вторник, 8 юли 2014 г.

"РАЗГОВОРИ С БОГА" 1.2 ЦИТАТИ


Започни с мълчание и покой. Прекрати шума от външния свят, за да може вътрешният да ти помогне да прозреш. Това вътрешно прозрение, тази проницателност са това, което търсиш. Не можеш обаче да ги имаш, докато си толкова зает с действителността отвън. Следователно, стреми се да проникнеш навътре в себе си колкото се може повече. А когато не си там, изхождай отвътре в делата си с външния свят. Запомни аксиомата: ако не проникнеш вътре в себе си, ще си останеш отвън – с празни ръце.
Цял живот си я карал с празни ръце. Но нито сега, нито някога преди това е било необходимо. няма нещо, което не можеш да бъдеш. Няма нещо, което не можеш да направиш. Няма нещо, което не можеш да имаш.

Следователно, не можете да повярвате даже и в Себе си.
Да не успееш да повярваш в това, значи да не успееш да повярваш в Бога. Защото вярата в Бога поражда вяра в най-великия Божи дар – безусловната любов – и вяра  в най-великото Божие обещание – неограничените възможности.


Вие сте дошли тук да изработите своя личен план за собственото си спасение. Но спасение не означава да се спасите от примката на дявола. Няма такова нещо като дявол и адът не съществува. Вие се спасявате от забравата на не-осъзнаването.

. Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.
Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.

Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.

Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, който си, въз основа на преживяното от други. Този е “грехът” който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие(буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.
Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване – изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви Учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, училищата ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави – затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.
Желанията и нуждите не са едно и също(въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).

В мига на пълното си знание(който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.
Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе(и ще те доведе) до Божественото

Казваш, че е трудно да вървиш по пътя на Христос, да следваш ученията на Буда, да съхраниш светлината на Кришна, да бъдеш Учител. Но Аз ще ти кажа следното: далеч по-трудно е да отречеш Кой Си, отколкото да го приемеш. Ти си доброта, милост, съпричастие и разбиране. Ти си мир, радост и светлина. Ти си прошка, търпение, кураж, помощник в момент на нужда, утешител във времена на тъга, лечител при нараняване, учител в миг на объркване. Ти си най-дълбоката мъдрост и най-висшата истина, най-великият мир и най-величествената обич. Ти си всички тези неща. И в някои мигове от живота си познал себе си в тях.
Избери сега винаги да познаваш себе си в тях.

6. Онова, за което мислиш, но след това никога не из¬ричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изри¬чаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.
За да познаете Бога истински, трябва да излезете извън ума си - „ без-умни ".

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Онова, което Просветлението те моли да направиш, е да знаеш нещо, което не си изпитал и така да го изпи¬таш. Знанието отваря вратите към изживяването, а ти си представяш, че е обратното.

- като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен
Страстта е обичта към превръщането на съществува¬нето в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.
Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.
Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществу¬ване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Очакването.
Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.
- Не си привързан към резултатите?    .
- Ни най-малко. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат, Разликата е огромна.
- Би ли обяснил смисъла на твърдението си: „Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие?

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.
Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав

Това не е страст. Това е очакване.
Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот.

Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Са¬мият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъх¬неш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.
Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчез¬ва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.


Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мис¬лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му
онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва".

Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?

В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор

Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Смисълът на живота не е да стигнеш някъде, а да забележиш, че вече си (и винаги си бил) там. Ти се нами¬раш винаги и завинаги в момент на чисто сътворяване. Следователно смисълът на живота е да сътворяваш - кой и какво си и след това да го изживяваш

 Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание.

- Аз не правя преценка нито на едното, нито на дру¬гото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.

Няма нищо страшно в живота, ако не си привързан към резултатите.
- Имаш предвид, ако не искаш нищо.
- Именно. Избирай, но недей да искаш

Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките!

Ти си това, което си само в съотношение с нещо друго, което не е.

Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Това изглежда като странно учение, защото си нау¬чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият, ^мазнщ^нщ^един-ствено какво си ти по отношение на него.
Най-обичащият човек е онзи, който е съсредоточен в Себе Си.

Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си.
Майсторът Учител разбира, че няма значение какво е, прави, има, казва, желае и изисква другият.

Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да мо¬жеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да пот¬върдиш святостта на друг.

. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в твоята реакция.

Има само едно нещо, което можеш да направиш, е да уважаваш чувствата си.Защото зачитането на чувствата ти значи зачитане на Себе Си. И обичай ближния си така, както обичаш себе си. Как можеш изобщо да очакваш да разбереш и уважаваш чувствата на друг, ако не можеш да зачиташ усещанията вътре в Себе Си?
Ако вземем едно и също външно преживяване в раз¬лични случаи, един ден може да избереш да си търпелив, любящ и внимателен, а друг ден може да избереш да бъдеш ядосан, ужасен и тъжен.
Майстор е този, който винаги има един и същ отговор - и този отговор винаги е най-висшият избор. *
В това Майсторът е винаги предвидим. Обратно, уче¬никът е абсолютно непредвидим

Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.

Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си.

Но на деспотите не бива да им се разрешава да про¬цъфтяват - те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват

Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват - дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност - да си готов да изтъкнеш, да отбеле¬жиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина - мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина - нежно, но абсолютно и последова¬телно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти донесе нова яснота

Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.
След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необ¬ходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Каз¬вате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство - несъвършенст¬вото, което А з съм ви дал.
С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.

Нямаш задължения, имаш само възможности.
Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж¬даш всички проблеми като възможности

Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една

част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въп¬роса. Така че, парите ще идват в живота ти на пресекулки, защото отношението ти към тях е такова.

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар¬ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.

С други думи, ако избереш еволюция - еволюцията на душата си, не ще можеш да я постигнеш чрез светските занимания на тялото си.
Да правиш е функция на тялото. Да бъдеш е функция на душата. Тялото винаги прави нещо. Всяка минута от все¬ки ден тялото се занимава с нещо. Никога не спира, никога не почива, постоянно прави нещо.
Тялото прави каквото прави или съобразявайки се с душата, или независимо от нея. От равновесието между двете зависи качеството на живота ти

Душата пребъдва завинаги. Тя е това, което е, незави¬симо от онова, което прави тялото, не заради онова, което прави тялото.
Ако мислиш, че предназначението на живота ти е правене, не си разбрал собствената си същност.
Душата ти не я е грижа какво работиш - нито тебе ще те е грижа, когато животът ти свърши. Душата ти я интересува само ти какво см, докато правиш, каквото правиш.
Душата се стреми към състоянието ,да бъдеш", а не към състоянието „да правиш".
- Какво иска да бъде душата?
— Мен.

Опитай да бъдеш онова, което обичаш да си.
Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога
Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват
От определени състояния, в които можеш да бъдеш, ще се появи живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ, че светските богатства и успех няма да те интересуват.
Иронията на живота е, че в момента, в който свет¬ските богатства и успех престанат да те интересуват, се отваря пътят им да потекат към теб.
Спомняш ли си - не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.
Погледни го по следния начин. Думата „аз" е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително могъщи. Те са изявления пред Вселе¬ната. Заповеди.
престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.
В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех".
Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех
Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.
Най-доброто такова изявление е изразът на благодар¬ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.
Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо¬та си, не го „ искай " - избери го.
В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.
В известен смисъл това е доста опасен период (особе¬но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!
Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята,

Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени. Тялото и разумът не се изоста¬вят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като една енергийна маса с три аспекта.
Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате „земен живот", божестве¬ното ти същество отново ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност ти си една енергия, но с три различни характеристики.

Твое е правото на собствена радост - със или без деца, със или без съпруг. Стреми се към нея! Намери я!
Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти.
Хората се състезават помежду си безмилостно, подла¬гайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти.
Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт.
Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безсмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести - от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт.
Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност наум, които не разбира връзката си с Мен.
Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими
Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб.
Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си - безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост - всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия.
Всички болести са създадени най-напред в съзнанието.

Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това - всичкото - в миг, в един свят миг - точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И ... всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години - точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията.
И двете страни са „прави". Както откриха космонав¬тите — всичко зависи от гледната точка.

Истинският въпрос обаче е: дали в един свят миг или за милиарди години - какво значение има това? Не можете ли просто да се съгласите, че някои въпроси за живота са твърде загадъчни, за да можете да ги решите? Защо не при¬емете загадъчното за свято? И защо не позволите на святото да си бъде свято и да го оставите на мира?

. Уви, никога няма да можете да бъдете отворени към учението, докато сте затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина
Този не е единственият начин, по който ти говоря. Чуй гласа Ми в истината на душата си. Чуй гласа Ми в чувството на сърцето си. Чуй гласа Ми в спокойствието на разума си.
Чуй Ме навсякъде. Винаги, когато имаш въпрос, просто знай, че вече съм му отговорил. И тогава отвори очите си за своя свят. Отговорът Ми може да е в някоя публикувана статия. Може да е в написаната проповед, която след малко ще бъде изнесена. Може да е във филма, който се снима в момента. Или в песента, композирана вчера. Може да е в думите, които след малко ще бъдат изречени от любим човек. Или в сърцето на нов приятел, с който ще се запознаеш след малко.
Моята Истина е в шепота на вятъра, в шуртенето на потока, в трясъка на гръмотевицата, в тропота на дъжда.
Тя е допирът на земята, уханието на лилията, топли¬ната на слънцето, магнетизмът на луната.
Моята Истина (и твоята най-сигурна помощ в момент на нужда) е величествена като нощното небе и в същото време проста и неопровержимо доверчива като гугукането на малко бебе.
Музиката на Моята Истина е силна като ударите на сърцето и тиха като дъха, поет в единство с Мен.
Аз няма да те изоставя. Не мога да те изоставя, защото си Мое творение и Мое произведение, Моя дъщеря и Мой син, Мой смисъл и ...Мен самият.
Така че, разчитай на Мен, където и когато си отделен от мира и спокойствието, които съм Аз.

Аз ще съм там. С Истина. И Светлина. И Обич.





Няма коментари:

Публикуване на коментар