понеделник, 30 март 2015 г.

ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ЗНАЕ ЗА ХОЛЕСТЕРОЛА




Обикновено холестеролът се свързва с високо кръвно и задръстени кръвоносни съдове. Но какво всъщност представлява холестеролът и защо е нужен на организма в нормални количества? Прочетете и ще разберете защо и ще разберете, че организмът ни всъщност е една супер система, която се саморегулира и нищо не прави без причина.
Тук се споменаваше полезното свойство на кисели храни, което в една друга статия ни съветваха да ги избягваме, а и те си имат своето място.

Лошият холестерол е тема, по която съществуват много погрешни разбирания. Всички клетки в организма се нуждаят от холестерол за подходящото си изграждане и функциониране. По-голямата част от холестерола в тялото не идва директно от хранителни продукти, като например яйца и месо, а от черния дроб, който може да произведе холестерол от всичко, с което се храним. В такъв случай какво, ако не храната, покачва нивото на холестерола,?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОЛЕСТЕРОЛЪТ?

Повечето хора всъщност не знаят какво точно представлява холестеролът.

Без него животът е невъзможен. Клетъчните мембрани, които обвиват клетките и ги защитават, трябва да съдържат холестерол, за да функционират правилно. Той прави мембраните достатъчно твърди и ги предпазва от разкъсване. Но това съвсем не е всичко!

Всички тези жизнено важни компоненти на човешкия организъм са изградени от холестерол:

Естроген
Тестостерон
Прогестерон
Кортизол (хормон на стреса с противовъзпалителни свойства)
Алдостерон (регулира баланса на солите)
Витамин D
Жлъчка (нужна за усвояването на мазнините и витамините)
Мозъчни синапси (обмяна на нервни импулси)
Миелинова обвивка (обвива и изолира нервните клетки)
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МАЗНИНИ И ХОЛЕСТЕРОЛ?

Холестеролът е изграден от въглерод, водород и кислород. Структурата му наподобява тази на мазнините, но не е толкова мазна, а представлява твърдо, восъчно вещество, което не съдържа никакви мазнини. Ето как изглежда молекула мазнина:

А така изглежда молекула холестерол:

От пръв поглед се вижда, че те са коренно различни една от друга.

Мазнините представляват проста дълга верига, докато холестеролът е сложна комбинация от пръстени – 3 шестоъгълника плюс един петоъгълник. В медицинския университет с умиление го наричат „три стаи с баня”. Изграждането на мазнините е сравнително лесно (включва 11 химични стъпки от ацетил-коА до триацилглицерол), а холестеролът се изгражда трудно – образуването на една молекула изисква над 30 химични стъпки (от ацетил-коА до холестерол). Организмът не би се занимавал с това без причина. Особено при положение, щом веднъж го изгради, тялото не може да го унищожи – няма как да разбие сложната му структура от пръстени.

ХОЛЕСТЕРОЛЪТ В ХРАНИТЕ

Какво количество холестерол трябва да консумираме?

НИКАКВО.

Холестеролът е толкова важен, че организмът може да го произвежда от ВСИЧКО – мазнини, въглехидрати или протеини. Не е нужно да консумирате холестерол, за да може тялото да го произвежда. Дори и ако диетата ви не съдържа никакъв холестерол, като при вегетарианците, организмът пак ще го изгражда. Напишете в интернет търсачката „вегетарианци с висок холестерол” и ще намерите много случаи на вегетарианци, страдащи от висок холестерол, въпреки че консумират НУЛА грама от него.

Кои храни съдържат холестерол?

Всяка животинска клетка съдържа холестерол, следователно всички храни с животински произход съдържат холестерол.

Повечето хора не знаят, че всички мускулни меса (пилешко, риба, говеждо, свинско и т.н.) съдържат почти еднакво количество холестерол за порция.

Определени животински храни – черен дроб, жълтъци, млечни продукти, жлезисти органни меса и мозък – имат високо съдържание на холестерол. На какво се дължи това? Черният дроб е мястото, в което се изгражда холестерола. Жълтъците имат концентриран холестерол, защото развиващото се пиленце се нуждае от него за изграждането на нови клетки. В млякото има холестерол, защото малкото теленце го използва за създаването на нови клетки. Жлезистите органни меса (панкреас, бъбреци и т.н.) съдържат повече холестерол, защото жлезите синтезират хормони, а хормоните са направени от холестерол. В мозъка има огромно количество холестерол, който се намира в миелиновата обвивка. Там той играе ролята на изолатор на нервните клетки.

Всички растителни храни не съдържат холестерол. По-точно би било да кажем, че растителните храни не съдържат животински холестерол. Растенията имат свой собствен вид холестерол, наречен „фитостероли”. Те са токсични за клетките на човешкия организъм, затова нашите черва съвсем разумно отказват да ги усвояват.

Така че, в повечето случаи храните с животински произход съдържат холестерол, който организмът може да усвои и използва, а растителните храни съдържат холестерол, който нашето тяло не може да усвои. Единственото известно изключение от това правило са ракообразните.

Тези животни са два основни вида: ракообразни (омари, скариди, раци и т.н) и мекотели (миди, стриди и т.н.). Ракообразните – гигантски морски насекоми, които ловуват за храната си – съдържат животински холестерол, който тялото ни може да усвои, но мекотелите, които събират хранителни вещества, филтрирайки морската вода, съдържат различен вид холестерол, който ние не можем да усвоим.

Всъщност растителният холестерол и холестеролът на мекотелите не само биват отблъсквани от чревните ни клетки, но и пречат на усвояването на животинския холестерол. Така действат някои предлагани на пазара марки маргарин. Производителите влагат в продуктите променен по химически път вид растителен холестерол, който пречи на усвояването на животинския холестерол.

КОНСУМАЦИЯТА НА ХОЛЕСТЕРОЛ ЩЕ УВЕЛИЧИ ЛИ НИВАТА МУ В ОРГАНИЗМА МИ?

Да, но само, ако тялото ви има нужда от повече холестерол.

Клетките в обвивката на тънкото черво съдържат транспортни молекули (NPC1L1), които поглъщат холестерола. [Лекарствата за намаляване на холестерола блокират NPC1L1, но въпреки това не намаляват риска от инфаркт]. Но ако на организма ви не му трябва повече холестерол, има друга молекула (ABCG4a), която връща холестерола обратно в червата, откъдето тялото го изхвърля. Това е една от причините, поради която практически е невъзможно консумацията на холестерол да увеличи нивата му в организма. Клетките на червата знаят точно какво количество е нужно и няма да позволяват усвояването на повече холестерол.

Ако се замислим, този механизъм е великолепен (човешкото тяло е толкова умно) – организмът не може да разгради сложната структура на холестерола, затова няма смисъл да усвоява прекалено много от него. Веднъж попаднал в тялото, единственият начин за холестерола да излезе, е чрез жлъчката. Защо да се усвоява повече от необходимото, ако след това ще трябва да се премахне?

Но ако нивата на холестерол в организма ви са ниски, клетките в червата няма да го премахнат, а ще го вкарат в кръвообращението, защото вие имате нужда от него.

Нещо повече, тялото ни рециклира холестерола изключително ефективно, защото изграждането му е много трудно. Защо да се полагат излишни усилия? Не забравяйте, че тялото не може да разгражда холестерола, така че единственият начин да се отърве от него, е да го изхвърли. Черният дроб премахва излишните количества, като отделя свободния холестерол в червата заедно с жлъчката.

Тази свободна форма е единственият вид холестерол, който клетките в червата са способни да усвоят. По-голямата част от молекулите холестерол в храната (85-90% от тях) не са свободни, а са под формата на „холестеролови естери”. [Това са молекули, към които са прикрепени мастни киселини]. Клетките на червата не могат да усвояват холестеролови естери, които са главната форма на холестерол в храната. Следователно, ако клетките в червата усещат, че тялото се нуждае от още холестерол, те ще го усвоят обратно от жлъчката, а не от храната.

Да обобщим връзката между холестерола в храната и холестерола в кръвта:

1По-голямата част от холестерола в храната не се усвоява, освен ако нивата му в организма са ниски.
2Количеството консумиран холестерол почти не влияе на нивата му в организма.
3Голяма част от холестерола в тялото се произвежда от клетките на организма. Спомняте ли си онази зловеща реплика от филма „Когато звънне непознат”? „Звънят ви от къщи.” Излишното количество холестерол идва от вашето тяло, а не от храната, която консумирате.
Как тялото произвежда холестерол?

Всички клетки могат да произвеждат холестерол, но тези в черния дроб се справят особено добре. Само те могат да произвеждат повече, отколкото им трябва, и да разпространяват холестерол в други части на тялото.

Нали си спомняте, че за създаването на една молекула холестерол са нужни над 30 химически реакции? Най-важната от тях е стъпка №3, при която важният ензим HMG-CoA (3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А) редуктаза превръща молекула, наречена HMG-CoA, в друга молекула, известна като мевалонат. Щом тази стъпка започне да се осъществява, няма връщане назад. Тази реакция е определяща за това дали ще се произвежда холестерол, или не. Затова ензимът, който е отговорен за реакцията, HMG-CoA редуктаза, е изключително важен – той е като главен отговорник на производствената линия за холестерол. Този ензим трябва да бъде контролиран много внимателно, защото не искам? клетките в тялото да губят време и енергия в безразборно произвеждане на скъпи клетки холестерол.

Дейността на ензима HMG-CoA редуктаза се контролира основно от два фактора:

1) нивата на холестерол в клетката

2) нивата на инсулин в кръвта

Тук нещата стават много интересни. Логично е HMG-CoA редуктаза да реагира на нивата на холестерол в клетката. Ако те са ниски, ще е добре да активираме този ензим, за да произведем още холестерол. Ако пък в клетката има достатъчно, ще е добре да деактивираме ензима и да спрем производството на холестерол. Но каква е ролята на инсулина?

Обикновено приемаме, че инсулинът регулира кръвната захар, но истинската му роля е като ХОРМОН НА РАСТЕЖА. Инсулинът трябва да се задейства, когато растем. А какво ни трябва, за да растем? Повече клетки. Какво ни е нужно за образуването на клетки? Холестерол. Затова в моменти, в които тялото трябва да расте (бебета, тийнейджъри, бременни жени) инсулинът задейства ензима HMG-CoA редуктаза, който пък казва на клетките, че е нужен още холестерол. Така тялото може да образува нови клетки.

Каква е причината за високия холестерол?

Защо тялото произвежда повече холестерол, отколкото му трябва?

Ето го и проблемът: когато хората консумират прекалено много захари и скорбяла, особено рафинирани храни и храни с висок гликемичен индекс, нивата на инсулин в кръвта могат да се увеличат значително. Тогава инсулинът активира HMG-CoA редуктаза, който казва на клетките да произвеждат холестерол, дори и да не им е нужен. Това е основната причина някои хора да имат прекалено висок холестерол в кръвта. Захарите и скорбялата могат да повишат нивата на инсулина, което обърква тялото, че трябва да расте, а в действителност това не е нужно. Именно така действат диетите с нисък гликемичен индекс и диетите с ограничени въглехидрати – те намаляват нивата на LDL (лошия холестерол), като ограничават инсулина, а това води до намалена активност на HMG-CoA редуктазата.

Статините, като например Липидор, които се предписват за намаляване нивата на холестерола, отчасти действат, като пречат на дейността на HMG-CoA редуктаза. Ако при определени обстоятелства на клетките им потрябва повече холестерол, но статините блокират действието на този ензим, е възможно да не успеят да си го набавят. Още по-лошо е, че при синтезът на холестерол не се произвежда единствено холестерол, а и още много други важни молекули, включително витамин А, витамин Е, витамин K и коензим Q.

Когато консумирате по-малко въглехидрати, вие не блокирате синтеза по изкуствен път, а просто позволявате на HMG-CoA редуктазата да реагира на други, по-важни сигнали (като например нивата на холестерола и изискванията на растежа), и в същото време да прецени по естествен път кога да се активира и деактивира.

Да обобщим: рафинираните въглехидрати ускоряват синтеза на холестерол, а статините го забавят. Кой подход трябва да използвате, за да се справите с вашия „проблем с холестерола – дали ще пиете лекарство, което изкуствено ще забавя синтеза или ще промените диетата си и по този начин производството на холестерол ще се задейства тогава, когато е нужно? [Съвет: Промените в храненето не изискват месечни плащания и нямат евентуални опасни странични ефекти.]

Много вероятно е, ако имате „висок холестерол” да нямате проблем с холестерола, а да имате проблем с въглехидратите.

Добър холестерол и лош холестерол

Това ни отвежда до сложната връзка между тестовете за холестерол в кръвта и за риска от сърдечни заболявания. Това е изключително обширна тема, затова ще обобщим само част от най-важната информация.

“Добър” холестерол = HDL

HDL частиците събират холестерол от тялото и го пренасят обратно в черния дроб, където да бъде изхвърлен от организма, ако не е нужен.

“Лош” холестерол = LDL

LDL частиците пренасят произведен от черния дроб холестерол в останалите клетки на тялото.

Холестеролът в HDL и LDL частиците е абсолютно еднакъв, но HDL го пренася в една посока, а LDL – в противоположната. Причината, поради която LDL е определен за „лош”, а HDL за „добър” е, че многобройни епидемиологично проучвания (най-известното от които е проведено във Фрамингам, САЩ) показват, че високите нива на LDL са свързани с по-висок риск от инфаркт, а високите нива на HDL са свързани с по-нисък риск от инфаркт.

В миналото мислихме, че HDL е добър, защото действа като боклукчийски камион, който почиства злия холестерол от телата ни, а LDL е лош, защото си прокарва път в коронарните артерии и ги затрупва с лош холестерол, което води до образуване на плаки и причинява инфаркти.

Холестерол, въглехидрати и сърдечни заболявания

Днес обаче това опростенческо мислене за холестерола и сърдечните заболявания претърпява сериозно развитие. Оказва се, че нещата са по-сложни. LDL съществува в няколко форми. Може да бъде голям и пухкав или пък малък и плътен. Според новата концепция малкият, плътен и оксидиран LDL може да е единствения тип LDL, свързан със сърдечните заболявания. Следователно, вместо да приемаме, че всички LDL са „лоши”, би било по-точно да кажем, че не всички LDL са еднакви – големият, пухкав LDL е „добър”, а малкият, плътен, оксидиран LDL е „лош”.

За съжаление, стандартните кръвни тестове не могат да определят кой тип LDL имате, защото отчитат всички наведнъж. Стандартните тестове могат само да изчислят какво количество от вашия холестерол се движи в LDL частиците. Те не могат да установят колко LDL частици има в тялото ви, колко големи са, колко плътни са и колко оксидирани са те. [За по-подробно разяснение на предизвикателствата при разчитане на кръвните тестове на холестерол, препоръчваме блога на д-р Питър Атиа на адрес www.eatingacademy.com.]

Това, което знаем от проучванията е, че хората, които консумират много рафинирани въглехидрати, обикновено имат повече „лоши” (по-малки, по-гъсти, оксидирани) LDL частици. Това звучи логично, особено след като знаем, че въглехидратите са „про-оксиданти”, т.е. те причиняват оксидиране.

Много данни сочат също, че рафинираните въглехидрати могат да причинят възпаления. Фактът, че лекарите откриват в плаката, която запушва артериите, холестерол, не означава, че именно той причинява натрупването на плаки. Вече знаем, че сърдечните заболявания са възпалителни. Невинните, гладки, плаващи сфери от мазнини и холестерол не решават просто ей така да навлязат в кръвта и някак да си проправят път до здравата коронарна артерия. Първата стъпка в образуването на плака, запушваща кръвоносните съдове, е възпаление в обвивката на самата артерия. Когато лекарите разрежат плаките, не те намират само холестерол. Те откриват следи от възпаление (като макрофаги, калций и Т-клетки). При възпалителен процес в тялото холестеролът пристига, за да поправи щетите, защото е нужен за изграждането на нови клетки.Заключението, че плаките в коронарните артерии са причинени от холестерола в тях, е сравнимо с предположението, че катастрофите са причинени от линейките, които пристигат на местопроизшествието.

Последните проучвания показват, че диетата, богата на рафинирани въглехидрати и храни с висок гликемичен индекс, повишава риска от възпаления в организма и особено в кръвоносните съдове. Диабетът – заболяване, което е тясно свързано с високите нива на кръвна захар – уврежда кръвоносните съдове в ретината, бъбреците и малките кръвоносни съдове, които подхранват нервните окончания в стъпалата. Доказано е, че хората, страдащи от диабет, са по-застрашени от сърдечни заболявания. Затова можем да предположим, че всички хора с високи нива на кръвна захар и/или високи нива на инсулина, причинени от богата на рафинирани въглехидрати диета, вероятно също са по-застрашени от сърдечно-съдови заболявания.

Днес редица изследователи в областта на кардиологията се отказват от идеята, че наситените мазнини и холестеролът предизвикват сърдечни заболявания. В края на краищата как е възможно наситените мазнини и холестеролът които консумираме стотици хиляди години, да са причина за сравнително нов феномен като сърдечните заболявания? Съвременните кардиолози откриват нещо съвсем различно – че рафинираните въглехидрати (като захарта и брашното), които се консумират в значителни количества едва през последните около сто години, са най-важният хранителен рисков фактор за инфаркти:

„Доказателствата убедително подкрепят… връзката на тези заболявания с вредни фактори, включително приемът на транс-мастни киселини и храни с висок гликемичен индекс или товар.”

„Не съществуват достатъчни доказателства за връзка с приема на…наситени или полиненаситени мастни киселини; мазнини,…месо; яйца; и мляко.” [Mente et al 2009].

Какво означава това?

Съществуват няколко правдоподобни обяснения за механизма, по който рафинираните въглехидрати могат да повишат риска от сърдечни заболявания и да променят профила на холестерола:

Богатите на рафинирани въглехидрати храни намаляват нивата на HDL и способстват повишаването на нивото на инсулина, оксидацията и развиването на възпалителни процеси в тялото, включително и в коронарните артерии.
Високите нива на кръвната захар и на инсулина превръщат големите, безопасни LDL частици в малки, плътни, оксидирани LDL частици, които доказано повишават риска от сърдечни заболявания.
Високите нива на инсулин задействат участващия в синтеза на холестерол ензим HMG-CoA редуктаза, което принуждава тялото да произвежда повече холестерол от необходимото.
Става все по-ясно, че холестеролът е безопасен, докато не бъде „повреден“ от рафинираните въглехидрати.

Източник: Тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар