сряда, 26 февруари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30 и 31 ДЕКЕМВРИ

26-ти

"Никога не се е раждал по-велик човек от Исус!" Това са слова на един атеист, но до този извод би достигнал всеки, който честно размисля за Христос. Неговото раждане в плът на земята не е обикновено раждане на смъртен човек, то има историческа постановка - безброй библейски пророчества са неговата основа. То е раждане на Богочовек, защото Исус е Бог и човек. Божествеността Му се изявява в Неговите свръхестествени прояви. В Евангелието на Йоан Исус е представен като Бог въплътен в човешко битие. В Посланието на Павел - като преобразяваща сила. В Откровенето - в дълга дреха, обагрена с кръв, с много корони на глава и с име "Верен и истинен." Когато Исус говори за Бога, нарича Го Свой Отец. Той отъждествява Себе Си с Бога. На филип казва:"Който е видял Мене, видял е Отца Ми". Би било голяма дързост човек да нарича себе си "Син Божи" и да се уеднаквява с Бога. Исус е единственият. Той не само приравнява Себе Си с Бога, но и върши дала, които са в изключителното право на Всевишния - опрощава грехове, поради което синедрионът Го обвини в "богохулство" и въз основа на това нечувано богохулство произнесе смъртна присъда за Него. Но пратениците заявиха пред свещениците:"Никога не е говорил така човек". Чрез въплътения Бог "Словото" стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова - пълен с благодат и истина. Божият Син стана "Син Човешки", за да говори на човеците като човек, облечен бе за известен брой години в човешко естество, за да бъдем облечени и ние в Неговата правда, стана като нас, за да станем и ние като Него. Обедня, за да обогати нас. Има събития и факти в човешката история, които никога не се забравят. Такова събтие и такъв факт е раждането на Исус - Богочовекът, въплътеният Бог. Могат да изчезнат много величави паметници на прогреса и културата, възможно е нашите представи за нещата, които непрестанно се менят, да получат друго съдържание, може и самите ние, по причини извън нас, да станем по-различни, но едно ще остане - готовността на хората от различните раси, класи, от разни континентти и епохи да празнуват идването на земята на въплътения Бог.

ПРЕД ВИТЛЕЕМСКАТА ЯСЛА

27-ми

Какво донесе Небесният Пратеник? Кой беше Този, Който със Своето идване раздвижи небето и земята? Рождеството на Христос даде на света новия човек - човекът с обновено сърце и възродена душа - върховната необходимост на всяка епоха. Сам Христос разкри на човечеството съвършената човечност! Исус - това е най-ценният дар, с който небето дари земята. В тази свят анощ небето се разтвори... С лъчите на звезда небето проговори. За отрудените хора по света Бог бе изпроводил спасителна заря. Той, Царят на царете, не се роди в дворец, а в пешера, в неприветлив обор. И природата възкликва в празничността, а човешките сърца потръпнаха в нова надежда. Раждаше се нова вяра, защото човечеството бе търсило Месия, чакало бе знак за Него. И този Спасител на човеците бе дошъл. От яслите във Витлеем до Голгота пътят Му бе ясно очертан, изпълнен с благословение за цялото човечество през всички векове. Затова Рождеството на Исус е празник, велик празник за всяка разтворила се за Бога душа.
Рождеството е празник на Светлината. "Аз Съм Светлината на света." - казва сам Исус за Себе Си. За каква светлина става реч? За светлината на разума, която прогонва мрака на невежеството, светлината на душата, която просича мрачните пристъпи на безлюбието, светлината за сърцето, за да бликнат в пълнота струите на Любовта. Рождество е празник на радостта. Този, Който изпълва вселената, може да изпълни и човешките сърца/вледенени от вихрите на живота/ с нова неземна сияеща радост. Защото живот в Христос, с Христос, и за Христос е наистина светла, чиста и трайна радост. Рождество е празник на мира. Когато детето Исус дойде на земята, небето Го изпроводи с песен:"Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение /блага воля/." /Лука2:14/ "Мир вам..." - това беше първият поздрав на възкръсналия към събраните ученици в заключената стая. А Сам Той, преди великото страдание, им каза: "Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои..." И всеки, който е последвал Христос и е придобил Неговия мир - има върховното благо на живота Защото онзи, който живее в мир с Бог, живее в мир със себе си в мир с другите. Рождеството е празник на любовта - на великата тържествуваща любов. Хората се питат защо има толкова духовна нищета по света, толкова страдание, толкова мъка? Отговорът е: Защото няма любов между хората. Но над хората има една величава любов - Любовта на Бога. Хората могат да живеят още на тази "стара грешница - земята", само защото има Един Бог, Който ни обича! Витлеем... - с яслите, със звездата, с овчарите и мъдреците, с ангелското ликуване - всичко това не говори ли, че Бог възлюби света и даде Своя Син? Не е любов да озариш човешката тъмнина с лъчи, за да се превърне тяхната нощ в благодатен ден?
Казано е:"Светлината дойде в света и стана...ден." Защо на Рождество се понесе над земята ангелска песен? Беше известно на всички, че Бог ни изпраща Спасител, Който може да превърне живота в тази мрачна земна доилна в място на извори. Това не е любов? Рождество е празник на любовта, на Божествената Любов към нас, човеците.

28-ми

Как откликваме ние, човеците, на безмерната Божествена любов, която роди Спасителят на човешкия род? Отзивчиви ли сме като овчарите, проумяващи Божествената истина, и щедри ли сме като мъдреците?
Светлината на зведата над витлеемската ясла свети ли в нашите души, води ли ни към Спасителя, както водеше мъдреците от Изток? Кои бяха те? Това бяха хора, които търсеха Бог, звездобройци. И този копнеж за Бога бе дал величие и цена на живота им. Бог им отговори. Даде им звезда за пътеводител. И те тръгнаха през пустинята с доверие в онази незнайна сила, която ги водеше. Затова и успяха да видят Божия Син. Няма друг път. Единствено достойносто за човека е- на любовта на Бога да бъде отвърнато с любов. Само тогава "рождество" ще стане наше рождество. Един пътешественик разказва: Великият радостен празник Рождество през моето пътешествие посрещнах в Любек. И когато влязох в една от църквите му, видях нещо, което прикова погледа ми. На едната стена на църквата, горе, бе нарисувана в естествен размер фигурата на Христос Спасителя. Но кой живописец бе нарисувал Христовия образ толкава ясен и жив? Очите Му - големи, пламенни, но някак тъжни, устните леко отворени, сякаш изговарят словата, които бяха написани под образа:"Аз съм пътят - но не ходите по този път. Аз съм истината - но не Ми вярвате. Аз съм животът - но не Ме търсите. Милост съм - не Ми се доверявате. Учител съм - не Ми се сърдете, ако някога ви отхвърля." Никога няма да забравя този ден на Рождество!

29-ти

Близо две хилядолетия ни делят от светата нощ, когато се роди Исус. Но през изминалите векове милиони и милиони люде са се отправяли към ветлеемската ясла. Хората са търсели Спасителя - върховната нужда на живота, на отделния човек и човечеството. И днес около тази ясла пак са събрани хора. Кой? Овачарите, скромните, смирили себе си пред Бога хора по земята, людите с чисти сърца и души, в които се еродил Христос. Те пеят с благодат в сърцата си песента на небето. Пред витлеемската ясла и днес стоят магите-зъдреци, хората на разума, на чистото и благословено научно познание, чиято вяра в Евангелието на Хрисос не им пречи да бъдат светила в научния свят, да започват научните си трудове /както астрономът Кеплер/ с молитва. Пред витлеемската ясла са и те, хората на разума и сливат гласовете си с думите на псалмиста:"Душата ми тихо уповава на Бога. Той е мое прибежище, импитана помощ в напасти, канара моя, няма да се поклатя! Защото, на Теб, Господи, принадлежи мъдростта и славата, и силата, но и милостта."

Там, до витлеемската ясла, и днес са хората на хилософската мисъл, които са достигнали в своите проникновения до дълбоките и високи истини на живота, за да ни завещаят своите прозрения, че "Истината разбира само онзи, която я обича. А обича истината само онзи, който обича доброто и върховното начало на доброто - Бога." Истината може да обитава само в чистия дух. А чистотата и сръцет ое условие за чистота на духа. Или доброто - това е редът и хармонията, която свързва всичко градивно. Доброто украсява истината, истината осветлява доброто.
И днес, както през вековете, в благоговеен трепет стоят милиони, Безброй очи се взират във висините, хиляди и хиляди са коленичили пред яслата на Исус, за да проникне и в техните души светлината на витлеемската звезда. По земята се носи тържествен камбанен звън и разнася радостната вест:"На земята мир. Между човеците блага воля." Гърмят оркестри. Хорове пеят за утешени сърца, за примирени съвести, за обновени души и човеци, свързани в истинска братска любов. В тази огромна армия на светлината и любовта имаме ли своето място ти и аз? Защото единствено достойното за човека е на любовта на Бога да отвърне с любов. Само тогава "Роджеството" ще стане наше рождество.

НОВОГОДИШНИ РАЗМИСЛИ
Старата къща

30-ти

На една от оживените улици на града често забелязвах една порутена къща, която някога е била оградена с много дървета и цветя, а по-късно останала празно място между високи сгради. Питах се кой ли е живял в нея през миналото й величие? Какво ли е станало с първия й гордеещ се стопанин, със семейството, което се е е събирало на широката тераса? А както научих, тази порутена къща е била приятен дом за две поколения. По-късно я използували за по-груби цели:била пансион, после евтин хотел, гостилница, някакъв театрален салон, комарджийско заведение, после свърталище на скитници и крадци и убежище за откраднатото, и най-после развалина без покрив, гнездо на прилепи и плъхове. Сега старата къща умираше. Когато минавах през един пролетен ден, видях надпис:"Къщата се продава". Но кой би купил тази руина? След няколко седмици забелязах, че обявата за продан е махната. Някой бе купил тази развалина. За кратко време работници-строители с помощта на въжета, вериги и греди, изправиха наклонената сграда и я преместиха на по-спокойно място през няколко улици. Отидох след старата къща, както бих тръгнал след стар приятел, когото отнася колата на Бърза помощ. И ден след ден наблюдавах "чудесата", които новият собственик правеше с тази разруха. Старата ми приятелка бе превърната в приветливо и удобно жилище. Разбира се, нямаше някогашната й кокетност, но бе добър подслон за трудолюбиво семейство. Къщата отново бе полезен фактор в нашия град.

Когато крачех из широкия булевард, видях грохнал човек. Познах го. Но благородното му някога лице бе набраздено. Изправеното му тяло бе превито, а дрехите му бяха просто дрипи. Здравите му ръце сега трепереха. Крачеше бавно. В ясните му някога очи сега се таеше неприязън към всичко и всички. Колко приличаше на старата порутена къща... Мисълта за този човек ме смущаваше дори насън. Сънувах, че същият старец стоеше на ъгъла на многолюдния булевард. Ръцете му бяха леко разстворени. Изглеждаше като да казва:"Помогнете ми..." Но когато се обръна встрани, стори ми се, че за миг видях, някакъв странен надпис, както на старата къща "Продава се." Странен беше този сън. Човекът-развалина бе обявен за продан. Явиха се да наддават само смъртта и лукавият дух на тъмнината. Смъртта каза:"Той е мой! Аз съм заплатата за всичкото зло, което е сторил." Но лукавият дух възрази:"Той е мой! Ще бъде добро гориво за моя огън. Все пак да почакаме, може би някой..." "Чакайте! Аз ще го откупя" - чу се топъл, но повелителен глас. Един Непознат бе проговорил. "Какво ще правиш с тази разбита душа?" - попита смъртта. "Ще умра Аз, за да живее той." И отведе стареца със себе си. Тръгнах след тях. Имах непреодолимото желание да видя какво ще направи с този изоставен от всички човек новият господар. И видях... Вместо парцалите, Той му даде чиста бяла дреха. Вглеждах се в лицето му. Както работниците-строители направиха старата къща, така сега и в погледа на този човек ставаше нещо странно: отчаянието, което се таеше в него, сякаш се стопяваше под нежната ласка на благия поглед на Непознатия, за да даде място на надеждата. В замъглените от пиянство очи проблесна странна светлина. Превитият човек се изправяше. И стори ли ми се, че се усмихва? Така бе. Този човек се усмихваше. Усмихваше се на живота на човеците с любов.

В нощта на тридесет и пръви декември стрелките на часовника ще отбележат дванадесетия час на годината, която си отива. С теб, който стоиш пред още една Нова година, с теб разговарям в този час чрез опита на моите години. Когато корабът на твоята стара година се потопи в океана на времето - не се смущавай. Нека изчезнат корабните мачти - не съжалявай. Може би на дъното ще отиде някоя твоя суетна надежда или неосъществен проект, нека потънат - не тъгувай. Виждаш ли бялата ладия, която приближва? Гледай нея. С нея ще се впуснеш в непознати води, но ти не се страхувай. Вселената не е мъртва, не е застинала в неподвижност. Всевечният Творчески Дух работи неуморно. Всичко е в движение... А движението "напред" и "нагоре" - ето смисълът на истинския живот! За да не изостанеш в своя път, трябва да се движиш в унисон с пулса на "Всемирното сърце". С тази бяла ладия - твоята Нова година, ти ще се понесеш по непознатите води. Но помни - разумните не тръгват неподготвени на път. Не се втурвай с трепетно сърце, с видение за розови надежди из незнайните води на твоята Нова година, а се подготви за труд, за нови жертви в името на доброто, за борби. Ще стигнат ли сили да се изправиш, ако те сразят стиите по пътя? И да продължиш смело напред? Въоръжен ли си срещу огорченията, срещу язвителните слова, срещу завистливото око и срещу всички, на които ще трябва да кажеш истината?
Поучил ли си се от опитностите си, за да оползотвориш в най-голяма мяра настоящето?
Защото днешният ден струва повече от неоправданите надежди, от безцелния труд, от бледите спомени на миналото. Остави всичко, което гнети твоя дух, да потъне в дълбините на времето. Научи великото изкуство - да забравяш "онова старо", което още трябва да носиш като ненужен товар в своя път. Ако си подготвен така, тогава ... нека вятърът разгъне платната на твоята бяла ладия. Нека те понесе по непознати води. Ладията ти ще цепи вълните, а те устремени ще се сгушват до нея заслушани в твоята попътна песен.

31-ви

Една от думите в говоримата реч на хората от всички езици, която изглежда обикновена и кратка, е думата "сега". Тя има строго определен смисъл - сега, настоящия момент. В по-разширено разбиране значи "днес". Каква духовна стойност има понятието "сега"? Настоящият момент, сега - това е един миг, една секунда, дори по-малко от секунда. Какво може д астане през този миг? В миг може да бъде срутена от бомено нападение огромнасграда. В миг може да изгори нещо вън или в тебе - доверие, надежда... В един миг може да спре сърцето. В един миг може д асе промени един човешки живот. Някой може би ще възрази: "А може би и нищо да не се случи". Не! Ние вършим "нещо" всеки миг - в мисъл, в говор, в действие. Няма бездействие в живота - има безплодност. Затова не е маловажно за един човек какво върши в настоящия момент, "сега". Живеем ли наистина, или само дишаме? Или спим. А може бидремем... Или растем, или служим? Повечето от хората живеят или под камшика на миналото, или под надвисналия топор на бъдещето. Връщане в миналото, с грешките, тревогите, радостите му! И докато мислим за отминалите дни, настоящето "сега" отминава празно. А този настощ момент няма да се върне пак. Защо да не бъдат използувани неговите възможности? Други живеят с мисъл за бъдещето -грижи, страхове за това, което може би няма да се случи, ги сковават и те не оползотворяват настоящия момент. Малко са тези, които си дават сметка, че сериозността, с която изживяват настоящия момент, се предава на следващия, от него на следващия... следващия... Колко правдиво отбелязва един мъдрец:"Затова бъди верен в настоящия момент! Бъди силен сега! Бъди радостен в настоящия момент! Бъди достоен з анастоящия момент!" Човекът може да изучи великия учебник на живота като разучава по един урок всеки ден. Белият оснежен връх ни се вижда далеч, трудно достижим, но когато започнем да се изкачваме стъпка след стъпка по "тясната пътека", разбираме, че е достижим. Устояването в настоящия момент ни прави по-силни, по-успешни в следващия. Настоящите моменти дават нашия ден. Настоящите дни -нашия живот. "А в същност векове няма, времена няма, възрасти няма, минало и бъдеще няма. Има безгранична вечност, в която всеки чист спомен, всяка свята надежда, всичко що има у човека добро, светло и боговдъхновено се превръа в безконечно настояще." Затова...
Ти, срещналият се с Исуса,
пази се чист, неосквернен...
Нагоре, в "тясната пътека"
върви със вяра, устремен!

Не слушай как лъстят злините,
че пътя труден е, тежи ...,
че мрака помрачава дните
и залъка ти ще горчи...

Не се поддавай! Върви смело
и бягай с ветрени крила,
ти брат, сестра, младежо,
при Бога - вечната скала.

Там чакай, бурята ще стихне,
небето пак ще просветлей,
просторът пак ще се усмихне-
и всичко в тебе ще запей.

А после пак тръгни по пътя,
от ранина до късен здрак -
във подвиг нов, във служба вярна
по пътя на дълга си свят.

И ако братът изостава
или сестрата там тъжи,
не гиоставяй във тъмата,
а спри се и им помогни.

Ти, срешналият се с Исуса,
помни, че имаш дълг свещен -
да минеш своята пътека
с дух светъл, чист, неосквернен.

ДА Е СВЕТЛА, ЗДРАВА, ПЛОДОВИТА И БЛАГОСЛОВЕНА НОВАТА ГОДИНА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар