понеделник, 20 януари 2014 г.

6, 7, 8, 9, 10-ти СЕПТЕМВРИ

6-ти Септември
Коя е тайната на техния възход? Тези люде сложиха в посвещение своите горди интелекти и мъдрост или своята неосветеност, празнота или порочност пред Христос. Пречистващият огън премина през сърцето им, освети душата им, разля живота на духа във всяка част на вътрешния им човек. Един от даровитите художници на Германия отказал да употреби четката си - да нарисува богинята на красотата Венера, макар че Наполеон му предложил значително състояние, защото наскоро рисувал лицето на Исус. Бог не указа ли на Блинс, Сенкай и Филипс високата чест да омайват милиони чрез силата и красотата на посветените си гласове? Тяхната песен беше като целебен елей, разлян по наранените души. Но душата притежава една чародейна сила - да люби. Има ли някой, който е достигнал високи места в един посветен живот, когато отправи поглед към началото на своя възход, да не съзре един усамотен гроб, където са погребани идолите на сърцето под кръста на Исус? "Друмът на светостта" за всички започва от планината Мория, на олтаря на Исаак - жертвата ни! Там, върху жертвения олтар, където сърцето в посвещение предава всеотдайно себе си в служба на светлото, доброто, там Бог изгражда храма на светостта, където всички способности на ума, всички изяви на чувствата и волята са осветени. И когато нашите осветени мисли следват /както казва Кеплер/ мислите на Бога - Неговата воля е наша воля. Тогава и чувствата, дори страстите ще намерят мястото си. Гневът ни може да бъде тъй чист, че да се превърне в свята ревност. Пожеланията ни, лишени от нисши подбуди, догонват благородството на другите. Копнежът ни за придобиване на матеиални блага уавновесен, издигнат над алчността и скъперничеството, ще пожелава ревностно само доброто. Амбицията ни може да бъде така висока, че да послужи като импулс за другите. Всеки трепет на радост и скръб в осветената душа може да бъде трепет на Христовото сръце по струните на нашето посветено естество.

О С В Е Т Е Н О Т Я Л О
7-Септември

Човешко тяло! Това е един малък свят на чудесата, на Божествената сила и мъдрост. Само ръката ни е доказателство за висше изкуство. Човекът - отбелязва философът-богослов Симсън - това е безграничната мъдрост на Бога съсредоточена в едно творение. Човешкото тяло беше предзначено да бъде формата на самия въплътен Бог. Никак не е трудно да се разбере, че Бог ще изисква тялото да бъде достойно за своето високо предзначение. Казано е, че човекът ще бъде за удивление и любов през идващите векове. Една от най-сериозните грешки на човечеството е да си подценява тялото. Симсън нарича "експериментална философия" твърдението, че човешкото тяло не е действително, а е само една идея, че човекът е само едно съчетание на умствени способности. Друго древно схващане е, че тялото е въплъщение на зло и грях, затова трябва да бъде умъртвено чрез физически изтезания. Плод на това разбиране е аскетизмът, монашеството. Още по-груба заблуда е - продължава богословът - че да пречисти тялото, трябва да бъдат развити страстите до краен предел и така те да бъдат изтощени чрез свръхдеятелност. Христос показва един превъзходен път - освещиние на тялото.

8-ми Септември
А какво значи едно осветено тяло според Евангелието? Преди всичко това е тяло, очистено от грубите пожелания на плътта. Осветено тяло значи ясен, бистър поглед. Това са чисти ръце, по които няма петна от нечестие, белези от насилие, нозе, по чиито ходила няма полепена нечистота. Осветено тяло - това е език, който не познава лъжа, ласкателство, клевета, не е проводник на двуличие, език освободен от лекомислие и празнословие, език, намерил най-благородното си изявление в "златния навик на мълчанието", в тишината на общението с небето. "Който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае цялото тяло". Осветеното тяло е очистено от пожеланието на очите. Тези очи отказват да се вгеждат в грешките на другите, очи, притварящи се за нечистите образи, за да се предпази от тях чрез углъбяване погледа "навътре" към себе си. "Велико нещо е да се научим чрез волеви действия да отвърщаме поглед от съзерцание на суетата, от "панаира на глупостта", от карнавала на лекомислието или оргиите на безчестието". Осветените очи устремяват погледа си напред и нагоре, все по-нагоре. Осветеното тяло е очистило слуха си от нечистата информация, която идва от човешките сборища, отказва да чува клеветата, лъжата, присмеха, празните слова, самохвалството, ласкателните думи или възклицанията на претъпкания стомах. "Като затваря очите си - за да не вижда злото, и ушите си - за да не го чуе, той ще се посели на високо. Защитата му ще бъде твърдините на скалите".

9-ти Септември
Осветеното тяло се е освободило и от суетата на облеклото. То е облечено със скромност и простота. Не привлича вниманието на другите нито с показност, нито с небрежност. Истинското му облекло е облеклото на приличието. Не е все едно когато Бог се докосне до нас и ние се освобождаваме от нашата немощ и когато Той ни изпълни с духа Си така, че нашият живот да стане Негов живот, изявен в нашата смъртна плът. Именно това е значението на апостолските думи към коринтяните, четвърта глава:"Ние имаме това съкровище в пръстени съдове, та превъзходството на силата да бъде от Него, а не от нас." Тези "пръстени съдове" Бог може да изпълни със Себе Си, със Своя Дух, да изпълни със здраве, със сила, с Божествена прозрачност и святост. Тези могъщи сили издигат посветеното тяло над неговата земност. Това е някакъв могъщ прилив на свръхестествената жизненост, която подхранва целия ни съзнателен живот, нашата всестранна деятелност. При достигане такива високи върхове на духовни опитности - това е вече освещение. Това са опитносит на граничната линия между земното и небесното. Това е вече прелюдия, въведение към бъдещия живот. Слабият "пръстен съд" приема и отразява всичко, което сме в състояние да възприемем в нашия тленен живот от самия живот на животворящия Дух. И това свято изпълване не само укрепва съда, но същевременно го прави годен нашето тяло да стане проводник на духа, инструмент на по-високото ни естество.

10-ти Септември
Осветеното тяло не пренебрегва законите на здравето. Болестта може да бъде препятствие към висшето духовно издигане и служба Богу. Болестите са нещо, от което Христос дойде да освободи своя народ. Той ги понесе на кръста, за да не ги носим ние и чрез Неговите рани да се изцелим. Болестите отежняват кръвта, черния дроб, понижават възторзите ни, подтискат активната дейност на мозъка. Те хвърлят сянка върху служението ни на земята, като ни снижават в едно болезненео самочувствие и борба, които теглят надолу изнурената мисъл и воля. А Бог иска да употреби нашите сили в служба на един страдащ свят. Едно осветено тяло е освободено от болести. Христос дойде да донесе здраве на духа, душата и тялото:"Не знаете ли, че телата ви са храмове на Светия Дух?" За много вярващи хора е някак трудно да разберат как най-нисшето човешко естество - тялото , може да бъде обиталище на Христос. Английският богослов и философ отбелязва:Виждали ли сте човешко лице, осветено от славата на Бога в час на духовен възторг, когато е достигнат висок връх на духовна опитност? Аз съм виждал такива хора. Струва ти се, като че тялото им е станало прозрачно и небесната светлина у него свети като от осветен стъклен дом. Каква могъща сила е станала тази отломка от глина и руда! Великият Майстор я изпълва с нещо по-високо от самата нея. Така човешките тела, чрез освещението, се издигат до своето виско предзначение - слабият глинен съд да приема и отразява всичко, което може да възприеме тленният живота от самия живот на животворния дух.

Няма коментари:

Публикуване на коментар