неделя, 5 октомври 2014 г.

У ДОМА - ЦИТАТИ

У ДОМА - Нийл Доналд Уолш, цитати


Смъртта е най-голямата загадка на живота. Отключването на тази загадка отключва всичко. Разбулването й разбулва всичко.
След като си отговорил на повечето въпроси, които някога си имал във връзка със смъртта, ще си отговорил и на повечето въпроси, които някога си имал във връзка с живота.
Тогава ще узнаеш и как можеш да бъдеш У Дома с Бога, без да умреш

Виж ти? Ето още една прекрасна мисъл. Смъртта с „миг на сътворение, на съзидание”?

Може да си ВЪОБРАЗЯВАШ, че се случват неща, които не искаш да се случат, но всъщност не е така, ти само се опитваш да видиш себе си като жертва. Нищо не задържа така хода на твоето развитие, на еволюцията ти, както тази единствена мисъл. Идеята за измъчването и жертването е сигурен знак за ограничено възприятие. Истинско измъчване и жертване не може да съществува.

Няма друга истина освен истината,
която съществува вътре в теб. Всичко останало е нещо, което друг ти казва
Вземи всички необходими мерки, за да „не бъдеш особен, специален”


Това е вярно. Ти си Несъвършен Посланик. Точно това те прави съвършен.

Защото никой не може да смеси Посланието с посланика




4Запита ме дали най-кратката пътечка не е и най-добрият път обратно към Дома. Отговарям ти: тя не е непременно най-добрата. Най-полезна ще ти е пътечката, която, макар и по-дълга, ще те доведе до Завършеност, до Съвършенство.
Мигът на Абсолютно Осъзнаване, тоест на Завършено Познание, Изживяване и Усещане на това Кой Си Ти Всъщност, идва стъпка по стъпка, стадий след стадий. Всяко преминаване през времето на един живот може да бъде разглеждано като една от тези стъпки.
Нито една душа не достига до Абсолютно Осъзнаване през времето на един живот. Само ефектът на натрупване от много  преминавания през Цикъла от Животи може да постигне онова, което бихме нарекли „Завършена Завършеност, Съвършено Съвършенство” или Абсолютно Осъзнаване.
Всяко преминаване стига своя край, когато програмата, дневният ред или мисията на това отделно преминаване е завършена.
Този живот достига своя край, когато си завършил онова, което си дошъл да изживееш този път в материалния свят.
После прибавяш това, което си завършил тук, към онова, което си завършил в други пътешествия през Времето, докато накрая „ги събереш всичките заедно” и така постигнеш Абсолютното Осъзнаване.

Целта е не да бързаш, а да завършиш

А щом веднъж узнаеш пълната истина за смъртта, ще можеш и да живееш живота си пълноценно. Ще можеш да изживееш пълноценно и Себе Си — а точно това си дошъл да свършиш тук — после ще можеш и да умреш изящно, приятно, с благодарност, осъзнал, че си Завършен, Съвършен. Ето една пътечка, която е далеч по-малко стръмна и води до смърт,
 посрещната в мир

Затова, в най-точния смисъл на думата, ти не си на път към Дома. Ти си вече там. Ти си винаги У Дома с Бога.
Ти вече си там, където си се устремил да отидеш, където би желал да бъдеш. Необикновеното, тайната тук е, че веднага щом узнаеш това, ти ще го преживееш.

Ти не си на път към Божественото, а СИ в центъра на един вечен процес, в който колкото повече напредваш, толкова повече Божественост изживяваш.

Така се случва всичко. Целият ти живот те води назад към Дома, назад към мене. Затова нека бъде благословена всяка случка, всяко събитие, всяка личност, всеки миг, защото всички те са свещени.
Дори ако отхвърлиш това събитие, тази личност, ако не се радваш на този миг, всички те са свещени. Защото Животът информира живота за живота през процеса на Самия Живот, а няма нищо по-свято от това Да Знаеш и после Да Изживееш онова, което Животът има да ни каже за Самите нас.
18

ПЕТИЯ СПОМЕН
Смъртта никога не е трагедия. Тя винаги е дар.
Съсредоточи се сега върху това. Съсредоточи се върху събитието, което наричаш „смърт”.
Защото, ако видиш, че казаното е вярно за смъртта, скоро ще си в състояние да видиш, че то е вярно и за всяко друго събитие в живота.

И ако успея да видя дори смъртта като дар, ще успея да видя всичко друго в живота си — „малките смърти” — също като дар... всички тъй наречени злини, които са ми причинени или които аз съм причинил другиму. И тогава няма да има повече скръб.

Разбира се, че ви е страх. А когато ви е страх от „малките смърти” — имам предвид всяко поражение или загуба — вас ви хваща страх и да живеете. Така се страхувате да умрете, а се страхувате и да живеете. Какво съществувание!

Помогни ни тогава!

Какво мислиш, че правя сега? Посвещавам си времето на това да ви освободя от страха пред „голямата смърт”. Защото, ако не се страхувате от това, вече няма да се страхувате от нищо. И ще можете да живеете истински.

Да, и ето как става това. Има триединство на равнищата на осъзнатост, което се нарича върховно съзнание. Някои го наричат също „Христово Съзнание” или „Възвишено Съзнание”.
Всички вие можете да стигнете до него. Някои го правят чрез медитация, други — чрез дълбока молитва, трети — чрез ритуала на танца или чрез свещена церемония, а някои — чрез процеса, който наричате „смърт”. Има много пътища, за да се стигне там.
23
25
На света няма жертви, няма и злодеи

Три нива на съзнание, това не е цитат, мое разбиране:
-Подсъзнателното може да ти спаси живота- рефлекси
-"Съзнателното Равнище е място в изживяването ти, където ти познаваш и сътворяваш своята действителност
 с някаква степен на яснота за това какво вършиш"
-Свръхсъзнателното Равнище е място на изживяване, където ти опознаваш и сътворяваш своята действителност, напълно осъзнавайки какво правиш. Това е равнището на душата. Повечето от вас на съзнателно равнище не са наясно със своите свръхсъзнателни
намерения — освен ако сте наясно
- Има триединство на равнищата на осъзнатост, което се нарича върховно съзнание. Някои го наричат също „Христово Съзнание” или „Възвишено Съзнание”.
Всички вие можете да стигнете до него. Някои го правят чрез медитация, други — чрез дълбока молитва, трети — чрез ритуала на танца или чрез свещена церемония, а някои — чрез процеса, който наричате „смърт”. Има много пътища, за да се стигне там
23
- А там наистина получаваш пълна творческа сила. Трите равнища на съзнание са се слели в едно. Казвали са ти „имай ги всичките заедно”. Всъщност то е нещо повече от това, защото тук, както и навсякъде, цялото е по-голямо от сбора на частите му.
Върховното съзнание не е просто съчетание на подсъзнателното, съзнателното и свръхсъзнателното. То е онова, което се случва, когато всичко се слее и после премине в превъзходно, трансцедентално състояние. Тогава навлизаш в чистото Битие. Това Битие е Основният и Най-Висш Източник на Творчество вътре в теб. Можеш да го изживееш преди „смъртта” си или след нея.

Присъствието на вълната е доказателство за съществуването на океана.
Твоето присъствие е доказателство за съществуванието на Бога

Ето ги онези, които казват, че да виждаш
значи да вярваш.
Аз пък ви казвам, че да вярваш
значи да виждаш.

Ти ще решиш. Ти ще решиш дали това твърдение придава действена сила на нещата чрез начина, по който ще погледнеш на него. И тъй, ефектът е кръгообразен. Ти виждаш онова, което получаваш, а получаваш онова, което виждаш.
32
Чудото, което очакваш, те очаква. Ще узнаеш това, когато сам се превърнеш в чудото, което друг очаква.
Тъй че върви и прави своите чудеса и позволи на смъртта си да стане миг на твоята най-велика слава, а не израз на твоята най-велика скръб. Използвай смъртта като инструмент, с който да твориш, а не да рушиш, с който да вървиш напред, а не да се връщаш назад. С този избор ще си чествал самия Живот и ще си позволил на Живота, още докато живееш в своето материално, физическо тяло, да ти донесе твоята собствена най-величествена мечта: най-накрая душевен мир.
30

Очевидно е, че човекът, който си ,,ти”, който е носител на „твоето аз”, не може да представлява Бога в неговата Цялост. Но ти носиш у себе си всички характерни черти, всички съставни части на Божеството
Да, разбирам! Нищо не разделя вълната от океана. Нищо. Вълната е част от океана, действаща по определен начин. Вълната прави същото, което прави океанът, само че в умален размер.

Това е точно така. Действайки по начина, по който действаш, ти си моето аз. Защото аз ти давам силата да действаш, както действаш. Силата ти идва от мен.
Без океана вълната не би имала силата да бъде вълна. Без мене ти не би имал силата да бъдеш това, което си. А без тебе моята сила не би се проявила.
Твоята радост е в това да бъдеш моя изява.
Радостта на човечеството е да биде изява на Бога.

Обективно наблюдение е невъзможно.
Нищо, което е наблюдавано,
не остава незасегнато от наблюдателя
36

31
Гледната точка създава възприятието, а възприятието създава изживяването. Изживяването, създадено у теб от възприятието, е онова, което наричаш „истина”.

И обективна действителност на съществува?

Не. „Обективна действителност” е оксиморон.

Казваш, че нищо не е такова, каквото изглежда?

Казвам точно обратното. „Всичко” е такова, каквото изглежда. А как изглежда, зависи от възприятието. Възприятието на свой ред зависи от гледната точка, а гледните точки не са обективни. Те са субективни. Тях не ги изживяваш, тях ги избираш.
Ти наблюдаваш от своя гледна точка.
Ти не наблюдаваш „обективно”.
Обективното наблюдение е невъзможно.

Друг оксиморон. „Обективното наблюдение” е оксиморон.

Да.
Нищо, което е наблюдавано, не остава незасегнато от наблюдателя.

То е елементарна квантова физика

36
О, бъди сигурен, че ще го има. Не можеш да промениш Основната Действителност, но можеш да промениш своето изживяване за нея.
37
. Ти не можеш да промениш Основната Действителност, но можеш да изживееш Основната Действителност по желан, избран от тебе начин.
Това е най-голямата тайна на живота
40

Тъй че сега си помисли за дъжда като за „основна действителност”. Не можеш да промениш факта, че вали, но можеш да промениш изживяването си за дъжда, като промениш начина, по който гледаш на него. Ти не можеш да промениш Основната Действителност, но можеш да изживееш Основната Действителност по желан, избран от тебе начин.
Това е най-голямата тайна на живота.

Ако вярваш в Бога, трябва да вярваш и във вечния живот, защото боговете във всички религии твърдят, че той съществува.

А ако не вярвам в Бога?

Това би променило твоето изживяване, но не и истинското състояние на нещата.

 Ти изживяваш онова, в което вярваш, а то зависи от твоята гледна точка.
Съжалявам. Но истината е, че в мига на смъртта си ти ще изживееш онова, в което вярваш. Твоята вяра ще се основава на възприятието ти, а възприятието ти ще се основава на твоята гледна точка.
.
Както в живота, така и в смъртта ти изживяваш онова, в което вярваш.

Добре. И така, в първия етап на „смъртта” ще осъзная, че вече не съм в своето тяло. Във втория етап на „смъртта” ще премина през онова, което съм си представял и решил, че ще се случи, когато „умра”. А в третия етап? Ще ми опишеш ли какво ме чака там? Какво ще ми се случи тогава?

Ще се слееш със Същността и ще започнеш да изживяваш Основната Действителност и Сърцевината на Своето Битие.

45
Надеждата играе чудотворна роля — и в живота”, и в „смъртта”. (Те, разбира се, са едно и също.) Никога не губи надежда. Никога. Надеждата е изява на твоето най-висше желание. Тя е израз но твоята най-великолепна мечта. Надеждата е мисъл, превърнала се в Божество.
Надеждата е портал към вярата, вярата е портал към знанието, знанието е портал към съзиданието, а съзиданието е портал към изживяването.
Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането, ставането е действието в целия Живот и единствената функция на Бога.
В това, на което се надяваш, накрая ще повярваш, това, в което вярваш, накрая ще узнаеш, това, което знаеш, накрая ще сътвориш, това, което сътвориш, накрая ще изживееш, това, което изживееш, накрая ще изразиш, това, което изразиш, накрая ще станеш. Това е формулата за всичко в Живота.
Тя е толкова проста.
48
Междувременно, „болка” — емоционална, физическа или психическа — не съществува „след смъртта”.
Те просто се наблюдават отстрани, наблюдават своето изживяване, но без да бъдат емоционално свързани с него.
В първия етап на смъртта душата разбира, че тялото, с което е преживяла физическия си живот, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е това тяло. Във втория етап на смъртта душата стига до убеждението, че умът, с всичките му мисли, не съществува. Тоест, че душата всъщност не е този ум.

страданието не е действителност, а само преживяване, създадено от човешкия ум



 тя ще е постигнала онова, което се е опитала да постигне чрез създаването на свой собствен ад. Тогава вече това преживяване би било безсмислено
Не. Нито за миг. Пък и „най-кратък миг” не съществува. Въпросът ти иде от твоята действителност, от представата ти за онова, което наричаш „време”, в което нещата се случват последователно. Но всичко, всички неща, които описах, че се случват на душата след смъртта, се случват в един и същи миг
51
Предизвикателството тук е в това, че трябва да говорим със земни думи за ситуация или изживяване, което е извън този свят. Нека кажа само, че всички неща се случват едновременно и последователно.


Но ако всичко се случва едновременно ... това би значило, че трябва да има „различни, алтернативни действителности”. Нима ми казваш, че съществуват „паралелни вселени”, разгръщащи се край нас, в които „аз”, „моето аз” има различни изживявания?

Казвам ти точно това.

Добре, в началото ти беше казал, че на някои хора части от този разговор може да им се строят като „отклонение”. Сега очевидно изпълняваш своето обещание. Мнозина биха казали, че този последен сценарий е чиста научна фантастика.

А той не е, Както вече казах, това е наука.

Това също ли е наука? И казаното за различните, алтернативните действителности ли е наука?

Да не мислиш, че живеете в свят с три измерения? Попитай за това квантовите физици.

Не живеем в триизмерен свят?

Изживявате света като триизмерен, но не живеете в такъв свят.

Какво означава това?

То означава, че Основната Действителност е много по-сложна, отколкото си си представял когато и да било. Означава, че тук се случва много повече, отколкото погледът ти може да улови.

Казвам ти, че през цялото време съществуват ВСИЧКИ възможности.
От многоизмерното поле с безброй възможности ти избираш възможността, която пожелаеш. И съществува друго „твое аз”, което точно сега прави избори, различни от твоите.

Казваш ми, че и „моето аз” съществува многоизмерно?

Във Вселената няма нищо загадъчно,
тайнствено, ако правилно гледаш на нея.

Изживяването ти е създадено от онова, което разглеждаш, в което се вглеждаш.

Нищо не „се появява внезапно”, едва като го видиш. Погледът ти го кара ,,да се появи” внезапно пред ТЕБЕ

. Някой, едва навлязъл в елементарната квантова физика, би казал, че нищо не е там, докато не го видиш. Това, че ти си го видял там, го поставя там. А днешната по-напреднала наука знае, че дори това не показва напълно как стоят нещата.
В Основната Действителност нещата СА там, преди да ги видиш. Тоест, през цялото време съществуват множеството възможности. Всеки изход, който можеш да си представиш, от всяка ситуация, която можеш да си представиш, съществува точно тук, точно сега — и се проявява точно тук, точно сега. Фактът, че виждаш само един от изходите, не го „поставя там”, в буквалния смисъл на думата — поставя го „тук”, в твоето съзнание.
Добре, сега това е въпросът, нали? Какво определя избора ти да видиш една действителност вместо друга?
Какво те кара да избереш едно нещо пред Друго?

Може би представата ми за това, което е пред мене?

Наистина, Всъщност по-скоро представата ти за самия себе си.

Това ми напомня историята за „Дон Кихот, човекът от Ла Манча”

И тъй съм напускал тази „стая” (в случая този миг от живота си), заявявайки на всеослушание: „Не, тук го няма. Казвам ви, тук го няма!” А после, за мое разочарование, някой друг е влизал в стаята и се е връщал тържествено, носейки онова, което аз се бях заклел, че никъде не може да бъде намерено!

Ето, това правят майсторите. Духовен майстор и учител е оня, който влиза в стаята на твоя живот и вижда онова, което си се заклел, че не е там и не може да бъда намерено.
56
Илюзионистите отлично разбират този принцип. Те казват, че „ръката е по-бърза от очите”. Изпълняват фокусите си точно под носа ти. В това няма съвършено никаква илюзия. Но илюзионистите знаят., че то ще ти изглежда като илюзия, защото ти не гледаш накъдето трябва.
Тайната в професията на илюзиониста е да те накара да гледаш някъде далеч от мястото, където се изпълнява фокусът.
Неслучайно илюзионистите, магьосниците и духовните учители често биват обучавани почти по един и същ начин и биват наричани „мистици”. Думите мистичен и магически, често са поставяни една до друга, за да обрисуват определен човек или изживяване.
Мистиците са хора, виждащи неща, които ти не виждаш. Те не гледат някъде далеч встрани от мястото, където се изпълнява фокусът, магията, а точно там.
Във Вселената няма нищо загадъчно, мистериозно, ако правилно гледаш на нея, ако я разглеждаш многоизмерно, във всичките й измерения. Много хора обаче не успяват да го сторят поради ограничената си гледна точка

Времето Е, то СЪЩЕСТВУВА. Казват, че „времето върви”, но то всъщност не върви наникъде. Ти си оня, който върви, ти си оня, който „се движи, преминава през времето”. Ти си оня, който създава илюзията, че „времето минава”, докато самият ти минаваш през Единствения Миг, Който Е, Който Съществува.
Докато се движиш из Коридора на Времето, стигаш до изживяването, че единството Пространство/Време е нещо огромно. Единственият Миг, Който Съществува, се нарича КОНТИНУУМ на Пространство/Време, точно защото това пространство/време продължава да съществува вечно.

Ти можеш да разделиш на части Своето Аз и да минеш през Странността, Неповторимостта в много различни посоки. Тези променящи се минавания през Континуума Пространство/Време вие наричате „животи”. Това са циклите на Твоето Аз, което се разкрива ПРЕД Твоето Аз чрез Преминаването на Твоето Аз ПРЕЗ Циклите НА Твоето Аз.

Остани с тази картина. Продължавай да виждаш, че Времето не върви на никъде. Точно сега Времето е „място”. То е неподвижно, устойчиво, непоклатимо. Винаги е било там, където е сега. Където и да се намираш във времето, там винаги е Сега.
Предприел си пътешествие. Движиш се, минаваш през Времето

Докато се движиш из Коридора на Времето, стигаш до изживяването, че единството Пространство/Време е нещо огромно. Единственият Миг, Който Съществува, се нарича КОНТИНУУМ на Пространство/Време, точно защото това пространство/време продължава да съществува вечно.
56

Да останеш във физическото си тяло през Вечността не би било полезно за целите на Самата Вечност.

Възнамеряваш да опознаеш себе си напълно чрез изживяване, а не да опознаеш себе си частично. Ако продължиш съществуванието си в своето физическо тяло през Вечността, това не би помогнало да се осъществи тази цел.
Но не се безпокой. Няма да изживееш промяната на формата като загуба, защото можеш да се върнеш във всяка отделна физическа форма — по всяко време, щом пожелаеш.

Ти можеш да се почувстваш Мой Син във всеки миг и ще го сториш в мига, когато осъзнаеш Кой Си Ти Всъщност. Тогава ще разцъфнеш пълноценно в градината на живота. Тази Райска Градина, която сте описали в своите митологии.
Така ти преминаваш през циклите на живота.
Тези цикли се осъществяват едновременно за многото Индивидуалности, включени в Странността, Неповторимостта, която всъщност е Единната Душа.
Ти можеш да преминеш през Континуума Пространство/Време като през различни места и, както вече казах, можеш да минеш и през същото място — през същия „тунел във времето” — повече от веднъж.
58
Метафорите, като притчите, могат да ти помогнат да разбереш неразбираемото. Ето защо и учителите са ги използвали.

Въобразявал си си, че ти е нужно толкова много, за да бъдеш щастлив, дори и само за да оцелееш. Измислил си всичко това.
Когато се приближаваш към смъртта си, ще осъзнаеш колко малко значение има всичко това. Всичко това. В мига на твоето отпътуване от физическия, материалния свят, ще узнаеш, че си се борил за нищо. И тогава твоята дълга борба ще свърши.
Можеш ясно да осъзнаеш това по всяко време и да приключиш борбата си всеки миг. Тази възможност и това изживяване не се пазят само за мига на смъртта ти.

Смъртта е процес, при който възстановяваш
своята идентичност
61
А сега си спомни Формулата за Целия Живот, за Всичко в Живота, защото тя се оказва вярна не само за живота във физическото тяло, а и За Живота след Смъртта.
Надеждата е портал към вярата, вярата е портал към знанието, знанието е портал към съзиданието, а съзиданието е портал към изживяването.
Изживяването е портал към изразяването, изразяването е портал към ставането, ставането е действието в целия Живот и единственото предназначение, единствената функция на Бога.
62
Това е всъщност
ДЕВЕТИЯТ СПОМЕН
Всичко, Което Е, желае да Опознава Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване. Това е причината за всичко в Живота.
64

Спомни си, аз ти казах, че душата стига до Пълно Познание, преминавайки през духовната сфера, а до пълно Изживяване — преминавайки през физическия, материалния свят. И двете преминавания се използват. Ето защо има и два свята. Ако ги събереш, обединени в Сърцевината, ще получиш съвършената среда, в която може да се създаде Пълноценно Усещане, Чувство. То ражда Абсолютната, Съвършената Яснота.

„Сега Тук” е единственото Време и Пространство, което съществува.
68
Странността, Неповторимостта.
В Сърцевината на Твоето Битие Всичко, Което Е и Всичко, Което Си Ти, се проявяват в Странна, Неповторима Форма. Тук се сливат Познанието и Изживяването

Ти можеш да предизвикаш това сливане по всяко време и на всяко място в рамките на Континуума, но в Сърцевината на Твоето Битие няма нищо друго, което би могло да „се състезава” с него, нищо друго, което да отвлече вниманието ти от него. Там няма нищо, освен него.
69
Системата работи безупречно. Равновесието е съвършено. Образът му носи очарованието на снежинка.
Ти се връщаш към Цялостта и изплуваш от Цялостта, отново и отново, вечно, завинаги във вечността.
И това е ...
ДЕСЕТИЯТ СПОМЕН
Животът е вечен.

Роситър Реймънд, живял от 1840 до 1918 година, е бил писател, издател, оратор, теолог, учител, романист, консултант, минен инженер и практикуващ юрист. Ето най-известното му изказване:
Животът е вечен; и любовта e безсмъртна; и смъртта е само хоризонт; и хоризонтът не е нищо друго освен граница, до която стига погледът ни.

Въпросът не е: „Дали си посланик, вестоносец?” Въпросът е: „Какво послание изпращаш?”

Истината не съществува.
70
Ти не казваш, че твоята истина е ИСТИНАТА. Ти казваш, че тя е ТВОЯТА истина.

Знаеш ли колко могъщ те прави влизането в досег с твоята собствена истина — за, каквото и да било?

Казах, че никой не умира, без да е успял да изживее всичко, което е дошъл да изживее във физическия, материалния свят.
Не съществува „незавършен” живот.
В което е смисълът на ...
ЕДИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН
Времето и обстоятелствата на смъртта винаги са съвършени.

Казах вече, че образът на живота притежава чара на една снежинка.
. Изглежда почти прекалено съвършен, за да е правдоподобен, прекалено Добър, за да е истински. Но ще ти кажа и следното: Утеха ще донесе на ощетените и съкрушените само сигурността, че Бог е съвършен, познанието за съвършенството на Бога.
Бог е съвършен, винаги, во веки веков, във вечността. Сега ти остава да разбереш още само едно: кой и какво е „Бог”.
Повтарях ти го в нашия разговор отново и отново и сега още веднъж, за последен път, ще ти го повторя:
БОГ и ЖИВОТЪТ са едно и също.
Затова, като кажа: „Бог е съвършен”, казвам, че Животът е съвършен. А той наистина е такъв. „Системата” почива върху своето съвършено равновесие.
71
Всички неща се случват в своето съвършено време и по своя съвършен начин. Не винаги е възможно да видиш това, да го възприемеш, поради крайно ограничената гледна точка на човешкото изживяване и опит. Това е ограничението на физическия, материалния свят. Но то е и ограничение, което може да бъде преодоляно.
Много „пророци” и „мъдреци” са преодолели тази ограниченост на възприятието, избирайки по-различна гледна точка, гледайки на живота по нов начин. Уви, посланията им често пъти са оставали неразбрани. Често самите те са били осъждани. И тъй слепи са продължавали да водят слепи, защото не са се вслушвали в зрящия.

„Тук,  на земята”  Е Божието Царство. Няма място, което да не е част от него.

Виждаш, че тук, на земята, ние сме „разделили” тези неща. Нашето схващане е, че този живот на земята е изпит, изпитание, даващо ни възможност да влезем В Божието Царство. По наша представа смъртта е пътят, по който можем да стигнем до него, да влезем в него.

Няма път, по който да се стигне до Божието Царство и да се влезе в него. Няма място за влизане или излизане от него. Има място, където СИ винаги. Има място, където можеш да бъдеш вечно.

Понякога не изглежда така.

Тъй е, понеже не си спомняш кой си ти и не се отнасяш към другите като към онези, които са те. Ако би го направил, би изживял рай на земята. Би бил У Дома с Бога навсякъде. И завинаги.

Може би особено тогава, когато то не е такова. Защото подобна яснота  ще ти донесе Душевен мир сред вълнение и смут, почивка по време на умора и изтощение, прошка и снизхождение в мигове на гняв и ярост, а накрая — и по-голяма любов към живота, отколкото някога си изпитвал.
Всеки миг търси съвършенството. Търси го. Прилежно. С пълна вяра в него. Знай, че то е там, и че ще го намериш, ако изпитваш голямо желание и се вгледаш дълбоко в нещата.
ДВАНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН
Смъртта на всеки човек винаги помага да се осъществи програмата на всеки друг човек, който осъзнава това. По тази причина той го осъзнава. Затова никоя смърт (и никой живот) никога не е „пропиляна” Никой никога не умира „напразно”
75
Всяка смърт е избавление, защото връща душата към истината за самата нея, към истината за живота, към истината за Бога. Всеки човек, засегнат от нечия смърт, отваря душата си за тази истина и може също да я изживее

Посланието е такова, каквото заявиш, че е. Целта е такава, каквато покажеш, че е. Ти заявяваш и показваш това чрез начина, по който изживяваш живота си.
Самият ти си и посланието, и вестоносецът. Ти си едновременно и творецът, и творението. Ти създаваш посланието дори докато го предаваш. Наистина процесът на предаването му Е и процес на създаването му. Двата процеса са едно и също.
Замисли се за това. Дълбоко се замисли.
Вече си узнал това, узнал си и че тази „материя” се проявява различно в зависимост от различните трептения на свръхнишките. Сега, за да създадеш желаната от теб физическа действителност, трябва само Да си представиш как да, накараш тези, свръхнишки, да. трептят по  избрания от тебе начин.
77
Добре, и какво кара трептенията да се ускоряват или забавят? Какво повишава или понижава честотата им?

Ти го правиш.

Аз го правя?

Да. Ти правиш всичко това. Със своите мисли, своите думи и своите действия.
Нещата, които мислиш, нещата, които казваш и нещата, които правиш, изпращат от центъра на твоето същество „трептения”. Мислите не са нищо повече от трептения. Както знаеш, те могат да бъдат измервани. Думите са трептения на твоите гласни струни. Действията ти са един или друг вид трептения на цялото ти тяло.
Но как правя своя избор? От какво зависи той?

От онова, което зърнеш, в което се вгледаш, което грабне вниманието ти. Ще изживееш онова, в което се вгледаш.
„Смъртта” наистина е в центъра на всичко. Тя е „сърцевината на ябълката”.

Да. Тя е централното преживяване в твоя живот. Тя те води до Сърцевината на твоето Битие. Там могат да бъдат намерени семената на нов живот. Семената на нов живот се намират винаги в Сърцевината.
„Смъртта” е нещо, през което преминаваш, за да стигнеш до „другата страна”, до „отвъдното”. Тя е път, коридор, който води от физическия свят до духовната сфера и обратно назад.
83
ТРИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН
Раждането и смъртта са едно и също
Да, в Сърцевината на твоето Битие. На душата ти. И двете представляват просто отслабване на енергията. Действат като трансформатори на мощността и улесняват преминаването от един свят в друг.
Думите смърт и раждане могат Да бъдат отстранени от всички езици. Те и Двете лесно биха били заменени от думата сътворение

Не можеш да промениш своето изживяване —
в този или в следващия живот —
докато не разбереш как си го сътворил.

А тя е?

Трябва да излезеш от ума си, да си изгубиш ума.
На всичка хора, които вместо ад изживяват рай, им казват, че „са си изгубили ума

Онова, което се случва
в човешкия живот е онова, което се случва
в човешкия живот,
заради онова, което минава
през човешкия ум.

Когато повечето хора усещат нещо, те веднага съзнателно, с ума си, изследват своите усещания и се опитват „да ги облекат в думи”. Това понякога може, а друг път не може да бъде полезно.
Майсторът не прави това импулсивно. Майсторът просто усеща усещането си, позволява си това усещане и го изживява пълноценно. След това майсторът решава дали опитът да облече това усещане в думи ще бъде полезен.
Усещанията са твоите първи мисли, твоите чисти мисли. Усещането е безсловесна мисъл. То предава много, без да „каже” нещо. Усещанията, чувствата, са езикът на душата.
Думите са твоята втора мисъл. Те са твоят опит да осмислиш усещанията си и да ги предадеш в звуков вид, за да бъдат чути.
Действието е третата мисъл и често следва мисълта. То е опит да предадеш физическа форма на осмисленото. Действията са езикът на тялото

Повечето човешки същества през
повечето време съсредоточават вниманието
си върху неща, които в действителност
нямат значение.


„Смъртта” е енергия, която те тласка напред през Сърцевината на Твоето Битие към следващата ти действителност. Но да се върнем отново към „настройването на енергията”, което разгледахме по-рано.
„Раждането” и „смъртта” са мигове на Чисто Сътворяване. Те ,.фино настройват” и изравняват енергията, която всъщност е Самият Живот. Като повишават честотата на трептенията на енергията, те показват Живота като материя във физическия свят, а като снижават честотата на тези трептения, го показват като невидима енергия в духовната сфера. По този начин е родена цялата Вселена. По този начин сте родени вие. По този начин си роден ти.
И — точно тук е тайната — енергията, с която влизаш в раждането, е онова, „което има значение”. Тоест, тя се превръща в материя и се показва във физическия свят.
Точно обратното става в мига на смъртта. Следователно, чрез смъртта ти твориш, като довеждаш е смъртта нещо от физическия свят, а чрез раждането твориш, като довеждаш е раж¬дането нещо от духовната сфера.


Първо, ти никога отново не би допуснал в ума си отрицателни мисли.
Второ, ако все пак някоя отрицателна мисъл би се промъкнала случайно, ти незабавно би я прогонил от ума си. Веднага, съзнателно, би започнал да мислиш за нещо друго. Просто би променил мнението си и умствената си нагласа.
Трето, би започнал не само да разбираш Кой Всъщност Си Ти, а и да уважаваш това, да го показваш. Тоест, би преминал от онова, което Знаеш, към онова, което Изживяваш, като мярка за собственото ти развитие, за собствената ти еволюция.
Четвърто, би обичал пълноценно себе си, точно такъв, какъвто си.
Пето, би обичал пълноценно всеки друг, точно такъв, какъвто е.
Шесто, би обичал пълноценно живота, точно такъв, какъвто е.
Седмо, би прощавал на всекиго всичко.
Осмо, никога съзнателно не би наранил отново — емоционално или физически — никое Друго човешко същество. Най-малко пък би го сторил някога в името на Бога.
Девето, никога, дори за миг, не би скърбил отново за смъртта на някой друг. Можеш да скърбиш за своята загуба, но не и за неговата смърт.
Десето, никога, нито за миг, не би скърбил за собствената си смърт, нито пък би се страхувал от нея.
Единадесето, би бил наясно, че всичко е трептене. Всичко. И тъй би обръщал много повече внимание на трептенията във всичко, което ядеш, което обличаш, което гледаш, четеш, слушаш, а най-важното— във всичко, което мислиш, казваш и вършиш.
Дванадесето, би правил всичко възможно, за да настроиш трептенията на своята собствена енергия и на жизнената енергия, която създаваш наоколо, когато откриеш, че тя не съответства на най-висшето ти познание за това Кой Си Ти и на най-висшето изживяване за това, което би могъл да си представиш.

То зависи само от това върху какво ще съсредоточиш вниманието си. Повечето човешки същества през повечето време съсредоточават вниманието си върху неща, които в действителност нямат значение. Но ако биха отделили всеки ден по няколко мига, за да се съсредоточат върху неща, които са важни, това би променило целия им живот.

Тялото ти е прекрасен инструмент с високо чувствителни рецептори за енергия. Вярваш или не, ти би могъл да прокараш ръка метър и половина над храната, разположена в някое заведение и, без да я докоснеш, да усетиш дали ще ти бъде полезно още сега да вкусиш от нея. Можеш да сториш същото с дрехите, които ще извадиш от гардероба, за да ги облечеш днес, или с ония, които възнамеряваш да купиш в магазина.
Когато си с някой друг, ако спреш да се вслушваш в онова, което мислиш, и започнеш да се вслушваш в онова, което чувстваш, качеството на вашето общуване би се устремило нагоре като ракета в небето, както би станало и със самата ви връзка.
Когато си смутен и объркан, когато чакаш отговорите да ти паднат от небето, ако просто изключиш оная част от себе си, която отчаяно се опитва да си представи, да измисли нещо, и включиш оная част от себе си, която знае, че има достъп до всеки отговор, ако спреш с опита си да решиш какво да правиш и започнеш да избираш какъв искаш да бъдеш, тогава ще откриеш дилемите си решени, а решенията — изникнали като по чудо точно под носа ти.
90

ЧЕТИРИНАДЕСЕТИЯ СПОМЕН
Ти непрекъснато твориш — в живота и в смъртта.

. Всеки миг ти се променяш. А бъдещето ти се създава не с един замах или с едно важно решение, а чрез малки нараствания, малки натрупвания. Ето, на тях, на тези нараствания, натрупвания трябва да обръщаш внимание. Тогава „великите мигове” и „грандиозните решения” сами ще дойдат при тебе

95
Заедно с топлината идва и чувство, за което няма нито една подходяща дума в света на физическите усещания. Това е чувството, че си видян — изцяло и напълно. Нищо не може да бъде скрито, нищо не може да бъде пропуснато, да остане незабелязано, да  избяга от вниманието. Всичко „добро” и всичко „лошо”, което душата си е мислила за себе си, сега се е разстлало пред нея и е невероятно,  чудно да видиш  как всичко това — и „лошото”, и „доброто” — полека-лека бива погълнато от светлината... („прието като свое собствено”, ето какво е това усещане)... И това става чрез някаква енергийна осмоза, която разтваря дори и най-малкото чувство на срам или гордост, оставяйки душата с прекрасна празнота, без да е взела нещо със себе си, без да е изживяла каквото и да било освен Откритост.
В тази Откритост, където някога са съжителствали срам и гордост, се влива ново чувство. Първо идва усещането, че външната страна на душата  е обвита, покрита, а  после — усещането, че вътрешността на  душата е запълнена. Отново, думите не могат да дадат подходящо, адекватно определение или описание на това чувство — отчасти защото то е тъй пространно. То може да бъде характеризирано като единствено, огромно, сложно, съставно чувство, което дава насока на хиляда единични чувства, сега бавно изпълващи душата. Слаб опит да назовем това  чувство би било да кажем, че се чувстваш прегърнат, дълбоко успокоен, щедро обичан, дълбоко почитан, истински ценен, нежно подхранван и обгрижван, дълбоко разбиран, напълно опростен, изцяло ос¬вободен от всякаква вина, дългоочакван, щастливо  приветствай,  съвършено уважаван,   радостно честван, напълно защитен, мигновено постигнал съвършенство, безусловно обичан — всичко това наведнъж.
Освободила се без най-малко колебание или съжаление от каквото и да било чувство за лична себичност, душата влиза в Светлината. Там тя се потапя в нещо тъй чудесно, че губи всяко желание да познае някога нещо Друго, разтваря се в грабващата дъха слава на безкрайно величие, несравнима красота и безподобна завършеност на битието.
Сега ти се сливаш с тази Светлина и се чувстваш разтворен в нея. С това ,,разтапяне” завършва промяната на твоята самоличност. Ти вече не идентифицираш Себе Си по какъвто и да било начин, на каквото и да било равнище с отделна черта или част на битието, която във физическия си живот си наричал „свое аз”.

Спомни си, бях ти казал, че целта на процеса на смъртта е да възстановиш своята самоличност.

Първият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоето тяло и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своето тяло и неговия външен вид.
Вторият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоя ум, твоето съзнание и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своя ум и неговото съдържание.
Третият етап в процеса на смъртта те освобождава от твоята душа и от всяка мисъл, че още можеш да се идентифицираш със своята душа и нейната индивидуалност.
Тук, в Пълното Потапяне на Душата, ти стигаш до място, където Познанието и Изживяването са едно цяло и където ти Узнаваш и Изживяваш, че не си своето тяло, не си своя ум и не си своята душа. Ти си нещо много по-велико. Ти си целият сбор от енергиите, създали тези три неща.
В смъртта всички твои отделни, индивидуални самоличности са изоставени, с което накрая завършва Твоето отделяне ОТ себе си.


В мига, когато се отдадеш на любовта и
й позволиш да те отведе там, където душата ти
желае да отиде, няма да имаш никакви трудности


Ясно ми е, искаш да разбера, че не трябва да чакам мига на сливане и самоосъществяване, мига, в който ще изживея Единението си с Цялото, не трябва да чакам този миг да настъпи едва с моята смърт.

Така е. Не трябва да чакаш. Можеш да изживееш това сливане, това самоосъществяване още през времето на физическия си живот. Много хора го изживяват

Всичко живо ще стигне до това място на чудо и приказ. Дори само простото желание да го изживееш пълноценно е достатъчно, за да отвориш пред себе си всички възможности, да откриеш пътя към този миг на преобразяване и съвършенство. Много хора изживяват това  разтапяне в Цялото съвсем спонтанно, докато вършат нещо съвсем обикновено. Готвят яденето. Чистят кили¬ма с прахосмукачка. Мият колата. Обличат детето си. Изпълняват възложена задача. Карат си колата по пътя. Стоят под Душа.
Внезапно, рязко, неочаквано, без предупреждение или видима причина възниква чувството за „неотделеност”, изживяване на единение с всичко. Това чувство трае обикновено частица от секундата, а после нещата се връщат към „нормалния” си ход, но изживяването никога не се забравя.

В мига, когато се отдадеш на любовта и й позволиш да те отведе точно където душата ти желае да отиде, няма да имаш никакви трудности. Цялата борба, която водиш, ще спре и ще познаеш Единението.
Точно това се случва в Мига на Сливане. Точно това се случва по времето на Пълно Потапяне в Същността. Това е много здравословен начин Да започнеш деня — или да го завършиш.


Говорим за едно и също. Говорим за смъртта на идеята за отделяне. Това се случва в мига на твоята смърт, а може да се случи и по всяко време.
Трите етапа на смъртта са просто Трите Стъпки на твоето Повторно Самоопределение, Самоотъждествяване. Те са:
1. Освобождаване от отъждествяването ти с твоето тяло.
2. Освобождаване от отъждествяването ти с твоя ум.
3. Освобождаване от отъждествяването ти с твоята душа.

Но ако не се отъждествяваме с нито една от тези страни на своето аз, с какво ще се отъждествим?

С нищо.

С нищо? Няма да се отъждествим съвсем с нищо?

С нищо отделно.
Докато мислиш, че си нещо, което НЕ си, ще си представяш, че имаш ограничения. Но Същността не познава ограничения. В Мига на Сливането ти се отъждествяваш с Цялото — което значи, че не се отъждествяваш с нищо отделно. Съвсем с нищо.
Буда отлично разбираше това и го постигна. Много майстори го постигнаха. Много хора не успяват да го разберат до края на живота си. Всички души го постигат при смъртта си. Затова съществува смъртта. Това е нейната цел.

И тъй, то не е нещо, което би могло да се случи, а нещо, което се случва с всекиго, когато се разделя с тялото си.

Да. И в третия етап на смъртта ти се срещаш с чудесното съвършенство на това, което си, видяно през очите на Бога.

Това звучи прекрасно. Просто... прекрасно!

А ти още не си видял всичко. Сливането със Същността не е неговият край. В действителност е точно обратното. То е началото.


След смъртта няма да изпитваш
никакъв вид страдание.

98
103
В природата на Живота е да изразява себе си. Това прави Животът. Той не може да не го прави, иначе не би съществувал. А сега замени думата „живот” в горното изречение. Отбележи, че „животът” може да бъде наричан и „Бог”, „Онова, Което Е”, „Същината”, „Енергията” или както другояче би желал да го назовеш. Няма значение каква дума използваш, ние все говорим за Живота.
В процеса на самоизразяване Животът доста буквално „изразява” Себе Си. Тоест, изтласква Себе Си НАВЪН от Себе Си, раждайки Себе Си като една страна, аспект ОТ Себе Си, тъй че да може да Познае Себе Си чрез Своето Собствено Изживяване

Да. В природата и в желанията на Живота е да създава още Живот и да го създава все по-обилно.
Всичко расте и развитието няма край.
Винаги помни това, защото то е...
ПЕТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН
Развитието, еволюцията няма край.

Точно така. Точно този избор ви е даден. И тук е ...
ШЕСТНАДЕСЕТИЯТ СПОМЕН
Смъртта е обратима.
106



Няма коментари:

Публикуване на коментар