11-ти Февруари
В Е Л И К И Я Т П О Н Е Д Е Л Н И К
"...ако житното зърно, паднало в земята,
не умре, остава си самотно, но ако умре,
дава много плод."
/Йоан 12:24/
Исус, слязъл от ослицата, вече не се крие. "Господине - казва на Филип една група гърци, дошли на поклонение по празника - искаме да видим Исус."
Филип и Андрей съобщават това на учителя си. И Той заговаря пред чужденците и пред хората около Него."Дойде часът да се прослави Човешкия Син. Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне на земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод.Който обича живота си/душата си/, ще го изгуби, и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Сега душата Ми е развълнувана, и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час?"
Но за това страдание и за този час е дошъл Той. Затова изрича твърдо:"А Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си." Исус говори за всички - и дори за тези, които Го мъчат, и всички човешки души... После продължава:"Още малко време светлината е между вас. Ходете, докле имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината." Евангелист Йоан отбелязва в следващия стих: "Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха на Него." Ето и тези сега около Него, които Го слушаха, разбираха ли думите Му? В тези тежки за Него дни, те продължават да Му задават безмислени въпроси и дали някой се досещаше, че Той беше пред смърт, предстоеше Му великото страдание, а никой още не бе разбрал това. Още не вярваха.
12-ти Февруари
В Е Л И К И Я Т В Т О Р Н И К
В Е Л И К А Т А С Р Я Д А
"С каква власт вършиш това?"
/Марка 11:28/
Евангелистът отбелязва:През това време те всеки ден възлизат в храма. Исус говори...Народът разбира по-добре дълбокият смисъл на Неговите слова.Но с фарисеите трябва да се бори. И това е един двубой на живот и смърт. Те Го разпитват като виновен, а Той им отговаря като съдия. Срещу хитрините им, язвително замислени, Той отговаря понякога с въпроси към тях. Когато Го питат:"С каква власт вършиш това?"
Той отправя нов въпрос:"Кръщението на Йоана от Небето ли беше или от човеците?" Хитрите фарисеи се спотайват/те разбират контраудара/ и процеждат през зъби, пак в хитро замълчаване - "Не знаем."
А истината е, че те всички приемаха Йоан за пророк. Тогава Исус им казва:
"Нито Аз ви казвам с каква власт върша това." Фарисеите разярени се отдалечават. Но народът разбира. Тогава Исус отново им заговаря благо, разказва притчи. Той обича тези обикновени люде, знае техните доверчиви души и сърца и затова с цялата Си любов на Богочовек споделя съкровения за небесното царство.
Но ето че фарисеите идват пак. Гласът на Небесния Пратеник се променя веднага. Защото за тях само, а не за Своите Си, ги атакува с притчи и три дни преди Своето страдание им разказва притчата за убийците лозари, притча тъй ясна, тъй дръзновена, че първосвещениците биха сложили веднага ръка на Него, но се побояват от народа. Един човек, който е дал под наем лозето си, изпраща един след друг слугите си при лозарите-наематели, да му дадат дял от плода на лозето, но лозарите или ги набиват и отпращат празни, или ги убиват. Господарят на лозето има един "възлюбен син". Него той изпраща последен и си мисли:"Ще почетат сина ми." Но лозарите, като виждат, споделят помежду си :"Този е наследникът, да го убием, за да стане наследството му наше." И като го извеждат извън лозето, убиват го.
Богочовекът изрича едно пророчество, което толкова скоро щеше да се изпълни. И трябваше да развълнува сърцата им:Той бе"Възлюбеният син", който в тези минути се обръщаше към убийците лозари, защото знаеше, че кръстът Му бе вече приготвен, Юда определяше цената - тридесет сребърника, Пилат четеше донесението за вълнението, което подклаждаше всред народа със Своите слова Назарееца. И все пак този "обречен" Исус стои пред хитрите Си, но ненавиждащи Го врагове.
Запитва тези сведущи в Писанията:"А що значат тези думи от Писанието:"Камъкът, който отхвърлиха зидарите, стана връх на ъгъла.
Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже." Първосвещениците от Ерусалим не се убояват и след тези думи на "Назарейския проповедник", както Го наричат, но разбират, че няма да могат да се справят с Него без Рим. И в трагичното събитие на Голгота, предопределено от вечността, римляните не можеха да имат друга роля, освен тази на палача. Израил щеше да си послужи с тях и умъртви своята жертва, но за жертвата отговорността си оставаше на Израил. Рим, в лицето на Пилата, не намери в Исус нищо за порицание. Кръвта на Праведника остава да тежи върху евреите.
13-Февруари
"Нова заповед ви давам, да се любите
един другиго, както Аз ви възлюбих,
така и вие да се любите."/Йоан 13:34/
Здрачът на всяка вечер връща Исус във Витания. Последната нощ
преди страданието, в ранното утро на четвъртъка Учителят изпраща Петър и Йоан в града да приготвят пасхалната вечеря. "Пламенно пожелах да ям с вас тази Пасха преди да пострадам". Сега те знаят, че Той е Бог... и че Бог е Любов."Нова заповед ви давам:да се обичате един другиго, както Аз ви обичах. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." "Ето часът иде... и вече е дошъл - чува се пътьом Неговият глас. - Вие всички ще се пръснете и Мене ще оставите сам." Но при вида на техните тъжни лица замълчава. Той, Сина на Бога, знае злочестината, която ще ги връхлети, знае, че тези силни, здрави мъже още тази нощ ще бъдат най-слабите. Потръпва и се изправя. И като Един, Който има власт изрича победните слова:"В света ще имате скръб. Но дерзайте, Аз победих света." И тези слова Той ги отправя като победоносен залп, за да отекват през всички векове и хилядолетия. Това бяха думи на самия Бог, защото само Бог можеше да изрече преди страданието, преди кръста - "Аз победих света." И в тези слова се стопява всяко съмнение, че Исус не е Бог!
Направил първата стъпка в Гетсимания, Исус навлиза вече в ноща на великото страдание. Тук в Гетсимания, душата Му ще говори. Тук потта Му ще се превърне в капки кръв. Тук ще се чуе вопълът на човека в Него:"Отче, ако е възможно, отдалечи от Мене тази чаша... Но нека бъде не Моята воля, а Твоята..." Тук, в Гетсимания, ще се чуят и думите Му към учениците, които помоли да бдят и се молят, а ги намери на три пъти заспали:"Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение." Той е съвсем сам. Стои неподвижно в огнено моление, но не вече с чело опряно до земята, нито наведен над заспалите. Той чува вече ясен шум от стъпки, чува гласове на приближаващи се хора, вижда с вътрешния си поглед, че този, който ги води, е един от учениците Му и не се отдалечава, а пристъпва към тях и им казва:"Кого търсите?" Отговориха Му:"Исус Назарянина..." И се чува спокойният Му глас:"Аз Съм"
14-ти Февруари
"И така, взеха Исус, и дойде
на мястото наречено Лобно,
което по еврейски се казва
Голгота, дето Го разпънаха..."
/Йоан 19:17/
В Е Л И К И Я Т П Е Т Ъ К
Това е Голгота, великото страдание... Разпятието! Палачите вършат своята работа, а Той се моли за тях. Страдалецът трябва да изпълни стих след стих всички пророчества през вековете, всичко, което бе написано в Писанията за Него. И всичко сеи зпълни! Чуват се последните думи:"Свърши се..." И остават да стърчат на хълма "Голгота" три кръста, с три разпънати тела, под едно буреносно небе, в един притъмнял пролетен ден."Една уредена сметка" - мълвят някои. "Свършена история..."
Но дали всичко остава една свършена история? Сина на Бога, пратеникът от Небето на земята, Сина Човешки бе разпънат на кръст. Човешката злоба и безсилие, движени от демонична дързост, пригвоздиха Богочовека. Христос беше умъртвен. Но в това кръстно страдание Той отново съедини небето със земята, Бог с човека. Демоничната власт на мрака се разтвори мощно, за да погълне светлината, но светлината победи тъмнинтата.
Кръстът на Голгота!...
Това беше най-яркият знак на Любовта, зад която сияят зарите на Възкресението.
На фалшивата праведност на книжниците и фарисеите от векове, на свещениците, които служат в името на Бога, а убиха Исус, на всички, в които живее и днес духът на фарисейството и демонизма, Бог противопостави братството между хората, издигна високо жертвеното и смирено служене на Бога и на човеците с любов.
"Свърши се..." бяха последните думи на Разпънатия. Да, свърши се земният живот на Небесния Пратеник. Той устоя до край и премина като Победител. И каква беше победата? Сразена е властта на мрака. Разрушена е преградата между човека и Бога. Отворен е пътят за вечността. Изгрява над измъчената земя нова зора. Започва тържеството на поруганата правда. Чистота възсиява. Любовта встъпва в своя триумф.
И от тогава Този разпънат, умъртвен, но възсиял над смъртта Бог, е в съдбата на всеки човек. Във властта на човека е да Го приеме, да Го възлюби и последва, или да Го отхвърли и отрече. И така приема и привилегиите, и отговорността за своя доброволен избор. Великото страдание, Голгота, разпятието на кръста - всичко се изпълни както бе предречено, изпълни се стих след стих. Какво безпределно търпение на Божествената правда пред човешката неправда! Каква величавост на Божественото смирение пред низостта на човешката гордост! какво величие на Божествената любов, пред човешкото безлюбие! Кръстът свидетелствува, че Божествената истина е безсмъртна и Божествената правда - несъкрушима. Един дървен кръст бе побит преди две хилядолетия там, на Голгота.
И край него минават вече векове... великани на човечеството, царства и империи се издигаха и сгромолясваха с трясък. Много човешки слова, много суета, човешко озлобление, ненавист, отрицание са съществували пред този свят кръст и всичко е потънало в забрава, лежи под праха на времето. Кръстът на Христос победоносно се извисява и ще сияе като вечно знамение, че добротата е безсмъртна, че любовта е непобедима, защото нейният могъщ извор е в самото сърце на Бога. Кръстът на Христос говори и ще говори, че смъртта е сразена, че е отворен пътят за вечността. Гаранция за това са думите на Разпънатия и Възкръснал:"Аз Съм Възкресението и Живота. И всеки, който вярва в Мене и да умре, ще живее."
КАКВО ГОВОРИ ИСТОРИЯТА ЗА ИСУС
15-февруари
Евангелието дава ясен и пълен отговор кой е Исус. Но ако ние отговорим на тези ,които ни задават въпроса, само със словата на Евангелското познание, нека не се изненадаме, ако срешнем неразбиране, възражение, а може би и скептична или снизходителна усмивка. Има ли право един истински Христов учинк да спре до тук? "Така говори Библията - ще кажат някои хора-Огнените въпроси, които стоят пред нас, за необятния свят/всемирът/, човека и най-високия смисъл на неговия живот не могат да се обяснят, ако черпим познания само от единсквен източник - Библията. Тя не е научна книга, а днес човечеството живее в епохите на могъщ напредък на научната мисъл." А може би ще чуем и въпрос, отправен към нас:"Има ли достоверни данни, исторически данни, че наистина е съществувал Христос някога? Нали Евангелието твърди, че се е родил и живял на земята." Как ще отговорим на тях ти ... и аз? А щом вярваме на Христос, ние сме длъжни да аргументираме нашата вяра в Библейското познание.
От всички хора най-трудно бихме разговаряли с така наречените полуосведомени люде - хора с малко и повърхностни знания, но с големи претенции за себе си. Може би ще чуем бързата присъда на тази категория хора:"В историята няма документи за съществуването на Христос, следователно Той не е съществувал!" Никой ли няма да възрази на такава прибързана присъда? Историческите документи, които говорят за Исус от Назарет, са наистина малко. Но животът на Христос не съдържа нещо, което може да бъде предмет на историята. Неговото съществуване не е свързано с политически преврати, нито със завоевателни походи, братоубийствени войни, нито с опожарени градове и страни, с цезарите на империите от древността. Ако не се говори за нещо или е отбелязано малко за Него, значи ли, че то не е съществувало? Но макар и оскъдни, за Исус от Назарет има исторически данни. Римски източници:Плиний Младши, до император Траян:"Християните пеят, възпяват Христос като Бог."
Тазит - известен историк иполитически римски деец. В четиридесет и четвъртата главна на историческия му труд "Анали" четем:"Този, от Когото иде това име /християни/ - Христос, бил наказан със смърт през уравлението на Тиберий чрез прокуратора Понтия Пилата и подтиснатото учение избухнало не само в Юдея, но и из Рим..." Светоний - историк.
В биографията на Клавдий/римски император/ отбелязва:"Той /Клавдий/ прогони от Рим евреите, които водиха голям шум заради Христос."
Няма коментари:
Публикуване на коментар