САБАЗИЕВИТЕ РЪЦЕ

Странна фигура на мечка или мечешка глава виждаме на някои от сабазиевите ръце. Празнуването на хълма продължава до обяд, след което започва подготовка за посрещането след залез с двуметрови шишове с нанизано обредно месо. Шишовете символизират жезли при слизането на божеството. Интересното е, че участниците в ритуала подвикват един на друг "Сабой! Сабой!". Виждаме ехото на действителния произход на Сабазий в тази идваща от вековете традиция. Питани какво значат тези слова, участниците вдигат рамена и отвръщат "Така се прави". Те забиват шишовете на мястото на тлеещите огньове, а по-късно се наблюдават планински орли, които долитат и изяждат жертвената храна. Фиг. 1. Вотивни ръце на Сабазий. Виждат се различни животни върху всеки от пръстите. Върху показалеца и средния пръст има птица.
От снимките на оброчната ръка на Сабазий по-горе виждаме, че орелът е един от важните символни животни на божеството, както мечката и змията. Измежду останалите му символи са важни клончето на безсмъртието и кадуцеят, които представят тракийската идея за безсмъртието. Сабазий е свързан освен с прехода към отвъдното и с управлението на еволюцията на човешкия род, което става чрез самоосъзнаването и хармонизиране на жлезите с вътрешна секреция в човешкото тяло. Божествената идентичност на тракийския бог се скрива, защото той е син на Богинята-майка и има власт да променя човешката ДНК.

Прави впечатление, че някои от пръстите на вотивните му ръце са свити и не се коментира, че често в основата на плочките или ръцете има изображение на майка с дете, до което често бди птица - орел. Всъщност свитите пръсти не са елемент от благословението или от оброка, а показват, че на даден етап някои от „геномните вериги” са били изключени. И това става чрез Пинеалната жлеза, която е на върха на палеца. Фиг. 2.Пинеална жлеза под формата на шишарка върху палеца.

Фиг. - Жлезите с вътрешна секреция са изобразени върху три от пръстите, което има връзка с меридианите на човешкото тяло, познати на източната медицина. Сабазий е настъпил главата на мечката или хидрата и е поставил под контрол човешката еволюция. Изключени са две направления, едното е по линия на влечугите.

Това е много интересно и може ясно да се види при анализа на необикновените длани, намирани на различни места в Европа, но предимно на Балканите и в Италия. Змията също има различно значение. Със знака й е изобразяван Амон Ра, върховният бог на слънцето от Новото царство (1500 – 1010 г. пр. Хр.), а жената му е носела името „Мут, блестящата змия”. Амон Ра е изобразяван като овен, а пред слънцето е змията. 

Финикийците свързват змията със слънцето, светлина и топлина, наричана е огнена и царска.

Шумерският бог на живота Тамуз е свързан с образа на змията, майка му носи титлата "Майка-пра-змия на Рая". При траките тя е семето, спермата, животът, роден в небето или символ на Светия дух. Дървото на живота е вечно зеленото иглолистно дърво, по което пълзи живота или гирляндите от змии. Това е изобразено на няколко релефа от Хасково, Копенхаген, Ампуриас, и на този от Албания. Възможно е и Коледа да се свързва не само с годишния кръговрат и изгарянето на дървото, но и с тайната доктрина за промяна на човека и насочване на неговата еволюция. Дърво и змия са изобразени на огромен брой тракийски оброчни плочки и конникът е вдигнал три пръста срещу него. Затова смятам, че вотивните ръце на Сабазий показват развитието на ДНК на човека в процеса на еволюция. Ако това предположение е вярно, тогава какво може да се разчете от „божиите ръце”, чрез чийто жест ние се кръстим днес?

Сабазий е идентифициран с камъка, в това си отношение на хтоничен бог той владее мъртвата и живата материя и затова може да бъде разчленяван и отново съединяван, като по този начин е различен от слънчевите божества. Богинята-майка също първоначално е била изобразявана с вертикално поставен камък. Озирис пък е нарязан като Загрей, но на 14 парчета, което е 7 x 2. Специфичната особеност на 14-те части ни принуждава да търсим сакралното им значение и връзката с Тракия. Изида, според митологията, притежава способността да възкресява, но не е съвсем ясно защо пълното възраждане на Озирис е било възпрепятствано. Това навежда на мисълта, че е описанията са тайна препратка и 7 от частите му са били разхвърляни в нашия свят, а 7 – в отвъдния. Не е изключено това да е указание и за еволюцията на човешкия вид от по-високия към по-нисък ръст след космическа катастрофа. Това е и причината Изида да не може да възкреси Озирис, въпреки способността, придобита от РА. Тя е притежавала необикновена интуиция, но не е могла дълго време да намери сандъка с Озирис, скрит от Сет. Когато го открива го занася в Египет, където се появява персонажът, чието име е много познато - Трифон (Сет), който открил и нарязал тялото на 14 парчета, като ги разпръснал по цялата земя. В надпис е описано, как тя намира тялото на Озирис, обгръща го с крилата си, което означава преобразуване в „кана” (това е титул на българска владетелка) и го облъхва с диханието на живота. Върховният бог е съживен за кратко и Изида зачева от него. Споменам историята на Озирис, защото тя крие послание, което ни препраща към Сабазий. Свикнали сме да възприемаме, че имената на боговете говорят за определена самоличност и това е така, но Сабазий е нещо по-различно. Той е и проявление на божествеността за промяна на човешката еволюция.

Според някои автори Сабазий (Σαβάζιος, Σαουάζιος, Σαυάζιος, Σαβάδιος) е божестро от фригийски произход, свързан с „вгетативното плодородие”. Това обаче е много условно предположено да базата на идеята за влиянието на Слънцето върху вегетацията. Че божеството е било от голямо значение се вижда от намерените повече от 5000 - оброчни плочки на наша територия, като Сабазий често е изобразяван със змии. А и един уникален жезъл с три змийски глави, открит от Диана Гергова на връх Острец край Велинград през 2011 г. потвърди, че божеството е почитано в Родопите. Може да се предположи, че действителният брой на артефактите е бил много повече. Именно тази масовост затруднява историците и археолозите да намерят точното място на Сабазий в пантеона. Това е така, защото редица исторически събития, свързани с траки и българи продължават да се интерпретират като част от чужда история или да се смесват исторически периоди. Малко автори обръщат внимание в анализа си на описанието на храма на Сабазий на хълма Зилмисос, който имал кръгъл отвор, който позволявал в определено време да се освети напълно олтара под него. Учените предполагат, че ритуалите са в чест на Слънцето, но е напълно възможно в определен ден на годината да се подреждат ключови небесни тела, които се наблюдават нощем. ...
Диодор представя Сабазий като роден от змеева сватба и по-стар от Дионис.
... Сабазий според нас е потомък на Савската царица или Саба, позната още като Аста-Изида или като Богинята-майка. Обикновено най-простото обяснение се приема най-трудно. 

Източник: elitsa-dimova-rozeta.com