вторник, 26 август 2014 г.

РАЗГОВОРИ С БОГА 3.2


Когато приемеш нещо, това ти дава възможност да бъдеш в контрол по
отношение на него. Онова, което отричаш, не можеш да контролираш, защото си
отрекъл, че съществува. Следователно онова, което отричаш, то те контролира.

Вашето его е дълбоко заинтересувано да бъдете това, което не сте
(високоеволюирали същества), което ви пречи да бъдете това, което сте
(еволюиращи).
По този начин вие работите сами срещу себе си, оборвате самите себе си. А
оттук и еволюцията ви върви много бавно.

Първата стъпка на еволюцията започва с признаването и приемането на това,
което е, а не на това, което НЕ Е.

Ще зная, че съм приел това, „което е", Когато престана да се обиждам, щом
някой ми го разкрие.

И сега ето какво ще ти кажа: Колкото по-издигнато е едно общество или едно
същество, толкова по-издигнати са неговите удоволствия.

Твоето същество във вселената има микрокосмически размери. Ти и цялото ти
физическо тяло си изграден от енергия, която е съсредоточена около седем центъра
или чакри. Изучавай центровете на чакрите и тяхната същност. Съществуват стотици
книги, написани за това. Това е мъдрост, която съм дал вече на човешкия род.

Онова, което е приятно или стимулира по-низшите ви чакри, не е същото, което
е приятно за по-висшите чакри.
Колкото по-високо издигаш жизнената си енергия в твоето физическо същество,
толкова по-издигнато ще бъде твоето съзнание.

Този свят е изпълнен с противоречия, сине Мой. Липсата на противоречия не е
задължителен компонент на истината. Понякога най-голямата истина е заключена
вътре в противоречието.

Създаването на нов живот е нещо, което
става, когато Единството е постигнато, но не е причината да се търси това Единство.

Биологичният императив не е да се създава живот, а да се преживява животът -
и да се преживее истинската същност на живота: проявление на Единството.

И ползата не е да престанете да имате сексуален живот, а да спрете да бъдете
нецялостни. Каквото и да правите, независимо дали правите секс или закусвате,
дали отивате на работа или се разхождате край брега, дали скачате на въже или
четете добра книга - каквото и да правите, правете го като цялостното същество,
каквото сте.

Издигайте своята енергия, своята жизнена сила до най-високото възможно
равнище във всеки момент и това ще ви въздигне. Това няма нищо общо с факта дали
имате сексуален живот или нямате. То е свързано с издигане на съзнанието ви,
независимо какво правите.

Всеки, който искрено желае да узнае повече за „физиологията на духовността"
може да открие много лесно това. Аз съм дал източник на информация по тези въпроси
по много ясен начин.
Имаш предвид други книги, чрез други автори.
Да. Прочети това, което пише Дийпак Чопра. Той е един от най-ясните
изразители на учението в момента на вашата планета. Той разбира тайната на
духовността и нейната наука.

А има и още много други великолепни вестители. Техните книги описват не само
как да се издигне Жизнената енергия в тялото, но също така как да се напусне
физическото тяло.

Чрез тези допълнителни четива човек може да си припомни колко е радостно да
се освободи от тялото, а после може да разбере как става възможно никога повече да
не се страхува от смъртта. Ще стане ясна дихотомията: каква радост е да бъдеш в
тялото и каква радост е да бъдеш освободен от него.

Човек, постигнал дълбока мъдрост, се нуждае от по-малко сън.

Ако вярваш в шумотевицата на света, а не в тишината на собствената си душа,
ти си изгубен.

Целият Живот наистина е медитация, в която ти съзерцаваш Божественото.
Това се нарича истинска будност или съзнателност.

Използвай своя живот като медитация и използвай за медитация всички събития
в него. Върви в будно състояние, а не като насън. Движи се съзнателно, а не
безсъзнателно и не се разкъсвай от съмнения и страх, нито от вина и самообвинения.
Живей в постоянно великолепие, сигурен, че си истински обичан. Ти си винаги Едно с
Мен. Ти си вечно добре дошъл. Добре дошъл у дома.
Защото твоят дом е в Моето сърце. И Моят дом е в твоето сърце. Аз те
призовавам да видиш това в живота, както със сигурност ще го видиш в смъртта.

Тогава ще разбереш, че няма смърт и че онова, което наричаш живот и смърт, са част
от един и същ безкраен, несвършващ опит.

Ти си всичко, което Е. Всичко, което някога е било и всичко, което някога ще
бъде. Свят без Край.118

Нека да започнем с първия и най-очевиден въпрос. Аз вече зная отговора му,
но той е добра начална точка. Съществува ли душа в човека?
Да. Тя е третият аспект на вашето същество. Вие сте триединно същество, което
се състои от тяло, съзнание и дух.
Аз зная кое е моето тяло; мога да го видя. Струва ми се също, че зная кое е
съзнанието ми - съсредоточено е в част от моето тяло, наричана глава, но не съм
сигурен, че имам някаква представа къде е поместена...
Почакай малко. Запомни си въпроса. Грешиш по отношение на едно. Съзнанието
ти не е поместено в главата.
Не е ли?
Не. Твоят мозък се помества в черепа, но не и съзнанието.
Тогава къде е поместено то?
Във всяка клетка на тялото ти.
О-о...
Онова, което наричаш съзнание, е всъщност енергия. То е... мисъл, а мисълта е
енергия, а не обект.
Мозъкът ти е обект.

Мозъкът ти е обект. Той е физически и биохимичен механизъм - най-големият и
най-сложно устроен, но не единствен механизъм в човешкото тяло, чрез който тялото
превежда или преработва енергията, която е твоята мисъл, във физически импулси.
Твоят мозък е трансформатор. Това представлява и цялото ти тяло. Ти имаш малки
трансформатори във всяка клетка. Биохимиците често отбелязват, че индивидуалните
клетки - кръвните клетки например - сякаш притежават свой собствен разум, всъщност
това е точно така.

Душата е навсякъде, в теб, отвъд теб и около теб. Тя е това, в което се
съдържаш ти.
Почакай малко! Сега Ти почакай малко! Винаги са ме учили, че душата се
съдържа в тялото. Какво стана със знаменитото „Тялото е храмът на твоето
същество"?
Това е фигуративно казано.
Това е метафора, която помага на хората да разберат, че са нещо повече от
своите тела, че съществува нещо повече от тях. Съществува наистина. Буквално.
Душата е по-голяма от тялото. Тя не се съдържа в тялото, но съдържа тялото в
себе си.

Душата е
онова, което те поддържа цялостен - също както Душата на Бога е онова, което
съдържа Вселената и я поддържа цялостна.123

Но щом душата в известен смисъл е „въздухът в нас и около нас" и щом

душата на всички останали е същото, тогава къде свършва една душа, за да
започне другата?
О, не ми казвай, не ми казвай...
Виждаш ли, ти вече знаеш отговора!
Няма такова място, където една душа да „свършва" и друга да „започва".
Също както няма точка, където въздухът в хола да свършва и въздухът в
трапезарията да започва. Това е един и същ въздух. Всичко е една и съща душа.
Ти току-що откри тайната на вселената.

Ала, щом душата е навсякъде вътре и извън тялото - в неговата „аура" -
както Ти я наричаш, къде тогава „свършва" едната аура, за да „започне" другата?
Едва сега разбирам как с физически понятия става възможно едната душа да не
„свършва", за да „започва" другата и че във физически смисъл е истина, че Ние
Всички Сме Едно!
Ура! Това е всичко, което мога да кажа. Ура!
Винаги съм смятал, че това е метафизична истина. А сега разбирам, че също
така е и физическа истина! Свети Боже, религията изведнъж се превърна в наука!124

Много е важно да узнаеш какво е Божествената Дихотомия и да се научиш
напълно да я разбираш, ако искаш да живееш сред тази Наша вселена в благодат.

Според Божествената Дихотомия възможно е две видимо противоречиви истини
да съществуват едновременно в едно и също пространство.

А сега на вашата планета хората се затрудняват да приемат това. По тази
причина, когато две реалности привидно си противоречат, веднага се стига до
отхвърляне на едната от тях като погрешна, фалшива, неистинна. Необходима е
голяма зрялост, за да се разбере и приеме, че фактически и двете могат да отговарят
на истината.

Въпреки това, в сферата на абсолютното - за разлива от сферата на
относителността, в която вие живеете - там е съвсем ясно, че единствената истина,
която е всичко, което Е, понякога предизвиква резултат, който, разгледан в
относителни понятия, изглежда като противоречие. Това се нарича Божествена
Дихотомия и тя е съвсем реална страна на човешкия опит. И както казах, напълно
невъзможно е да живееш в благодат, без да приемаш този факт. Човек все се мръщи,
ядосва се, вдига шум, търси напразно „справедливост" или искрено се опитва да
примири противоречивите сили, които поначало не са предназначени да се примирят,
а по самата си природа напрежението помежду им поражда желания ефект.

Тялото не е онова, което съдържа, не е „дом на душата"; душата е онова,
което съдържа тялото.

Не съществува разделителна граница между душите. Няма такава точка,
където една „душа да свършва" и „друга да започва". И така в действителност една
душа държи в единство всички тела.

същото време, тази една душа „изглежда сякаш" група индивидуални души.

Макар че действително разделение между душите не съществува, истина е, че
градивото, от което е съставена тази Една Душа се проявява във физическата
реалност при различна скорост, при което поражда различни степени на плътност.
При различна скорост ли? Какво общо има тук скоростта?
Целият живот е вибрация. Това, което наричаш живот (със същата
основателност би могъл да го наречеш Бог), е чиста енергия. Тази енергия постоянно
винаги вибрира, движи се на вълни. Вълните вибрират при различна скорост,
пораждайки различни степени на плътност или светлина. Това на свой ред поражда
различни „резултати" във физическия свят - различните физически обекти. Но докато
обектите са разграничени един от друг и различни, енергията, която ги поражда,
съвършено една и съща. Нека да се върнем на примера, който ти използва с въздуха
между твоята дневна и трапезарията. Добре е да използвам образност, която
спонтанно възникна при теб като прозрение.126

„Материята" не съществува сама по себе си. Нищо не може да стане материя
от само себе си. Исус е казал: „Без моя Отец, аз съм нищо." Отецът на всичко е
чистата мисъл. Това е енергията на живота. Това е Абсолютната Любов, както сте
избрали да я наричате. Това е и Богът, и Богинята. Алфата и Омегата. Началото и
Краят. Това е Всичко-Във-Всичко. Неподвижният Двигател. Първичният източник. Това
е, което сте се стремили от началото на времето. Великата Тайна, Безкрайната
Енигма, Вечната Истина.128

Мои безценни създания, Аз винаги съм бил във вашите сърца. Само мога да се
радвам, че сега наистина Ме чувствате в сърцата си.
Аз винаги съм бил с вас, никога не съм ви изоставял. Аз съм вас и вие сте Мен.
И Ние никога няма да бъдем разделени, никога, защото това е невъзможно.130

Благодаря Ти. Да, Ти си ми давал тази насока и преди, да бъда извор на любов.
Всичко, което желаеш сам да преживееш, каза ми Ти, нека извира от теб в живота
на другите.
Да, това е голямата тайна. Това е тайната на мъдростта. Прави на другите
това, което желаеш сам да получиш. Всичките ви проблеми, всичките ви
конфликти, всичките ви трудности да създадете на вашата планета живот, изпълнен с
мир и радост, се дължат на това, че не сте успели да разберете това просто
напътствие и да го следвате.130

Разбирам, Ти го изричаш за пореден път, толкова просто, толкова ясно, че аз
го разбирам. Ще се опитам никога повече да не го „загубя от погледа си".
Не можеш да „загубиш" това, което даваш. Запомни това завинаги.

Животът ти никога не е бил предназначен да бъде борба и това не се налага,
нито сега, нито когато и да било.Аз съм ви дал средства, чрез които да сътворите най-върховната реалност. Вие
просто сте избрали да не ги използвате или, по-точно казано, използвали сте ги
неправилно.
Средствата, които имам предвид тук, са трите средства на творчеството. Ние
говорихме много за тях в настоящия диалог. Знаеш ли кои са те?
Мисълта, думата и действието.Чудесно. Спомни си. Веднъж вдъхнових Милдред Хинкли -един от Моите
духовни учители - да каже: „вие сте родени с творческата мощ на вселената на върха
на езика си."„Началото е Бог, краят е действието. Действието е творящият Бог - или
преживяваният Бог".
Ти изрази тази мисъл в първа книга.
Първа Книга бе написана чрез теб, сине Мой. Както всички Мои велики учения са
били вдъхновени от Мен и изразени чрез хората. Хората, които биват разтърсени от
тези Мои вдъхновения и които смело ги споделят публично, са моите най-големи
учители.131

Вярваш ли, че трябва да демонстрираш съвършенство, преди да можеш да учиш
хората как то се постига?
И без да имаш своя дял в това, което наричаш грешки...
...Нещо повече от дял...
...Но ти също прояви и голяма смелост, като реализира този разговор с Мен.
Защо така настоятелно се самоунижаваш? Вие всички го правите! Всеки един от
вас! Отричате собствената си значимост, както отричате, че съществувам във вас.132

Ето какво ще ти кажа: „Преди петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мен."
Всяка мисъл за твоето Аз като нещо по-незначително от това, което
действително е, означава отричане от Мен.
Всяка дума за твоето Аз, която те унижава, е отричане от Мен.132

Изживей най-висшата версия на своята най-висша визия за Истинската си
Същност. Започни да я изживяваш като я заявиш публично.
Първата стъпка да я осъществиш, е да я заявиш.134

Твоята най-върховна визия за Собствената Ти Същност, това Съм Аз! Тъкмо
това Съм Аз!134

казвам: „Още преди зазоряване три пъти ще се отречеш от Мен".
Освен ако не го направя.
Освен ако не го направиш. Точно така. И само ти можеш да решиш. Само ти
можеш да избереш.
И така, знаеш ли за някой велик учител, който е бил велик учител тайно? Бил
той Исус, Кришна, всички са били учители публично, не е ли така?

Да, но съществуват велики учители, които не са толкова общоизвестни.
Моята майка беше една от тях. Ти сам потвърди, че е така. Не е необходимо да
бъдеш общоизвестен, за да бъдеш велик учител.
Твоята майка беше предвестник. Вестител. Тя подготвяше пътя. Подготви теб
за пътя, като ти показа твоя път. Но ти също си учител.
А майка ти, колкото и добър учител да беше, както знаеш, очевидно не те е
научила никога да не отричаш сам себе си. А ти ще трябва да научиш другите
именно на това. Да не отричат самите себе си.
О, така много го желая! Тъкмо това желая да върша в живота!
Недей да го желаеш, защото, заявявайки, че желаеш нещо ти показваш, че то ти
липсва и ще бъдеш оставен с тази липса.
Добре. Добре! Аз не го желая, избирам го!
Така е по-добре, много по-добре. И така какво избираш сега?
Избирам да уча хората никога да не отричат самите себе си.
Добре. И на какво друго избираш да ги учиш?
Избирам да уча хората никога да не отричат Теб - Бога. Защото да отричат
Теб, означава да отричат себе си, да отричат себе си, означава да отричат Теб.
Добре. А как избираш да учиш на това, така между другото, смяташ „случайно"
или избираш да ги учиш внушително, съвсем целенасочено?
Избирам да ги уча целенасочено. Внушително. Както правеше това моята
майка. Моята майка, всъщност, ме научи никога да не отричам своето Аз. Тя ме
учеше на това ежедневно. Умееше изключително много да вдъхва надежда и да те
окуражава. Тя ме научи да имам вяра в себе си и в Теб. Аз би трябвало да бъда
такъв учител. Избирам да бъда такъв учител, на цялата мъдрост, на която мама
ме научи. Тя превърна целия свой живот в учение, не само на думи. Това прави един
учител велик.
Прав си. Майка ти бе велик учител. Прав си също и в по-широкото си
заключение. Не е необходимо човек да бъде известен, за да бъде велик учител.
Аз те „изпитвах". Исках да видя как ще се отнесеш към този въпрос.
И правилно ли се „отнесох"?
Така, както всички велики учители. Обърна се към собствената си вътрешна
мъдрост. към собствената си истина. към нея винаги трябва да се обръщаш, защото
това е изходната ти точка, към която трябва да се обръщаш и от която да изхождаш,
когато учиш света.
Зная. Това го зная.
А Каква е най-дълбоката истина, до която си стигнал за Истинската си
Същност?
Аз съм...
... Велик учител...
Велик учител на вечната истина.136

Всеки човек познава Истинската си Същност дълбоко в сърцето си. Хората таят
в душите си една голяма балерина, един голям адвокат, или голям актьор, или голям
бейзболист. Хората таят в душите си голям детектив, голям търговец, или истински
родител, или голям архитект, голям поет, голям ръководител, голям строител или
голям лечител. И всички хора, както и всеки един поотделно, са велики хора.
Всеки познава Истинската си Същност в сърцето си. Ако те открият сърцата си,
ако споделят с другите хора съкровените си желания, ако живеят живота си според
истината, която чувстват дълбоко в сърцето си, те ще изпълнят света с величие.
Ти си велик учител. И откъде смяташ, че притежаваш такъв дар?
От Теб.
И така, когато заявиш, че си това, което е Истинската Ти Същност, ти просто
завяваш коя е Моята Истинска Същност. Винаги заявявай, че Аз Съм Първоизточникът
и никой няма да има нищо против да изтъкваш, че си велик.

Да, спокойствие. Нека започнем като отбележим, че въпросите ти предполагат
да съществува реалност, наречена време. В действителност такава реалност не
съществува. Има само един момент и това е само Вечният Момент на Настоящето.
Всичко, което някога е станало, става Сега, и което някога ще стане, се случва в
този момент. Нищо не е станало „преди", защото преди не съществува. Нищо няма да
се случи и „след това", защото след това не съществува също. Всичко е винаги и
единствено точно в Настоящия Момент.137

И така, броят/на душите/ е едновременно краен и безкраен, променящ се и неизменен в
зависимост от гледната точка.
Поради тази характерна специфика на върховната реалност Аз често съм
наричан неподвижно-подвижен. Аз съм във вечно движение и Неподвижен, вечно
изменчив и Неизменен.138

Време не съществува. Мога да отговоря на този въпрос само като кажа, „и да, и
не". Някои от физическите форми, обгръщащи твоята душа „живеят сега", така както ти
го разбираш. Други са се индивидуализирали във форми, които сега са „мъртви", както
би ги нарекъл ти, а трети са се разгърнали във форми, които живеят в това, което
наричаш „бъдеще". Всичко това става в Настоящия момент, разбира се. Вашето
изобретение, наречено „време", служи като средство, което позволява по-мащабно да
почувствате реализирания опит.140


Ако това, което казваш е вярно, то хвърля светлина върху един факт, който
никога не съм бил в състояние да си обясня -когато повече от един човек в това
„прераждане", претендират или твърдят, че имат спомени, че са били Жана Д'Арк,
или Моцарт, или някоя друга прочута личност от „миналото". Винаги съм смятал
това явление за доказателство, че доктрината за прераждането е невярна.
Защото как е възможно повече от един човек да твърдят, че са били един и същ
човек преди. А сега разбирам как това е възможно! Няколко съзнателни същества,
обгърнати от една душа, в момента си „спомнят" онази част от тяхната единна
душа, която е „била" (която е сега ) Жана Д'Арк.
Божичко, това премахва всякакви ограничения и прави възможно всичко! В
мига, в който се видя в бъдещето и си кажа, това е „невъзможно", вече ще си давам
сметка, че просто твърде много неща не зная.
Добре е да помниш това. Много добре да го запомниш.141

До каква степен е възможно да се прояви истинска любов в рамките на
човешкия опит? Какви граници би следвало и всъщност сме длъжни да наложим на
нейните проявления? Ако всички социални и сексуални енергии се освободят без
никакво ограничение, какъв ще бъде резултатът? Нима пълната социална и
сексуална свобода означава премахване на всякаква отговорност? Или е най-
върховна отговорност?
Всеки опит да се ограничат естествените проявления на любовта е отричане на
свободата, а по този начин е отричане и на самата душа. Защото душата е
персонифицирана свобода. Бог е свобода по определение - защото Бог е безграничен
и лишен от всякакъв вид ограничения. Душата е Бог в миниатюра. Следователно
душата се бунтува срещу налагането на всякакви ограничения върху нея и умира всеки
път, когато приеме наложените й граници.
В този смисъл самото раждане е смърт и смъртта е раждане, защото при
раждането душата се озовава притисната сред ужасните ограничения на тялото, а при
смъртта отново избягва тези ограничения. Това тя прави и по време на сън.143

Но може ли истинската й природа да се изяви и преживее още в тялото?
Това е въпросът, който ти задаваш и той отвежда до самата причина и цел на
живота. Защото ако животът в тяло не беше нищо друго освен затвор и ограничение,
тогава какво добро би могло да се очаква от него и какво би могло да бъде неговото
предназначение, а още по-малко пък оправдание!

Отговорът на този въпрос ще се открие в отговора на по-големия житейски
въпрос „Кой съм аз по отношение на всичко останало, кой съм аз и кой избирам да
бъда?"
Както многократно Съм казвал в този диалог, отговориш ли на този въпрос, ти

отговаряш и на всеки друг. 145

Любовта е неограниченост. За нея не съществува нито начало, нито край. Нито
преди, нито след. Любовта винаги е била, винаги е и винаги ще бъде.
И така любовта съществува винаги. Тя е вечна реалност.
Да се върнем сега на другата дума, която използвахме -свобода. Защото ако
любовта е неограниченост и е вечна, това означава, че любовта е свободна. Любовта е
съвършено свободна.
В човешката реалност ще забележиш, че човекът винаги се стреми да обича и
бъде обичан. Ще установиш, че винаги си се стремял любовта ти да не бъде
ограничавана и ще установиш, че винаги ще се стремиш да бъдеш свободен да я
изявяваш.
Ще се стремиш към свобода, неограниченост и вечност във всякакво
преживяване на любов. Може не винаги да ги получиш, но винаги ще се стремиш към
Ще ги търсиш, защото в тях се изразява любовта и някъде дълбоко в себе си ти
знаеш това. Защото ти си любов и чрез проявлението на любовта се стремиш да
познаеш и да преживееш истинската си същност. Ти си животът, който изявява живота.
Любовта, която изявява любовта. Богът, който изявява Бога. Всички тези думи са
следователно синоними. Помисли за тях като едно и също:
Бог
Живот
Любов
Неограниченост
Вечност
Свобода

Това, което не е едно от тези неща, не е никое от тях.
Ти си всичко това и винаги ще се стремиш рано или късно да преживееш себе
си като всичко това.Какво означава това „рано или късно"?
Зависи кога ще надмогнеш страха си. Казах, че страхът е Лъжливо
Свидетелство, което Изглежда Реално. Страхът е това, което не си.
Та кой иска да изпитва страх?
Никой не иска, но човек се научава да го изпитва.
Детето не изпитва страх. То си мисли, че може да направи всичко. Осен това
детето не чувства липса на свобода. То смята, че може да обича всекиго. Детето не
чувства недостатъчност в живота. Децата вярват, че ще живеят вечно - и хора, които

постъпват като деца, смятат, че нищо не може да ги засегне. Детето не знае нищо,
което не е Божествено - докато научи за подобни небожествени неща от възрастните.147

Защото свободата е
Твоята Истинска Същност. Ако отречеш свободата, ти отричаш Себе си. А това не е
свещенодействие, а богохулство.149

Като се има предвид начина на живот на повечето от вас в момента, във всяко
обещание се съдържа някаква лъжа. Лъжата е в това, че сега не можеш да знаеш как
ще се чувстваш и как ще реагираш по отношение на нещо утре и във всеки момент на
бъдещето.Не можеш да знаеш това, ако живееш живота си като реактивно създание
-каквито са повечето измежду вас. Само ако живееш живот като творческо създание
можеш да даваш обещания, без в тях да се съдържа лъжа.150

Творческите същества могат да знаят какви чувства ще изпитват по отношение
на нещо във всеки момент от бъдещето, защото творческите същества сътворяват
своите чувства, а не само ги преживяват.
Докато бъдете в състояние да сътворявате своето бъдеще, вие не можете да
предсказвате бъдещето си. Докато не станете в състояние да предсказвате
бъдещето, вие не можете да обещаете нищо с достатъчна истинност.
Но дори и човек, който сътворява и предсказва бъдещето си, има правото да
променя мнението си. Промяната е фундаментално право на всички създания. Тя
всъщност е повече от „право", защото „право" е нещо, което се дава, „промяната" е
нещо, което Е.
Промяната е.
Промяната - това си ти. Тя не може да ти се даде. Ти си промяната.
И след като самият ти си „промяна" - след като промяната е единственото
постоянно нещо в теб, ти не можеш истинно да обещаеш, че винаги ще бъдеш
един и същ.
Нима искаш да кажеш, че няма константи във вселената?150

Да предадеш себе, за да не предадеш някой друг, е въпреки всичко
предателство. То е най-върховното предателство.152

Но именно в това едностранно раздаване ще намерите спасение, защото ще
откриете това, което Бог е познал от опит: че каквото давате на друг, го давате на Себе
си. Каквото се дава, то се връща.
Всичко, което излиза от теб, то се връща към теб.
Седмократно. И затова няма нужда да се тревожиш какво ще „получиш в
замяна". Трябва да се грижиш само „какво ще дадеш". Смисълът на живота е да се
създаде най-висше качество на даването, не най-висше качество на получаването.Днес така нареченият „успех" във
вашата култура се измерва до голяма степен с „печалбата", с почестите, парите и
притежанията. В новата култура „успехът" ще се измерва с това, доколко помагате на
другите да постигнат печалба.154 160

Та как бих могъл да бъда срещу брака? Ние всички сме сключили брачен съюз,
ние сме невестата и младоженецът, сега и завинаги. Ние сме свързани, ние сме
Едно цяло. Нашата брачна церемония е най-голямата, която някога е имало. Моят обет
към теб е най-великият обет, даван някога. Аз ще те обичам завинаги и ще те освободя
в името на всичко. Моята любов никога няма да те обвързва по никакъв начин и поради
това ти си „обвързан" да Ме обикнеш - защото свободата да Бъдеш Истинския си Аз е
твоето най-голямо желание и Моят най-голям дар.173

Животът няма начало, защото животът няма край. Животът просто се разгръща,
създава нови форми.175

Точно така е и с душите. Единната Душа, която
всъщност е всичко, което Е -преобразува себе си във все по-малки и по-малки частици.
Всички тези „частици" са били там от самото начало. Не съществуват нови частици, а
само отделни късове от всичко, което Винаги е Било, което се преобразува, така че да
изглежда ново и различно.
Има една прекрасна популярна песен, написана и изпълнявана от Джоан
Озбърн, в която се пита: „Ами ако Бог е един от нас? Един глупак като всеки от
нас?".175

Всичко винаги е живо. Не съществува нищо, което да е „мъртво". Такова
състояние на битието не съществува.175

Твърде надменно е от ваша страна да вярвате, че можете да повлияете върху
вселената по начин, който е неприемлив за нея. Вие имате работа с могъщи сили. И в
това отношение някои от вас вярват, че са по-могъщи и от най-могъщата сила. Ала не
сте. Но също така и не сте по-малко могъщи от най-могъщата сила. Вие сте тази
могъща сила. Нито повече, нито по-малко. И така, оставете тази сила да бъде с вас!177

Ти имаш странно отношение към Мен. В някои случаи си мислиш, че никога не
можеш да постигнеш Моето Величие, а в други си мислиш, че Аз не мога да бъда
толкова велик, колкото си ти.179

Вие сте пътят и животът. Светът ще ви последва. В това отношение изборът не
ви принадлежи. Това е единственото, в което нямате свободен избор. Просто Така Е.
Вашият свят ще последва собствената ви представа за самите себе си. Следвал я е
винаги и винаги ще я следва. Първо идва вашата мисъл за самите себе си, а после
следва външният свят на физическото проявление.

Каквото мислите, това и създавате. Каквото създавате, в това се превръщате. В
каквото се превръщате, това изразявате, каквото изразявате, това преживявате.
Каквото преживявате, това сте. Каквото преживявате, това мислите.183

Аз избирам да пресътворявам Себе Си отново във всеки отделен момент.
Избирам да преживея най-мащабната версия на най-върховната визия, която съм имал
за Своята Същност. Аз съм ви сътворил, за да Ме пресътворявате. Това е Нашата
свещена работа. Това е Нашата най-върховна радост. Това е самата Наша причина да
бъдем.183

Вие трябва да се отричате от Мен, за да продължите да търсите да се
превърнете в Мен. А това е, към което се стремите. Защото вие не можете да се
превърнете в нещо, което вече сте, затова отричането има значение. То е полезно
средство, докато не стане излишно.
Мъдрецът знае, че отричането е за онези, които избират илюзията да продължи.
Приемането е за онези, които избират илюзията вече да свърши.
Приемането, заявяването и демонстрацията. Това са трите стъпки към Бога:
Приемането на Истинската ви Същност.
Заявяването й, така че целият свят да чуе.
И демонстрирането й по всякакъв възможен начин.187


Защото така сте обзети от илюзията, толкова дълбоко сте потънали в нея, че не
можете да видите нищо отвъд нея. Всъщност вие не трябва да виждате отвъд нея, за
да продължи илюзията. Това именно е Божествената дихотомия.
Вие трябва да се отричате от Мен, за да продължите да търсите да се
превърнете в Мен. А това е, към което се стремите. Защото вие не можете да се
превърнете в нещо, което вече сте, затова отричането има значение. То е полезно
средство, докато не стане излишно.
Мъдрецът знае, че отричането е за онези, които избират илюзията да продължи.
Приемането е за онези, които избират илюзията вече да свърши.
Приемането, заявяването и демонстрацията. Това са трите стъпки към Бога:
Приемането на Истинската ви Същност.
Заявяването й, така че целият свят да чуе.
И демонстрирането й по всякакъв възможен начин.
Изявяването на своето Аз е винаги последвано от неговото проявление. Вие ще
проявите своето Аз в качеството му на Бог - по същия начин, както сега проявявате
това, което смятате, че е Вашето Аз. Вашият живот е проявление на онова, което
смятате за своя същност.
Ала в процеса на това проявяване ще се появи и най-голямото
предизвикателство. Защото в момента, в който спрете да отричате Самите Себе Си,
другите ще ви отрекат.
В момента, в който заявите, че сте Едно с Бога, другите ще заявят, че сте се
сдружил със сатаната.
В момента, в който дадете израз на най-върховната истина, другите ще заявят,
че изразявате най-низше богохулство.
И както става с всички мъдреци, които спокойно проявяват своята мъдрост, пред
вас ще се прекланят и в същото време ще ви ругаят. Едновременно ще ви въздигат на
пиедестал и ще ви хулят. Ще ви оказват почести и ще ви разпънат, защото докато за
вас цикълът ще е свършил, онези, които продължават да живеят в илюзията, няма да
знаят по какъв начин да ви възприемат.
Ами това ще се случи ли с мен? Не разбирам. Объркан съм. Мислех, че сам
каза, и то нееднократно, че илюзията трябва да продължава, че „играта" трябва
да се играе все още и още, за да има изобщо „игра"?
Да, Казвал съм това. И е така. Играта продължава. Това, че един или двама са
завършили цикъла на илюзията, не означава, че играта е свършила за вас и за другите
играчи.
Играта няма да свърши, докато всичко-във-всичко стане Едно отново, но дори
тогава играта не свършва, защото в момента на Божественото възсъединяване всичко
с всичко, блаженството ще бъде така великолепно, че Аз-Ние-Вие буквално ще се
пръснем от щастие, ще се взривим от радост - и цикълът ще започне отново.187

190

191-Да, наистина в първа книга казах във всички отношения да правите онова, което
е в интерес на Аза, но казах също, че когато разберете онова, което е във ваш най-
висш интерес, ще видите, че той е също така в най-висш интерес и на другия, защото
ти и другият сте Едно цяло.
Ти и всички други сте Едно цяло - и това е ниво на познание, което още не сте
постигнали.
Ти ме питаш за напредналите технологии и ето какво ще ти кажа: вие не можете
да използвате напреднали технологии по начин, който да ви бъде от полза, без да сте
напреднали в своето мислене.
Напреднала технология, без напреднало мислене поражда не напредък, а
смърт.
Вие вече сте преживели това на вашата планета и сте на път почти да го
преживеете отново.

Казвам, че в миналото на вашата планета вие сте достигали онези висоти и
всъщност сте надминали висотите, към които бавно се изкачвате сега. Имали сте на
Земята цивилизация и по-напреднала от тази, която понастоящем съществува. Но тя
се е самоунищожила.
И не само, че се е самоунищожила, тя почти е унищожила всичко заедно със
себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар