понеделник, 31 юли 2017 г.

ОТ БОХЕМСКИТЕ ШАРКИ ... ТА ДО ВСЕЛЕНСКОТО ЗНАНИЕ




Отдавна не съм писала в този блог ... Преминах през доста разочарования, затова. Обикновено не споделям тези неща. Вярата в Бог и ближните се срина. Но и всяка загуба се запълва с нещо ново, щото празно пространство няма. Цял живот бягах от самотата и се криех, докато разбрах, че самотата си има предимства в илюзията - давала неуязвимост. И реших да я погледна в очите, тогава не я намерих. Оказа се, че и тя е илюзия, сянка. Докато бягах от самотата-сянка, тя ме гонеше, а като я пожелах, тя избяга, превърна се в илюзия...

Десените, които създавам от Свещената геометрия, както и рисунки се наричат с много имена - азиатски, скандинавски, геодезични ... И реших да участвам в един конкурс за бохемски шарки. Щото всичките ми дизайни-десени са точно това също - бохемски шарки. Това след един спечелен конкурс за лого сред 128 дизайнера и около 270 участия. Да, много дълъг беше пътя до тук и все пак това е началото, казвам си. В този сайт преди около пет години спечелих от пет конкурса малки награди за една седмица и си казах, ето потръгнаха нещата, но точно тогава неразбирайки съм нарушила някакви правила и ми изтриха акаунта. От тогава, години не успях да спечеля нищо, пущала съм от време на време и нищо и спрях да участвам до преди седмици. И от седмица участия сега, спечелих конкурс, друг беше на косъм ... Благодаря на Вселената! Та сегашния спечелен конкурс беше причина да погледна и конкурси за десени. Понеже рисунките ми са с форма на хексагон, пчелна клетка, вселенска форма хексагон. От всяка може да се извлече хексагон, се спрях на горната бохемска шарка като идея или на окото като форма в което поставят мандали. Така се оформя десен. Загледах се в този десен и той почна да ми говори, да ми припомня толкова много неща. Изображенията са геометрични чертежи и те говорят. Навярно както един чертеж говори на един инжинер. Така и тези фигури започнаха да ми говорят отново. Щото и преди съм създавала подбни шарки с форма на кръг и тази подредба/седем кръга в средата и още пет, които са по две, разделени на две, две по пет десет като пръстите на ръцете и краката.
Преди време, когато създавах безшевни шарки, се опитвах да направя матрица, за да ми е по лесно/матрица от матрицата/. Ето какво се получи. В този случай хексагоните са четири половинки, но вътре се виждат седемте кръга, където са четирите листенца бели. И общо ги броих кръговете тогава. Белите листенца оформят нещо като гръбнак като костна система може да се каже. Подобно виждаме и в Календара на маите. Тези очертания много ми напомниха за Календара на маите/давам изображение за сравнение/.
Тогава не разбирах защо има разминаване. Сега виждам в първото изображение, че допълва знанието.
Изображенията могат да се представят в плосък вариант като карта с четири посоки. Както горните. Може като двуизмерен вариант, може и като триизмерен вариант. Кубоктаедър е триизмерното изображение на Цветето на Живота например.
Календара на маите също го има представен и като вариант в кръг

Питала съм се, защо и как един път така, а друг път иначе. Не, че всичко разбирам ... колкото, толкова.
Само искам да ви спомена как свързах Календара на маите с кабалистичното знание за Архиометър например/Архиометърът е нещо като хороскоп с който се предсказва бъдещето, нещо като календар-хороскоп - по рисунките/чертежите. На един инжинер например чертежите му говорят повече от писаните книги и са по-точни, защото там няма лъжа. В думите може да се излъжеш ама така ли или иначе, но в чертежите не можеш. Там всичко го виждаш точно.
Казват, че това изображение, изобразявало Календара на маите и виждате долу в ъглите са символите. ... За мен не е точно като Архиометърът, но както и да е. Защото 13 винаги е скрито в 12, но това за който е стигнал до там, както и седем е скрито в шест. Това отговаря на историческата поговорка също, че всичко ново се ражда в недрата на старото.
А това е Архиометър изображение. Забележете, че отчита и седемте цвята на дъгата, енергиите от седемте чакри и звезди и много повече знание.


Тези всички неща съм ги споделяла преди с изключение на десена от Цветето на Живота-база.
А сега успях да свържа подредбата на хексагоните, освен с  Календара на маите, още и със знанието от Свещената геометрията, със знанието от Кабала за трите йод, знанието от Сефер Иецира, знанието за Отец/Вечност, Син/Безкрайност, Дух/създал всички видове материя. Забележете, че Вечност, Безкрайност и всички видове материя се отнасят към физиката. Времето е част от календара и посоките/компаса/, часа-часовника. Та тези хексагони ми припомниха знание ... знание, което всеки носи в душата си, но не всеки си го спомня.
Важното тук е, да отбележим, че тази шарка/първото изображение/ се нарича безшевна. Какво значи това? Когато се постави същото парче горе или долу, ляво, дясно се свързва и не личи шеф. Така тази шарка може да се повтаря безкрайно на плат и няма да се вижда къде е началото и къде края.
Така и в света. Уж има начало и края, но те винаги са свързани и никога не се вижда началото и края и всеки край е ново начало и всяко начало се свързва с край, а края с начало, като синджир. Разбрах по откровение, че връзките са два вида/едно с друго или едно в друго/, както при картонените кутии може би.
Нека погледнем хексагоните. Виждаме десет половинки, общо стават пет хексагона/може да се види и в кръговете от Цветето на Живота. По три горе и долу. По два - ляво и дясно. Връзките се свързат като пъзел също. Можем да кажем и точно в света как се свързат, с кои от двата вида връзки тези половинки хексагони. Сега много хора не разбират за пространството и времето и т.н. щото било илюзия...не съществували.  Както и да е. От където следва, че Бог, Син и Дух също са илюзия. Те спокойно могат да не четат повече, не се очаква да разберат. Останалите можем да свържем седемте кръга в центъра със седемте чакри в човека ... Има една особена чакра, която се свързва със всички останали шест. Да кажем, че е сърдечната и още по-точно ... Та затова се казва - От всичко що пазиш, пази сърцето си.
Виждаме кръга на Бог - кръга в центъра на изображението и в човека. Там е пълно единство. Втория ред кръгове от Цветето на Живота са седем, които отговарят на седем Елохим и седемте чакри в човека, седемте звезди.
И света нашия, илюзия наречен е изобразен от половинките - по три горе и долу и две от страни. Тези половинки отразяват двойнствеността в света и във времето, полярността също.
А за да си клонка от дървото, няма как без да си свързан с Цялото.
И тази връзка започва от главата, мисли, разбиране, памет ... Това е Бог - Вечност.
Осъществява се в безкрайността Син, когато намерим Духа/субстанция от която са създадени всички видове материя в себе си. Духа се напасва с всичко в което е в нас и всичко е от Него, чрез Него и за Него. Та Духа е, който ни разкрива и припомня знанието и свързва. Това знание на пръв поглед е много обширно като знание поотделно и като океан. Всяко знание поотделно е такова, това до което се докосваме. Например заннието за Календара на маите е като океан.
Д-р Аргуелес споменава, че там се съдържа галактическото ДНК от 260 ...
Човешкото е от 64 кодона на което съотвества българския календар и китайското писмо.
Та това е. И още малко ми разкри тази картинка, което ще запазя за себе си. Който е разбрал до тук, ще разбере и останалото. Който не е, няма да разбере повече. То и думите няма как да говорят, когато чертежите говорят.

сряда, 21 юни 2017 г.

ДЕСЕНИ, ШАРКИ ОТ ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА

Тези десени са вдъхновени от Матрицата на Живота-Цветето на Живота, светлинни, матрични кодове. Подобни шарки може да намерите по цял свят. Наричат ги Азиатско изкуство, Ислямско изкуство, Иднийско изкуство, Скандинавско изкуство, Бохемски шарки, Геодезични шарки, Хексагон шарки, Арабско изкуство и още с много други имена. Те са колкото древни, толкова и модерни, вечни. Някои от тях, вече има подобни идеи сътворени, но ги представям така както ми се дават като вдъхновение, интуиция. Други не съм ги виждала никъде все още освен в безкрайния и неизчерпаем източник - Цветето на живота. Не случайно символи, рисунки и десени от Матрицата на живота са запазени и до днес от древността, а други сега откриваме, припомняме си древното знание. Който може да чете този космически символизъм, навярно ще прочете доста, а който не може, ще усеща със сърцето и интуицията изказаното и изобразено със символи. Всеки по един или друг начин усеща този символизъм, защото цялата Вселена е създадена от тази матрица на живота - хора, птици, животни, дървета, целия Космос. Тези светлинни кодове са в нас самите, ние сме сътворени чрез тях и затова те говорят на всички по един или друг начин, стига да не заглушаваме вътрешния тих глас на интуицията.
Сътворила съм ги от основата, моя рисунка на Цветето на Живота и оцветени с компютърна програма. В някои от тях буквално се изобразяват цветя, птици, животни, хора ... Ще ви покажа как в Цветето на Живота може да се изобрази абсолютно всичко, ще видите много познати символи като инг и янг и други непознати все още. Колкото съм успяла да извлека и имам възможност да покажа на света от това, което се съдържа в Цветето на Живота като един безкраен символизъм от знание, го показвам в творчеството си. А и от всяка рисунка може да се създаде десен, който има почти същя ефект, даже повече.






.....Очаквайте


ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА



Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Смисълът на живота се състои в това, да намериш онзи, който те обича, и когото ти да обичаш.

Всеки сам да дава начина, формата как да го обичат. Както обичаш, тъй ще те обичат. Както постъпваш, така ще постъпват с теб.

Да обичаш човека не значи, че той трябва да мисли за тебе. Този, когото обичаш, по характер трябва да бъде противоположен на тебе, за да се допълвате взаимно.

Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимия, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за теб и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва.

Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши.

Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича.

Като обичаш някого, ти трябва да мислиш какво добро да му направиш, да му предадеш любовта си по реален начин, да го задоволиш. Само така той ще разбере, че го обичаш.

Който те обича, той предвижда всичките ти нужди.

Ако обичаш и да умреш, непременно ще възкръснеш. Който не обича, и да живее – ще умре.

Този, които ви обича, може да ви лекува, може и да ви учи. Най-голямото изкуство е човек да обича.

Не можеш да вярваш, докато не обичаш. Вярата определя качествата на твоята любов. Надеждата определя качествата на твоята вяра. Любовта определя качествата на твоя ум.

Ако двама души, които се обичат, не вярват в ума и в сърцето си, нищо няма да постигнат. Вярата се явява като съединителна нишка в живота на човека.

Да обичаш – това е процес на любовта, при който развиваш силата си. Да те обичат – това е процес на мъдростта, при който развиваш знанието си.

Който много обича, много дава. Новият морал изисква такова даване и взимане, при което няма никаква щета.

Който ви обича, само той може да ви даде нещо. Ако някой не ви обича, нищо не може да ви даде.

Когато приеме любовта, човек минава от страданията към радостите, където може правилно да се развива. Това не значи, че той трябва да избягва страданията. Разумните страдания са благо за човека.
Велико благо е да имаш любовта на един човек! Това значи да имаш тил, на който да разчиташ при всички условия.

Дойдете ли до любовта, не казвайте, че някого обичате повече, а някого – по-малко. Обичайте толкова, колкото любов излиза от сърцето ви.

Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.

Когато двама души се обичат, те едновременно трябва да се развиват в телесно, в сърдечно, и в умствено отношение. Това значи да има хармония между тях.

Човек трябва да е отворен към всеки, когото обича. Той трябва да бъде готов на всички жертви. Любовта е връзка на човешката душа с Бога.

Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Всяко чувство, което произвежда радост и веселие, носи живот.
Чувството, което те огорчава, не е за тебе, чувството, което носи радост и веселие, то е за тебе – приеми го в себе си.

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш някого, без той да знае, че ти го обичаш. Само така човек може да бъде щастлив. Трябва да има един човек, на когото да изливаш чувствата си, както една струя, един извор излива водата си и напоява цяла местност. И вие като обичате някого и изливате обичта си към него, тя ще протече като жива вода и ще се ползват всички около него. Не казвайте името на този, заради когото правите нещата.

Този, който ви обича, не е тук на земята. Ако е на земята, двамата ще живеете в едно тяло. Обикновено единият е горе, другият долу. Вие не знаете името му. Само когато станете много тъжни и се намирате на кръстопът, той ще дойде да ви утеши и пак ще си замине. Това е за онези, които искат да бъдат щастливи.

Когато обичате някого, вие живеете със свещен трепет по него. Това е свещеният трепет на любовта. Всеки го е преживял. Той е единственото нещо, което може да направи човека щастлив.

В любовта не се допуска абсолютно никаква лъжа. И онзи, който се опита да оскверни любовта, започва да пада.

За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки трябва да намери онзи, който го обича.

Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.

Ако допускате в ума си, че онзи, когото обичате, може да би причини някаква неприятност, това показва, че не го обичате.

Човек, който след като изгуби и силата, и здравето, и богатството си, не изменя нито един мускул на лицето си, този човек живее в любовта.

За да познаваш хората в истинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш.
Когато обичаш някого, ти се оглеждаш в него като в огледало. И когато някой те обича, той се оглежда в теб.

Ако обичаш някого, ти ще станеш едно с него, няма да бъдеш обект за него. Станеш ли обект, ти го излагаш на изкушение.

Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

Любовта се проявява във вземане и даване. Който обича, предимно дава, а който е обичан, предимно взема.

Който обича, той ще бъде поставен на огнището да гори. Онези, които обича, ще се топлят и осветяват. После те ще влязат в огнището, а който е бил любящ, ще се топли. Като не разбират този закон, хората очакват да бъдат само обичани. Такова нещо не съществува. Ще обичаш и ще те обичат. Смяна трябва да има в живота.

За да бъде силен, човек трябва да е доволен външно и вътрешно. Щом е недоволен, той прекъсва връзката си с любовта.

Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се подобри, вие наистина го обичате. Не се ли измени, не го обичате както трябва. Защото когато обичаш, получаваш нещо.



В любовта власт няма. В нея има нещо по-велико от властта. В любовта трептиш за онзи, когото обичаш. Ти предвиждаш всичко, от което той има нужда.

Ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в огъня на любовта, той моментално се превръща в скъпоценен камък.

Страданията предшестват любовта. Никой не може да опита любовта, докато не мине през страдания. Който е минал през тях, ще намери любовта – най-голямото богатство в света. Заслужава човек да мине през страдания, за да намери най-голямото богатство. В това богатство се крие силата на човека.

Скръбта е граница за преминаване в любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата се стреми.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебваш. Природата не позволява да се обсеби това, което тя е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не да го обсебиш. Тя всякога ще противодейства, ако искаш да завладееш това, което е създала.

Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневяра е най-малка. Невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате. Никъде в живота това не се случва. Щом се говори за изневяра, трябва да разбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на земята.

Ако твоята любов не може да преодолява всичките трудности, каква е тази любов?

Умен човек е този, който знае кога да се отдалечи, или кога да се приближи до любовта.
Като тръгнат в правия път, някои хора се усещат нервни и неспокойни. Това се дължи на любовта, която реформира сърцата им и ги прави по-чувствителни.

По колко начина може да бъде спасен човек? Само по един начин – по пътя на любовта. Щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите.

Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с влошаване; после по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здрабословно състояние.

Имайте предвид, че докато няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира другото. Щом влезете в божествената любов, тя ще ви застави да се откажете от небето и да дойдете на земята, за да помагате.

Източник: Беседи Петър Дънов

вторник, 24 януари 2017 г.

В ОСЪЗНАВАНЕ НА ГРИЖАТА И ВЯРАТА, ЖИВОТА



Днес отново осъзнавах ГРИЖАТА, на друго ниво. Благодаря! Това осъзнаване дойде при мен след ПУСТОТАТА. А как бягах от тази пустота, сега съм й благодарна. Това е най-хубавото осъзнаване и най-скъпо струващото и най-благословеното .
Всичко, което съм се опитвала да правя, енергията която съм влагала, обичта, целият ми живот и ... едно голямо нищо като отговор... И така докато се срина и последната ми надежда и последната ми вяра в илюзията, всичко, всичко.  Има вяра която ти се дарява като чудо и вярваш без да знаеш защо, без ума, но ние говорим в момента за другия вид вяра, обикновената, която минава през ума, както и чувствата. В много случаи ума ти казва - тази вяра не е правилна, не е истина, защото така и така. Умът не ни е враг, той просто дискутира със сърцето и душата с чувствата и в тази дискусия надделява едно от тях. А понякога просто вярваш или знаеш, без ума. Това се нарича дар вяра и дар знание. Отдавна не чета какво пише в Библията. А вече и спрях да слушам какво говорят християните с техните "трябва, трябва, трябва". Имаш чувството, че си създаден толкова несъвършен и че нищо в тази Вселена не е наред, нито Бог, щом само иска от теб - трябва, трябва, трябва ... Да, в това се превърна живота ми - в трябва.  На един истински Бог нищо не му трябва. Това разбрах. Затова и с ума и с вяра и сърце и уста мога да кажа, че не вярвам вече на този бог в който християните вярват и който го наричат с хиляди имена. Даже може би не трябва да казвам християни, а .... там някакви си други. Та обръщане към Бог има и ще има, но не към християните. Говорехме си за синхрон. Това разбрах, че няма ли синхрон в говоренето и мисленето, никъде го няма и нищо друго не може да има.  Може би вярата на някои християни се доближава до моята, но все пак е християнска и умът ми казва - не. Стига толкова с християнството. Достатъчно време, енергия и години съм отделила и достатъчно. Когато другите ходеха на църква за забавление ... всъщност, няма да се обяснявам. Та така - приключих с християнството. Нещо, което не дава плод с години като християнството, а само изисквания има, не може да бъде от Бог, нито истина, нито нищо. Такова нещо не ми е нужно и това е решение, което идва с вярата от ума, напълно осъзнато и от чувства и от ум и от вяра. Всъщност ума не върви против нас, той просто ни предпазва. Предпазва ни когато вярата и чувства са в противоречие. Но в моят случай не са. За пръв от години всички те са едно и на едно мнение - с християнството общо повече нямам. И бог хиена, не ми трябва. Имаше време когато се ориентирах по това - даване, получаване дали съм на прав път. Но този бог толкова се изтарикати само да иска, че вече и нямам ориентир никакъв. Но това, което имам ми е достатъчно, за да не си губя времето и енергията с вяра в такъв бог-хиена, наречен християнски с име различно от Христос, щото вече не наричат Христос - Христос, а Йешуа ЙХВЕ и там каквото си решат ... и там каквото умовете измъдрят.
… Чуствах се предадена от всички във вярата християни и от християнския Бог, чувствах се съвсем сама от години на вяра, останала без вяра. Не знам дали ще разбере някой. Аз имах толкова опитности от вярата и плодове в живота си. Чувствах се предадена от тази вяра с която съм живяла почти цял живот и от този Бог ... преди действайше, сега не действа, разбирате ли. Преди имаше някакви правила, а сега няма правила просто и това съвсем ме обърка. Преди беше така в живота ми - давам и получавам, а сега не. Просто няма правила за които да се хвана и вървя и да знам накъде вървя. Винаги съм търсела истината, а сега просто тя липсва. Всичко, което се случва в живота ми не отговаря на никаква истина, на никакви писания, на никакви правила. 
Та нима в този свят безкраен уж от връзки невидими изграден навсякъде, може човек да бъде сам? Всичко се срути - вяра, надежда, любов, мечти. Всичко. И пълна самота в гъмжилото на живота и света … Празнота и самота в безкраен свят. Когато нещо си отива, идва друго. 
И в тази самота, започнах да осъзнавам ГРИЖАТА. От огледалата, които отразяваха собственото ми мислене - ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА.  На Бог нищо не му трябва и не му е нужно. Всичко е създадено такова, каквото трябва да бъде и това води началото си не от човек проявен, а от Непроявения Бог със стойност нула откъдето всичко се е проявило.
И да, ние не можем да направим ни един косъм било то бял или черен, както е казал Христос/навярно е знаел, че в косъма се съдържа ДНК/. Не можем да направим нищо, нито да измислим велики открития. Те просто си съществуват и науката не са я измислили учените. Те просто откриват правилата на Твореца. И всичко е такова, каквото трябва да бъде създадено и ние също и цялата Вселена. НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПРАВЯ И ПРОМЕНЯ.
Та какво можем ние по-велико да направим от това, което вече Твореца е създал? 
Затова се казва - не се безпокойте и не се грижете за утрешния ден - Матей 6:34, Матей 6:27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
Можем просто да приемаме и да се радваме на всичко прекрасно сътворено.
И можем да рушим прекрасното сътворение на чрез нашата грижа и умни мисли. Та всъщност нашата грижа е неосъзнаване на ГРИЖАТА, на това, че Бог вече е направил всичко прекрасно. С нашата грижа и "умни" мисли ние можем само да рушим божието създадено или да използваме всичко, което ни се предоставя от Вселената. Не можем да променим себе си. Можем само да променим придобитите в последствие навици и пороци от грижене, които не са част от нас. Друго няма какво да променяме, щото всичко останало е сътворено прекрасно от Невидимия Творец и изявено в материалния свят. Сетих за Уейн Дайър. Да, това осъзнаване е започнало в мен преди и сега се надгражда. Сега, след всички духовни преживявания мога да кажа БЛАГОДАРЯ НА ВСЕЛЕНАТА И НА БОГ. Всичко е ПРЕКРАСНО и НАЙ-ДОБРОТО, което може да бъде за мен. Благодаря и на всичките си близки и познати щото покрай тях и покрай тяхното - ТРЯБВА, ТРЯБВА, ТРЯБВА ... осъзнах Божията Грижа и Милост. Нека бъде за всички и нека всички успеят да видят и приемат тази грижа и милост в живота си. Няма по-прекрасно от това. Светлината на Божествена грижа на всички ни е предоставила еднакви закони вселенски с еднакво действие. Различното е, че един разбира повече този език, а друг по-малко. 
Уейн Дайър - цитати из видеото
"Много хора търсят смисъл на живота. Каква е моята цел?
-Да се радваш, да си щастлив
Много хора се опитват да стигнат до мястото, където не са...
Един от начините е 
-да се зъвърнеш към природата
-да намериш собствената си природа
Написах книга "Промени мисленето си, промени живота си"
Лао Дзъ напомня, че всичко видимо произлиза от невидимото
"Духът е който дава живот" Исус
Не произлизам от родителите си/ и от тях също произлизаме, но това е убеждението, което ни пречи да схванем другото, пълното и цялостното/, а от мястото наречено Дух.
Появил си се от мъничка капка... наречи го зрънце, което се е превърнало в теб. Всичко нужно ти за това било в него.
Първите девет месеца всичко ти е било предоставено. Не е имало нищо за което да се грижиш, не си се притеснявал за цвета на очите си. Всичко това ти е било дадено. И това те дърпа в посоката, която трябва ДА БЪДЕШ.
И всичко от което си имал нужда във физическото ти пътуване, ти е било предоставено тогава.
Но от там насетне ние ще се грижим... и започват да ни казват, че не можем да вярваме на себе си и че трябва да уповаваме на нещо извън нас и така почва пътуването към амбициите. Веднъж кажеш ли "Отсега нататък ние ще имаме грижата" внасяш нещо ... взимаш това съвършено дете и Елиминираш Господ отвътре - ЕГО/тази мисъл от ума се нарича его/.
И това его почва да ни казва, че това, което си не е съвършеното божествено създание, частичката произлязла от Бога. А че си според предметите, които си придобил. И без да се усетим почваме да се идентифицираме въз основа на нашите вещи. Започваме да вярваме, че колкото повече неща имам, толкова съм по-качествена личност.
1. Културата в която приоритета е "ОЩЕ"-мантрата на ЕГОТО
Дилемата е, ако нещата ти изчезнат и ти си тях, тогава и ти също изчезваш.
2. Втората страна на егото е идеята, че не съм само това, което имам, но и това с което се занимавам.
Да си номер едно, конкуренцията....така говори егото.
3. Третата страна на егото е идеята, че аз съм това, което другите мислят за мен. На жените се казва, че единствения начин да изразяват себе си е ограничен до семейството - като дъщеря, майка, баба.
И много жени чувстват в себе си, че имат друго призвание за нещо прекрасно и полезно, но често го оставят настрана.
Така, че насърчавам жените "не игнорирайте вътрешния си повик". Не игнорирайте онази част от вас, която ви шепти:"Ти си дошла в този свят, за да сътвориш нещо изумително".
4. И последно нещо на егото е думата "РАЗДЕЛЕНОСТ"
Егото има много силно убеждение, че аз съм разделен от всичко, което липсва в живота ми, от всички неща, които бих желал да имам. И накрая егото ни учи на ГРЕШКАТА на всички грешки, учи ни, че сме отделени от Бог.
Осъзнаването, че сме дошли от Източника, Извор, Бог, Тао, Дао...няма значение как го наричаме. И този източник е навсякъде, няма място където да не е, защото Той твори всичко. Всичко произлиза от извора. Тогава трябва да е и в мен, щом като е навсякъде и да е във всичко, което чувствам, че липсва в живота ми.
!!!Ако знаеш това, тогава всичко липсващо от живота ти, което желаеш да имаш - си вече свързан с него по Дух и всичко, което трябва да направиш е, да намериш начин, да застанеш в хармония с Него и знаейки, че сте свързани, ти само трябва да го извикаш в пътя на целта.
И се оказва, че живеем в лъжа, защото което е било истина сутринта, вечер се е превърнало в лъжа.
Проблема е, че ние всъщност н езнаем как да влезем в съзнателната част на живота ни. Това, което трябва да научим е, да се връщаме към онези първи девет месеца от момента на зачеване до раждане.
Лао Дзъ говори за това в книгата "Дао Те Чинг" - "Позволи Му, да проявява живота ти".
"Дао не прави нищо и нищо не остава недовършено".
Това е момента в който трябва да стигнем мястото, където можем да се отдадем, знаейки че не сме сами и ще бъдем упътвани. И знаейки, че имаме природни заложби и можем да се уповаваме на природата си.
Това не е нещо с което постоянно да се борим, не е нещо над което трябва да властваме.
Буквално като се замислим:"Позволи Му да проявява живота ти, вместо сам да контролираш" ... постепенно.
И вместо да мемаме решения от гледна точка на нашето естество, ние го правим от точката на егото.
Когато вземаш решение от егото - чувствам напрежение, страх...
Когато вземаш решение от истинската част от теб - блаженство и лекота е чувството.
....Изчезват внезапно, тогава изгубваш представа за себе си.
Достигаш до място в живота си, когато започваш да бъдеш направляван от нещо, което е по-голямо от теб. Просто бъди в синхрон, бъде в хармония с Духа.
Промяната от амбицията към смисъл - квантов момент.
-върховно преживяване
-изненадващ
-доброжелателен
-траен
И това чудо винаги ще работи за нас, ако просто спреш да контролираш всяко нещо от живота си. Ако стигнеш до тук, всичко ще ти бъде предоставено.
...Не привличаш това, което искаш, а това което си."
Мой коментар/Цвета/ - От осъзнаването на грижата и спирането на грижите започват чудесата в живота ни, така наречената квантова синхронизация и така наречената Мер-Ка-Ба
Който се грижи, не получава истинската вселенска грижа /и чудесата липсват в живота му и все живота го води към осъзнаване на грижата, а от там идва борбата и трудността, от противенето и неприемането/
Същото казва и Христовото учение
Матей 6
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
...
27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
1 Петрово 5:7
и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
Практическата част:
"Ако знаеш това, тогава всичко липсващо от живота ти, което желаеш да имаш - си вече свързан с него по Дух и всичко, което трябва да направиш е, да намериш начин, да застанеш в хармония с Него и знаейки, че сте свързани, ти само трябва да го извикаш в пътя на целта."
"Достигаш до място в живота си, когато започваш да бъдеш направляван от нещо, което е по-голямо от теб. Просто бъди в синхрон, бъде в хармония с Духа."
Цялото видео/два часа/ от тук /струва си, да се изгледа/





И още едно видео ми помогна да стигна до това осъзнаване, което също беше много ценно за мен като инфо - Вниманието ни трябва да бъде насочено към Бог, Шри Матаджи - за разпиляните умове като моя, които не живеят в сега, а все се реят в миналото или бъдещето. А всичко е ТУК и СЕГА