Участник: Как да не нараняваме другите?
Башар: Правиш ли нещо нарочно, за да ги нараняваш?
Участник: Не.
Башар: Тогава как можеш да ги нараниш? Нали знаеш, че те трябва да изберат да бъдат наранени? Те могат да решат да бъдат наранени по отношение на това, което ти избереш да направиш. Това не означава, че ти не можеш да допуснеш „грешка”, но можеш да използваш съветите на други хора и да кажеш: „Изглежда, че действаш не съвсем както трябва и можеш да помислиш дали постъпваш правилно”, но от теб зависи да решиш дали това е наистина вярно, или не. Ако искаш да изследваш възможността това да е вярно, тогава, в определен смисъл, всичко е наред и няма защо да се тревожиш, че съзнателно нараняваш някого.
Ако несъзнателно направиш нещо неправилно, винаги можеш да кажеш: „Нямах такова намерение, моля за извинение. И сега разбрах, че съм направила нещо, което не е трябвало да направя. Вече зная какво трябва да правя, благодаря ти”. И ако не си направила нещо съзнателно, в определен смисъл, ти не си отговорна за това, което някой друг избира да чувства, след като ти си била вярна на себе си. Защото ти можеш само да бъдеш отговорна пред другите, но не можеш да бъдеш отговорна за други хора. Можеш да бъдеш отговорна само за себе си.
Участник: Повярвай ми, разбирам това, но е предизвикателство да гледаш как другите страдат.
Башар: Не разбираш ли обаче, че те може да са избрали това като свое предизвикателство? Не казвам, че те трябва да правят това, но много пъти хората преживяват това, което наричаш страдание, защото те се съпротивляват на естествената си природа, а понякога избират това по много, много положителна причина, защото не е задължително твоя работа да откриваш и решаваш защо те са избрали определено нещо.
Начинът обаче да им помогнеш най-добре, ако са изпитали страдание поради съпротива срещу естествената си природа, за разлика от това да направят един истински съзнателен или даже несъзнателен избор, който обслужва една положителна цел, е просто да бъдеш за тях един възможно най-добър пример, като избереш един живот, изпълнен с удоволствие и радостна възбуда, и така поне им предлагаш възможността да видят чрез теб това, което могат да изберат за себе си.
Ако те обаче не изберат този път, трябва да им признаеш правото на избор, защото ако им откажеш свободата на свободен избор, бил той и свързан със страдание, защо на теб трябва да бъде позволено да избираш това, което ти предпочиташ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар