понеделник, 6 януари 2014 г.

6, 7, 8, 9, 10-ти ФЕВРУАРИ

6-ти Февруари
Всички, които познават човека, който сега върви по улиците, се вглеждат в него и се питат:"Не е ли този слепецът, който просеше?"
Питат, разпитват го, а той разказва какво се бе случило:"Един човек, на име Исус... Той ме излекува." Пред фарисеите повтаря същото. Само един се досеща да го запита:"А ти какво мислиш за този човек?" До неотдавна просещият просто, но уверено, отговаря:"Разбира се, че е пророк." Свещениците са в тревога. Може би този човек ще разкаже за случилото се из целия град. Първосвещеникът разговаря с родителите му, пита. Те отвръщат:"Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.За останалото питайте него." Прогледналия се явява отново пред разпитващите и в неговите отговори прозира простота. Явно е, че Духът на Бога покрива този слаб човек с крилете си. "Въздай слава на Бога - казват му те. - Ние знаем, че този човек е грешник.." Зрящият отговаря:"Дали е грешник, не зная, зная само, че бях сляп и че сега виждам." "Какво ти направи?"- все още питат те."Казах ви вече и вие не чухте. Защо искате да повтарям пак? Да не би да искате да Му станете ученици?"
След като остава сам с жената прелюбодейка, небесният Пратеник води борбата без покой. И ето, че се явява една чисто, простичко сърце, до което може да почине - един камък до извор, на който може да поседне в това тежко възлизане "нагоре". Не че Назаретският Учител има нужда от някого. Но в това чисто сърце има толкова от Неговата собствена същност - има любов. Изгоненият просяк благоразумно е напуснал града. Но когато крачи по един прашен път внезапно вижда Човека, Който му помогна. Изцеленият не знае, че може да бъде още сляп и че има друга светлина, освен тази на слънцето, която вижда вече. Той бе само едно чисто сърце. И сега те пак се срещат. Сами са на пътя в този следобеден час. Исус го пита:"Вярваш ли в Сина Божи?" "Кой е той, Господине, за да повярвам в Него?" Колкото и простодушен да е, той започва да разбира Кой е пред него. Душата му пламва, като че от Този, Който стои пред него се излъчва нещо светло, сияйно. Той не може повече да устои на този странен прилив - прегъва колене, кръстосва ръце и сега душата му пита:"Кой е Той, Господине, за да повярвам в Него?" И чува думите:"Който говори с тебе. Той е." И от дълбините на това чисто сърце идва отговорът:"Вярвам, Господи!" Евангелистът пише:"Като се хвърли в нозете Му, поклони Му се."
Само за няколко минути те се бяха срещнали по прашния път, само няколко минути... Но те бяха достатъчни, за да може "живата Любов" да си отдъхне за малко след тежката борба.

7-ми Февруари
"Аз Съм добрият Пастир и
познавам Моите, и Моите Мене познават."
/Йоан 10:14/
Около Сина Човешки се събираше едно малко стадо. Моите овци - казва Той. Моята кошара...Те познаваха гласа Му. И Той знаеше всеки, вълненията, смущенията, прозренията. Той знаеше копнежа на всяко живо сърце, над което бдеше. "Аз Съм добрият Пастир." Но Той е и вратата на кошарата. Само през вратата се влиза там. На тези, които Го отричат, Той отговаряше:"Не е истина, че можете без Мене. Ще я търсите, пълни с презрение към ония, които я намират, и в това търсене ще преобърнете цялата човешка мъдрост, защото не поискахте да влезете през вратата." Сега вече Той не пропуска да говори и за Своята смърт:"Добрият Пастир дава живота си за своите..." А после допълва с езика на алегорията:"Има и други овци, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа." Навсякъде, където има човеци, ше има и кошари - места заградени, отделени от човешките множества, "градини", свежи и ухаещи градини сред един враждебен свят.

8-ми Февруари
Исус е във Витания. Колко тих и спокоен е Той в тези часове на Своя живот! Там, където започва пътят, който слиза към Ерихон, е село Витания. Той има един дом, едно огнище, приятели верни, предани, с отворени сърца за всичко, което им дава Той. Това са Мария, Марта и техният брат Лазар. Учителят си дава малка почивка. Не че има нужда от благодарността им. Той приема малко отмора, позволява си кратък отдих в този дом, иска да почувствува тяхната нежност, тяхната топла и задушевна среда. Така събира сили за това, което ще дойде. В този дом Той има едно чисто легло, една братска трапеза, приятели, които знаят, , че Той е Бог, и които Го обичат в Неговата човечност. Той обича и Марта и Мария, макар че между тях няма видима прилика. Марта се труди из къщи, за да Му прислужи, а Мария е седнала при нозете Му и слуша Словото Му. По-старата сестра негодува, че работата тежи върху нея. "Марто, Марто, ти се грижиш за много неща. Едно само е потребно. Мария избра добрата част..." Вярващите хора като че едностранно, някак не в широтата на Христовите алегорични слова разбират думите, отправени към Марта. Вярно е, че най-добрата част е да стоиш при нозете на Бога. Но не е малко добро да Му служим чрез служение на най-малките Негови братя, като никога не излизаме от Неговото присъствие. Така ще бъдем едновременно и Марти, и Марии.
Исус се отдалечава от този скъп за Него дом във Витания и крачи по пътя към Ерусалим. В този есенен ден крачи и мисли за своите приятели. Той вижда душите им - лъх от любовта, която носи в света, но чува и въздишката, сетната въздишка на Лазар. Вижда посещението на смъртта в този дом, вижда молбата Му с нея и ... победата:"Лазаре, излез." - ще каже Той на мъртвия си приятел, заровен отпреди няколко дни. И Лазар ще излезе от гроба.

9-ти Февруари
Със смелостта на младостта един момък пита Исус:"Учителю, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Учителят, без да вижда лицето, на което говори, казва:"Ти знаеш ли заповедите?" И му ги изброява.
"Всичко това съм опазил от младини." - отговаря младежът. И тези думи са изказани с простота, със скромност, които заинтригуват Учителя и Той спира взор по-дълго върху този, който Му говори."Исус, като го погледна, го обикна." - отбелязва евангелистът. Исус вижда чистата прямота на неговата младост, светлината на погледа му, която иде от душата. Той го обиква, но вижда и какво не му достига и го предупреждава:"Едно още не ти достига:Продай всичко, що имаш, раздай го на сиромаси и ще имаш съкровищата на небето. После ела и върви след Мене." "Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат."
Не можеше ли Христос да му даде сила и този млад човек би оставил всичко, би го подчинил на една всемогъща благодат? - питат много вярващи хора. учителят можеше да направи това. Но Той е изявител на любовта...
А любовта не приема нищо от оногова, когото обича, ако не е дадено доброволно, без принуда. Този млад човек бе обикнат нежно от Исус, за да бъде насила взет. Сина Човешки очаква доброволен трепет на сърцето му, един порив..."Но младият човек - пише евангелистът - наскърбен си отива с тъга, защото беше твърде богат. " Той се отдалечава, а учителят го проследява с поглед, и в този поглед има тъга.
Защото знае, че тези, които са призовани от Бога, но предпочели друго пред Него, ще падат, ще стават, с очи озарени от истинската светлина, но с нечисти дрехи, с разранени и окървавени ръце. И в тази тъга Той изрича:"Колко трудно е за богатите да влязат в Небесното Царство."
А онези, които чуха тези думи, рекоха: Тогава, кой може да се спаси?"
А Исус каза:"Невъзможното за човеците, за Бога е възможно."


10-ти Февруари 
Настъпват последните дни. Събота е, шестият ден преди празника на безквасните хлябове - Пасха. Все по-напрегнато е вълнението около Този, Който възкреси мъртвия и погреба Лазар, братът на Марта и Мария.Учениците са заети с възпламененото множество, което се готвеше да посрещне Учителя - на другия ден Той трябваше да влезе в Ерусалим. Свещениците се събират на съвет как да погубят Исус, но се колебаят. Неразумно било да посегнат на Назарееца през време на празника - ще се разбунтува народът ... От всичко, което се случи през време на вечерята у Симон, единият от дванадесетте ученици - Юда от Коринт /"в когото е влязъл Лукавият"/, е запомнил само няколко слова на Исус, които не му дават покой:" "Тази жена направи каквото можеше, тя помаза тялото ми за гроба." В съзнанието на Юда се врязва дълбоко думата "гроб". Значи, Той Сам предсказва Своя гроб? - повтаря си Юда. Той не вижда по-далече от това. 
Исус е нощувал извън Ерусалим. Още в ранно утро множеството пред пътната врата на къщата, където Учителят на Любовта е прекарал нощта, се сгъстява. Учениците са довели ослицата, за Която Той им бе говорил. Пратеникът на небето възсяда тази ослица сред възторжени викове и потегля към Ерусалим. "Мнозина постелиха дрехите си по пътя, а други клони. И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха, викаха:"Осанна! Благословен, Който иде в Господното име! Осанна във висините!" 
Ето деня, за който беше бленувал Юда от Коринт. Той вижда в мислите си Исус, застанал пред един въоръжен и фанатизиран народ, с корона на глава, да заставя римляните да треперят пред Неговото могъщество. Сега Юда вече ясно разбира, че надеждите му рухват. Този, Когото той следва, е обречен на смърт. Ето Той Сам говори за гроб, погребение, последно помазване. И сега Този върху ослицата, Който влиза в Ерусалим сред виковете на едно невежо простолюдие, в същност е победен, вече осъден на гибел. Какво търси той при Него? В края Му може да и има една малка изгода - да Го предаде, да помогне на враговете му, които Го дебнат непрестанно, и да получи тридесет сребърника. Но сега този народ вика:"Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!" Нека крещи простолюдието, нека постила дрехите си пред Него. Множеството размахва палмови вейки и приветствува Исус, а фаррисеите роптаят. Някои казват на Назарееца:"Не се ли срамиш?" Кажи им да млъкнат." А Исус им отговаря:"Ако тези тук млъкнат, камъните ще проговорят." 

Няма коментари:

Публикуване на коментар