петък, 17 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30, 31 ЮЛИ

25 Юли
Трябва да се отбележи нещо съществено – добавя евангелизаторът – Действителната промяна /обрат/ включва целия разум, всички чувства и цялостно волята. Защото има филяди, които само посредство разума са потърсили Христос. Те вярват в Библейските слова, вярват в Исус, но само чрез разума си. Те никога не сасе обърнали цялостно с ум, сърце, воля. Такава промяна/само в мислите/ не спасява душата. Има и хиляди-продължва Грейам – постигнали някакви чувствени опитности, които те приемат за обръшение. Чувствата са нетрайни, променливи ... А Христос изисква промяна в начина на живота и ако животът на вяра не е в съгласие с чувствените ти опитности, имаш пълно основание да се съмняваш, че тези опитности са от Бога. Но има и нещо друго.
Може да си приел Христос с разума и да си Му се посветил с чувствата, но ако волята ти не е в унисон с Божествената воля, обръщението не е в пълнота. Личното „аз” трябва да бъде приковано на кръста на любовта. Само тогава чрез Светия Дух Христос прави у тебе Свое обиталище. И така, обръщение /обрат/, промяна в живота на човека, това значи промяна пълна, радикална в цялостния живот на личността. Спомням си много живо-отбелязва Грейам- една девойка. Тя имала уговорка за брак с млад човек. Очаквала нов, по-безгрижен , весел живот. Но младият човек не удържал дадената дума. Когато го потърсила в големия град, разбира, че се е оженил за актриса. Крачела по непознатите улици и се опитвала да преодолее тежката покруса. Минала наблизо до църквата Шатър и без сама да разбира, влязла. Седяла със затворено сърце през време на проповедта. Следната вечер пак дошла и така през следващите вечери посещава евангелизаторските събрания, докато през облака на горчивината и мъката чула Божия глас. Самата тя признава, че любовта, която е загубила, се превръща в подтик към една много по-голяма любов, чувството на унищожение се претопило в тази любов, а мисълта за безсмислие в живота й се трансформира в някаква сигурност, в желание за благородна служба на другите.”Чувството на самотност изчезна-сподели тя-защото зная, че Христос е винаги до мен да ме води, утешава и закриля. Аз намерих мир в Него! Мир в себе си чрез мир с другите в любов.” И така, животът на човека, срещнал се с Христос, трябва да бъде едно пътуване, израстване в дух и истина, в мъдрост и любов. Възкачването по „тясната стръмна пътека” „нагоре” към белия връх на духа – небесното царство. Към този връх човек тръгва от подножието –това е осъзнаването за промяна в цялостното вътрешно естество на човека. Върхът...-това е постигане на онова, което човекът е търсил през хилядолетията-царството небесно, живот на мир в себе си чрез мир с другите в любов. Как ще се достигне този връх? Според словото на Назарянина- като се премине през трите основни духовни висоти, които на Библейски език се наричат:вяра, обновление/новораждане/, раждане в Дух.

26- Юли
ЩО Е ВЯРА?
Кое е определението за вяра? Как можем да разберем, че притежаваме вяра?-питат хората. Какво е Библейското разбиране за вярата в Бога, в Христос? В Послание към Евреите 11:1 четем:” А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.”
Думата „вяра” значи буквално „предава”. Вярата е пълно доверие. Аз не съм бил на Северния полюс-пише Греъам – но вярвам, че има Северен полюс. Откъде зная това? Зная, защото учените географи ми го казват, четох за това в една книга, видях една карта в георграфски учебници и вярвам на хората, които са написали тези книги. Приемам го с вяра. Вярата, изобщо е фактор в живота. Без нея той би изгубил своя импулс. Нашият живот е изтъкан от нишките на вярата. Тя, вярата, доверието са основата на нашето семейство, основната предпоставка за всяка дружба. Вярата стои зад всяко научно откритие, зад всяко мероприятие на държавниците. Стефан Цвайг отбелязва: „А същността на вярата се състои в това да вярваш, че една възможност съществува.” Затова пътят на човека, изпълнен с вяра, е светъл. Този път е и красив, защото в малката лаборатория на вярата всяка мъка, болка, пречка, безнадеждие се превръща в красота. Силата на живота се разгъва в пълнота под светлината на вярата. Вярата на човека е устойчива защитна броня. Моро пише:”Срещу жестокостите на хората трябва да се намери едно вътрешно убеждение.” А това „вътрешно убеждение” е защитната сила на вярата. В нея се разбиват и пристъпите на неуспехите, и страданията, и вълните на огорчението.”

27-Юли
СПАСИТЕЛНА ВЯРА В ХРИСТОС
Трябва да се различава думата вяра като общо понятие от „спасителна вяра в Христос”. Това не е някаква способност, за която трябва да се подготвим дая получим. Исус казва, че трябва да станем като децата-както те се доверяват на родителите си, така трябва да се доверяваме на Бога. Но това не ще рече едно сляпо, безпросветно доверяване, а вяра, където вземат участие мисловността/ума/, чувствата и волята. Преди всичко е необходимо вярващият човек да има знания за учението, което Библията прогласява за живота, човека и неговия път на земята. Казано е:”И тъй, вярата е от слушане, а слушането-от Христовото слово.”/Рим.10:17/.
За вярата, спасителната вяра са необходими още и вълненията на чувствата. Казано е:”Страхът Господен /Богопочитанието/ е началото на мъдростта.” Желание да срещнем Христос, любов, Богопочитание- това са вълнения на чувствата. Чувствата не могат да бъдат изключени в нашия живот на вяра. Никой разумен човек няма да каже:”да замълчат всички чувства!” Как би изглеждал нашият живот без топли, светли и чисти чувствени реакции?” При преживяванията на вярващия чувствата могат да се изявяват различно. Някои са склонни към душевно равновесие, други се възпламеняват, но тава са все вълнения на чувствата.

В спасителната вяра равностойно на разума и чувствата взема участие и волята. Ако разумът говори, че Евангелието е логично, вярно, необходимо за един достоен човешки живот, а чувството добавя „Аз изпитвам любов, и почит и радост от присъствието на Христос у мене”, тогава посредникът „воля”прави стъпката. Волята решава. Тя има последната дума. Защото „вяра без дела е мъртва”. Може някой да има интелектуално убеждение, да са налице вълненията на чувствата и все пака да няма действително новораждане – отбелязва Грейам. И пояснява:Един човек пренесъл по въже, опънато над Ниагарския водопад, коилчка със 100-килограмов чувал с пръст и се върнал обратно. Хиляди люде го посрещнали с възторжени викове. Той се обърнал към зрителите и запитал:”Колко от вас вярват, че аз мога да пренеса в тази количка човек?” Чули се възклицания:” Разбира се, че това е възможно! Защо да не вярваме?” Един мъж на средна възраст стоял отпред и уверявал другите ентусиазирано. Акробатът се приближил към него и го посочил:”Моля, седнете, сега е вашия ред.” Непознатият ентусиаст пребледнял в смъртна уплаха, притихнал и бавно се отдалечил. Той уверявал другите, че вярва, може би сам е мислил, че вярва, но не се съгласил да седне в количката. Така е и с вярата в Христос. Много хора заявяват, че вярват в Бога, че Го следват, дори учат другите, но ...”не сядат в количката.”
Те никога не са вярвали истински, пълно, всеотдайно, не са се отдали в онова доброволно подчинение с любов, която прогонва всеки страх.
Тяхната вяра е само интелектуално убеждение или вълнение на чувствата.

28- Юли
ВЕЛИЧАВ ПРИМЕР НА ВЯРА
Моисей грижливо и задълбочено обсъди изискванията и задълженията по пътя на вярата. Той осъзна, че щом приема Бога, трябва да пожертвува много от онова, което обикновено хората ценят. Той не взе прибързано решение. Огънят у него не беше „огън от слама” или от сухи съчки, който бързо пламва, но и бързо изгаря. Той не дойде до някакво половинчато заключение под внезапен порив или чувствена реакция. Той дойде до своето решение като напълно използува своите високи умствени способности. Изборът, който направи, не беше „временен опит”. Той не избра вярата като пробна мярка. Моисей вървеше непоколебимо, в зряло убеждение, готов да устои и при успех, и при нзпитания, и при лишения. Когато на четиридесет години изживя големия „обрат на живота си”, той отдаде себе си доброволно, без уговорки, завинаги и при всички обстоятелства на Бога и грижливо изгоря всички мостове и възможности, които може да направят възможно връщането му назад. Колко различно е Моисеевото решение от това на прочутия биограф Гамалиел Брадфорд, който в края на живота си изповядва:”Не смея да прочета Новия Завет, Страхувам се, защото избрах лесния път на вяра. А Исус не направи пътя лесен... Така станах предател спрямо плана на Бога.” Моисей нямаше такъв страх. Всеки, който искрено и с вяра потърси Христос, няма такъв страх. Той грижливо изгаря всички мостове, които могат да направят възможно връщането назад. „Никой, който е сложил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за небесното царство.”/Лука 6:62/
Малко са людите в историята, които са били пред толкава трудно решение, както Моисей. Той е образован, културен мъжа, с богатство и високо обществено място. Син на фараоновата дъщеря, окръжен с почит, лукс и привилегии. На страниците на Библията четем:”С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо ботаство от египетските съкровища, защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа като един, който вижда Невидимия.”/Послание към евреите 11:24-27/

29-Юли
КОГАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ БЕЗ ВЯРА В БОГА
До една маса –разказва Били Греъам – седяха осем мъже, които разполагаха с богатство, по-голямо от държавното съкровище на Съединените американски щати. Успешният им възход/материален/ бе известен на всеки ученик. За много хора те бяха „образците”, на които се опитваха да подражават. Това бяха финансовите и индустриалните магнати на Америка. По времето, когато тези осем мъже седяха около голямата кръгла маса, всеки от тях беше, както Моисей, застанал на кръстопът. Пред тях бяха двата пътя „надолу” и „нагоре”. Сега, когато са написани заключителните глави на техния житейски път-пише Греъам-ние можем да обозрем техния живот, както живота на Моисей.
Какво стана с тези осем мъже? Чарлс Шваб, председателят на Дружеството за стомана в Америка/според биографите/ е изживял последните си години в оскъдица, вземал е пари в заем за най-обикновените нужди и умрял като бедняк. Артур Кутен – най-големият житен спекулант, е завършил живота си в пълна неплатежоспособност в чужбина, Ричард Уитней – председател на Ню Йоркската борса, е излежал наказание в държавен затвор, така че е успял да умре в дома си. Джеси Ливермор –„Лъвът на Уолстрийт”, Леон Фразер – директор на банката за интернационални плащания, и Ивон Крьогер – ръководител на най-големия монопол в света, са се самоубили. Тези мъже притежаваха власт, слава, образование, материален блясък, но въпреки всичко липсваше им вяра, или ако имаха все пак някаква смътна надежда, липсваше им способността да постъпят според нея.
И Били Греъм отбелязва с тъга: Колко различни биха били заключителните глави в книгата на живота им, ако бяха в състояние правилно да преценяват при сделките си и вярата в Евангелието. Хора като тях могат да намират, че Моисей е „глупав наивник”, те може би биха се присмели на всеки, който вярва в някакъв Бог или биха отсъдили, че вярата не е добра търговия, не е доходна... Но хората по земята знаят как завърши тяхното земно могъщество.

30-Юли
ВЕЛИЧАВ ПРИМЕР НА ВЯРА В ЕПОХАТА НА АТОМА
Една светла душа шест пъти бе тръпнала в радостта на майчинството, но й бяха останали само последните две деца – Методи, строен младеж с одухотворено лице и Божанка, жизнено момиче със засмени очи. Образът на майката, която носеше името Велика, можеше да бъде очертан само от няколко линии: чиста простота, естественост, искреност, вяра. И двете деца на семейството С-ви бяха заболели неизлечимо. Само няколко месеца по-късно църковната камбана разнесе над големия тракийски град скръбен звън.”Божанка...”-казаха си мнозина. И така беше. Божанка бе приключила земния си път. Видяхме тази майка в храма, до безжизненото тяло на своята дъщеря, тиха както винаги, безмълвна, със сухи очи. Двадесет дни след това камбаната отново разнесе тъжен звън. „Методи...”-премина в шепот. И пак видяхме майката в храма до тялото на шестото , последно дете. Вгледах се в очите и. Там имаше още по-дълбоко примирение и смирено подчинение пред волята на Бога. Настъпиха последните минути, до отворения гроб. Без писъци, без разтърсващи ридания, майката прегъна колене и устните подеха:”Благодаря Ти, Господи, за горчивата чаша. Сърдечно Ти благодаря за това, че Ти ми даде да почувствувам тези рожби свои-едното за двадесет, другото за седемнадесет години. Грижих се за тях доколкото бяха моите сили, потрудих се да Ти ги върна чисти и достойни. Довиждане, сине. Ти ми беше много мил и скъп, но си бил по-мил на Бога. Помогни ни, Господи, на нас сега, останалите татко и мама, дай ни сили...”
И когато сред шума на падащата пръст се приближих към нея и и нашепнах през сълзи „Бог да бъде с вас”, едно спокойно и твърдо „Да бъде”- бе отговорът.
Придружихме я до опразнения дом. Тази велика в своята вяра майка тихо приседна на леглото на своя син. Бе настъпило тежко мълчание. Всеки разбираше, че трябва да каже нещо, но по пресъхналите гърла не се плъзгаше никакъв звук.
Тогава пак чухме нейния глас:”Кажете ми, мили приятели, какво бих правила сега, ако не беше моята жива вяра в Бога? Аз Го чувствувам като канара зад себе си и съм силна. Не съм лишена от разум поради тежката скръб. Не. Нe съм и в състояние на унес. Говоря като напълно нормално същество.” Вместо ние да й говорим думи на утеха, тя-майката, правеше това спокойно, уверено. От всяка дума бликаше стоманена вяра. „Да..- доверяваше ни тя- в Книгата на живота аз често срещах слова за мене.”Ще те преведа през огнени изпитни.” „Колко много съм се молила и съм се готвела достойно да посрещна тези дни! И знаете ли... нека не ви бъде странно, което ще ви кожа, но то е истината...-когато ковчегът с тялото на моя син минаваше през свода на гробището, вярвайте ми, душата ми пееше.” Тези думи ме удариха като гръм. Моят разум отказваше вече да разбира. Но сърцето...сърцето ми ликуваше от непозната радост. И аз поех пътя към моя дом, като че не се връщах от погребение, а като светло тържество.

31 Юли
Библията ни учи, че "Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защотo, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят." Евр. 11:6
Вяра твърда, непоколебима - това иска Бог от всеки, който се е срещнал с Исус в своя път. Вяра с еднаква сила при всички обстоятелства в нашия живот. Христос иска нашето доверие, "Вярвайте Ми, че Аз Съм в Отца и че Отец е в Мене, ли пък вярвайте Ми поради самите дела!"Йоан 14:11
"И тъй, остават тия трите:"Вяра, Надежда и Любов..." пише апостoл Павел. "На ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия които вярват в Неговотo име". Йоан 1:13
Кoлко вяра е необходима за един истински живот на вяра в Христос. Отговаря ни сам Той "Ако имате вяра колкото синапово зърно, планини ще премествате." Как ще разберем, че притежаваме истинска вяра? Библията учи че вярата може да се изяви главно в три направления :
1. Чрез благовестителното ни свидетелство
2. В общението ни с Бога
3.Чрез живота на вярващия, в неговото поведение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар