НИДЕРЛАНДИЯ/ХОЛАНДИЯ/
Още през дванадесети век в Нидерландия проникват алпийските мисионери, радетели за чиста евангелска вяра. Под разлчни имена те пътуват из Европа и разнасят знание за Евангелието. Учението им се възприема бързо. Тези дръзновени предвестници на Реформацията превеждат за индерландците Библията на родния им език. В книгата "Съдбата на Нидерландската реформация" от /Brandt/, част 1-ва, стр 14 е записано:"В това време започнаха римокатолическите преследвания. Въпреки кладите и мъченията, вярващите в Евангелието се умножаваха. Те заявяваха твърдо, че никой човек не трябва да бъде принуждаван да вярва, а само да бъде спечелван за истината чрез благовестие."
Благовестието наистина намира в Нидерландия благоприятна почва. Сериозни, здравомислещи и предани на Бога мъже работят неуморно. Един от тях е Менно Симонс. Просветен е в свещенически сан, а е непросветен в Библейското знание. Не желае да чете Библията, за да не бъде подмамен в ерес - според неговите изказвания по-късно. Когато започват да го измъчват съмнения по някои въпроси, той е убеден, че това са изкушения и се опитва чрез молитва и изповед да се освободи от тях. Напразно. Тогава се опитва чрез шумни забави да заглуши някакъв глас у себе си, който чува все по-ясно. Развлеченията в света не му донасят мир. Решава внимателно, задълбочено да чете Новия Завет. Обръща се към Лютеровите писмени трудове. И успява! Светлина блясва пред очите му. Менно Симонс се откъсва от римокатолическата църковност и посвещава живота си за разясняване на Евангелската истина. Прозорлив, аналитичен ум, той вижда последиците от лъжеученията и смело се противопоставя на фанатизма. Двадесет и пет години Симонс пътува със съпругата и децата си и благовествува чистата Евангелска вяра в Христос.
Пътища, пътища, пътища... Прашни, кални, сковани в лед. Семейството пътува в несгоди, умора, лишения, преследване. Успяват да пропътуват цяла Нидерландия и Северна Германия. Менно Симонс работи между обикновените хора: селяни и занаятчии. Красноречив, макар не особено образован, той е човек с неопетнена чистота - и във възгледите, и в приложението им в живота. Смирен, благ, усърден и искрен, той говори на хората с такава доброта и сърдечност, пред която трудно се устоява. Историците отбелязват:"Всичко това става по време на страховит терор. Никъде другаде реформаторското благовестие не се разпространява така пламенно и широко, както в Нидерландия, но и никъде другаде привържениците на обновлението не са преследвани така упорито, без отдих, както в тази страна." В Германия, където Карл 5-ти бе забранил Реформацията и бе изгорил с радост в огъня всичките й привърженици, все пак князете издигат преграда срещу тиранията.
В Нидерландия, където силата на Карл 5-ти е по-голяма, едиктите за преследване следват един след друг. Да се чете Библията, да се слуша проповед или просто да се говори за Евангелието, се смята за престъпление, наказуемо с клада. Да се моли някой тайно, да се отказва поклонение пред мощи, да се пеят Евангелски песни - това значи сигурно излагане на смърт. Тези, които отстъпват от официалната обредна вяра, биват осъждани - мъжете на умъртвяване с меч, а жените-живи погребвани.
През управлението на Карл 5-ти и Филип 2-ри загиват хиляди истински християни. Едно нидерландско семейство е доведено пред инквизиторите. Обвинено е, че не присъствува на литургия, а има домашно богослужение.
Палачите се обръщат към най-младия син:"Какво правите в къщи, какви са тайните ви обичаи?" "Ние коленичим и се молим Бог да просветли умовете ни, за да разбираме Евангелието, да можем да живеем така, че като видят другите какво е направила от нас вярата в Христос - да Го последват. Ние се молим царуването на монарха да бъде успешно, животът чист и радостен. Молим се Бог да закриля нашите управници."
/Wilie b18 ch E/
Като чуват тези прости и искрени слова, много от съдиите са дълбоко развълнувани. И все пак бащата и един от синовете са осъдени на изгаряне. Яростта на гонителите не надминава вярата на мъчениците. Нидерландците, не само мъже, но и жени, дори девойки, загиват в непоколибимост и беззаветна преданост към Христос. Ето какво говорят историческите сведения: "Съпруги заставаха близо до кладите на мъжете си, говореха им топли и нежни думи на утеха и насърчение или пееха химни, докато пламъците ги поглъщаха. Млади момичета лягаха живи в своя гроб, като че отиваха в стаята си за нощен сън или облечени в най-хубавите си дрехи, се отправяха към ешафода, като че отиваха на сватбено тържество." /Wilie b18 ch 6/
Дълги години монархът, възбуден до лудост от непоколебимата твърдост на народа, поддържа своето жестоко дело, докато избухва въстанието, ръководено от Вилхем Орански, което осигурява свобода за служба на Бога в Нидерландия.
2-ри Май
ЧЕХОМОРАВИЯ
Нека разтворим страниците на историята, на която се доверяват и невярващи, и вярващи, и си припомним за бурите над чехоморавската земя, за нейния път на духовно възраждане. Според историческите сведения, Евангелието е пренесено тук още през деветото столетие след Христа. Библията е преведена и чехоморавците са имали църковни служби на роден език. Папа Григорий 7-ми обаче издава едикт и забранява извършване на църковната служба на славянски. Тъй Рим угасява светлината на Божието слово и за този народ.
Но Небето е прогласило: В този духовен мрак трябва да проблеснат лъчи! Изгонените от Италия и Франция албигойци, валдензи и др., преминават в Чехоморавия и работят тайно, усърдно. Евангелските истини се предават от столетие на столетие. Според историческите хроники, над славянската Чехоморавия проблясват като лъчи и предсмъртните слова на един умиращ ратник за Христа. Чрез този човек Духът на Бога предупреждава чехоморавците:"Яростта на враговете на истината сега надделява, но това няма да бъде завинаги. Измежду обикновения народ ще се яви един мъж без сабя, против когото те няма да устоят."
Времето на Лутер е още далеч, но тези пророчески думи се сбъдват. Над Чехоморавия се издига един глас, чието свидетелство за Христос и Евангелието раздвижва народите. Светът, над който тегнеше средновековния мрак, запомни името на Ян Хус. Роден в скромен дом, той рано загубва баща си. Когато трябва да постъпи в Парижкия университет, майката го придружава до големия град. Тя няма възможност да го подкрепи със средства, но преди да влезат в града, двамата коленичат да помолят Небето за закрила и благословение на сирака. Едва ли тази майка е съзнавала как ще бъде отговорено на нейната молитва! В университета Хус скоро се откроява с неуморно си прилежание, а безукорният му живот и неговата сърдечна топлота спечелват уважението на всички. Ръкоположен за свещеник, той бързо става известен. Назначен е за професор, а по-късно и ректор на университета, където бе завършил своите науки.
Един гражданин на Прага, който по-късно ще се свърже с Хус в тясно сътрудничество -Иероним, се връща от Англия. Той е донесъл тайно трудовете на известния английски реформатор Виклиф. Ян Хус чете с интерес тези страници, убеждава се, че техният автор е искрен и сериозен Христов последовател и приема с отворено сърце реформаторите в църквата, които той предлага - църковни общества очистени от традиционализъм, обредност, суеверие, фанатизъм. Една чиста и светла вяра в Евангелието. И може би без още да осъзнава, Ян Хус е тръгнал по един път, който трябва да го изведе далеч от официалното вероизповедание, ръководено от Рим.
По същото време в Прага пристигат двама чужденци. Получили от светлината на Евангелието, те са поели път да я разпръсват навред. Те са художници и използуват таланта си да проникнат по-близо до хората. Една сутрин Прага осъмва с две картини нарисувани върху стена на такова място, че да се вижда добре. Едната е влизането на Исус в Ерусалим, възседнал на ослица. Той се придружава от своите ученици, полубоси, в скромно облекло. На другата картина - папска процесия. Папата е с триетажна корона, в богати одежди, възседнал върху снажен кон, следван от облечени в ослепителен разкош кардинали, епископи..."Това е проповед" - говорят хората.
Поради необикновеното вълнение в Прага художниците благоразумно напускат страната. Ян Хус използува създадената атмосфера и благовествува още по-пламенно. Обаче за това, което става в Прага, е донесено в Рим. Хус е повикан от папата. И тъй като кралят на Бохемия и много благородници се застъпват за него, в отговор папата се заема сам да разследва "деянията" на Хус и го осъжда в еретичество. Прага се обявява за анатемосан град. Всички религиозни служби са преустановени. Църквите затворени. Умрелите погребват без религиозен обред. Поразявайки въображението, Рим се опитва да завладее човешките съвести. В Прага е безредие. Много хора обвиняват Хус, сочат го като причина за нещастията и настояват да бъде предаден на папата.
Реформаторът се оттегля в родното си село докато утихне бурята. Когато възбудата притихва, той се връща отново в своята църква "Витлеем" и подновява благовестието с по-голяма сила. Дворът и голямата част от народа са спечелени. Хус е безупречен в своя личен живот и думите му тежат. Иероним открито става негов сътрудник. Блестящо красноречив и многостранно надарен, Иероним притежва всичко, което е необходимо, за да печели народното благоволение. "Но като характер Хус беше по-велик -отбелязват историците. - Неговото спокойно съждение обуздаваше буйния нрав на Иероним, който с истинско смирение съзнаваше достойнствата му и се подчиняваше на съветите му."
Същевременно разколът в римската църква продължава. Трима кандидати се борят с настървение за овакантения папски престол. С нарастваща смелост Хус порицава пороците, които се търпят в името на вярата. Прага е отново пред кървава борба. Отново градът е отлъчен. Не му се позволява да говори. Историците отбелязват:"Принудиха Хус да замълчи. Но сега той трябваше да заговори от една по-висока катедра - да говори на всички християни по земята през вековете чрез своя пример и живот." За отстраняване злините, които смущават Европа, императорът Сигизмунт чрез един от кандидатите за папа свиква събор за чехоморавците в Констанц с дневен ред:
1. Да се постави край на разкола в официалната римокатолическа църква.
2.Да се изкоренят ересите. На съд в Констанц е призован и Ян Хус.
3-ти Май
В Констанц е необикновено оживено. Улиците са изпълнени с непознати хора и те непрекъснато прииждат. Местните жители са възбудени, а у някои тази възбуда достига до екзалтация. Едно име се роди сред това пъстроцветно гъмжило - "еретикът". Всеки по свой начин иска да научи повече за този, който ще бъде съден тук от състав, който се събира може би веднъж на няколко столетия. Затова познати и непознати се спират, питат, доверяват си новини шепнешком.
"Не сте оттук, господине - казва зрял мъж с плешива глава на строен духовник. - Извинете, не зная сана ви." - добавя той. "Архиепископ!" - изрича с подчертано достойнство духовникът. "Говори се - продължава гражданинът - че съдебният състав, който ще съди еретика, бил нещо невиждано." "Такова дело трябва да се отсъди не от малцина!" - отговаря все така високомерно архиепископът. "Един мой приятел, който се прибира само за нощуване у дома си, ми казваше, че видял тук патриарси, кардинали, много епископи и велможи. Говорело се, че сам императорът щял да присъствува." "Добре са ви осведомили, няма нищо измислено - подчертава авторитетно архиепископът. -Присъдата ще бъде един акт, който ще остане през вековете и хората трябва да знаят кой е непокорникът към светата църква и какво е неговото недостойно за званието му дело." Архиепископът отминава високомерно.
"Чуй, момко - обръща се старица към младия човек, спрял до нея, за да изчака блъсканицата. - У дома моите хора говореха, но аз не им вярвам до толкова." "Какво говореха, бабо?" - пита младежът.
"У дома се чудят че не могат да разберат що за човек е този "еретик", дето го наричат. Бил много учен човек, а пък бива ли такива прости неща да не разбира и да се уповава на Христа, а да се обяви против "светите отци" на църквата ни?" Младият човек я слуша търпеливо. В очите му има горчивина. Той слага ръка върху рамото на старицата и тихо и говори:"Кажи, бабо, на твоите у дома, че съдът на "светите отци" може да осъди Ян Хус, може и да го изгори жив, но той няма да умре. Той ще живее, както живее истината." И докато изплашената жена да разбере какво става, младежът се изгубва в навалицата.
4-ти Май
Утринната светлина пада през тясното прозорче на килията върху мъж, ненавършил още петото десетилетие на своя живот. Той седи на дървен стол до малка масичка и пише върху пергамент. Вдаден в работа, той не чува лекото скърцане на вратата и не забелязва кога влиза мъж, почти на неговите години. Дошлият се спира и го гледа. Човекът, който пише, все още не го забелязва. "И ти, Ян, можеш да работиш в този ден?" Хус повдига глава. Никакъв знак на възбуда по бледото му лице. Дълбоко хлътналите очи, оградени с бръчки, остават спокойни. "И все пак, Ян, това може да бъде последният ти ден." "Зная, но аз не се чувствувам виновен, Палеч, и ще отида... Не забравяй, че има и небесно правосъдие, приятелю!" "Като те слушам още по-трудно ми е да призная защо съм дошъл, Ян."
Съдията, който е определен да участвува в състава на съда против Хус, пристъпва с вълнение и слага ръка върху рамото му. "Да говорим откровено. Моля те като приятел да не отминаваш думите ми без внимание. Не дразни съдиите с възраженията си." "А ако те не говорят истината, мога ли да не възразя? Нима не знаеш обвиненията им?" "Но можеш да мълчиш. Това мълчание ще те спаси." "Все едно да се отрека от всичко, което съм проповядвал. Това няма да направя!" "Тогава очаквай най-тежката присъда. Длъжен съм да те предупредя." "Какво да направя, приятелю мой, аз съм смъртен, а истината вечна.
Те ще убият мене, а не истината. Няма да се открека от думите си, Палеч. Няма да постъпя против съвестта си. На такава цена аз никога няма да откупя живота си."
Затворникът прокарва ръка по побелелите си коси. "Стига за тия неща, Степан. Това е решено. А знаеш ли в какво бях така вдълбочен, когато дойде? Размислях върху писанията на Виклиф. Какъв велик ум! Неговите редове ще смутят не една глава, разбира се за добро." Степан Палеч го гледа:"И ти си мислил за Виклиф сега? Не, Ян, ти не си създаден за нашия век, светец си ти.!" Хус потрепва. "Замълчи, Палеч! Аз светец! Защо? Аз съм само един служител на истината. И защо тази скръб по мене? Ще се разделим тук, ще се видим там." В това време се чуват стъпки - тежки и равни. Влизат няколко алебарчици и един монах. Хус и Палеч се прегръщат за прощаване. Дошлите ограждат Хус. "Тръгваме" - изрича той спокойно.
5-ти Май
Еретикът стои пред бляскавото многолюдно събрание на "князете на църквата". Между съдиите е и Степан Палеч. Всички знаят, че в това заседание ще се реши окончателно дали свободомислещият Ян Хус ще бъде осъден или помилван. Напрежението достига връхната точка когато приключва разпитът. Ето, преброяват гласовете "за" и "против".
Посред настъпилото дълбоко мълчание кардинал Замбарена се изправя. Гласът му трепери, а лицето му е бледо. В дълга реч изброява обвиненията против Хус като враг на църквата, като еретик, който оставя да го наричат "четвърти апостол". "Еретикът е осъден - завършва кардиналът глухо. - Осъден на смърт чрез очистителен огън." Степан Палеч закрива лицето си с ръце. Хус е студен и спокоен.
Шести юли 1415 година. На площада в Констанц трупат сухи дърва под зоркото око на монасите. От всички страни прииждат на групи празнично облечени хора, за да видят смъртта на еретика. И докато палачите трупат дърва за кладата, охранен монах говори така, за да чуят наоколо:"Според своето милосърдие църквата не иска вечни мъки за еретика. Като изгори неговото грешно тяло, тя спасява душата му от адските мъчения."
По улицата бавно се придвижва към площада тържествена процесия. След огромен кръст крачи тъмна армия от монаси с наведени лица. По земята се влачат полите на дрехите им. В средата върви Ян Хус бос, в дълга бяла дреха, изпъстрена с черни дяволски изображения и горящи пламъци. "Виждаш ли шапката на главата му? - пита съседа си дребен, сух човек от навалицата и показва високата шапка на Хус, по която също има изписани дяволски изображения. - Казаха ми, че когато Хус я видял, проговорил:"Господи, Исусе мой, заради моето спасение Ти беше увенчан с трънен венец, защо аз сега да не нося тази "дяволска корона"? След осъдения бавно пристъпват войници с бляскави шлемове, а после цивилни духовни власти. Ян Хус се вглежда в тълпите. Срещат го равнодушни и любопитни очи. Понякога дочува възглас:"Според делата му!"
На площада отново прочитат присъдата, а после качват осъдения на кладата, около която се тълпи народът. Встрани има още една купчина дърва - за тези, които желаят да хвърлят сами в горящия куп.
Палачите чакат със запалени факли. Пристига императорският маршал. "Пратеник на императора - мълвят някои.- Ще го помилват!" Ала други недоверчиво поклащат глава - как ще помилват такъв опасен враг на светата църква? "За последен път те заклевам, Ян Хус - изрича маршалът властно - отречи се от твоите заблуждения! Императорът ще те помилва." "Аз нямам заблуждения! - отговаря твърдо "еретикът".
Тогава маршалът издига жезъла си. Знакът е даден. Палачите пристъпват със запалени факли към дърветата, посипани със смола. Избухват огнени езици. Те обхващат босите му нозе. Бялата дреха гори, а от пламъците се чува песен. "Господи, Боже, та той пее псалми! Гледайте косата му гори, а той е вдигнал очи към небето, моли се..."
Из редиците на духовниците, се издига властно глас:"Отказваш ли се от учението си, Ян Хус?"
От горщата клада достига отговорът:"Не. Аз призовавам Бога за свидетел, че не съм проповядвал нищо друго, освен Неговото учение."
Ян Хус е погълнат от пламъците. Наоколо се носи мирис на горено месо. Денят е спокоен и пушеците се издигат към ясното небе. Още за миг блесва вдъхновеното лице. После всичко се смесва в горящ куп и "еретикът" изчезва в него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар