вторник, 1 април 2014 г.

МОЯТА ИСТИНА, ДО КОЯТО СЪМ ДОСТИГНАЛА



Моята истина, до която съм достигнала. Тя може да бъде твоя, може и да не бъде.
Всеки иска да обича и да бъде обичан, но не можем да обичаме нито себе си, нито другите със страховете си. В съвършената любов няма страх. Любовта започва от любовта към себе си, когато се научиш да обичаш себе си и другите можеш да обичаш. Тогава разбираш, че всичко съдейства за 
твоето добро и преставаш да се страхуваш. 
Колкото повече познаваме себе си, толкова и любовта в нас се увеличава. Да ви звучи познато "опознай родината си, за да я обикнеш"  Перефразирано "опознай себе си, за да се обикнеш". Опознавайки себе си, опознаваме света, защото сме частица от него и от Вечността, от Божествената същност, която живее в нас.Имаме всичко което ни е необходимо, за да постигнем каквото искаме според Божественото съзнание, защото сме частици от Вселената. Благословения!

Тренировките за точни думи и мисли започнах преди петнадесет години, когато прочетох, че смърт и живот има в силата на езика. Думите имат творческа сила също, обръщат живота ни, думите казани с вяра. От тогава винаги внимавам какво говоря и годините си дават резултат и плодове. Също от тогава винаги внимавам и какво чета и как го приемам.  Понякога просто точните думите сами се изливат като вода. Виждам че някои са  благословени в Слово и Дело. Виждам и тези, които са благословени повече в Слово и по-малко в дела. Всичко си има цена, платила съм си цената.

Днес е първи април.
Ето какво ми откри днес Духът за празника първи април -казва се, че първи април е ден на хумора и шегата. Навярно някога е бил ден на радостта и смеха, защото радостта и смеха са здраве и сила. Разбирам още, че както много силни неща са ги превърнали в слаби поради скриване на истинското знание, така се е получило и с този празник. Силата, деня на радостта и смеха са го превърнали в слабост, в ден на лъжата.
На мен този ден ми тежи, добре че спряха да спазват ритуала близките около мен . Лъжата нарушава енергиите, причинява дисбаланс вместо хармония. Да бъде! Празник на Истината и Радостта! Чудесно звучи. От друга страна деня си върви с ноща и всичко е относително и истината с лъжата също. Изключвам вечните истини като тези: Каквото посееш, това и ще пожънеш, които важат както в този свят, така и в невидимия.
Знанието е сила, затова го споделям. Изгубеното знание е изгубена сила и много силни неща са превърнати в слабост като например критическата възраст при жените се има за слабост поради загубеното знание за правилното регулиране на енергиите в тази възраст, които са мощни, но неправилно използвани се превръщат в слабост. Същото е и с Илюминати и всякакви други. Който има знание, има сила и мощ. Който няма, няма сила Не могат да се манипулират хора със знание!

Мъдростта, която Духът ми дава - мисли

Това, което не го ценим, го губим.

В мирът е нашата сила.

Покоят е в движението и движението в покоят.

Зад всяко слово стои личност и зад всяка личност Слово.

Кое променя живота ни - научените уроци или житейския опит.

Любовта, тя е най-голямата сила на Вселената и свързва всичко в съвършенство.
Излива се чрез Духа. Идва от Духа, чрез Духа и за Духа. Или както се казва
Всичко е от Него чрез Него и за Него.

Скритото излиза на яве. Колкото повече Светлината се проявява, толкова повече и Тъмнината се проявява, вървят ръка за ръка 

Вярваш в истината, намираш истински неща и получаваш истина, живот.
Вярата в лъжата променя живота ни към лъжи. Вярата променя живота, а тя
се изгражда на база опитности

Всичко безплатно не може да бъде твое за винаги, отива си и също безплатно, така както е дошло. 
Не можеш да го ползваш така както желаеш.
Всичко за което си платил е твое, получаваш точно от живота това което си платил и завинаги остава при теб, например опитности.

Когато спрем да уповаваме на своя ограничен ум, при нас идва Безграничния Божи ум, когато
спрем да уповаваме на временното богатство, идва вечното.
Когато спрем да разчитаме на своите собствени ограничени сили, идват безграничните.

"държат хората в невежество" - Могат ли да се държат хората в невежество ако те самите не
 желаят това? Край на невежеството, край на контрола! Няма контрол над знанието, то е за 
всеки, който го пожелае и от там всичко останало се прибавя, защото знанието е истина,
 а Истината е свързана с любовта и не може да се контролира.Плодовете на знанието, истината 
са любов и свобода.

Идианците нямат нужда да четат книги, щото живеят с Природата и разбират езика на Природата. Други разбират езика на
 книгите. Не пречи какво правиш и откъде разбираш Истината, важното е да я разбираш, всеки
 по своя си уникален начин! Един човек от Тибет не може да бъде индианец, нито един 
индианец да бъде тибетец, нито българин да бъде индианец. Спомням си в един заплетен 
случай - ченгето разбира истината чрез своите си методи и вярващата жена чрез своите си 
методи достига до същата истина в същия случай. Важното е всеки да бъде себе си.
 Ако не копираме индианците или американците, можем да бъдем себе си. Индианците са себе 
си и винаги са били, затова истината е с тях и се проявява чрез тях, затова разбират Тайната на Вселената, 
защото не се водят от думите на този или от думите на онзи. Следват вътрешния си глас,
 интуицията и Духа.

Когато се напечеш на Слънце, търсиш сянка и когато ти стане хладно от сянката, търсиш Слънце.
Само Слънцето изтощава, и само сянката изстудява. Затова Бог е създал Деня и Ноща. През Деня 
си вършим всичката работа, а вечер почиваме. Не може Слънце без Сянка, нито Ден без Нощ, те 
вървят ръка за ръка. Ако само Слънце ни осветява, ще изгорим, не сме пригодени да стоим 
непрестанно на слънчева светлина и не сме пригодени да стоим непрестанно на тъмнина.
Затова и доброто и злото вървят ръка за ръка. Едното не може без другото. Злото ни дялка, а
доброто ни изглажда и така се усъвършенствуваме и така си учим уроците на живота.

Обичам света на неосъждението - там е истината, силата и свободата, там няма страх. 
Където няма осъждения, няма и страх, където има страх има осъждение.

Как може да научиш готови пасажи ако преди това не си ги преживял в живота или ако не си ги разбрал със сърцето? Аз никога не уча пасажи и винаги ги знам тези, които съм приела за свои истини, защото са в сърцето ми, усещам ги просто. . Мен животът ме учи на много неща и това учение е най-истинското и най-трудно се забравя и най-добре го осмисляш, което идва от сърцето ти, което се свързва със сърцето ти. Религиите - какво са всъщност? Знаете ли? Всяка вяра идва от Светлината, тя е Искрица от Светлината. Дадено е на някой откровение свише така да се каже и той го разпространява на човечеството, за да огрява тази искрица живота на човеците, но .... с времето и ... хора разни ... откровението, искрицата, Светлината се потъмнява от неразбиращите.
Всеки върви по своя път и не бих критикувала нито разбиращите, нито неразбиращите. На едни живота им е по-труден щото са си избрали трудни уроци да учат, а на други по-лесен щото се задоволяват с малко научено. Разбирам и едните и другите. 

Виждам снимка на скали, много интересни, все едно ми говорят сами. В тези камъни е изобразен живот, силуети може да се видят, фигури. Кога и как не се знае, но определено
 животът се запечатва в камъните, в Земята с времето.

От физичния закон, че нищо не се губи само се видоизменя, следва че сме вечни. Водата преминава в пара и лед, а човек преминава от смърт в живот.

Всъщност имаме всичкото време на света и не сме зависими от него. Значи всичко е О.К.
А Духът ще нареди останалото. Няма от какво да се притеснявам. Животът е прекрасен и
 всичко е точно, такова каквото трябва да бъде.И не ме е страх, защото много светли
 същества, бдят над нас. И не съм сама. Имам най-прекрасните приятели на света.
Това е безценно!

Асарт беше писал, че когато се разширяваме за Любовта и тя прониква в нас, думите ни се превръщат в мантри. Поне смисълът беше подобен или така съм го разбрала , не запомних точно цитата. Така е.

Когато чета Слово, усещам човека който стои зад това Слово или съзнанието му.

Защо да се стараем цял живот да ставаме нещо, което не сме, като може да бъдем това което сме?

Живеем в свят илюзия, всичко е отражение. Защо отразяваме определени неща се разбира като познаваме себе си и съответно тогава започваме да отразяваме други неща.

Имаме всичко което ни е необходимо, за да постигнем каквото искаме според Божественото 
съзнание, защото сме частици от Вселената.

Ние влагаме смисъла - щастлив или нещастен ден, зависи от нашето виждане. Можем да приемем 
всичко с радост, може и с тъга, зависи от гледната точка. Състоянието на щастието привлича
всичко от което имаме нужда. Затова се казва, че в радостта е нашата сила! Всяко състояние
си има цвят и бялата светлина съдържа всички цветове в себе си. Тоест когато сме в
състоянието на цвета на бялата светлина, тогава можем да имаме всичко Мир, Любов и
Светлина! Всичко най-прекрасно на света 
Всъщност важно е да приемаме всичко с веселие, защото в радостта е нашата сила. Казано по друг начин- да приемаме нещата с разбирането, че всичко съдейства за наше добро. Това е истината.
Това е правилното учение.

Вашите вярвания откъде идват, не знам, моите идват от лични опитности и изследвам всичко, което чета преди да го повярвам. Отново се разминаваме с писаното от този автор. Може болшинството от хора да са приели готова вяра, но това си е за тяхна сметка, докато един ден разберат, че не могат да вярват наготово.

Относно вярата има и много повече. Вярата на човека говори много повече за самия него, за
 миналото му откъде идва и за бъдещето му - накъде отива. 
Има и друго, че вярата се променя непрекъснато и много скоростно, когато човек почне да
 се осъзнава. Явно и Вселената му помага тогава. И вярата зависи от много неща. 

Една приятелка ме пита:Кой може да каже, коя е правилната вяра?
Отговарям:ЖИВОТА!

Не е нужно да осъждаш, а да знаеш и познаваш! Първо съдим, после нас ни съдят и накрая идва ПОЗНАНИЕТО.
 Всеки си върви по пътя.

Който иска да бъде научен, ще се научи и който търси, ще намери. Това което ни цапа и също ни чисти. Слабостта е нашата сила.

Търсиш отговора, а в един момент разбираш, че той винаги е бил при тебе или в тебе. Същото важи и за Учителя и за Бог. Значи всичко което търсим винаги Е, просто ние трябва да си отворим очите, за да го видим.

Много таланти не ги оценяват в определено време или епоха, като Никола Тесла. Обществото не може да оцени стойността им. Тогава защо се дават тези таланти, се питам в това време, а не в друго време? Или това е моста, който се прокарва от нисше към висше съзнание? Едни хора са надраснали обществото, но обществото не може да го разбере, защото е под тяхното ниво. Такива хора се оценяват от друго общество в друго време, но за самите тях е трудно, защото могат да направят и дадат много повече отколкото са направили ако е имало разбирането. Айнщайн също е могъл да остави много повече на света, но светът не е бил готов да го понесе.

Уейн Дайър-Как се отнасят хората с вас-това е тяхната карма, как реагирате вие-това е вашата карма.

Тези въпроси са сложни и обхващат много неща. Тяхната карма, нашата карма и връзката между тяхната карма и нашата карма и още можем да свържем с отражение, огледала, пречупване на светлина, илюзията от огледалата и още ...
Огледала, имам в предвид седемте огледала на есеите за които говори Г.Б. Огледалата ни показват какво има в нас и какво отразяваме и какви уроци има да учим. Научените уроци променят живота и отраженията.

Всеки отговаря за себе си, за собствените си таланти, които са му дадени. Осъждението не развива собствените ти таланти, то може да помогне на друг да се поправи, но не помага на самия теб да израстваш. Всичко около нас е преходно минава и заминава, оставаме ние във вечността. Затова не трябва да пренебрегваме собственото си развитие, за сметка на друго.

Бог това сме ние, Бог се проявява чрез нас. Ние сме създадени от Светлината и по същия начин можем да се проявяваме като фотони или като вълна, като частици или като цяло.

Може ли човек да познае любовта без да познае омразата и може ли човек да познае силата без да познава слабостта? Или човек може ли да познае истината без да познава лъжата, Светлината без Тъмнината?

Всеки възприема и слуша това до което е достигнал от живота.

Вчера се замислих за красотата. Така е, красотата е временна и отминава, всичко в този свят е преходно. Има и студена красота и красота без любов и измамлива красота. И все пак красотата привлича човека.











Няма коментари:

Публикуване на коментар