сряда, 16 юли 2014 г.

РАЗГОВОРИ С БОГА 3.1 ЦИТАТИ


Само когато не очакваш одобрение отвън, можеш да бъдеш господар на себе си.

Осъзнаване е онова, към което се стремиш. Но осъзнаването не е вина и
любовта не е страх. Страхът и вината са единствените твои врагове. Любовта и
осъзнаването са единствените твои приятели. Не смесвай едното с другото, защото ще
те убие, докато другото ти дава живот.
И значи не бива да „се чувствам виновен за нищо"?

Аз съм Богът.
Аз съм Богинята.
Аз съм Върховното Същество. Всичко във Всичко. Началото и Краят. Алфата и
Омегата.
Аз съм Сумата и Субстанцията. Въпросът и Отговорът. Възходът и Падението.
Ляво и Дясно, Тук и Сега, Преди и След.

И тъкмо това за Мен ти не разбираш. Искаш да направиш от Мен едно, а не
друго. Висшето, но не и низшето, доброто, но не и злото. Ала отхвърляйки половината
от Мен, ти отхвърляш половината от Себе си. А по този начин никога не можеш да
бъдеш Своя Истински Аз.
Аз съм Светлината и Аз съм Мракът, който създава Светлината и я прави
възможна. Аз съм Доброто Без Край и „Лошото", което прави „Доброто" добро. Аз съм
всичко - Всичко във Всичко, и не мога да изпитам и преживея частица от Своето Аз, без
да изпитам и преживея Цялото Свое Аз.

Но Аз ви казвам: преодолейте този разрив помежду си, сложете край на
илюзията за разделение и така ще се върнете към първоизвора на вашата вътрешна
сила. Там ще намерите същинската власт, властта да извършите всичко. Властта да
бъдете всичко. Властта да имате всичко. Защото властта да творите произтича от
вътрешната сила, която се поражда чрез единство.
Това е истински вярно за отношенията между вас и Бога - също както е вярно за
отношенията между вас и вашите събратя.
Престанете да мислите за себе си като за откъсната, обособена единица и
цялата истинска власт, която произтича от вътрешната сила на единството, ще ви
принадлежи - на вас като общество, обхващащо целия свят и като индивидуална част
от цялото - и ще се подчинява на желанията ви.34
Власт, лишена от вътрешна сила, е илюзия.
Вътрешна сила, лишена от единство, е лъжа.

Аз не съм ограничен до модусите на проявление, които се наблюдават само на
вашата планета. Вие не знаете Кой Съм Аз, а само си мислите, че знаете. Но не си
мислете, че Моята Същност се ограничава до вас и, че Моята Божествена Същност -
този най-свят дух - е дадена на вас и само на вас. Това би било горделива и невярна
мисъл.
Моето битие е във всичко. Във всичко. Всеобхватността на моето проявление.
Целостта на моето Естество. Няма нищо, което Аз не Съм, и нищо, което Аз да Не мога
да Бъда.
Смисълът на сътворението ви, Мои благословени създания, е в това Аз да
преживея Себе Си като Творец на Своя Собствен Опит.
Някои хора не разбират това. Помогни ни да го разберем.39

Така че, да, Аз действително зная „какво ще бъда", „какво съм" и „какво съм
бил". Аз непрестанно и винаги зная това, тоест зная всички ходове

Не заклеймявай низшата природа, защото
без нея няма да можеш да преживееш висшата.

защото висшето не може да съществува без низшето във вашия опит

Вие не можете да бъдете разделени от Мен, защото Аз
Съм всичко, което Е.

Душата си спомня в следващия живот онова, което би било добре да помни в
този си живот - че всички последици са сътворени от мисълта и че са проявление и
резултат на вътрешно намерение.
Вътрешното намерение, върху което съсредоточавам своето внимание, се
превръща в моя реалност.

припомнят да наблюдават и контролират своите мисли много внимателно, защото
всичко, което си помислят, те сътворяват и преживяват.
Повтарям отново, същият процес е валиден и за душите, които все още са в
тяло, с тази разлика, че резултатите не са толкова непосредствени. И тъкмо този
„времеви" промеждутък между мисълта и творението, който може да трае дни, месеци
или години - създава илюзията, че нещата се случват на вас, а не са причинени от
вас. Това е илюзия, която ви кара да забравите, че вие сте причината в този
случай.
Както вече няколко пъти описах, тази забрава е „превърната в система".

Защо съществува такъв промеждутък от време между мисълта и нейното
пресътворяване преди да умрем, а след това не?
Защото съществувате в илюзията на времето. Не съществува промеждутък
между мисълта и пресътворяването й извън тялото, защото всъщност сте се
освободили от параметъра на времето.
С други думи, както много пъти си казвал, времето не съществува.

Няма друго „Време", освен сега. Няма друго „място", освен тук.
Тук и сега е всичко, което Е.
Но вие избирате да преживявате Великолепието

Помислете за притчата за скалата.
Някога е съществувала една скала, изпълнена с безбройно количество атоми,
протони, неутрони и субатомни частици на веществото. Тези частици непрестанно са
били в движение по определена схема и всяка частица се движи от „тук" до „там" и
това отнема „време", но движението се осъществява толкова бързо, че самата Скала
изглежда съвършено неподвижна. Тя просто съществува. Стои си, поглъща слънцето,
мокри се от дъжда и съвсем не се движи.
- Какво е онова вътре в Мен, което се движи? - попитала Скалата.
- Това си ти - казал един глас от далеч.
- Аз ли? - запитала отново Скалата. - Но това е невъзможно. Аз не се движа
изобщо. Всеки може да види това.
- Да, но от разстояние, - съгласил се гласът - от разстоянието, което ме

отделя от теб, ти наистина изглеждаш твърда и неподвижна, но когато се приближа,
когато отблизо разгледам онова, което действително става - виждам, че всичко, което
изгражда твоята истинска същност, се движи. То се движи с невероятна скорост във
времето и пространството по определена схема, която Те пресътворява като
нещото, наречено „Скала". И така ти си някаква магия! Ти се движиш и в същото време
не се движиш.
- Но кое тогава е илюзията?  - запитала скалата. — единството и неподвижността
на скалата или разделението и движението на нейните частици?
На това Гласът отвърнал:
- Кое тогава е илюзията? Единството и неизмеността на Бога? Или разделението
и движението на Неговите части?
Ето какво ще ти кажа: Върху тази Скала Аз ще изградя моята църква. Защото
това е Скалата на Епохите. Това е вечната истина, която не оставя непреобърнат нито
камък. Аз я обясних цялата тук, в тази малка история. Това е Космологията.
Животът е поредица от микроскопични, невероятно бързи движения.

Тези
движения не засягат ни най-малко неподвижността на Битието, на всичко, което Е. Но
също, както атомите изграждат скалата, така и движението пресътворява
неподвижността точно пред очите ви.
От дистанция не съществува разделение, не може да съществува, защото
всичко, което Е, е всичко, което Е. И няма нищо друго. Аз Съм Движеща се
неподвижност.

От ограничената перспектива, от която вие гледате всичко, което Е, вие виждате
себе си разделени и откъснати, не като едно неподвижно битие, а като много, много
битиета, Които са постоянно в движение. И двете наблюдения са точни. И двете
реалности са „реални".

Ако си представиш, че контролирането и насочването на твоите мисли е
най-висша форма на молитва, ти ще започнеш да мислиш само добро и праведно.
Няма да се отдаваш на негативност и мрак, дори ако си потопен в него. И в моменти,
когато всичко изглежда безнадеждно - и особено в такива моменти - ще виждаш само
съвършенството.
Ти отново и отново се връщаш към това.

Зная, че гледате на нещата по този начин и затова те стоят така за вас. Защото
единственото, което си остава вечна истина, е, че винаги ще ви се дава
преживяването, което вярвате, че ще ви се даде.

Така, когато твърдите, че не можете да бъдете на две места едновременно,
значи не можете, но ако сте уверени, че можете да бъдете навсякъде, където
пожелаете със скоростта на своята мисъл и можете да се изявите във физическа
форма на повече от едно място в даден момент, тогава ще успеете да го постигнете.60

Бог не се стреми да докаже Себе Си на никого. Бог няма нужда да се доказва.
Бог Е и това е факт. Онези, които познават себе си и знаят, че са Едно с Бога или
преживяват Бога вътре в себе си, не се стремят да докажат това на когото и да било, а
още по-малко на себе си.

Мисля, че Бог - това сме всички ние - и че постоянно всеки от нас преминава
от познание към непознаване и към познание отново, от битие в небитие и към
битие отново, от единство през разделение и към единство отново, в един никога
не свършващ цикъл. Това е цикълът на живота - който Ти нарече Космическо
колело.
Точно така. Абсолютно вярно. Много добре казано.74

Но дори това би могло да бъде потискащо. Нима никога няма да намерим
покой? Не можем ли никога да останем в състояние на Нирвана, да запазим това
състояние? Нима сме обречени на вечно „идване и отиване" - все да се въртим в
един постоянен монотонен механизъм? Нима нашето вечно пътуване е за никъде?
Да. Това е най-голямата истина. Няма къде да се отиде. Няма какво да се
направи. И няма кой „да бъдеш", освен този, който си в настоящия момент.
И истината е, че няма пътуване. Ти си в самия този момент това, което се
опитваш да бъдеш. Ти си в самия този миг там, където се опитваш да отидеш.

Нещата са въпрос на възприятие. Когато промените възприятията си, вие
променяте мисленето си, а мисленето ви сътворява вашата реалност. Всеки изход,
който очаквате от всяка ситуация вече съществува за вас. Трябва само да го
възприемете, да го познаете.

Ще трябва да им кажа това. Добре, да се върнем на въпроса как може да се
различи истинският ясновидец от „шарлатанина". Истинският ясновидец познава и
живее съобразно с първичната насоченост. Ето защо, ако поискаш от него да ти върне
„отдавна загубена любов" или „да разчете аурата на друг човек, чиято кърпичка или
собственоръчно писмо притежаваш", истинският ясновидец ще ти каже: „Съжалявам,
но не мога да направя това. Никога не бих се намесил, нито надникнал в пътеката, по
която върви друг човек. Не бих се опитвал да му повлияя, да го насочвам или
въздействам на неговия избор по никакъв начин.
И никога не бих издал информация за един човек, която е лична и
неприкосновена."
Ако дадена личност ти предложи да ти направи една от тези „услуги", такъв
човек може да се нарече шарлатанин, който използва твоите човешки слабости и
уязвимост, за да спечели пари от теб.

Животът няма да ти се разкрие, ако не разбереш смъртта. Трябва даже нещо
повече от разбиране. Трябва да я обикнеш, точно както обичаш живота.
Времето ти с даден човек ще бъде по-свято, ако знаеш, че си с него за последен
път. Всеки миг ще преживяваш по-силно от всякога, ако смяташ, че това е последният
ти подобен миг. Отказвайки да размишляваш върху смъртта, ти всъщност отказваш да
размишляваш върху живота.
Ти не го виждаш такъв, какъвто е. Пропускаш момента и всичко, което ти носи
този момент. Минаваш покрай него, вместо да го преживееш.
Когато проникне задълбочено в нещо, той го вижда истински. Да съзерцаваш
дълбоко нещо, означава истински да го видиш. Тогава илюзията престава да
съществува, тогава ти виждаш съответното нещо такова, каквото е в реалността. Само
тогава можеш истински да му се насладиш - с други думи да вкусиш неговата
сладост.
В такъв случай, можеш да се насладиш дори на илюзията, защото ще знаеш, че
е илюзия, а това е половината от насладата! Фактът, че възприемаш илюзията за нещо
реално, е това, което ти причинява цялата болка.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално. Нека да
повторя това.
Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално.102
Нищо не може да бъде болезнено в момента, в който разбереш, че то не е
реално.
Това е толкова вярно за смъртта, колкото и за живота.

Промяната е единствената истина.
Нищо не е трайно. Всичко се променя във всеки миг, във всеки един момент.

Но в същото време, в което наблюдаваш своя живот да се разгръща пред теб,
недей самият ти да се разединяваш. Съхрани цялостен своя Аз! Виждай илюзията!
Наслаждавай й се! Но не се отъждествявай с тази илюзия!
Ти не си илюзията, а нейният създател.
Ти си в този свят, но не принадлежиш на него.
И така, възползвай се от илюзията за смъртта. Използвай я! Позволи й тя да
стане за тебе ключ, който да ти отключи повече страни на живота.


Погледнеш ли цвят, който умира, ти ще погледнеш с тъга на този цвят. Но ако
видиш цвета като част от цялото дърво, което се променя и скоро ще даде плодове, ти
ще можеш да съзерцаваш истинската му Красота. Когато разбереш, че цъфтежът и
увяхването на цвета е знак, че дървото е готово да роди плод, тогава ти разбираш
живота.
Огледай се внимателно и ще видиш, че животът представлява метафора на
самия себе си.
Винаги помни, че ти не си цветето, нито дори плода, ти си дървото.

Онова, което отказваш да видиш в себе си, остава там.107

Тоест, то престава да поддържа своята илюзорна
форма. Ти го виждаш такова, каквото Е. А това, което Е, може винаги да бъде
РАЗГОВОРИ С БОГА III www.angeli-raja.eu www.107 vesmirni-lide.cz
променено. Само това, което Не Е, не може да се промени. Следователно, за да
промениш съществуващото, трябва да го погледнеш такова, каквото е. Да не го
отричаш, да не оказваш съпротива на това, че то Е.
Отричаш ли нещо, ти всъщност го утвърждаваш. Утвърждаваш ли нещо, ти го
сътворяваш.
Отричането на нещо е неговото пресътворяване, защото самият акт на
отричането, утвърждава неговото съществуване.
Когато приемеш нещо, това ти дава възможност да бъдеш в контрол по
отношение на него. Онова, което отричаш, не можеш да контролираш, защото си
отрекъл, че съществува. Следователно онова, което отричаш, то те контролира.107

Няма коментари:

Публикуване на коментар