26, 27, 28, 29, 30, 31 АВГУСТ

26-ти Август
ЧОВЕКА - ДУХ, ДУША, ТЯЛО

"И дано се запазят непокътнати
духът, душата и тялото ви..."

Дотук бе разгледано, спорeд Библейското познание, естеството на светостта и смисъла на освещението. Това се разбира от първата част на текста, върху който размисляме:"А Сам Бог на мира да ви освети напълно..." Следващите редове на двадесет и третия стих от петата глава на Първото послание на апостол Павел към солунците гласи:"И дано се запазят непотнати духът, душата и тялото ви... без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос." Дано се запазят непокътнати-пише апостолът-и изброява трите подразделения на човешката природа:духът, душата, тялото. Тук трябва да се отбележи нещо съществено. Известният богослов Симсън, по чиито трудове разглеждаме светостта, е имал рядкото благословдение на небето - духът му да бъде извисен, за да достигнат до него в такава широта, дълбочина, висота и яснота истините на освещението. Но Бог е разкрил през вековете на избрани от Него люде от великите тайни на всевечното слово, за да може пътят на вярващия човек към светостта да бъде осветлен по-добре. Като размисляме върху втория подраздел от 23 стих - "и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви" - Симсън отбелязва: "Като че Светата Троица има съответствие /макар и в много бледа форма/ в човешката природа. Човекът има тройно естество:дух, душа и тяло." В Библейските писания е отбелязано ясно такова подразделяне, като първо е споменато тялото. В Битие намираме:"Господ Бог направи човека от пръстта, земята... И вдъхна Бог на човека дъха на живот и човекът стана жива душа." Първо бе създадено тялото, послед Бог двъхна в човека дъха на живот и той стана жива душа. Най-дълбокото, най-вътрешното в душевността на човека е неговият дух - самото "дихание" на Бога у нас. При детството на Исус имаме същото разделяне. Казано е:"Детето растеше" - това бе Неговият физически живот. После "То крепнеше в дух"- духовната Му същност, духовния Му живот. И най-после:"Изпълваше се с мъдрост."

27-ми Август
В 1Кор.2 апостол Павел много ясно различава душата и духа на човека. Той пише, че "естествения човек" не разбира това, което е от Божия Дух, нито пък може/понеже то се изпитва духовно/ да го разбере. Но духовният човек изпитва всичко. Ядно е, че умствените способности съставляват душата на човека, а духовният човек е човека със съживения дух. В стиха, който разглеждаме, апостолът започва с духа, после преминава към душата и тялото. "И дано да бъдат запазени непокътнати духът, душата и тялото." Симсън пояснява:"Един ден разговарях със зидари и те ми казаха:Когато след тухления градеж измазваме стените, ние винаги започваме да работим от най-горния етаж, за да свършим с мазето." Мислих върху тези обяснения и си казах:Значи това е един от принципите на изграждането. Така е в Божествената къща/нашият вътрешен човек/, Бог работи отгоре надолу. Така е при дърветата. Нито един от пластовете не се напластява отвън, а всеки отделно се образува в сърцевината на дървото, т.е. отвътре навън. Същото виждаме и при скинята - великият символ на духовната истина. В Изход Иеова започва с наставленията Си от светая светих и от ковчега на завета и постепенно достига до външното предверие. Тези наствления за скинята са красив образец за освещаващата работа на благодатта - отбелязва Симсън. - Светото обиталище на Духа Господен и пребъдващия Христос в най-вътрешната стаичка на Духа разпростират небесния си живот и влияние през всяка наша част, докато проникнат във всяка способност на душата и във всеки кът на нашето физическо естество с преобразяваща и освещаваща сила.

28-ми Август
Какво трябва да се разбира под понятието "духът" според Библейското познание. Духът не е умствеността, нито естетичността, нито чувствеността на човека, а по-висшата му природа, която разпознава и обшува с небесното, Божественото начало. Духът е това у нас, което разпознава Бога, което усеща Божественото присъствие и може да общува с Него, да чува гласа Му, да възприема Неговия допир и разбира Неговата воля. Духът е онова у нас, което общува с Бога в молитвата. Духът е, който усеща света на злите духове и разпознава допира на всяка тъмна сила така добре, както и гласа на Пастира си. Духът у човека има способността да разпознава правото и кривото. Той е седалището на правдата, чистотата, светостта. Всяко пробудено съзнание усеща тази животтворяща, най-висока и дълбока духовна същност у себе си, която не е способностите на ума и чувствеността на сърцето. Духът е кормилото на живота ни, този най-мощен импулс в човешкото битие, това почти Божествено право, което определя съдбата и характера ни. Каква съдбовна сила е духът в нас! И затова колко е важно да бъде осветен в пълнота, защото доколкото той е осветен, дотолкова човекът ще бъде син на светлината, или дете на тъмнината. Духът е онова у човека, което е способно да се доверява. Доверието е една от проявите на духа. Това е синовната и детска преданост, с която поставяме ръката си в ръката на своя могъщ, но и благ Небесен Баща. Духът у човека е това, което люби Бога. Не става дума за човешката чувствена любов, като проява на човешката душа. Човекът може да обича някого с душата си, някого или нещо-силно, горещо, но духът му да е все още мъртъв към Бога/в слабости или беззакония/, Божестнета Любов е дар на Светия Дух, Любов, която живее в чист и свят живот - извор на светостта.
Духът на човека е още това, което прославя Бога, което жадува за Неговто присъствие, закрила, ръководство и намира пълната си радост в преливане на своя дух със самия Дух на Бога. Сопред Словото на Бога духът е една действилна субстанция /дадена у човека/ и когато се отдели от тялото /след смъртта/ ще има същото съзнание, както през живота, може би с още по-извисени способности да чувствува, да прониква, разбира и действува "Това е-пише Симсън-охарактеризиран по човешки духът на човека, този върховен дар, тази горница на Божията къща у нас, това наше най-висше естество, получено от Създателя - загубено или непознато още у някои хора, у други принизено, осквернено, заровено в пластовете пепел на човешкото безлюбие и падение."

29-ти Август
ОСВЕТЕН ДУХ

Според Словото на Бога, не може да се говори, че един вярващ човек навлиза в "друма на светостта", ако тази душа не е минала през новораждането в дух. Трябва да оживее духът му - частица от Божествения Дух у нас. Една новородена душа е вече жива душа в Бога. Тази душа не може да продължи към освещението, ако не се е осъзнала като съпричастница на Божественото естество. А това значи, че плътският, естественият човек у нас трябва да умре. Симсън обяснява това чрез езика на алегорията. Ето ви пред купчина студена и мрачна пръст в ранна пролет. Забелязали ли сте как тази студена почва, в която има пръст, тор, пълзят червеи, е поникнало нежно цвете с коренчета, листа и цветно венче, чисти като ясно утринно небе? Този чист цвят е отделен от студената почва около него. Пръстта, влагата, торът, всичко вече е преработено в хранителни жизнени сокове. Така и духът, който е новороден, е отдален поради Божествения Дух у нас от стария ни естествен живот/живот на тялото и душата/. Всичките ни духовни сетива трябва да бъдат будни и деятелни, за да усещат допира на злото или приближаването на изкушението. У нас трябва да бъде създадена/чрез нашата преданост и послушание на Бога/ чрез Светия Дух една чиста и светла среда, средище на Христовия Дух. Новородения в дух трябва да бъде отделен и от всеки човешки дух, който не е в хармония с по-висшия вече живот у нас. Стремежът и мотивите, които ни ръководят, трябва да бъдат отделени/както цветецът от пръстта/, от всичко, което не е по Божията воля. Един осветен Дух живее вече в по-висшите сфери на живота. Затова изворът на желанията на сърцето и плътта трябва да бъде пречистен, висшето съзнание, което познава Бога, моралното сетиво, което разпознава правдата, волята ни, способностите да уповаваме, да любим, да изявяваме тази любов като плод на духа - всичко това трябва да бъде подчинено на висшия закон на живота, трябва да бъде преработено /като при цветеца/ в по-висши жи вителни сокове, които ще подпомагат нашето израстване.

30-ти Август
Една душа, поела по "друма на светостта", не може да достигне крайния резултат, ако не потопи своя живот в Божественото присъствие, цялостно отдаване себе си на Върховната Божествена воля. Посветеният дух познава Бога, разбира волята Му, стреми се да усъвършенствува характера си по образеца, който ни остави Хрисотс, посветеният дух уповава на словото Му, люби Бога, радва се в Бога, живее в Бога. Такъв човек е осъзнал, че е вече един проводник, един служител на светлината, чрез когото трябва да бъдат изпълнени повелите на Бога и за другите. И при такова всеотдайно посвещение /този човек-проводник/ получава все повече нови сили и възможности, все по-високи прозрения и откровения. Такъв дух живее, както е казано, в присъствието на Духа Господен - състояние, когато нашият дух е само една възможност за Бога/ние се представяме Нему/, а Неговото присъствие е това, което ще осъществява всичко. Нека не се забравя - припомня Симсън - че дори и посветен, нашият дух е само един съсъд за употреба на Божествения Дух, Господния Дух. Господният Дух ще го напълва и излива за другите. Затова и самото посвещение трябва да бъде усъвършенствуване чрез Неговата балгодат Нашето човешко участие във всичко това е дадената ни привилегия да можем да изберем и да бъдем Негови. А колко са различни начините, по които Бог действува, за да ни направи Негови!

31-ви Август
И така, осветен дух-това е човешки дух, в който е отразен сам Бог. Дух всеотдайно отдаден, проводник и инструмент за изява на Божествената мъдрост, сила, любов и воля. Духовните сетива у този човек, осветени, стават органи за Божествено действие, духовното ухо е съживено чрез Неговия Дух, духовните очи отворени от Неговото докосване, духовният вкус, усещане - съживени чрез Неговия обновителен живот у нас. Осветеният дух е обиталище на Божествения Дух. Симсън изявявя това възвишено състояние с една проста илюстрация:Тялото е нещо като обикновен кожен калъф. Вътре в този кожен калъф има сребърно сандъче-това е душата. Натискаме една пружинка, съндъчето се отваря и ние виждаме там един изряден скъпоценен медальон. Да приемем този медальон като символ на духа/нашата по-висша духовна природа/. Вътре в този медальон има място , заградено от скъпи камъни, мьсто за единствен портрет. И Симсън пита:Това място в твоя дух празна ли е, или е заето и посветено на Христос? Божествената светиня и Негов дом ли е? Имаш ли увереността, че Той е приел да го направи седалище на правда и мир, да го направи радостта и любовта на Своя Дух?