ЗАЩО ОГРАНИЧАВАМЕ В РАМКИ ДОРИ КРАСОТАТА?

Вчера видях едно момиченце. Върви и танцува, върви на пръсти. Беше много красиво и движението, походката-танц и детето си беше красиво...
Това дете още от градината са го забелязали, учителките ...
Но не са забелязали красотата, а различното в него ... и от тогава до сега, се опитват да го учат как да върви като всички останали ...
Защо ние хората искаме да сложим в рамка всичко? И така искаме да унищожим прекрасния танц на това дете ... То просто върви  и танцува ... Такава красота ... А дори собствените му родители и близки не я бяха забелязали тази красота. Те гледаха на тази походка не като на красив танц, а като на нещо, което трябва да се унищожи, да се сложи в рамката на нормалното. Заприлича ми на рязане на крила на птица. Защо ние хората режем крилата на птиците, вместо да даваме крила и да се развиваме? Защо се ограничаваме в рамки, дори красотата ограничаваме?