не достигне мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява и ще му се даде."/Яков 1:5/ Роденият в Христос има и трайно ръководство, защото чува ясно Божият глас, послушен е на повелите, които идват от него и ги изпълнява. След истинско пълно новораждане, където са взели участие и умът, и чувствата, и волята, новороденият придобива яснота на вътрешния си поглед и проникновена сила, чрез която идват прозрения и откровения. Той има верен и ясен поглед и за себе си, и за света. Черз този поглед идва увереността, че въпреки разрушителните природни стихии, въпреки войните и ужаса, който носят те, въпреки братоубийствените борби, безлюбието и отрицанието, Бог управлява! Черз Божествената власт Той ограничава дейността на силите на злото. Писано е, че Бог има определен план за всяко време от историята, за всеки народ, за всеки отделен човек.
19-ти Август
Новороденият има не само надежда, а увереност за живота след гроба. Йов пита:"Ако умре човек, ще оживее ли?" По-късно сам отговаря на въпроса си:"Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последно време ще въстане на земята."/Йов 19:25/ А Христос казва:"Понеже Аз живея, и вие ще живеете...Който вярва в мене, и да умре, ще оживее... Аз Съм възкресението на живота." Новороденият в дух знае откъде идва, защо е тук, знае къде отива. При истинско посвещение Христовият мир прелива у него. Мир с Бога, мир от Бога в човешкото сърце и радостта на общението с Христос имат положително въздействие върху тялото, върху ума и волята. Христовият Мир в човека... Мир с Бога... Мир от Бога! Това е върховната придобивка за всеки, който поема по "стръмната пътека" и достига върха на новораждането. Бурята на живота бушува. Вятърът съска. Свирепите морски вълни се удрят с ярост в крайбрежните скали. Светкавици разсичат небосвода. Гръм и мълния...Но човекът, роден вече от духовния свят, има мир! Мир с Бога.
20-ти Август
С В Я Т О С Т
Писано е:"Трябва да влезете в небесното царство." Не само да пътуваме, а да влезем в небесното царство. Как? Като догонваме онази святост, онова освещение, "без което никой няма да види лицето на Бога". Святостта - това е израстването, укрепването, възмъжаването. Святост- това е зрелостта на нашата вяра. От размислите в следващите редове не биха се ползували резултатно онези, които не са достигнали до ясно и определено разибране на самото понякие "святост". При липса на такава яснота, без дълбок и проникновен размисъл върху Библейските текстове, които осветляват това понятие, много вярващи хора се осмеляват да твърдят, че свети човеци няма на земята, че "святост", това е нещо непостижимо, абсурдно дори, а някои без да са размислили, отсъждат:"Не е земен!" Това е не само неправилно, но и опасно твърдение. Това значи дезорганизация! Отпадане! Слагане оръжието! Във вечното слово на Бога не може да има истини недостъпни или неосъществими за човека, защото Бог знае, добре познава човешкото естество. Но необходимо е да потърсим тези истини, да усредим вниманието си върху тях, да ги доближим и в молитвено въглъбяване да ги проумеем. Тогава нашите предразсъдъци ще се стопят пред любовта на Христос, пред красотата, силата и величието на светостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар