ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ - ЙОТО ПАЦОВ

Веднъж учениците попитали учителя си:
- Казват, че Иисус не е изпитвал физическа болка на кръста, когато го разпънали и дори когато го пронизали през ребрата. Как е възможно това? Казват, че когато отсекли ръцете и краката на Мансур, той се усмихвал. Но това е невероятно! Казват, че когато замервали с камъни Махавир и изранили тялото му, той останал напълно спокоен и безмълвен. Как става това?
Учителят се протегнал към клона над главата си и откъснал зелен орех, подал го на един от учениците си и казал:
- Счупете ореха така, че да не повредите ядката му.
Учениците обаче възразили, че това не е възможно. Учителят попитал:
- А ако орехът е узрял добре дали бихте могли да счупите черупката му така, че ядката да остане цяла?
- Ако е зрял това е напълно възможно – отговорили учениците.
- Правилно – казал Учителя. – Ето как вие сами отговорихте на въпроса, който ми зададохте преди малко. Работата е там, че при повечето хора душата напълно се е сраснала с тялото, и тогава, когато нанасят рани на тялото, раняват и душата. Но има и други хора, душата на които е толкова свободна, че тялото за нея е само черупка. И затова, когато повреждат тялото им, душата им не търпи никакви страдания. Ето защо може да се каже, че Иисус, Мансур, Махавир са хора, които са подобни на зрели орехи...

Йото ПАЦОВ, „Великите учители“, 2008 г