СЛОВОТО НА ОТЕЦ И

Цяло писание написах в отговор на едно изречение
"Словото на Отец, другите Слова нямат тежест" от Герги Шуманов.
Направо като го прочетох и не се сдържах да не дам отговор, бях цитирала Айнщайн.

Това е моят отговор и за всички, които мислят по този начин като Шуманов.
Има и още нещо важно, стигнахме  до условието и Божието обещание за ИЗДИГАНЕТО на ЕДИН НАРОД. Условието е, че който народ слуша Божия глас, Бог въздига този народ над всички други народи. Това е Божието Обещание - Издигане, условето - слушане на Божия глас.

Хм. Нямах намерение да пиша, но не понасям ограничения и ограничена вяра ...Този отговор, просто ме предизвика, да пиша. Какво значи това Георги Шуманов? Да размишляваме. Ако го свържем с писаното "Богове сте вие", което писание е също в Божието Слово. Следва, че Словото на всички, които са Богове, тоест ние е Боговдъхновено и полезно за поука. Писанията, всички събрани в Библията са писани от човеци, нали така? Или човеци-Богове? още "водени от Светия Дух" и вдъхновени от Духа. Цитата е известен, да не го прикрепям. Всяко Слово Божие идва чрез Човек, воден от Светия Дух. Още можем да прибавим, че всяко Слово на Истината е от Духа, защото Духа говори Истината само, както и Исус, както и апостолите, както и пророците ... От тук следва, че всеки човек, който говори Истината е вдъхновен от Светия Дух и Словото изговорено от неговата уста е Божие Слово. Наша е задачата да можем да отсяваме между истина и лъжа, което е процес, обучение и всеки минава през този процес ако има желание. Всеки може да се научи да отсява Истина от лъжа, но това значи, че първо започва от себе си и собствените си мисли, думи и дела. Когато човек се научи да отсява собствените си мисли, думи и дела, може да отсява и подобни чужди. В крайна сметка Бог винаги се изявява чрез човеци. Не че не може да говори и чрез камък, но най-висшето проявление на Бог е чрез човеци. Например в Христос Бог се е изявил в пълнота. Писано това. И стигнахме до думите на Айнщайн. Истина ли са? Ако са истина, значи са вдъхновени от Духа и са Божие Слово, ако не са значи са лъжа?!? Разбра ли ме? Така за всяко Слово следва да знаем откъде е вдъхновено от Духа, от Истината, която гради Живот или от лъжата, която руши Живота. Думите на Айнщайн са точни, защото познанието и още повече Божието са Безкрайни както Природата, Вселената. Един човешки ум не би могъл да събере Цялото Божие познание в себе си. Това го може само Бог или Бог в нас. Можеш да бъдеш сигурен също, че всяка моя дума е истина, вдъхновена от Божия Дух на Истината. И последно, което мога да кажа, не се ограничавай в рамки, защото Бог е Безкраен и може да ни говори чрез всеки човек, дори чрез децата ако сме отворени да Чуваме и да вършим това, което чуваме. Последното е от огромно значение и останалото също, слушането. Пише го в Библията също - Второзаконие 28 глава. "Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света." В случая не се казва четене, а слушане и какво да слушаме? - Гласа на Господа, Нашия Бог!?! Разбрахте ли, какво ни учи закона? Това значи още, че Бог говори на всеки лично и всеки може да чуе гласа на Господа и това е ЗАПОВЕД! Народ, който слуша Божия глас е въздигнат над всичките народи на света. Ето това е условието за въздигане на един народ от пепелта, за възкръсване на един народ. Разбрахте ли? Това Божие Обещание се изпълнява само и единствено когато слушаме Божия глас и вършим това, което Божият глас ни е казал. Забележете тук не става въпрос за гласа на пастир, за гласа на съседа, за гласа на някой друг, освен за слушането на Божия Глас! За който разбрал, разбрал  Поздрави и Благословения!

Още това изказване значи, че вие делите наука от вяра, а всъщност няма истинска наука без вяра и истинска вяра без наука. Крайно време е да спрем да делим Истината на наука и вяра. Истината си е Истина и винаги ще бъде и Божият Дух говори единствено Истината и няма значение чрез кой. Всичките свети писания са писани от човеци, водени от Светия Дух, вижте си цитата, в Библията е! Гледайте широко, размишлявайте и така самите вие ще достигнете до Истината, която е Христос! Всяко обещание си има условие и всяка причина следствие.

Връзка https://www.facebook.com/groups/Bojieto.Slovo/662308183865702/?comment_id=662319983864522&notif_t=like

РАЗГОВОРИ С БОГА 3.1 ЦИТАТИ

Само когато не очакваш одобрение отвън, можеш да бъдеш господар на себе си.

Осъзнаване е онова, към което се стремиш. Но осъзнаването не е вина и
любовта не е страх. Страхът и вината са единствените твои врагове. Любовта и
осъзнаването са единствените твои приятели. Не смесвай едното с другото, защото ще
те убие, докато другото ти дава живот.
И значи не бива да „се чувствам виновен за нищо"?

Аз съм Богът.
Аз съм Богинята.
Аз съм Върховното Същество. Всичко във Всичко. Началото и Краят. Алфата и
Омегата.
Аз съм Сумата и Субстанцията. Въпросът и Отговорът. Възходът и Падението.
Ляво и Дясно, Тук и Сега, Преди и След.

И тъкмо това за Мен ти не разбираш. Искаш да направиш от Мен едно, а не
друго. Висшето, но не и низшето, доброто, но не и злото. Ала отхвърляйки половината
от Мен, ти отхвърляш половината от Себе си. А по този начин никога не можеш да
бъдеш Своя Истински Аз.
Аз съм Светлината и Аз съм Мракът, който създава Светлината и я прави
възможна. Аз съм Доброто Без Край и „Лошото", което прави „Доброто" добро. Аз съм
всичко - Всичко във Всичко, и не мога да изпитам и преживея частица от Своето Аз, без
да изпитам и преживея Цялото Свое Аз.

Но Аз ви казвам: преодолейте този разрив помежду си, сложете край на
илюзията за разделение и така ще се върнете към първоизвора на вашата вътрешна
сила. Там ще намерите същинската власт, властта да извършите всичко. Властта да
бъдете всичко. Властта да имате всичко. Защото властта да творите произтича от
вътрешната сила, която се поражда чрез единство.
Това е истински вярно за отношенията между вас и Бога - също както е вярно за
отношенията между вас и вашите събратя.
Престанете да мислите за себе си като за откъсната, обособена единица и
цялата истинска власт, която произтича от вътрешната сила на единството, ще ви
принадлежи - на вас като общество, обхващащо целия свят и като индивидуална част
от цялото - и ще се подчинява на желанията ви.34
Власт, лишена от вътрешна сила, е илюзия.
Вътрешна сила, лишена от единство, е лъжа.

Аз не съм ограничен до модусите на проявление, които се наблюдават само на
вашата планета. Вие не знаете Кой Съм Аз, а само си мислите, че знаете. Но не си
мислете, че Моята Същност се ограничава до вас и, че Моята Божествена Същност -
този най-свят дух - е дадена на вас и само на вас. Това би било горделива и невярна
мисъл.
Моето битие е във всичко. Във всичко. Всеобхватността на моето проявление.
Целостта на моето Естество. Няма нищо, което Аз не Съм, и нищо, което Аз да Не мога
да Бъда.
Смисълът на сътворението ви, Мои благословени създания, е в това Аз да
преживея Себе Си като Творец на Своя Собствен Опит.
Някои хора не разбират това. Помогни ни да го разберем.39

Така че, да, Аз действително зная „какво ще бъда", „какво съм" и „какво съм
бил". Аз непрестанно и винаги зная това, тоест зная всички ходове

Не заклеймявай низшата природа, защото
без нея няма да можеш да преживееш висшата.

защото висшето не може да съществува без низшето във вашия опит

Вие не можете да бъдете разделени от Мен, защото Аз
Съм всичко, което Е.

Душата си спомня в следващия живот онова, което би било добре да помни в
този си живот - че всички последици са сътворени от мисълта и че са проявление и
резултат на вътрешно намерение.
Вътрешното намерение, върху което съсредоточавам своето внимание, се
превръща в моя реалност.

припомнят да наблюдават и контролират своите мисли много внимателно, защото
всичко, което си помислят, те сътворяват и преживяват.
Повтарям отново, същият процес е валиден и за душите, които все още са в
тяло, с тази разлика, че резултатите не са толкова непосредствени. И тъкмо този
„времеви" промеждутък между мисълта и творението, който може да трае дни, месеци
или години - създава илюзията, че нещата се случват на вас, а не са причинени от
вас. Това е илюзия, която ви кара да забравите, че вие сте причината в този
случай.
Както вече няколко пъти описах, тази забрава е „превърната в система".

Защо съществува такъв промеждутък от време между мисълта и нейното
пресътворяване преди да умрем, а след това не?
Защото съществувате в илюзията на времето. Не съществува промеждутък
между мисълта и пресътворяването й извън тялото, защото всъщност сте се
освободили от параметъра на времето.
С други думи, както много пъти си казвал, времето не съществува.

Няма друго „Време", освен сега. Няма друго „място", освен тук.
Тук и сега е всичко, което Е.
Но вие избирате да преживявате Великолепието

Помислете за притчата за скалата.
Някога е съществувала една скала, изпълнена с безбройно количество атоми,
протони, неутрони и субатомни частици на веществото. Тези частици непрестанно са
били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и
това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала
изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето,
мокри се от дъжда и съвсем не се движи.
- Какво е онова вътре в Мен, което се движи? - попитала Скалата.
- Това си ти - казал един глас от далеч.
- Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа
изобщо. Всеки може да види това.
- Да, но от разстояние, - съгласил се гласът - от разстоянието, което ме

отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа,
когато отблизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което
изгражда твоята истинска същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във
времето и пространството по определена схема, която Те пресътворява като
нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време
не се движиш.
- Но кое тогава е илюзията?  - запитала скалата. — единството и неподвижността
на скалата или разделението и движението на нейните частици?
На това Гласът отвърнал:
- Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението
и движението на Неговите части?
Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото
това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито
камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.
Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения.

Тези
движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но
също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява
неподвижността точно пред очите ви.
От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото
всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго. Аз Съм Движеща се
неподвижност.

От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате
себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, много
битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете
реалности са „реални".

Ако си представиш, че контролирането и насочването на твоите мисли е
най-висша форма на молитва, ти ще започнеш да мислиш само добро и праведно.
Няма да се отдаваш на негативност и мрак, дори ако си потопен в него. И в моменти,
когато всичко изглежда безнадеждно - и особено в такива моменти - ще виждаш само
съвършенството.
Ти отново и отново се връщаш към това.

Зная, че гледате на нещата по този начин и затова те стоят така за вас. Защото
единственото, което си остава вечна истина, е, че винаги ще ви се дава
преживяването, което вярвате, че ще ви се даде.

Така, когато твърдите, че не можете да бъдете на две места едновременно,
значи не можете, но ако сте уверени, че можете да бъдете навсякъде, където
пожелаете със скоростта на своята мисъл и можете да се изявите във физическа
форма на повече от едно място в даден момент, тогава ще успеете да го постигнете.60

Бог не се стреми да докаже Себе Си на никого. Бог няма нужда да се доказва.
Бог Е и това е факт. Онези, които познават себе си и знаят, че са Едно с Бога или
преживяват Бога вътре в себе си, не се стремят да докажат това на когото и да било, а
още по-малко на себе си.

Мисля, че Бог - това сме всички ние - и че постоянно всеки от нас преминава
от познание към непознаване и към познание отново, от битие в небитие и към
битие отново, от единство през разделение и към единство отново, в един никога
не свършващ цикъл. Това е цикълът на живота - който Ти нарече Космическо
колело.
Точно така. Абсолютно вярно. Много добре казано.74

Но дори това би могло да бъде потискащо. Нима никога няма да намерим
покой? Не можем ли никога да останем в състояние на Нирвана, да запазим това
състояние? Нима сме обречени на вечно „идване и отиване" - все да се въртим в
един постоянен монотонен механизъм? Нима нашето вечно пътуване е за никъде?
Да. Това е най-голямата истина. Няма къде да се отиде. Няма какво да се
направи. И няма кой „да бъдеш", освен този, който си в настоящия момент.
И истината е, че няма пътуване. Ти си в самия този момент това, което се
опитваш да бъдеш. Ти си в самия този миг там, където се опитваш да отидеш.

Нещата са въпрос на възприятие. Когато промените възприятията си, вие
променяте мисленето си, а мисленето ви сътворява вашата реалност. Всеки изход,
който очаквате от всяка ситуация вече съществува за вас. Трябва само да го
възприемете, да го познаете.

Ще трябва да им кажа това. Добре, да се върнем на въпроса как може да се
различи истинският ясновидец от „шарлатанина". Истинският ясновидец познава и
живее съобразно с първичната насоченост. Ето защо, ако поискаш от него да ти върне
„отдавна загубена любов" или „да разчете аурата на друг човек, чиято кърпичка или
собственоръчно писмо притежаваш", истинският ясновидец ще ти каже: „Съжалявам,
но не мога да направя това. Никога не бих се намесил, нито надникнал в пътеката, по
която върви друг човек. Не бих се опитвал да му повлияя, да го насочвам или
въздействам на неговия избор по никакъв начин.
И никога не бих издал информация за един човек, която е лична и
неприкосновена."
Ако дадена личност ти предложи да ти направи една от тези „услуги", такъв
човек може да се нарече шарлатанин, който използва твоите човешки слабости и
уязвимост, за да спечели пари от теб.

Животът няма да ти се разкрие, ако не разбереш смъртта. Трябва даже нещо
повече от разбиране. Трябва да я обикнеш, точно както обичаш живота.
Времето ти с даден човек ще бъде по-свято, ако знаеш, че си с него за последен
път. Всеки миг ще преживяваш по-силно от всякога, ако смяташ, че това е последният
ти подобен миг. Отказвайки да размишляваш върху смъртта, ти всъщност отказваш да
размишляваш върху живота.
Ти не го виждаш такъв, какъвто е. Пропускаш момента и всичко, което ти носи
този момент. Минаваш покрай него, вместо да го преживееш.
Когато проникне задълбочено в нещо, той го вижда истински. Да съзерцаваш
дълбоко нещо, означава истински да го видиш. Тогава илюзията престава да
съществува, тогава ти виждаш съответното нещо такова, каквото е в реалността. Само
тогава можеш истински да му се насладиш - с други думи да вкусиш неговата
сладост.
В такъв случай, можеш да се насладиш дори на илюзията, защото ще знаеш, че
е илюзия, а това е половината от насладата! Фактът, че възприемаш илюзията за нещо
реално, е това, което ти причинява цялата болка.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално. Нека да
повторя това.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално.102
Нищо не може да бъде болезнено в момента, в който разбереш, че то не е
реално.
Това е толкова вярно за смъртта, колкото и за живота.

Промяната е единствената истина.
Нищо не е трайно. Всичко се променя във всеки миг, във всеки един момент.

Но в същото време, в което наблюдаваш своя живот да се разгръща пред теб,
недей самият ти да се разединяваш. Съхрани цялостен своя Аз! Виждай илюзията!
Наслаждавай й се! Но не се отъждествявай с тази илюзия!
Ти не си илюзията, а нейният създател.
Ти си в този свят, но не принадлежиш на него.
И така, възползвай се от илюзията за смъртта. Използвай я! Позволи й тя да
стане за тебе ключ, който да ти отключи повече страни на живота.


Погледнеш ли цвят, който умира, ти ще погледнеш с тъга на този цвят. Но ако
видиш цвета като част от цялото дърво, което се променя и скоро ще даде плодове, ти
ще можеш да съзерцаваш истинската му Красота. Когато разбереш, че цъфтежът и
увяхването на цвета е знак, че дървото е готово да роди плод, тогава ти разбираш
живота.
Огледай се внимателно и ще видиш, че животът представлява метафора на
самия себе си.
Винаги помни, че ти не си цветето, нито дори плода, ти си дървото.

Онова, което отказваш да видиш в себе си, остава там.107

Тоест, то престава да поддържа своята илюзорна
форма. Ти го виждаш такова, каквото Е. А това, което Е, може винаги да бъде
РАЗГОВОРИ С БОГА III www.angeli-raja.eu www.107 vesmirni-lide.cz
променено. Само това, което Не Е, не може да се промени. Следователно, за да
промениш съществуващото, трябва да го погледнеш такова, каквото е. Да не го
отричаш, да не оказваш съпротива на това, че то Е.
Отричаш ли нещо, ти всъщност го утвърждаваш. Утвърждаваш ли нещо, ти го
сътворяваш.
Отричането на нещо е неговото пресътворяване, защото самият акт на
отричането, утвърждава неговото съществуване.
Когато приемеш нещо, това ти дава възможност да бъдеш в контрол по
отношение на него. Онова, което отричаш, не можеш да контролираш, защото си
отрекъл, че съществува. Следователно онова, което отричаш, то те контролира.107

"РАЗГОВОРИ С БОГА" 2 - ЦИТАТИ

Бог никога не се е отделял от нас и ние само си мислим, че съществуваме
отделно от Него.
Това е всеобща грешка. Както и тази, че си въобразяваме, че съществуваме
отделно един от друг. И така, открил съм, че най-бързият начин „да намерим Бога", е
да се открием взаимно. Да спрем да се крием един от друг. И, разбира се, да спрем
да се крием от самите себе си.
А най-бързият начин да спрем да се крием, е да говорим истината. На всекиго.
И винаги.
Започнете още сега да изразявате истината и никога повече не спирайте да го
правите. Започнете с това сам да си признаете истината за себе си. После си кажете
каква е истината за някой друг. А след това - споделете с друг истината за себе си.
По-нататък споделете с него истината и за някой друг. И накрая, кажете на всички
истината за всичко.
Това са Петте нива на изразяване на истината. Това е петстепенната пътека
към свободата. Истината наистина ще ти даде свобода.

За да превърнеш Моята Воля в своя, ти трябва да направиш същото.
Първо, трябва да я познаваш. Второ, трябва да я приемаш. Трето, трябва да я
зачиташ. Четвърто, трябва да я обичаш. И най-сетне, трябва да я превърнеш в
собствена воля.
А тайната на всички Учители е: бъди постоянен в своя
избор.
Трябва ли да правиш избора си все отново и отново? Не е ли достатъчно да го
направиш веднъж
Трябва да го правиш все отново и отново, докато твоята воля не се изяви в
твоята реалност.

Променяй намеренията си, Колкото си искаш. Но помни, че всяка промяна на
намеренията води до промяна в цялата Вселена.
Когато „Вземеш решение" за нещо, ти задействаш цялата Вселена. Сили, които
не можеш да разбереш -далеч по-неуловими и сложни, отколкото си представяш - се
включват активно в един процес, чиято комплексна динамика ти едва сега започваш
да разбираш.

Душата говори чрез чувствата. Вслушвай се в своите чувства. Следвай
чувствата си. Зачитай ги.
А защо ми се струва, че тъкмо защото зачитах чувствата си, стигнах до
всичките си неприятности?
Защото си лепнал на растежа етикета „неприятност", а на застоя - „сигурност".
Ето какво ще ти кажа: Чувствата ти никога няма да ти навлекат „неприятност",
защото твоите чувства са твоята истина.
Ако искаш да водиш живот, в който да не следваш никога чувствата си, а да
прецеждаш всяко свое чувство през машинарията на разума, опитай. Вземай
решения, основани на анализа на ситуацията. Но не очаквай да постигнеш щастие
чрез подобни машинации, нито пък тържество на Истинския си Аз.
Ако слушаш душата си, ти ще знаеш кое е „най-доброто" за теб, защото твоето
добро е твоята истина.
Защо ти отнема толкова много време, за да сътвориш реалността, която е твой
избор? Ето защо: защото не живееш според собствената си истина.
Познай истината и истината ще те направи свободен.
Точно това значи „да си върнеш здравия смисъл". То означава да възстановиш
начина, по който чувстваш, а не по който мислиш. Мислите са си мисли. Мисловни
конструкции. Те са „изработени" от твоето съзнание. Но чувствата - те са реалността
за момента.
Чувствата са езикът на душата. А твоята истина, това е душата ти.
Означава ли това, че трябва да даваме израз на всичките си чувства -
независимо колко са негативни или разрушителни?
Чувствата не са нито негативни, нито разрушителни. Те са просто истини.
Важното е по какъв начин ще дадеш израз на своята истина.
Когато изразяваш своята истина с любов, рядко възникват негативни или
разрушителни резултати, а когато това става, то е само защото някой друг решава да
преживее твоята истина по негативен или разрушителен начин. Нищо не може да се
направи, за да се избегне това.

Запомни едно: не е толкова важно по какъв начин се възприема едно послание,
а по какъв начин се предава.
Ти не можеш да поемеш отговорността за това как се приема твоята истина.
Можеш само да се ангажираш да я предадеш правилно. А когато казвам правилно,
нямам предвид само ясно. Имам предвид с каква любов, с какво съпричастие, с какво
усещане, смелост и пълнота е предадена.

Негативността никога не е признай за върховна истина, дори ако ти се струва
твоята истина за момента. Възможно е тя да възникне от нещо неизцелено в теб.
Всъщност това винаги е така.
Ето защо е толкова важно да се освобождаваш от негативността, да я
изтласкваш. Само като я изтласкаш - като я извадиш навън, за да я видиш - можеш
ясно да разбереш дали наистина вярваш в нея.
Ти си казвал някои неща - грозни неща - само за да откриеш, че изречени, те не
ти се струват вече „истина".
Давал си израз на чувства - от страх до гняв и ярост - само за да установиш, че
те не разкриват реалното ти състояние.
В това отношение чувствата могат да те подведат. Те са езикът на душата, но
трябва да се увериш дали се вслушваш в истинските си чувства, а не в някаква
фалшификация, конструирана от ума.
О, Господи. Излиза, че и на чувствата си не мога да се доверя. Прекрасно! А
бях си помислил, че това е пътят към истината! Тъкмо си представях, че на това ме
учиш.
Така е. На това те уча. Но слушай внимателно, защото е по-сложно,отколкото
разбираш сега. Някои от чувствата са истински чувства - чувства, родени в душата,
а други са измамни. Те са конструирани от ума.
С други думи, това не са „чувства" изобщо - това са мисли. Мисли, които са се
маскирали като чувства.
Тези мисли се основават на предходния ти опит и на опита, който наблюдаваш
у другите. Виждаш някого да прави гримаса, когато му вадят зъба, и ти също правиш
гримаса, когато вадят твоя. Може и да не те боли, но ти си правиш гримасата.
Реакцията ти няма нищо общо с реалността, а само с начина, по който я възприемаш,
основаващ се на чуждия опит или на онова, което ти се е случвало в миналото.
Виж сега тези две думи:
РЕАКТИВЕН
КРЕАТИВЕН
Забележи, че това е всъщност една и съща дума. Само че буквата „К" е
преместена! Когато поставиш правилно „К"-то, ти се превръщаш в Креативна,
Творческа личност, а не в Реактивна, Реагираща.
За някои съм мъж. За други - жена. За трети - и двете.
За други пък - нито едното.
За някои съм чиста енергия. За други - онова върховно преживяване, което
наричате любов. А някои от хората нямат представа какво съм. Просто знаят, че
АЗ СЪМ.
И наистина е така.
АЗ СЪМ.
Аз съм вятърът,който духа в косите ти. Аз съм слънцето, което стопля тялото
ти. Аз съм дъждът, който танцува по лицето ти. Аз съм ароматът на цветя във
въздуха и Аз съм цветята, които излъчват аромат. Аз съм Въздухът, който разнася
аромата.
Аз съм в началото на първата ти мисъл. Аз съм в края на последната. Аз съм
идеята, която те озари в момент на най-върховно прозрение. Аз съм Великолепното
му осъществяване. Аз съм чувството, което подтикна онази твоя постъпка, която бе
изпълнена с най-голяма любов. Аз съм онова в теб, което копнее да изпитва любовта
все отново и отново.
Всичко, каквото е необходимо, за да се „свържеш отново" - всякакъв ритуал,
церемония, демонстрация, медитация, мисъл, песен, дума или действие - направи го.
Направи го в Мое име.
Много мило от твоя страна. А разбираш ли го сега по-добре? Разбираш ли, как
си създал своите представи за „добро" и „зло", просто за да определиш Кой Си.

Разбираш ли, че без тези определения - тези граници - ти си нищо?
И виждаш ли, че също като Мен, ти променяш границите си, както променяш
своите Идеи за това Кой Си?

Можеш да им кажеш, че човешките представи за „добро" и „зло" се променят - и
са се променяли – все отново и отново с промяна на културата, на времето, на
религията, на мястото... дори и във всяко отделно семейство и всеки отделен човек.
Можеш да изтъкнеш, че онова, Което хората са смятали за „редно" в един период от
време - например изгарянето на вещиците на клада в един исторически момент –
днес се възприема като „нередно".

Когато съзреш пълното съвършенство на всичко -не само в нещата, които
приемаш, но и в онези, които не приемаш (и особено в тях) - може да се каже, че си
постигнал съвършено познание.

Всички събития, всички преживявания имат за цел да създадат Възможност.
Събитията и преживяванията са Възможности. Нито повече, нито по-малко.

Случайност не съществува.

Всичко започва от теб. Всичко. Всяко нещо. Искаш ли светът да се промени?
Промени своя собствен свят.

Айнщайн прави теоретическия извод, че щом не съществува „време", което се
движи, а той самият се движи в пространството с определена скорост, нужно е само
да се промени разстоянието между обектите или неговата скорост на движение - за
да се „промени" времето.

Ако „видиш" бъдещо събитие или преживяване, което не ти харесва, не го
избирай! Направи друг избор! Посочи друго предпочитание!
Промени своето поведение, така че да избегнеш нежелания резултат.
Но как мога да избегна нещо, което вече се е случило?
За теб то още не се е случило! Ти се намираш на такова ниво във време-
пространствения континуум, при което още не си осъзнал станалото. Ти „не знаеш",
че е „станало". Не си си „спомнил" своето бъдеще!
(Тази забрава е тайната на времето. Тя ти позволява да „играеш" великата игра
на живота! По-късно ще ти обясня!)

Онова, за което не „знаеш", не е. Щом „ти" не си „спомняш" своето бъдеще, то
не „ти" се е „случило" още! Нещо е „станало" само когато се „преживее". Нещо „се
преживява" само когато се „познае".

Ти трябва да знаеш — вече си готов да разбереш -че съществуваш
едновременно на всички нива на време пространството.
Това означава, че душата ти е Съществувала, Съществува и винаги Ще
Съществува - свят без Край - Амин.
Аз „съществувам" на повече от едно място, така ли?
Разбира се! Ти съществуваш навсякъде - и във всички времена!
Значи моето аз съществува в бъдещето и в миналото, така ли?
„Бъдещето" и „миналото" не съществуват, както вече се потрудихме да
разберем - но ако използваме думите така, както ти ги използваш - да.

Можеш да преживяваш все отново и отново „един и същи живот" по различни
начини - както току-що обясних. А можеш също да живееш различни животи в
различни „времена" от континуума.
И така, докато си ти, тук и сега - можеш също да бъдеш и си бил - други „азове"
в други „времена" и „места".

Ти използваш всичко в Живота - всичко в многото си животи - за да бъдеш и да
решиш Коя е Истинската ти Същност; за да избереш и създадеш тази Истинска Своя
Същност; да преживееш и осъществиш настоящата си представа за себе си.
Ти се намираш във Вечния Момент на Себе-създаване и Себе-осъществяване
чрез процеса на Себе-изразяване.

Този процес на създаване и пресъздаване е непрекъснат, безкраен и
многостепенен. Той се осъществява целият „точно сега" и на много нива.

Пространството е изявеното... време.
Всъщност няма такова нещо като пространство - чисто, „празно" пространство,
без нищо в него. Всичко е нещо
Невидимата „енергия" е „пространството", което държи „материята".

Навремето - ако използваме вашия линеарен модел за време - цялата материя
на вселената е била кондензирана в една малка точица. Не можете да си
представите каква плътност е това - но това е така, защото вие си представяте, че
материята, каквато съществува сега, е плътна.

Разбирането на живота на вселената ще ти помогне да разбереш живота на
вселената вътре в теб.

Всичко се развива циклично. Съществува естествен ритъм на живота и всичко
се развива в този ритъм; всичко се влива в този поток. Така, казано е: „Има време за
всеки сезон; и време за всичко под Небето."
Мъдър е човекът, който разбира това. Умен е онзи, който го прилага.

Когато научиш, че силата не е „право"; че тя не ти дава власт над другите, а
съвместно владеене; че абсолютна сила притежаваш тогава, когато абсолютно нищо
не изискваш от другите - когато разбереш всички тези неща, тогава може би ще
заслужиш да получиш тяло на жена - защото най-сетне ще си разбрал нейната Същонст

Не е ли любопитно? През целия си живот сте принуждавани да се чувствате
виновни за
НЕЩАТА, КОИТО НАЙ-МНОГО ЖЕЛАЕТЕ.
А ето аз какво ще ви кажа: отнасяйте се с любов, обичайте, обичайте нещата,
които желаете - защото вашата любов ги привлича към вас.
Животът се състои от тези неща. Когато ги обичате, вие обичате живота!

Себе-отричането е себе-унищожение.
Но трябва да знаете и това - че себе-владеенето не е себе-отричане.

Позволи си всичко, което
може да ти предложи животът - и ще откриеш, че той има да ти предложи много
РАЗГОВОРИ С БОГА част II angeli-raja.62 eu angels-heaven.org
повече, отколкото предполагаш.

Ти си онова, което преживяваш. Преживяваш онова, което проявяваш.
Проявяваш онова, което имаш да проявиш. Имаш да проявиш онова, което си
позволяваш.

Матрицата привлича всичко в себе си - точно както учените описват така
наречената Черна дупка. Тя привлича сходна енергия към сходна енергия, като дори
постига привличане на физически обекти един към друг.

отново да го преживявате.
Защото когато се превърнете в част от това Единство и останете в него, няма да
можете да го познавате като Единство, защото няма да познавате и Разделението.
Казано по друг начин: За да се познае Бог като всичко, Той трябва да се познае
като извън това всичко.

Храната расте с такава цикличност. Слънца се взривяват, свиват се и се
взривяват отново. Вселени вдишват и издишват. Всичко, съвсем всичко става в
определени цикли, в ритми, чиито вибрации съответстват на честотите на
Бога/Богиня - на Всичко.
Защото Бог е Всичко и Богинята е всичко и нищо друго не съществува. И
всичко, което е съществувало, е сега и всякога ще бъде и светът никога няма да свърши

Бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите.- Шекспир

Само когато човек упражнява най-висшата свобода, той може да постигне най-
висш растеж и само тогава развитието е възможно.

Истината е, че повечето хора не желаят да мислят. Те избират свои водачи,
подкрепят правителства, приемат религии, които не изискват независимо мислене.

Когато живеете като тристранно създание, вие най-сетне намирате хармония в
себе си. Вашите интереси включват и проблемите на душата - духовното
самоопределение; целта на живота; връзката с Бога; пътеката на еволюция;
духовното израстване; върховното предопределение.

Но еволюция не означава да се откажете от някои аспекти на своя Аз за
сметка на други. Тя просто означава да разгърнете своя фокус; да отвърнете очи от
пълното, изключително съсредоточаване върху един от аспектите, за да се отнесете с
искрена любов и оценка към всички аспекти.

Трябва да можете да
оцените всичко в Живота, защото по този начин зачитате Процеса, който Аз съм
сътворил. Презрението към живота и към всяка от неговите радости - дори и най-
основните физически радисти - е презрение към Мене, Твореца.

Но Казвам ви: Аз не съм създал нищо, достойно за презрение и както е казал
Шекспир „нищо не е зло, освен ако не го мислим за такова".

Никое поведение, което наскърбява или наранява друг човек, не води до
бърза еволюция.

Никое действие, което включва и друг човек не бива да бъде предприемано,
без съгласието на другия.

Ето какво ще ти кажа: ако нямате волята да поемете пълната отговорност, за
всичко, няма да можете да промените нищо.

Имайки предвид, че човешкият род се опитва да изгради един по-
добър свят, те грешат. Училищата са най-точното място за подобно обучение. Те са
съвсем подходящи, защото са далеч от предразсъдъците на родителите. Подходящи
са, защото училищата имат автономност от родителските предубеждения. Виждали
сте какъв е резултатът за планетата от това, че ценностите се предават от родители
на деца. На вашата планета е настъпил пълен хаос.
Вие не разбирате най-важните идеи на цивилизованите общества.
Вие не знаете как да решавате конфликтите без насилие.
Не знаете как да живеете без страх.
Не знаете как да действате без егоцентризъм и собствен интерес.
Не знаете как да обичате безусловно.
Това са основни - основни - разбирания, а вие дори не сте се обърнали към тях,
още по-малко ги разбирате и прилагате... След хиляди, хиляди години.
Има ли някакъв начин да излезем от този хаос?
Да! Пътят за това са вашите училища! Образованието на младото поколение!
Вашата надежда е в следващото поколение и в по-следващото! Но трябва да спрете
да ги тласкате към начина ви на живот от миналото. Този начин на живот не даде
добър резултат. Той не ви доведе дотам, докъдето се бяхте запътили. И все пак, ако
не внимавате, вие ще стигнете точно там, на където сте тръгнали!
Така че, спрете! Огледайте се! Седнете заедно и помислете. Сътворете най-
грандиозната версия на най-прекрасното видение за себе си като човечество. После,
вземете ценностите и идеите, свързани с това видение и ги преподавайте във
вашите училища.
Защо не включите например, курсове като...
* Мирно разрешаване на конфликт
* Взаимоотношения, основани на любовта
* Индивидуалност и изграждане на Аза
* Тяло, съзнание и дух: функциониране
* Изграждане на творчески способности
* Зачитане на Аза, как да зачитаме себе си и как да ценим другите
* Радост от сексуалността
* Справедливост
* Толерантност
* Различия и подобия
* Икономическа етика
* Творческото съзнание и силата на разума
* Осъзнаване и пробуждане на съзнанието
* Честност и отговорност
РАЗГОВОРИ С БОГА част II angeli-raja.94 eu angels-heaven.org
* Видимост и откритост
* Наука и духовност
Много от тези курсове вече се изучават. Наричаме ги хуманитарни науки.
Аз не говоря за някаква двудневна програма в рамките на курс, който трае цял
семестър, говоря за самостоятелни курсове по всяка от тези теми. Имам предвид
пълна преоценка на вашите училищни програми. Става дума за учебни програми,
които са основани на ценности. В момента вие преподавате до голяма степен един
учебен материал, който се базира само на фактология.
Аз имам предвид това, че вниманието на децата трябва да се съсредоточава
колкото се може повече върху това да разбират възловите концепции и теоретичните
структури, около които трябва да градят ценностните си системи. В момента вие се
основавате само на данни, факти и статистики.
Във високо еволюиралите общества на вашата галактика и на вселената (за
които общества ще говорим по-конкретно в трета книга), Концепциите за живота се
преподават на младежите от най-ранна възраст. Онова, което вие наричате „факти" и
което в тези развити общества се смята за не толкова важно, се преподава в много
по-напреднала възраст.
На вашата планета вие сте създали едно общество, в което малкият Джони се
научава да чете много преди предучилищна възраст, но още не се е научил да спре
да хапе брат си. Сузи знае таблицата за умножение съвършено и запаметява много
неща в първите класове на училището, но не се е научила, че няма нищо срамно и
смущаващо във връзка с нейното тяло.
В момента вашите училища съществуват главно, за да дават на децата
отговори. Много по-полезно би било, ако основната им функция беше да задават
въпроси. Какво например значи да бъдеш честен, да бъдеш отговорен или да бъдеш
„справедлив"? Какво следва от всичко това? Как трябва да се разбира това, че две
плюс две е равно на четири, какви са последиците от този факт? Високо
еволюиралите общества подтикват всички деца да откриват и да пресъздават сами
отговорите на тези въпроси.
Но... Но, това би ни довело до хаос!
За разлика от сегашното състояние на живота ви, което съвсем не е
хаотично....
Добре, добре.... Ще ни доведе до още по-голям хаос.

Фактите от миналото не трябва да дават основание за Истината в Настоящето,

преживяване във външния свят -тоест във физическия свят извън теб самия - ти
никога няма да поискаш да се откажеш дори и от най-малката частица от онова, което
си натрупал като човек или като народ и което смяташ, че ще те направи щастлив.
И докато онези, които „нямат", смятат, че нещастието им е свързано с липсата
на материални неща, те също ще бъдат хванати в този капан.

Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава,
това е вътрешният мир.
Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен
мир, вие ще успеете да намерите мир в света.

„Да не изпитвате т нужда, е огромна свобода". Тя би освобождава
първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува
нещо, което ще загубите; страха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.

Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на
страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.

Онова, което е необходимо, не е промяна в обстоятелствата, а промяна на
съзнанието.

Нямай никакви нужди. Желай всичко. Избери онова, което ти се предлага.

Преживей своите чувства. Изплачи своите сълзи. Смей се, когато ти се смее.
Уважавай своята истина. Но когато се изчерпят чувствата, тогава се смълчи и знай,
че Аз съм Бог.

Разбираш ли ме? Първият ти въпрос трябва да бъде: какво е моето място тук?
А не какво е мястото на другия човек в тази ситуация?

Но причината взаимоотношенията ти да бъдат в такъв хаос е, че ти
винаги си се опитвал да преценяваш какво иска другият и какво искат другите -вместо
онова, което ти самият искаш наистина.

Затова съм създал начин, по който ти можеш да пресътворяваш себе си и да
познаваш Кой Си от опит. Постигнал съм това като съм ти предоставил следното:
1. Относителност - система, в която твоето съществуване се определя в
съотношение с нещо друго.
2. Забрава - процес, при който ти доброволно се потапяш в пълна амнезия,
така че да не знаеш, че относителността е само трик и че ти самият си Всичко.
3. Съзнание - състояние на Битието, при което ти се развиваш, докато
постигнеш пълно осъзнаване и бъдеш и се слееш с Истинския и Жив Бог,

Целта е да се помогне на слабите да станат силни, а не да се оставят слабите
да станат още по-слаби.

Еволюцията на обществото се измерва по това как се отнася към най-слабите
измежду своите представители.

Тъкмо затова казах по-рано, че има един начин истински да се изключи войната
и всяко преживяване на страх и липса на мир. Но това решение е духовно.
В крайна сметка всеки геополитически проблем също както и всеки личен
проблем се свежда до духовен проблем. Животът като цяло е духовен и затова
всички житейски проблеми имат духовна основа - и духовно решение.
Войните на вашата планета възникват затова, защото някой претендира за
нещо, притежавано от друг. Това става причина за действия на една страна, които са
нежелани за друга.
Всеки конфликт възниква от неправомерно желание.
Единствено възможният мир в целия свят, на който може човек да се уповава,
това е вътрешният мир.
Нека всеки човек да намери своя вътрешен мир когато откриете своя вътрешен
мир, вие ще успеете да намерите мир в света.
Това означава просто, че няма да изпитвате повече нужда от неща във
Външния Свят. „Да не изпитвате т нужда, е огромна свобода". Тя би освобождава
първо от страха: страха, че съществува нещо, което няма да имате; че съществува
нещо, което ще загубите; страха, че без определено нещо няма да бъдете щастливи.
Второ, „да не изпитвате нужда", ви освобождава от гнева. Гневът е изява на
страх. Когато няма от какво да се страхувате, вие няма на какво да се гневите.

Вие дълбоко интуитивно знаете, че всичко, което сте създали, може отново да
се създаде, и още по-важно, няма значение.111

Тази проста промяна - да се обърнете, за да намерите вътрешния си мир -
може, ако бъде осъществена от всеки един човек, да сложи край на войната, да пре-
махне противоречията и конфликтите, да предотврати всяка неправда и да доведе до
вечен мир на света.
Не е необходима никаква друга формула, нито е възможна.

124
Но някои хора са по същността си зли. Някои хора са природно лоши.
Кой ти е казал това? Знам го от собствен опит.
Това означава, че не гледаш правилно на нещата. Казах ти преди: никой не
върши нищо зло от гледна точка на собствените си представи за света.
Казано по друг начин, всички вършат най-доброто, което могат в дадения
момент.
Всички действия на хората зависят от знанието, което имат в момента.
Казвал съм и преди - съзнанието е всичко. Какво е онова, което осъзнаваш?
Какво е онова, което знаеш?
Но когато хората нападат, нараняват, когато ни вредят, когато дори ни убиват,
за да постигнат собствените си цели, това не е ли зло?
Казвал съм ти и преди: всяка атака, всяко нападение е вик за помощ.
Никой искрено не желае да нарани никой друг. Онези, които го правят -
включително вашето правителство между впрочем - вършат това поради криворазб-
раната представа, че то е единственият начин да се сдобият с онова, което желаят.
Непрестанно в тази книга се опитвам да очертавам по-висшето решение на
този проблем. Просто недейте да желаете нищо. Имайте предпочитания, но не и
нужди.
Но това е много възвишено състояние на съществуване на битието; това е
състоянието на Учителите.

Трябва да престанете да гледате на Бога като на разделен от вас и на
себе си, като на разделени един от друг. Единственото решение е Върховната
Истина: нищо не съществува във вселената, което да е откъснато от всичко останало.
Всичко е Вътрешно свързано, Взаимно зависимо, в непрестанно Взаимодействие,
втъкано в тъканта на целият живот.
Всички правителства, цялата политика трябва да се основава на тази истина.
Всички закони трябва да се Коренят в нея.
Това е бъдещата надежда на човечеството, единствената надежда за вашата
планета.

Ако всеки човек отдаде всичко, какво ще ви остане да изисквате? Единствената
причина, поради която искате нещо, е защото някой друг го държи и не го дава.
Престанете да държите нещата за себе си!

Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш
най-възвишените думи, да извършваш най-възвишените дела. По този начин ще от-
дадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен.
Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се
докосваш.
Бъди мир.
Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с
Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо.
Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка
радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка
обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай
истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред Който всеки човек
благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго,
защитавай интересите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е
необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек
неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че
бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов.

Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти
влизаш. Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да
бъдеш дар за него.

Когато някой неочаквано навлезе к твоя живот потърси какъв дар е дошъл да
получи от теб този човек.

Но казвам ти: всеки човек, който пристъпва към теб, е дошъл, за да получи дар
от теб. По този начин той самият те дарява - дарява ти възможността да преживееш и
осъществиш Истинския си Аз.

Прекрасно. Ти наистина даде някои много интересни идеи, да се премахнат
скритите помисли, да се изгради едно общество, основано на Видимостта, да се казва
истината през цялото време на всекиго за всичко. Уф!
Върху тези няколко идеи са били изграждани цели общества. Просветлени
общества.
Досега не съм се натъквал на такова общество.

Понякога единственият начин да се избегне войната, е
да има война. Понякога се налага да вършите неща, които не желаете да вършите, за
да ги превратите! Това е очевидно противоречие, но то е част от Божествената
Дихотомия, според която единственият начин нещо да Бъде - в този случай „мирът" -
може да се окаже в началото то да не бъде!

С други думи, често, за да познаете себе си, Такива Каквито Сте, трябва да
познаете себе си Такива, Каквито Не Сте.

Да. Ти трябва да се научиш да живееш в това противоречие и трябва да
разбереш най-великата истина: Нищо Няма Значение. 167

Повечето от световните проблеми и конфликти, както и вашите проблеми и
конфликти като индивиди, щяха да се разрешат, ако вие като общество:
1. Отхвърлите концепцията за Разделение.
2. Приемете концепцията за пълна Видимост.171

Защо казваш да забравим религията?
Защото не е полезна за вас. Разбери, че за да има успех организираната
религия, хората трябва да повярват, че тя им е потребна. Ако хората вложат вярата
си в нещо друго, те трябва да загубят вяра в себе си. Затова първата задача на
организираната религия е да накара хората да загубят вяра в себе си. Втората й
задача е да ви нагара да мислите, че тя ще ви даде отговори на въпросите, на които
вие сами не можете да си отговорите. И третата и най-важна задача е да те накара да
приемеш отговорите й без да ги поставяш под съмнение.
Поставиш ли нещо под съмнение, ти започваш да мислиш! А започнеш ли да
мислиш, ти се връщаш към Праизточника в себе си. Религията не може да ти позволи
да направиш това, защото напълно възможно е да стигнеш до отговор, различен от
нейния. Ето защо религията те принуждава да се съмняваш в своето Аз. Тя те кара да
се съмняваш в способността си да мислиш самостоятелно.175

Аз искам вие да сте Мой образ и подобие.
Вие можете да се завърнете у дома винаги когато пожелаете.Ние можем
отново да сме заедно, щом поискате. Вие можете отново да преживеете екстаза на
единението с Мен. Само да поискате. Само да почувствате вятъра по лицето си.
Само да чуете песента на щуреца под диамантеното небе в лятната нощ.177

Аз съм винаги с вас до края на времето. Вашето единение с Мен е съвършено -
то винаги е било, винаги е и винаги ще бъде.
Вие и Аз сме Едно - както сега, така и завинаги.
Върви сега, превърни живота си в изявление на тази истина.

Нека твоите дни и нощи да бъдат отражение на най-висшата идея в теб.
Позволи твоите сегашни мигове да бъдат изпълнени със забележителен екстаз на
Божието проявление в теб. Направи го чрез изявлението на своята Любов, вечна и
безусловна, по отношение на всички, до чийто живот се докосваш. Бъди светлина в
мрака и не заклеймявай.
Бъди носител на светлината.Ти си светлина.
И така да бъде

"РАЗГОВОРИ С БОГА" 1.2 ЦИТАТИ

Започни с мълчание и покой. Прекрати шума от външния свят, за да може вътрешният да ти помогне да прозреш. Това вътрешно прозрение, тази проницателност са това, което търсиш. Не можеш обаче да ги имаш, докато си толкова зает с действителността отвън. Следователно, стреми се да проникнеш навътре в себе си колкото се може повече. А когато не си там, изхождай отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата: ако не проникнеш вътре в себе си, ще си останеш отвън – с празни ръце.
Цял живот си я карал с празни ръце. Но нито сега, нито някога преди това е било необходимо. няма нещо, което не можеш да бъдеш. Няма нещо, което не можеш да направиш. Няма нещо, което не можеш да имаш.

Следователно, не можете да повярвате даже и в Себе си.
Да не успееш да повярваш в това, значи да не успееш да повярваш в Бога. Защото вярата в Бога поражда вяра в най-великия Божи дар – безусловната любов – и вяра  в най-великото Божие обещание – неограничените възможности.


Вие сте дошли тук да изработите своя личен план за собственото си спасение. Но спасение не означава да се спасите от примката на дявола. Няма такова нещо като дявол и адът не съществува. Вие се спасявате от забравата на не-осъзнаването.

. Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.
Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.

Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.

Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, който си, въз основа на преживяното от други. Този е “грехът” който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие(буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.
Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване – изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви Учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, училищата ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави – затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
Желанията и нуждите не са едно и също(въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).

В мига на пълното си знание(който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.
Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе(и ще те доведе) до Божественото

Казваш, че е трудно да вървиш по пътя на Христос, да следваш ученията на Буда, да съхраниш светлината на Кришна, да бъдеш Учител. Но Аз ще ти кажа следното: далеч по-трудно е да отречеш Кой Си, отколкото да го приемеш. Ти си доброта, милост, съпричастие и разбиране. Ти си мир, радост и светлина. Ти си прошка, търпение, кураж, помощник в момент на нужда, утешител във времена на тъга, лечител при нараняване, учител в миг на объркване. Ти си най-дълбоката мъдрост и най-висшата истина, най-великият мир и най-величествената обич. Ти си всички тези неща. И в някои мигове от живота си познал себе си в тях.
Избери сега винаги да познаваш себе си в тях.

6. Онова, за което мислиш, но след това никога не из¬ричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изри¬чаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.
За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „ без-умни ".

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпи¬таш. Знанието отваря вратите към изживяването, а ти си представяш, че е обратното.

- като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен
Страстта е обичта към превръщането на съществува¬нето в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществу¬ване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.
- Не си привързан към резултатите?    .
- Ни най-малко. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат, Разликата е огромна.
- Би ли обяснил смисъла на твърдението си: „Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие?

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав

Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот.

Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Са¬мият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъх¬неш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчез¬ва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.


Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мис¬лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му
онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва".

Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?

В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор

Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се нами¬раш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш

 Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание.

- Аз не правя преценка нито на едното, нито на дру¬гото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.

Няма нищо страшно в живота, ако не си привързан към резултатите.
- Имаш предвид, ако не искаш нищо.
- Именно. Избирай, но недей да искаш

Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките!

Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е.

Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Това изглежда като странно учение, защото си нау¬чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, ^мазнщ^нщ^един-ствено какво си ти по отношение на него.
Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият.

Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо¬жеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да пот¬върдиш святостта на друг.

. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.

Има само едно нещо, което можеш да направиш, е да уважаваш чувствата си.Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?
Ако вземем едно и също външно преживяване в раз¬лични случаи, един ден може да избереш да си търпелив, любящ и внимателен, а друг ден може да избереш да бъдеш ядосан, ужасен и тъжен.
Майстор е този, който винаги има един и същ отговор - и този отговор винаги е най-висшият избор. *
В това Майсторът е винаги предвидим. Обратно, уче¬никът е абсолютно непредвидим

Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.

Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.

Но на деспотите не бива да им се разрешава да про¬цъфтяват - те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват

Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват - дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност - да си готов да изтъкнеш, да отбеле¬жиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина - мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина - нежно, но абсолютно и последова¬телно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти донесе нова яснота

Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необ¬ходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Каз¬вате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство - несъвършенст¬вото, което А з съм ви дал.
С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.

Нямаш задължения, имаш само възможности.
Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж¬даш всички проблеми като възможности

Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една

част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въп¬роса. Така че, парите ще идват в живота ти на пресекулки, защото отношението ти към тях е такова.

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар¬ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.

С други думи, ако избереш еволюция - еволюцията на душата си, не ще можеш да я постигнеш чрез светските занимания на тялото си.
Да правиш е функция на тялото. Да бъдеш е функция на душата. Тялото винаги прави нещо. Всяка минута от все¬ки ден тялото се занимава с нещо. Никога не спира, никога не почива, постоянно прави нещо.
Тялото прави каквото прави или съобразявайки се с душата, или независимо от нея. От равновесието между двете зависи качеството на живота ти

Душата пребъдва завинаги. Тя е това, което е, незави¬симо от онова, което прави тялото, не заради онова, което прави тялото.
Ако мислиш, че предназначението на живота ти е правене, не си разбрал собствената си същност.
Душата ти не я е грижа какво работиш - нито тебе ще те е грижа, когато животът ти свърши. Душата ти я интересува само ти какво см, докато правиш, каквото правиш.
Душата се стреми към състоянието ,да бъдеш", а не към състоянието „да правиш".
- Какво иска да бъде душата?
— Мен.

Опитай да бъдеш онова, което обичаш да си.
Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога
Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват
От определени състояния, в които можеш да бъдеш, ще се появи живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ, че светските богатства и успех няма да те интересуват.
Иронията на живота е, че в момента, в който свет¬ските богатства и успех престанат да те интересуват, се отваря пътят им да потекат към теб.
Спомняш ли си - не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.
Погледни го по следния начин. Думата „аз" е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително могъщи. Те са изявления пред Вселе¬ната. Заповеди.
престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.
В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех".
Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех
Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.
Най-доброто такова изявление е изразът на благодар¬ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.
Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо¬та си, не го „ искай " - избери го.
В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.
В известен смисъл това е доста опасен период (особе¬но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!
Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята,

Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени. Тялото и разумът не се изоста¬вят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като една енергийна маса с три аспекта.
Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате „земен живот", божестве¬ното ти същество отново ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност ти си една енергия, но с три различни характеристики.

Твое е правото на собствена радост - със или без деца, със или без съпруг. Стреми се към нея! Намери я!
Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти.
Хората се състезават помежду си безмилостно, подла¬гайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти.
Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт.
Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безсмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести - от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт.
Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност наум, които не разбира връзката си с Мен.
Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими
Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб.
Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си - безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост - всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия.
Всички болести са създадени най-напред в съзнанието.

Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това - всичкото - в миг, в един свят миг - точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И ... всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години - точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията.
И двете страни са „прави". Както откриха космонав¬тите — всичко зависи от гледната точка.

Истинският въпрос обаче е: дали в един свят миг или за милиарди години - какво значение има това? Не можете ли просто да се съгласите, че някои въпроси за живота са твърде загадъчни, за да можете да ги решите? Защо не при¬емете загадъчното за свято? И защо не позволите на святото да си бъде свято и да го оставите на мира?

. Уви, никога няма да можете да бъдете отворени към учението, докато сте затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина
Този не е единственият начин, по който ти говоря. Чуй гласа Ми в истината на душата си. Чуй гласа Ми в чувството на сърцето си. Чуй гласа Ми в спокойствието на разума си.
Чуй Ме навсякъде. Винаги, когато имаш въпрос, просто знай, че вече съм му отговорил. И тогава отвори очите си за своя свят. Отговорът Ми може да е в някоя публикувана статия. Може да е в написаната проповед, която след малко ще бъде изнесена. Може да е във филма, който се снима в момента. Или в песента, композирана вчера. Може да е в думите, които след малко ще бъдат изречени от любим човек. Или в сърцето на нов приятел, с който ще се запознаеш след малко.
Моята Истина е в шепота на вятъра, в шуртенето на потока, в трясъка на гръмотевицата, в тропота на дъжда.
Тя е допирът на земята, уханието на лилията, топли¬ната на слънцето, магнетизмът на луната.
Моята Истина (и твоята най-сигурна помощ в момент на нужда) е величествена като нощното небе и в същото време проста и неопровержимо доверчива като гугукането на малко бебе.
Музиката на Моята Истина е силна като ударите на сърцето и тиха като дъха, поет в единство с Мен.
Аз няма да те изоставя. Не мога да те изоставя, защото си Мое творение и Мое произведение, Моя дъщеря и Мой син, Мой смисъл и ...Мен самият.
Така че, разчитай на Мен, където и когато си отделен от мира и спокойствието, които съм Аз.

Аз ще съм там. С Истина. И Светлина. И Обич.

"РАЗГОВОРИ С БОГА" 1.1 ЦИТАТИ

Някъде пътьом осъзнах, че всъщност се създава книга - книга, предназначена за публикуване. Естествено беше ми казано специално в по-късната част на диалога (през февруари 1993г.), че ще бъдат издадени три книги и че:

   1. Първата ще разглежда главно лични теми, насочени към предизвикателствата и възможностите в живота на индивида.

   2. Втората ще се занимава с по-глобални проблеми от геополитическия и тетафизичния живот на планетата и с предизвикателствата, пред които е изправен светът.

   3. Третата ще бъде посветена на всеобщи истини от най-висше ниво и на предизвикателствата и възможностите на душата.

Тази е първата от трите книги, завършена през февруари 1993 г...

 Истината е, че Бог говори на всекиму.

 Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина.

Ето какво каза Бог:

    - Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите. Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване. Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли. Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването - Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното. 

Тогава кои са авторитетните източници?

-Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онва, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.

Защо например не се покажеш? Ако наистина има Бог и това си Ти, защо не се покажеш по начин, който всички да можем да разберем?

-Правил съм го много пъти. Правя го отново и в момента.

-Не. Имам предвид по начин, който е неоспорим, който не мое да бъде отречен.

-Като например?

-Като например да се появиш сега пред очите ми.

-Правя го в момента.

-Къде?

-Накъдето погледнеш.

-Не, искам да кажа по неоспорим начин. По начин, който никой човек да не мое да отрече.

-Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя?

-Във формата и вида, които в действителност имаш.

-Това е невъзможно, защото Аз няма вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога,вместо само една от многото форми на Бога.

Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там.

Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.

. Защото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътворяват действителността, в която се намираш. Следователно, ти ще имаш усещането, че Бог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил за това.

Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.

Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност

Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.

-Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш "Благодаря ти, Боже, затова и това", като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно то теб и да ти го сътвори.

Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.

Но това как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?

-Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде

Бог е наблюдателят, а не създателят. И Бог е готов да ти помогне да изживееш живота си, но не по начина, който може би очакваш

Бог е създал жизнения процес и живота такива, каквито ги знаеш. Същевременно ти е дал свободен избор да правиш с живота, каквото пожелаеш.

В този смисъл собствената ти воля за себе си е и Божията воля за тебе.

Не Ме интересува какво правиш и на теб ти е трудно да чуеш подобно нещо. Нима ти се интересуваш какво правят децата ти, когато ги изпратиш да си играят? 

Ти си ги поставил в среда, която си сметнал за дружелюбна и добра.

Разбира се, винаги ще се надяваш, че няма да се наранят. И ако това стане, ще си до тях да им помогнеш, да ги излекуваш, да им позволиш да се почувстват отново сигурни, да бъдат пак щастливи, да отидат да играят на другия ден. Но дали ще изберат гоненица или криеница на следващия ден пак няма да има значение за теб.

Естествено ти ще им кажеш кои игри са опасни. Но няма да можеш да спреш децата си да не правят опасни неща. Не винаги. Не завинаги. 

Тази е двойствеността, която се доближава до описанието на дуализма на Бога - да не се интересуваш дълбоко от процеса, а да се интересуваш дълбоко от резултата.

А Бог всъщност не се интересува даже и от изхода. Не от крайния изход. Така е, защото крайният изход е осигурен

Ето и втората голяма илюзия на човека - идеята, че изходът на живота е под съмнение.

Точно това съмнение в крайния изход е създало най-големия ви враг - страха. Защото, ако се съмнявате в резултата, тогава би трябвало да се съмнявате и в Създателя -- би трябвало да се съмнявате в Бога. И ако се съмнявате в Бога, би трябвало да живеете в страх и вина цял живот.

Ако се съмняваш в Божието намерение и в способността на бога да създаде този краен резултат, как би могъл изобщо някога да отпуснеш душата си? Как би могъл някога истински да намериш мир?

Но Бог има пълната сила да съчетае намеренията с резултатите

Има само една причина да се прави каквото и да било: за изява пред Вселената на това Кой Си Ти.

. Използваш живота, за да сътвориш Себе си като Този, Който Си и Този, Който Винаги Си Искал Да Бъдеш. Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е  изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя.

Ние живеете собствената си илюзия, която поражда страха ви, и всичкото идва от решението ви да се усъмните в Мен.

И като повечето от тези светци, хората не биха те разбрали. И    когато се опиташ да им обясниш чувството си на спокойствие, радостта в живота си, вътрешния си екстаз, те ще слушат думите ти, но няма да ги чуят. Ще се опитат да ги повторят, но ще прибавят нещо към тях.

Ще има да се чудят как така ти имаш онова, което те не могат да намерят. И тогава ще станат завистливи. Малко след това завистта и ще се превърне в ярост и в яда си ще се опитат да те убедят, че ти си този, който не разбира Бога.

И ако не успеят да те откъснат от радостта ти, ще потърсят как да те наранят - толкова огромна би била яростта им. И когато им кажеш, че това няма значение, че даже смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сигурност биха те убили. Тогава, като видят спокойствието, с което приемаш смъртта, ще те нарекат светец и ще те обикнат отново.

Защото такава е същността на хората: да обичат, след това да рушат, след това отново да обичат онова, което най-много ценят.

-Но защо? Защо правим така?

Всички човешки действия са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете 

чувства: страх или обич. Истината е, че има само две чувства - само две думи в езика на душата. Това са противоположните краища на великата полярност, която Аз сътворих, когато създавах Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес.

Това са двете точки - Алфата и Омегата, които позволяват на така наречената от вас система на "относителността" да съществува. Без тези две точки, без тези две идеи за нещата не би могло да има никаква друга идея.

Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.

Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е , което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта, зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещатата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.

И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...

...И причината се крие в първата лъжа - лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие; че на Божията любов не може да се разчита; че Бог ви приема с условия; че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?

И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.

А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.

Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.

Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.

Всяко действие предприето от хората(не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш - всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.

Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.

Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.

Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите(в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.

И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете

Има само едно предназначение на целия живот, който съществува, и то е да можете ти и всичко живо, да изпитате пълното величие

Ако дойде момент, в който да изпиташ себе си в пълното си величие, в същия миг ще си представиш още по-голямо величие, коет да осъществиш. Колкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш, толкова повече можеш да бъдеш.

Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване.

Ти не откриваш себе си, а създаваш се бе си наново. Търси, следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш

Животът(както вие го наричате) е  една възможност да узнаете практически онова, което вече знаете теоретично. Няма нужда да научавате нищо, за да го направите. Необходимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да действате в съответствие с него.

-Да. Нека да ти го обясня така:

в началото онова, Което Е, беше всичко, което съществуваше, и нямаше нищо друго Но Всичко, Което Е, не можеше да познае себе си, защото Всичко, Което Е, е всичко, което съществуваше и наоколо нямаше нищо друго. И така, Всичко, Което Е ,,, не беше. Защото при отсъствието на нещо друго, Всичко, Което Е - не е.

Това е великото Е/Не Е, за което мистиците говорят отколе.

Онези, които вярват, че Бог е Всичко, Което Е, и Всичко, Което Не Е, са онези, чието разбиране е вярно. 

Изграждайки Вселената като разделена версия на Себе си, Бог създаде от чиста енергия всичко, което съществува - и видимото, и невидимото

Изглежда толкова невероятно просто, но в същото време става и доста сложно, защото има само един начин да познаете себе си като Мен и той е най-напред да познаете себе си като не-Мен.

Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява.

Ако Бог е абсолютно идеален и безкрайно  любящ, защо би създал епидемии и глад, война и болести, земетресения и торнадо, урагани и всички видове природни бедствия, дълбоки лични разочарования и световни несгоди?

Както вече обясних, не можеш да покажеш обич преди да можеш да покажеш не-обичане. Нищо не би могло да съществува без своята противоположност, освен в света на абсолютното. Но царството на абсолютното не беше достатъчно нито за теб, нито за Мен. Аз съществувах там - във вечността, откъдето си дошъл и ти.

В абсолютното няма изживяване. Само знание. Знанието е божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е: знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог. Бог Отец е знанието - родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване, защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш.

Триединната Действителност е подписът на Бога. Тя е божественият модел. Връзката "три, събрани в едно" се намира навсякъде в царството на възвишеното

Триединната Истина е призната в тънките и неуловими взаимоотношения  от всеки, който се занимава с тях. Някои от религиозните ви експерти са описали Триединната Истина като Баща, Син и Свети Дух. Психиатрите ви използват понятията свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. Духовните ви водачи казват разум, тяло и душа. Някои от учените ви разглеждат енергия, материя и етер. Някои от философите ви казват, че нещата могат да се приемат за истина само когато са истина в мисълта, думите и действията

Времето е свят, в който онова, което наричате минало, настояще и бъдеще съществуват взаимосвързано. това значи, че те не са противоположности, а по-скоро аспекти на едно и също цяло, развития на една и съща идея, цикли на една и съща енергия, аспекти на една и съща непроменяема Истина. Ако оттук напратите заключението, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват по едно и също "време", сте прави. (Но сега не е моментът да обсъждаме това. Много по-детайлно ще разгледаме това по-късно, когато изследваме цялостната идея за времето.)

. Самият живот е вълна, вибрация, пулс в сърцето на Всичко, Което Е.

и световните бедствия са резултат от световното масово съзнание.

Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш.

Не би било точно да се каже(поне в смисъла, който ти влагаш), че вие избирате тези последствия. Вие ги избирате точно толкова, колкото и Аз. И вие, като Мен, ги наблюдавате. И решавате Кои Сте по отношение на тях.

Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който "го прави" за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете "Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените.

. Тогава стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е точна изява на това Кой Си

Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е  изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя.

Във Вселената се случват явления, за които и най-смелото въображение не би твърдяло, че са предизвикани от теб.

Те са сътворени от обединеното съзнание на човечеството. Целия свят, творейки съвместно, създава тези преживявания. Това, което всеки един от вас прави индивидуално, е да премине през тях, решавайки какво значение имат те за него и Кой Е Той по отношение на тях. 

Начинът да намалите болката, която асоциирате със земните събития и преживявания(както ваши, така и на другите), е да промените начина, по който ги възприемате.

Не можеш да промениш външните събития, защото те са сътворени от всички вас, а ти не си израснал още достатъчно в съзнанието си, за да можеш да променяш самостоятелно онова, което е било сътворено колективно. Затова трябва да промениш вътрешното си преживяване. Това е пътят към майсторството в живота.

Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето.

Отстранете преценката и болката ще изчезва.

Има мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?!

Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията. И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. 

И ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш.

. Целият смисъл на процеса е, ти да откриеш себе си, да сътвориш Себе си такъв, какъвто си в действителност и какъвто истински желаеш да бъдеш. Но не можеше да си такъв, без да имаш избора да бъдеш друг.

Затова трябва ли да те накажа, че си направил избор, възможността за който самият Аз съм ти предоставил? Ако не съм искал да направиш някакъв избор, защо бих създал нещо друго освен избора, който бих желал да направиш?

Това е въпрос, който трябва да си задаваш преди да ми определяш ролята на “Бог, разгадаващ присъди”.

Прекият отговор на въпроса ти е: да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да се страхуваш от възмездие. Но ще ти е от полза да бъдеш наясно с последствията.

Последствията са резултати, естествен изход от нещо. Нямат нищо общо с възмездия или наказания. Те са просто това – резултати от естественото приложение на естествените закони. Последствие е онова, което се случва(доволно предвидимо) в резултат на онова, което вече се е случило.

Целият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.

Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си.

-Значи, ако знам тези закони и ако се придържам към тях, няма никога да изпадна в беда? Това ли искаш да ми кажеш?

-Никога няма да изживееш състоянието, което наричаш “беда”. Няма да възприемаш нито една от житейските ситуации като проблем. Няма да се сблъскваш с обстоятелствата, тръпнейки. Ще сложиш край на всички тревоги, съмнения и страх. Ще живееш, както си представяш, че са живели Адам и Ева – не като обезплътени духове в царството на абсолютното, а като въплътени духове в царството на относителното. При това ще имаш цялата свобода, цялата радост, целия мир и цялата мъдрост, разбиране и сила на Духа, който си. Ще бъдеш едно напълно осъзнато същество.

Това е целта на душата ти. Това е предназначението й – напълно да осъзнае себе си, докато се намира в тялото; да стане въплъщение на всичко, което всъщност е тя. 

Виждал ли си някога нещо по-съвършено от снежинка? Сложността, структурата, симетрията и неповторимостта й сред всичко останало са едно тайнство. Удивляваш се пред това невероятно чудо на Природата. А ако съм могъл да направя подобно нещо с една единствена снежинка, какво мислиш, че мога да направя(и съм направил) с Вселената?

-Не е въпрос на научаване, а на вспомняне.

-Как да си ги вспомня тогава?