Как е създаден небесният свят - всемирът? Това е въпрос, който никой няма право да отмине. Рано или късно той застава пред човека като огнена въпросителна. И хората търсят отговора като хлопат на много врати:наука, философия, религия. И всички - научни, философски, религиозни, политически и други учения - дават свой отговор.
Има много теории за произхода на света, но това са само теоретически предположения, хипотези, които не могат да мотивират, да обяснят в пълнота явленията. Има тайни, които човешкото познание до днес не е разгадало. А щом в една теория има необяснени места, тя си остава само хипотеза и не може да претендира за всеобща валидност.
Как е създаден необятният свят - всемирът? Ето какъв отговор на този основен въпрос дава Библейското познание-Библията:
"Йоан 1:1-5
1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.
4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана."
Как да разбираме тези Библейски слова? Това са едни от най-дълбоките истини на всевечното Слово на Бога и към тях трябва да се пристъпва не по пътя на традиционното, обикновеното практическо мислене, а с благоговение, с чиста извисена мисъл и разкрепостени от всяко робство души.
Ако желаем да проникнем в съдържанието на думата "Словото" като библейско понятие и особено в смисъла, в който тази дума е употребена от Йоан, трябва да навлезем в неизбродни дълбини, да проумеем сложната му символичност. В началото бе Словото...... А това значи:в началото бе Бог, Духът на Бога. Той, Бог/Словото/, е същината на всичко. Словото, това е дълбокият смисъл на живота. Според Библейското познание, преди да се изяви, Словото е било в състояние на потенциална /неизявена/ мощ /същина/, непроявена още воля за живот. "...
"Битие 1:1-2
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата "
Първият израз на Божествения Дух /Словото/, това е Светлината.
"Битие 1:3
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина."
Над мрачната бездна на първичната неорганизираност, небитието, се изявява Духът като Светлина.
2-ри Януари
" и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало."
След думите "Да бъде светлина" четем:"И биде светлина". А това значи, че Словото не е вече неизявена същина/мощ/. Словото става действена сила - то е началният импулс на живота, той е подтик за възход.
Словото стана вечен замах, който прорязва мрачната бездна на неорганизирания още свят, за да започне животът. Казано е:"Бог създаде небето и земята/Битие 1:1/ Небето /невидимия свят/ и Земята /видимия свят/, включително и човекът. Той вдъхва от Своето дихание, т.е. влага у човека част от Своя Божествен Дух.
И в невидимия и във видимия свят Бог се раздава в Своите творения, влива от Себе Си у нас и така Той се изявява и като Любов. Словото, което ни сътвори и ни отдели от Бога като отделни същности, като същевременно остави Бог в самите нас, е Любовта. И сега вече става ясно, че Светлината и Любовта - това е основната същност на Словото/на Бога/.
И когато прочетем в Библейските писания, където чрез пророка Бог говори за Себе Си - "Аз живея на високо и свято място, но и в едно чисто и смирено сърце", следва да разбираме, че Бог като Дух/невидим/, изпълва всичко около нас/в Него ние живеем, движим се и съществуваме." - ап.Павел/.
Но Той чрез онова от Себе Си, което вложи в човека, живее и у нас.
Изводът е ясен:Ние човеците идем от Божествената Същност на Бога/вечността/, живеем във вечносттта/в Неговия Дух/, носим със себе си вечността/Духа на Бога у нас/ и отиваме към вечността/ще се върнем при Бога/.
Разбираме ли тогава защо нашия живот не свършва със смъртта?
Словото в начало беше у Бога, после "нещо" от Него беше вляно у нас и това "нещо" пак ще се върне при Бога. Затова Единородния Син на Бога казва:"Който приема вас, приема Мене, а който приема Мене - приема Онзи, Който Ме е изпратил". Който приема Господ Исус Христос, приема Словото/Бог/, приема светлината, приема Любовта, защото "Бог е любов".
"Всичко чрез Него стана..." При дълбока и отговорна размисъл в тези слова ще достигнем до две основни истини:първата, че Словото е най-могъщото проявление на Бога./При сътворението, Божествената същност се формира във видим порядък/. И втората истина, че Словото /Бог, Божия Дух/ е организиращата творческа мощ в света, която събира отделните сътворени части /неодухотворени и одухотворени/ в задружен живот. И така въдворява световната хармония.
3-ти Януари
В Него бе животът и животът бе виделина за човеците. Животът е започнал в светлина и светлината е, която го поддържа:физическия живот - физическото слънце, духовния живот - Божествената светлина. Към виделината протягаме ръце още като деца. Нея търсим цял живот - виделина за очите, виделина за ума, виделина за душата. Един психолог пише:"Без виделина ние се разтапяме в безформен хаос, защото виделината е живот."
В Словото беше животът, но знак за този живот се даде чрез светлината. С виделина започва денят. С виделина на ума, сърцето и волята започва духовното израстване на човека.
В Началото беше Словото.... Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
После Словото преминава в Библейското познание - Библията, и става виделина за духа. То прогонва сенките на невежеството, суеверието, безлюбието. Словото е меч, който разсича тежката завеса на духовния мрак и освобождава човека от всяко робство. И онези, които работят съзнателно за възхода на човечеството, за идването на царството на светлината и любовта между хората, са наречени "синове на виделината".
И така, целия свят на земята и из необятните простори на вселената живее чрез и в светлината - светлина на разума, която прогонва мрака на невежеството, светлина на душата, която просича пристъпите на безлюбието, светлина на сърцето, за да бликнат в изобилие струите на любовта. "И животът бе виделина на човеците." Това не е ли апотеоз на живота? Великата победа на светлината над мрака, на хармонията над хаоса, на градивното над разрушителното, на любовта над злото, на живота над смъртта?
И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана. Един писател, чийто дух е достигнал до дълбоки прозрения пише:"Да се вглъби човек в бездните на този стих ще рече да преплува океани. Онова, което е скрито там, е по-голямо от всичко, което ние, човеците, можем да проумеем."
Представете си величието на тази победа:"Светлината свети в тъмнината..."
Над мрачната и неизбродна бездна - хладна и лишена от трепети на живот, властно сияе светлината! Това е най-голямото тържество на човешкия дух, който сам произхожда от светлината. Това е вечният празник на хармонията и на радостта. Този възвишен стих утвърждава победата на живота над смъртта. Смъртта е само преход от живот в живот, преминаване от една /видима/ в друга /невидима, надматериална/реалност.
Този стих преутвърждава нашата радостна надежда, че Словото, /онова, което Бог е говорил на човеците през вековете, съхранено в Библейските страници/, което просветлява всеки мрак, ще обходи всички кътчета по земята и ще осмисля всичко, до което се докосне. Тази надежда ражда непоколебимата вяра, че любовта ще стане господар на злото, защото ще го претопи в силата и блясъка на своето мълчаливо величие.
Сега животът е тъжен, злото привидно надделява. Но това не е тъй, защото животът, който наблюдаваме наоколо, е само един незавършен процес. В недрата му има непробудени още сили, които ще го отведат към светлината.
Какво са годините на едно човешко съществуване, битието на един народ, една историческа епоха или ера? Това са мимолетни неща пред неизмеримото търпение на Онзи, Който чака нашето завръщане. Творецът не живее във времето и пространството. Всичко, което става днес, и което ще се извършва утре, подготвя тържеството на великата реалност, изразена в думите "светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе".
4-ти Януари
И така... В предвечното начало, преди появата на живота бе Словото/Бог/, бяха светлината и любовта като неизявена творческа мощ. След думите "Да бъде светлината" това предвечно Слово се превърна в действена сила - в импулс на живота - в замах, чрез който започва животът.
"И бъде светлина." Словото разцъфтява като първична воля за себераздаване, воля за живот. Светлината и любовта се изявяват чрез Словото/Бога/, Който е началото на всичко. Чрез Словото - първата изява на Бога, ние познаваме самия Творец - защото "Словото бе Бог". Така предвечната воля /Словото/, което първо се изяви като светлина и любов, роди живота" не само физическия /видимия/, но и живота в Дух и истина.
И именно животът в Дух и истина е виделината на човеците. Той е по-силен от всичко. Животът е Дух и истина, той е, който ще господствува "во веки веков".
Ако разбираме така началните стихове, с които започва Евангелието от Йоан, ще стигнем до извода, че всеки човек, осъзнал се като личност /роден отгоре/, трябва да даде своя принос, за да се усилва блясъкът на светлината на земята, да бъде син или дъщеря на светлината и любовта, да даде своя дял за великото дело на Словото - всевечният план на Бога. Но... "трябва" и "съм", "трябва да дам" и...."давам", теоретическото познаване на Словото и Словото като наш всекидневен живот, където глаголите "зная" и "съм" получават покритие, това са различни неща.
Ние знаем от Словото на Бога, че трябва да бъдем виделина, знаем, че трябва да любим Бога и брата си, но наистина виделина ли сме? Светим ли? Любим ли Бога и човека? писано е:"Който казва, че люби Бога, а мрази брата си, лъжец е..." Какво допринасяме за всевечния план на Бога ние - аз, чрез чиято душевност преминават тези мисли, и ти, до когото достигат тези редове? Какво даваме, как работим за делото на Словото ние, и то не "вчера", а "днес", "сега", защото само това "сега" ни принадлежи.
Как живеем в нашето "настояще"? Какво правим, да да достигне светлината на Словото до човеците - да ги осияе, да ги озари с лъчите на любовта, та всяка човешка гордост и суета, всяка злоба и насилие, всяка неправда и безлюбие да се стопят пред Всевечната воля, която работи за великото тържество на светлината в света?
5-ти Януари
"Аз съм Пътят..." От ранина до залез, от дните на младостта до късни старини човек търси пътя си сред подмолите и примамките на заблудата. Човек напряга взор, вижда някаква светлина, тръгва след нея, ликува за малко, а друг път отпуска уморено ръце, дълго страда и си казва:"Не, този не е истинския път". И тръгва по друга пътека. После по друга... Хиляди ценности протичат през пръстите на човешката ръка, но нито една от тях не оставя светла и трайна следа в душата. Когато не преминаваме набързо през живота си, а се вглеждаме/и в околната среда, и в себе си/, мислим, преценяваме, рано или късно откриваме, че с най-дълбокото и светлото от себе си сме търсили нещо "много важно", по-важно от всичко друго в живота ни - търсили сме и търсим своята пътека към най-верния път на живота, към онези върхове на истината, която може да даде най-висок смисъл и съдържание на един човешки живот.
Понякога, когато не сме имали други мисли, освен как да преодолеем дребните грижи на всекидневието, това търсене не ни вълнува особено. Някои хора влагат много труд, преминават през борби, но силите им са стигнали да спрат до своя дом и да вложат цялата си енергия за преуспяване на своите деца. Други са употребили силите си за постигане успехи в различните области на човешката дейност:осъществяване самолюбивите си амбиции, постигане известност, признание на дарбите им.
Достигнали са високо обществено място, материална обезпеченост.
И се гордеят с постигнатото, доволни са от себе си. Подтикът на великото търсене е "заглушен" от от шума около тях. Приспан е на мекото кресло. Трета категория хора се трудят искрено и честно в целите си. Те търсят в някаква трескава болезненост пролуки към най-верния път. И в това търсене на значима цел се препъват, губят се из лабиринтите на живота без пътеводител. Хората търсят... Търсят с нещо да запълнят онази празнина, която потиска света. Човечеството копнее за утеха, за мир.
Затова през хилядолетията то сее опирало на много "опори", протягало е ръце към много кумири/които само си е издигало/, величаело ги е и им се е покланяло. Но когато вълните на живота издигнат застрашително ръст над нас, когато сме в някое жарещо страдание - покруса, разочарование, болести - нашите божества мълчат!
Всички "надеждни" опори се оказват несигурни. Говорили сме и говорим повече от всичко за мир, а по света и днес има толкова горящи огнища на война. Измисляме прецизно изработени проекти за сигурност, а знаем, че сигурност няма! Защо? - питат се хората. Защото търсим сигурност, а нямаме здрава опора. От хилядолетия хората тичаме като подплашени деца ту към тази или онази пътека на човешките дейности и всеки път си казваме - ето това е пътят към единно човечество, което ще живее в разбиране, в радостите на своя мирен творчески труд.
И все не можем да намерим "най-важния път". Все нещо не достига, за да удовлетвори човекът огнения копнеж на душата си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар