21-ви Август
Какво трябва да се разбира под понятието освещение/святост/ според Библейското познание? Освещението е пътят към по-дъблок мир - мирът
Божий, който превъзхожда всяко знание. Оправданието/раждането в духа/ дава мир с Бога, освещението дава Божия мир. "Бог на мира, Той да ви освети напълно." Освещението е дар на Светия Дух, негов плод. То е благодатта на Господа Исус Христос. То е наследство за всички, които са способни да го достигнат. Придобива се чрез вяра, усъвършенствувана и осветена от делата. Освещението е Божествена светост, а не човешки суетен път на безплодно самоусъвършенствуване. Да бъдеш осветен, значи да бъде прелято в самата ти същност от живота, чистотата, силата и светостта на Бога. Колко е прекрасен пътят на освещението! Това е "друм на святост."/Исая 35:8/ Светостта е Божественият велик закон на притеглянето.
22-ри Август
Светостта /освещението/, това значи - Вечният, Ненаследим, Всемогъщ и Свят Бог да влее от Своето собствено съвършенство в човека. "Да влее" - това е глаголна форма от глагола вливам, давам, внасям... Следователно, освещението не е статично понятие, а действие. И като всяко действие има свое начало, развитие, краен резултат.
Н А Ч А Л О
Понятието "да осветиш" е употребено в три много важни значения в Сатрия Завет, откъдето се разбира, че "да осветиш", преди това трябва "да отделиш". Това "отделяне" най-добре е илюстрирано в Битие, първа глава. За да въдвори ред, законност и светилна в хаоса на първобитното, Бог "отдели", постави на разстояние двата свята:на тъмнината и светлината, на земя и небе. Той не унищожи тъмнината, а я отдели от светлината. По-късно Бог направи това отделяне и сред Своя народ. Отдели семейството на Сит от потомството на Каин- беше отделено семейството на Ной от окържаващия го безбожен свят. Бог отдели Авраам и потомството му от идолопоклонниците. Израил беше отделен от Египет. Самото значение на думата църква е "повикани", "отделени". И към всеки човек , срещнал се с Христос, е отправен повикът:"Излезте из тях и отделете се!", "Не се допирайте до нечисто! И Аз ще приема и ще ви бъда Баща, а вие ще ми бъдете синове и дъщери."
И така, освещението преди всичко означава нашето доброволно отделяне от злото. Отделяне не само от минали грехове, но от самия грях като принцип. Апостол Павел много ясно определя това отделяне в Послание към римляните:"Ние трябва да считаме себе си мъртви към греха/съразпънати с Христовото разпятие в греха/ като че ли не сме вече същият човек и старото сърце не е вече наше." Ние не можем да унищожим злото, но чрез волеви действия да отделяме себе си от него, като предоставим останалото на Бога. От нас отделянето, а Бог затвърдява това отделяне. И не само от злото, но отделяне и от онова, което е характерно за естествения, плътския, земния човек. Всичко това у нас трябва да умре на Исусовия кръст, за да имаме дял и в Неговото възкресение, защото "ако някой човек е в Христос, той е ново създание. Старите неща са преминали, ето, всичко става ново." Отделени от злото и земността, Светият Дух ни издига над низините на живота и ни подготвя още тук на земята за онова велико преобразяване, където тленното ще приеме нетление. Отделяне - това значи новораждане. "Истина, истина ви казвам, ако не се родите отгоре, няма да влезете в небесното царство."
23-ти Август
Р А З В И Т И Е
Този, който е тръгнал по "друма на светостта", трябва да достигне до разбирането, че освещение не е само "отделяне от нещо", а отделяне от нещо нисше, за да приеме нещо по-висше. Но за да се приеме това "по-висше", е нобходимо доброволно себеотделяне с любов и вяра. А това доброволно себеотделяне е посвещението. След началното отделяне от злото и земно-светското, трябва да дойде посвещението - доброволното себеотдаване на Бога. Това е себеотдаване на сърцето с любов. Отдаване себе си и живота си на Всевечния и Неизследимия, за да ни направи такива, каквито желаем и трябва да бъдем. Но посвещение - това е същевременно и встъпване в неограничено наследство на Всевечния. Изразено образно:глината да се остави в ръцете на грънчаря да бъде оформена в съд за почтена употреба - съд, достоен да служи на небето. Или...едно бедно, бездомно дете да се съгласи да стане дете на княз, за да бъде отгледано и възпитано, да бъде подготвено така, че да стане достойно за голямото наследство, което ще получи. Или истинското посвещение, това е доброволно себеотдаване с любов на ума, сърцето, волята, за да бъдат те вечен дом на Исус у нас. Това е нашето израстване, въземането ни в "друма на светостта".
К Р А Е Н Р Е З У Л Т А Т
Освещението е изпълването ни - Сам Хрисотс да ни изпълни със Своя Дух и святост. Един богослов пояснява:"Изпълване с Духа на Бога, ето как го виждам аз:ние да Му поднесем с любов празната си ръка, чиста и отворена, а Той да я напълни за нас/нашият живот и нашето служение/. Ние сме само пранина, която Бог изпълва и допълва от Своята безкрайна пълнота." Дори и след истинското ни посвещение ние представляваме само една опразнена възможност, която Бог трябва да оживотвори чрез всичко, което е Той. За да бъде прието едно посвещение, нашата воля трябва да бъде пречистена чрез Неговата чистота и любов, Неговият преливащ Дух да избистри нашата чистота. Божествената любов в сърцето ни да оживотвори нашата любов. Дори вярата ни трябва да бъде непрестанно подхранвана от Неговия Дух, от всичко, което е Той.
24-ти Август
ЗНАЧЕНИЕТО НА ОСВЕЩЕНИЕТО
Ето как известният английски богослов и философ А.В. Симсън го обяснява просто и ясно:"Голям столичен град. В един от най-красивите му квартали, в ъгъла на широк булевард виждате малки порутени къщици, съвсем недостойни за величавия изглед, който се разкрива пред тях. Представете си, че някой заможен човек желае да откупи един такъв парцел. Собственикът на тези стари къщи предлага купувача да проправи сградите, да скове нов покрив, да боядиса стените, като се надява, че новият притежател ще одобри неговият проект. Но купувачът заявява непреклонен:"Аз не съм съгласен с такова окърпване! Най-доброто, което можете да очаквате, е пак да бъдат вехтория. Не мога да живея в такава замазана руина. Това, което искам аз от вас, е мястото, парцелът. Откупя ли го, ще срина тези порутени сгради до основи, ще копая надълбоко докато стигна здрава скала и на тази канара да изградя нов, светъл и красив дом според моя план. Разбирате ме, нали? - обяснява купувачът.- Всичко, което искам от вас, е мястото, парцелът..." Точно това иска Бог:"всеки от нас като парцел, място, върху което може да бъде изграден храм. Много често нашата "вътрешна къща", която сме успели да изградим досега върху място, пред което се разкрива "изглед към вечността" - казва Симсън - е една вехтория, закърпена тук и там, без стойност. И ето, Бог иска от нас да Му отдадем доброволно, без принуда, всички възможности в нашия живот, за да изградим върху тях храм на светостта. Той е авторът и усъвършителят на нашата вяра и при едно истинско посвещение посветеният непрестанно отдава себе си на Висшата Всемогъща Воля, но и постоянно приема от висините.
25-ти Август
И така, освещението не е, както казахме вече, статично понятие. То е действие и като всяко действие има свое начало, което значи отделяне от злото и от онова, което "светът" дава на човека. Или всичко това може да се формулира накратко:Началният стадий по пътя на светостта е новорождението в духа. Ясно е казано:"Ако не се родите отгоре, няма да влезете в небесното царство." Освещението има и своето по-нататъшно развитие, или вторият стадий в "друма на светостта" /както го нарича Исая/ - това е истинското посвещение, т.е. отдаване себе си на Бога с любов или по думите на богослова, ние да му подадем празната си ръка чиста и отворена, а Той да я изпълни със всичко, което е Той. Ние да бъдем една опразнена възможност, която небето ще оживотвори/чрез нашето истинско служение в посвещението ни/, за да се достигне до крайния резултат - освещението, т.е. живот в Божестненото присъствие, живот в Неговия Дух, докато всяка частица от нашето естество и всяка наша деятелност се изпълва от Божестнеия Дух и става канал за приемане и средство за отразяване на Неговата сила, мъдрост и любов. Осветен живот - това е , когато сме изпълнени от Духа на Христос и изворът на нашия духовен живот е вече сам Бог. Богословът-философ Симсън отбелязва:"Това е стадият, когато още от земята започва нашето преминаване към вечното, започва нашето възвисяване към вечността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар