неделя, 5 януари 2014 г.

6, 7, 8, 9, 10-ти ЯНУАРИ

6-ти Януари
Разсъждавайки за "най-верният път" в живота на човека, известният евангелизатор Били Греъм споделя:"Една от пътеките, които сме избрали да следваме, носи название "Политическа свобода на всеки човек". В нашия век малко народи вече нямат политическа свобода, но станали ли са хората по-добри? Изчезнали ли са от нашия свободен живот проявите на корупция, предпочитания, ходатайства, силата на общественото ни положение, експлоатацията /нравствена и духовна/? В нашия век на изключителни научни, технически и културни постижения не срещаме ли лъжата във всичките й цветове/бяла, черна, розова/, завистта, притворството, ненавистта? Политическата свобода е нещо много ценно и важно - обобщава мислите си Греъм - необходима е като ежедневната храна, но тя сама не може да ни даде такъв свят, за какъвто копнеят душите ни."
Друг надежден път към върховната истина, която може да даде смисъл и съдържание на човешкия живот, се нарича образование. "Политическата свобода и образованието ще отведат човечеството към високи върхове" - така мислят мнозина. Били Греъм е американец и той говори с поразяваща откровеност за своята страна:"Днес ние сме едни от най-просветените хора в историята на цивилизацията. Но щастливи ли сме? Истината, суровата истина е, че главите ни са натъпкани със знания, но нашите сърца са празни. Най-блестящият от всички пътища - продължава Греъм - беше наречен "По-висок стандарт на живота". Този път води през красиви многоцветни реклами, минава през блестящите коли /най-нов модел/, през хладилниците, телевизорите, през тлъсти пилета в нови тенджери. Огледай се - продължава Греъм - около себе си, мой сънароднико. Америка е страна, която има политическа свобода, високо, достижимо образование, висок стандарт на живота с "никелирана икономика". Но всичко, което сме постигнали, открило ли ни е защо живеем? Не! Когато ние стоим пред това, което сме извършили за поколенията, когато все повече откриваме тайните на природата и достигнахме Луната, загубваме ли поне малко от чувството у нас за празнота, за неудовлетвореност? Дали всички тези модерни чувства ни помагат да си обясним откъде идем? Къде отиваме? Защо сме тук, на земята?
Могъщ закон на този свят е, че всяко празно пространство се запълва веднага. И празнината в човешката душа се запълва. Но с какво?
Опитахме се да я запълним с образование, с наука, с култура, с по-добър стил на живота, с джазови мелодии, с първични негърски танци, задоволяващи глада на тялото. Имаме небостъргачи, барове.... Но все още сме празни. Защо сме празни? И този тих и настоятелен въпрос се носи над света. Питат се хората, а не се досещат да разгърнат страниците на великата книга, където ще прочетат "Аз съм пътят."

7-ми Януари
Защо човек обича повече измамите, отколкото истината? На този въпрос не отговарят и мъдреците, защото измамата според тях е така неизбежна, както е сянката, която хвърля всеки осветен предмет. Ние сме преситени, преуморени от алчност и измама, от ненавист и желания на плътта и сме безпомощни да се изпълним с нещо по-добро. Ние може би сме разрешили основните проблеми на човечеството за хляба и свободата и крачим с гигантски крачки в техническия прогрес, достигаме далечни планети, но не можем да управляваме себе си, да се преборим с някоя наша обикновена човешка слабост или бодлив навик, не можем да живеем в единство и мир! Истината е, че човекът на нашето съвремие е всичко друго, но не и нравствено-духовна личност. Тогава? Измъченият, пренапрегнат, пренаситен на външен блясък човек, днес настойчиво пита:"Има ли изход? Къде е истината за живота ни? Има ли още някаква пътека, която не сме опитали? Кой ще ни даде ключа, с който ще отключим вратите на крепостните стени, оградили народите и душите ни?". Питат хората, лутат се и не чуват онзи глас, който им говори:"Аз съм Истината".

8-ми Януари
"Аз съм животът..." Още преди две хиляди години прозвуча над света гласът на Един, Който имаше власт и над материята и над човешките сърца, а една пробита от гвоздеи ръка показа "тясната пътека" нагоре и все-нагоре към върховете на Духа. Този, Който нямаше къде глава да подслони, избърса праха на древните писания и отправи огнените Си слова към "студените и обременените", към измъчените, към хората от кръстопътищата, към рибарите, земеделците, занаятчиите и митарите, за да им каже "Вие сте синове на светлината. Вие сте деца на деня." Разкри им онази мъдрост, която бе така необходима на човека да осъществи копнежа на сърцето си, да разреши огнени проблеми на живота. Даде на човечеството най-високата конституция, чиито закони - законите на светлината и любовта, чистотата, мирът и красотата са еднакво валидни за хората от всички народности ,от всички класи и раси. Там на планината, странният Галилеянин изрече слова, недостигнали дотогава до човешките души. Говори и им показа чрез примера на Своя живот благо, с доброта в мъдрост и надчовешки откровения, как трябва да живеят, за да имат онова, което човекът е търсил през хилядолетията - мир в себе си, чрез мир с другите в любов!
Словата му бяха толкова ясни, чисти и светли, а така помрачавани през вековете, така снижавани, изкривявани и изкористявани, опошлявани и приспособявани към живота на човека през всички епохи - еднакво неразбирани и от отрицателите Му, и от онези, които нарекоха себе си християни. Учеше някога Великия Назарянин - Сина Човешки, едновременно могъщ и смирен, единен, но различен, според сърцата, които Го отразяват. Едни Го обикнаха и Го последваха през хилядолетията по "тясната пътека".
Но някои от тях се умориха скоро и се върнаха...
Други спряха в подножието на стръмнините, потърсили място "на завет", да прекарат дните на своя живот само в съзерцание на висините. Мнозина от тези, до които бе достигнала светлината на Словото, уплашени от трудностите по този път, който трябва да се преодолява, спираха до достигнатото духовно възвишение, за да задремят в някоя безбурна падина, снижили в живота си учението на Назарянина, приспособили го към климата на мястото, където бяха отседнали. Затворило себе си в крепостни стени, християнството на Средновековието затвори и за другите светлината на Евангелието. Народите трябваше да живеят в мрак. И това продължи повече от хиляда години. Ала Всевечният творчески Дух бдеше!
Небесният Учител на Любовта и тогава не потърси учените, знатните, богатите.
Изпълнени с човешка мъдрост, гордост, тщеславие, те не можеха нито да съчувствуват на събратята си човеци, нито да бъдат съработници на смирения Назарянин.

9-ти Януари
Някога Исус потърси хората на тежкия труд: рибари, занаятчии, митари от Галилея, обикновени хора, за да ги приготви за святата има служба. Така бе и през дните на средновековния мрак.
Хората на ренесансовото дело, на великата духовна реформация са мъже и жени от скромен произход, свободни от гордост и от религиозен фанатизъм. Бог си послужи със скромните, честните хора с чисти сърца и чисти ръце, пламенните, дръзновените.
Избра в различни страни хора, които търсеха истината за човека и неговия живот на земята. Доведени от всевечния промисъл до Библейското познание, те изучават светите страници с надежда, с огнен интерес и стават годни да приемат "Светлината", готови да платят за нея скъпа цена.
Това са хората от малките "огнища", просветнали в гъстия мрак, люде, оттеглили се в уединените долини и скалните крепости на Алпите, за да запазят свободата на общуване с Бога, издигнали високо знамето на чистата вяра в Евангелието, в думите на Христос.
Минават векове. Лютер и Меланптон, озарени от Евангелската светлина разкрепостиха Евангелското слово и над Германия се зазори.
Лефевър, Фарел, Беркел и Калвин и хиляди, хиляди мъченици преминаха през мрак и огън, докато над Франция изгря Евангелската светлина.
Думите на Цвингли и Фроман са първите зари на разсъмването над Швейцария. Менно Симонс дведесет и пет години броди по пясъчните брегове на Северното море, проправяше пътя на Евангелието, за да се разведели над Нидерландия/Холандия/. Ян Хус и Йероним в Чехоморавската страна загинаха на кладите, но делото за чиста Евангелска вяра възпламени много души, които след опустошителната ярост на огъня и меча, можаха да видят зазоряването. Таузен в Дания, братята Олаф и Лврентий Петри в Швейцария са единствено благословени да видят как победата на великото реформаторско дело свети на Севера. Небето изпрати лъчи и над островна Британия:Джон Виклиф и Лейммър, Бернес и Фрит, Тиндал, братята Риндлей, Джон Кнокс в Шотландия, Джон Бънян и Уайтфилд, братята Веслей....
Чрез всички тях и мъчениците, духът на Евангелието по-късно достигна и отвъд океана.
Бог ги изпрати като вестители и те разтрошаваха веригите на вековни заблуди и суеверия, призоваваха тези, които тънеха в мрака, да осъзнаят своя дълг пред Бога и поведат величавата борба срещу средновековната духовна тъмнина.
Словото на Бога, с векове заключвано, превеждано на езици познати само на учените - беше отключено. Писанията се превеждат и на матерните езици на народите. Словото бе дадено на обикновените хора. Гъстия мрак преминаваше. Над средновековието трептяха зарите на едно ново утро - Ренесанса.


10-ти Януари
"Както еленът пъхти за водни потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже."
/Псалом 42:1/
Човекът търси Бога, търси своята пътека към най-верния път на живота, към онази върховна истина, която може да даде най-висок смисъл на един живот.
Човекът търси своя Водач и не Го познава още, макар че Той отдавна хлопа по сърцето, на съзнанието му. Хората жадно търсят и събират знания, но разбират с тъга, че дните им са изминали в набиране знания за света около нас -светопознание. И се достига до парадокс:хората/особено днес/ имат много, много знания, имат светознание, но малко са тези, които са достигнали до себепознание, и още по-малко са тези, които имат виделината - Богопознание.
Повече от всякога живеем сред гигантски материален прогрес, имаме наука, философия, психология, социология, анатомия, но нямаме достатъчно знания за Бога. Нямаме виделина за себе си, за пътя си. Не знаем защо сме тук на земята. Какъв е върховният смисъл на един човешки живот! А не може да има истински живот там където липсва виделина, знание за самите нас и виделина за Бога.
За да вървим по пътя на живота, необходима е светлина -да виждаме къде вървим.
Знанието е мощно сечиво. Но мощно сечиво не значи творческа мощ. За да бъде полезно това знание, трябва да бъде поставено в услуга на високо благородно чувство. Просветен човек е онзи, у когото познанието на ума дружи с благородството на душата. Културата е плод не на суха наука, а на наука, поставена в услуга на моралните сили. Духовното превъзходство на човека се състои в себепознаването. Защото знанието се придобива не само със това, което научаваме от външния свят, но и чрез онова, което откриваме в нашия вътрешен духовен живот. Знанието е сила. Но за да обновим обществото, не е достатъчно да осветлим умовете. Трябва да променим и сърцето. А промяната на сърцето може да дойде само по пътя на любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар