сряда, 7 май 2014 г.

ТАЛАНТА ИЛИ ОЦЕЛЯВАНЕТО?

25 глава от Евангелието на Матея: „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“

 Това е погубване на таланта.  В скоро време си имах откровение точно за тези въпроси, за талантите. Ние сме отговорни да ги развиваме, да не ги похабяваме. Имам и пример за това, дано и аз не се превърна в същия пример. Един близък човек, страхотен таланта да рисува и моделира, завърши зъботехника. Всичко, което правеше в училище го оставяха за показно, да го гледат и да се учат всички ученици. Една позната ми предаде думите на зъболекаря за нейната коронка от три зъба, направена от този човек. Нито милиметър надолу, защото ще пада, нито милиметър нагоре, да вреди на венеца, точно направена до милиметър. И още този същия човек отишъл на стаж, да се учи. Каза ми, че този който работел там, не можел да изработи цяла протеза и все му я връщали. Той я взел, направил и клиента повече не се върнал. И този същия човек вместо да работи за хората и да му целуват ръцете, той работи в търговията която не върви и съсипва таланта си, съсипал го е ... Това е истината за повечето хора. Като питам защо, за да преживяват. Не знам кое е по-важно вече като приоритет. От една страна се казва, че човек ако не работи, да не яде. Тоест живота, оцеляването е на първо място. И може би след това талантите. Защото тях не можеш да ги развиваш в условия на оцеляване. А на нас ще ни се търси отговорност за това, което ни е дадено. Никой няма да ни пита за това, което не ни е дадено и да ни държи отговорни. Интересно ще ми е да видя и други мнения. Все още не съм сигурна таланта ли трябва човек да постави на първо място или живота. Има хора като художникът Ван Гог, които умират в мизерия с таланта си. Картините не му се оценяват по негово време. За съжаление така се случва с повечето талантливи личности. Ханс Андерсен ако не е бил покровителствен и подпомогнат от един богаташ, никога е нямало да прочетем в тези вечни приказки за истините от живота. Вапцаров не е би оценен като талант и убит, но за това той не отговоря. В крайна сметка няма защо да гледаме този какво развива или онзи, ние отговаряме само за себе си. Та живота ли е на първо място или талантите като приоритети? Аз не виждам смисъл в живот, в който трябва да мислиш единствено и само за насъщния хляб.

Ще допълня притчата щото е много показателна. Един слага талантите си в банката, а друг ги посява и пожънва от тях. Това е най-плодоносното, да посееш таланта си и да пожънеш. Може би в нашия свят това са учителите, които учат и други на своя талант. Какво точно символизира да сложиш таланта си в банка, не знам, но и от там получаваш лихви, не остава без нищо този талант.

СКРИХ ТАЛАНТА - ПЕТЪР ДЪНОВ

1 коментар:

  1. муспи - Какво е талант? Дар от Бога на всеки, всяка душа? - но души имат само белите. Христос се въплъщава в бялата раса, проповядва на нея а не на човечеството - то няма души! Бесовете на дявола Яхве, Йехова, Аалах, Люцифер, Сатана го убиват в Константинопол, като там, във Византия са правили това което днес правят в Ню Йорк, Лондон - подготвяли са Отоманската империя. В това устройство на дяволския свят, талант разбиран като божи дар възвишаващ душата е даден на малцина бели, в океана диваци Бог не поглежда защото не съществуват - нямат души, продукт на празния дявол. Той както е вбесен от завист, си има и ударна група - евреите. Те в празнотата си водят война с Бога като се стремят да унищожат душите и особено носещите талант. В последните няколко века, особено сега, 21, изкуство няма, терена му е окупиран от евреите и се пази с Парите, Правителствата и Армиите на света, от Бога. Къде е грешката на празния исполин дявола? В това, че не знае какво е талант и се ориентира по наблюденията си върху белите и особено творческия им елит. Но наблюдателността на глиста не може да види таланта без информация от белите, и вече ужасяващото ги - като творческа дейност без цели в света, приемайки кладата като Спасителен път за душата. Пред тази загадъчна гледка дявола може само да се върти като муха без глава, увличайки в този си танц на смъртта евреите и милиардната бездушна маса след тях, защото преливането от празно в пусто е единственото им възможно движение. Докато има души творци за гледане, може да си внушават че е живот, но след като са се оттеглили - какво?! Празното не може да забележи, че талантите отхвърляйки света, бягайки от него като котки от човеци, правят с този си талант това което Микел Анжело, Рембранд... в по търпими времена. Талантът е път към Бога и се спуска само за някои души. Отговорът е напълно еврейски - избраните сме ние, свидетелстваме с Парите!

    ОтговорИзтриване