неделя, 5 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29, 30, 31-ви ЯНУАРИ

26-ти Януари
Исус бърза към Юдея, към реката Йордан близо до Витания. Йоан Кръстител е сам, когато Той се приближава. Йоан не Го познава още. Исус, като всеки израилтянин, иде за кръщелния обред. Той сваля дрехите Си, за да влезе във водата. Йоан Го възпира, но Исус настоява да извърши кръщението. Тогава Духът, чийто трепет тридесет години преди този ден бе трепнал върху Мария, за да го зачене, сега видимо Го покрива с крилете Си. Йоан чува глас от небесата:"Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение."
"И като се кръсти Исус...ето отвориха се небесата...и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спуска към Него."/Матея 3:16/ Сина Човешки се оттегли в пустинята, където Лукавият Го дебне и изкусява. Минава четиридесет дни в пости и огнена молитва.
В Евангелията четем:"И като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя Симон, наречен Петър, и брат му Андрея, че хвърлиха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
И каза им:Дойдете след Мене.... И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. И като отмина от там, видя други двама братя - Яков Заведеев и брат му Йоан, че кърпеха мрежите си... и ги повика. И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него. Тогава Исус ходеше по цялата Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всяка болест и всякаква немощ между людите." /Матея 4:18-23/
Подкладеният огън вече се разпалва. Обхваща и Филип, мъж от Витсаида, също рибар. Как пламва неговата душа, остава неизвестно за нас. От Филип пламъкът преминава в Натанаил. Но тази душа не пламва веднага, защото Натанаил знае добре писанията и казва, че нищо добро не може да излезе от Назарет. Филип му казва само:"Ела и виж!"
Но за Натанаил не е достатъчно да види Исус, за да Го познае. Божественият Учител на любовта разбира това и му дава личба.
"Отгде ме познаваш?" - пита Натанаил с глас, в който се чувствува недоверие.
"Преди Филип да те повика, когато беше под смоковницата, видях те." Натанаил веднага отговори: "Ти Си Божи Син!" Натанаил е разбрал вече, че най-съкровеното в него принадлежи на този непознат. Той усеща душата си разтворена пред Него.

27-ми Януари
Между фарисеите, които окръжават Исус, не всички са лукави. Един от тях, член на Съвета, учител израилев, е развълнуван от това, което чува и вижда. Пожелава да говори с този Непознат. Но какво ще кажат събратята му? Благодушен е този Никодим, но е от друго съсловие. Един учител израилев трябва да бъде по-благоразумен... И все пак Никодим не може да устои на тази сила, която го привлича неудържимо към Исус. Да се смути душата на този успял в живота човек, е също едно от чудесата на Исус. Тайно през ноща той отива при Него. Божественият Пратеник не го отблъсква. Дори като учител му разкрива дълбоки истини. Но Никодим, ученият човек, го учудва с наивната си логика:
"Как може да се роди човек втори път? - възразява ученият на Този, Който му разкрива тайната на духовния живот. - Да умреш в плътта, за да се родиш духовно." Никодим предпазливо се оттегля преди зазоряване, но тръгва по пътя на светлината. Боязлив по природа и ревниво пазещ едно придобито обществено положение, сърцето му е развълнувано.
Божествената благодат ще работи бавно в него през тези три години до деня, когато плахо и нерешително той се осмели да поеме в Съвета защитата на Назарееца, до този час на тъмата, когато най-после ще се открие и благоуханното миро, което жената ще разлее върху изстиналото тяло на своя Бог.

28-ми Януари
Исус решава да отиде в Галилея. Той може да мине по пътя край река Йордан, както неотдавна бе направил и както правят всички юдеи, за да избегнат Самария - презирана от тях област, откакто асирийските колонисти са донесли там своите идоли. Академик Франсоа Мориак, от френската академия, във връзка с това отбелязва:"Ако Исус тръгва по този път и навлиза из изкласилите ниви на Самария, то онова, което се случи там, говори неопровержимо, че бе, преди всичко, а може би, именно за това - да срещне една душа, не по-малко грешна, нито по-разположена от другите към Него. За да срещне една душа... за нея влиза Той във вражеската страна. Първата, която ще дойде, която ще срещне и с която ще си послужи, за да достигне чрез нея до мнозина други."
Исус сяда на каменната ограда на Якововия кладенец. Уморен е от пътя. Учениците са се поспрели да търсят храна. Той чака тяхното завръщане. Първата душа, която се явява, е една жена от Сихор. Исус знае, че трябва да завладее тази душа такава, каквато е - наложница, жена в безпътица. С Божествената Си прозорливост Учителят разбира, че тази жена още днес ще смути малкия Сихор в Неговото име и ще сложи в Самария основите на Божието царство. Цяла нощ Той бе поучавал един законоучител, за да му помогне да разбере какво значи да умреш в плът и да се родиш отново в дух. Знае Исус, че безпътната жена ще разбере веднага това, което богословът не можа да схване. Исус разглежда дошлата жена. Той не трепва, нито се отдръпва. Но и не проявява никакво снизхождение. Той ще си послужи с тази душа.
Една слънчева стрела пронизва малка тресчица в сметта, пламъкът избухва и... пламва цялата гора.
Шестият час. Горещо е. Жената чува, че седналият странник върху оградата на кладенеца й казва:"Дай ми да пия." Тя отговаря веднага: "Как? Ти, юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?" И пак чува Неговия глас:"Ако би знаела дара Божи и Кой е Онзи, Който ти казва:"Дай ми да пия", ти сама би пожелала от Него и Той би ти дал жива вода." Самарянката не разбира тези думи. Но усеща, че този странен пътник е променил вече нещо от нейната грешна душа. Непознатият, чието оросено от пот чело тя вижда и чиито нозе са посивели от прах, я завладява отвътре. Нещо силно и властно, което тя не разбира, нахлува в нея като живот непреодолима вълна. Смутено тя пита:"Господине, изворът е дълбок, а ти няма с какво да черпиш вода. Нима си по-голям от Отца ни Якова, който ни даде този кладенец и сам от него е пил, и децата му и стадата му?" Непознатият друмник бърза. Той трябва да разкрие на тази душа дълбоки и свети истини. "Всеки, който пие от тази вода тук, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее. И водата, която ще му дам, ще стане за него извор за вечен живот." "Господине, дай ми да пия от тази вода." Жената разбира, че този странник може да прониква в потайните на душата и му казва:"Виждам, че си пророк... Нашите бащи се покланяха на тази планина, а ти казваш, че в Ерусалим трябва да се покланяме." Непознатият не спори. Но времето е кратко - учениците се връщат. Чуват се техните гласове. Всичко трябва да се изпълни вън от тяхното присъствие.
Истината трябва още сега да бъде разкрита на тази душа. И Исус заговаря вглъбено:"Часът иде, и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с Дух и Истина, защото такива поклонници иска Отец. Бог е Дух и тези, които Му се покланят, с Дух и Истина трябва да се покланят."
Самарянката развълнувано отговаря: "Зная, че ще дойде Месия, Който всичко ще ни възвести." Стъпките на учениците проехтяват вече по каменистия друм. За да разкрие тайната, която на никого не е открил, Исус избира тази жена и казва:"Аз съм Месия, Който ти говори..." И ето, че могъща благодатна светлина озарява тази безпътица, така, че никакво съмнение вече не може да я засегне. - Да, Този уморен юдеин, запотен от дългия път и жаден, та искаше от една самарянска жена вода - беше Месия, Спасителят на света! Тя стои неподвижно, но чува гласовете на онези, които Го придружават. Тогава жената побягва като човек, чиито дрехи са пламнали вече, влиза в Сихор, вдига народа и вика: "Елате да видите един човек, който ми каза всичко, що съм вършила."
Христос все още седи до извора, вглъбен, далечен... Някой от учениците Му подава парче хляб:"Хапни, учителю..." Исус с мъка се връща към този малък земен свят, където Го заставят отново да живее.
Живата любов все още не е успяла да стане пак човек, който е гладен... жаден... Учениците Му се хранят наоколо. Той ги гледа. Но далеко зад тях вижда поляната на Самария и класовете, които се белеят в ослепителната светлина. И ето че над пълните класове Исус вижда глави на хора, които се движат, идват. И те не са малко. Това е множество, което жената самарянка водеше към Него. Те идваха! Исус ги очакваше. Той знаеше, че тази жена още днес ще смути Сихор в Неговата име и ще положи в Самария основите на Божието царство.

29-ти Януари
Едва върнал се в Галилея, чудесата на Исус се умножават с такава сила, че фарисеите се отказват да Го преследват явно. Те търсят да Го уловят в дума. А и сам Исус като че не прави нищо, за да избегне примките им.
"Какво иска Той? Какво дири?" - питат се те. Каквото и да мислеха за Него, не можеха да допуснат непростимото престъпление - да бъде човек, а да заявява, че е Бог.
Ето, че пак хората се тълпят около Него. Няколко мъже, които носят един разслабен, напразно се опитват да си проправят път и да влязат в къщата, където е Исус. Те идват отдалеко, уморени са и няма да се върнат. Трябва да се доближат до Този, за Когото са дошли. И решават... Издигат болния с носилото му върху покрива на къщата, разкриват го и сред ропота, виковете и заплахите на хората, спускат товара си в стаята, където седи Чудотворецът. Настава тишина. Думите, които ще бъдат изречени, са най-странните, най-неочакваните, понеже нямат видима връзка със състоянието на болния. Но тези думи са отговор, даден от Исус в мълчаливия, безмълвен разговор между Сина Човешки и лежащия болен.
Исус изрича: "Имай опование, чадо, прощават ти се греховете." "Прощават ти се греховете..." Всички грехове - по-малки, по-големи, потайни грехове - всичко е заличено без разпит, без възмущение, без присмех.
Богочовекът е издигнал вече и тази душа високо, тъй далеко от тълпата, която ги притиска, че изцелението на душата му надделява изцелението на тялото.
Промъкналите се фарисеи този път разбират много добре значението на изречените от Чудотвореца думи. Богохулството е така дръзко и страшно, че замълчават. Но Синът Човешки минава вече в настъпление и на два пъти дава доказателство за Своята сила. Той чете ясно в сърцата на враговете и се обръща към тях:"Какви помисли имате в сърцата си?" И веднага след това се обръща към това сакато простряно в нозете Му тяло и пита фарисеите:
"Кое е по-лесно, да кажа,"прощават ти се греховете..." или да кажа:
"стани и ходи!"
Но за да знаем, че Синът Човешки има власт да прощава греховете, обръща се към болния:"Тебе казвам, стани, вземи си постелята и си върви." Изцеленият разбира и това, което Изцелителят му не изрича гласно пред всички, а само го е нашепнал на душата му: "И ела след Мене..." Болният става сред радостните възгласи на събраните. Фарисеите безшумно се оттеглят. Той прави първите стъпки и може би душата му реди:"Ще те следвам, Господи."

30-ти Януари
Назарянския Учител се спира на брега на езерото пред малката маса, зад която седи митар - един от най-презрените между евреите събирач на мито. Исус се вглежда в този Левий, син Алфеев, седнал зад своята митарска маса. Неговият поглед прониква до дълбините на това човешко битие и му казва:"Тръгни след Мене." Учителят познава вече този човек. Спирал се е пред тази маса и не веднъж е виждал този отправен към Него поглед на униние и злочестина. И сега, след изречениете от Него думи към този човек, Той прочита неговия въпрос:"Как един митар може да дръзне да говори с Човешки Син, а още по-малко да тръгне след Него?" Синът на Бога ненавижда угодничеството на неискрените, но пред простите, искрени души се спира с обич. Той и сега вижда как този презиран от людите митар осъзнава собствената си нищета и още веднъж, в безмълвие му повтаря:"Ела след Мене." Левий, който ще се нарича вече Матей, става и тръгва след Този, Който го беше призовал.
При изумлението и възмущението на фарисеите, чиято група се събира встрани, Учителят на Любовта тръгва след безчестния митар, влиза в къщата му, сяда на трапезата, където са поканени люде от средата на Левий, за които се казва, че "никъде не са приети". Книжниците са напрегнати, но доволни. Те кроят отмъщение. Те обграждат при входа изплашените ученици на Исус и направо им нанасят удар:"Защо Учителят ви яде с грешници и митари?" Учениците са изненадани. Не намират отговор. Тогава сред гостите се издига властно гласът на Богочовека: "Не са здравите, които имат нужда от лекар, а болните. Идете да се научите, що значат думите:Милост искам, а не жертва! Дошъл съм да призова не праведниците, а грешниците към покаяние."/Лука5:31-32/

31-ви Януари
Сина Човешки не отказва да седне и на трапезата на фарисея Симон, за когото ни говори евангелист Лука. Този Симон приема Назарееца сдържано, строго, учтиво, даже малко хладно. И ако въпреки това Исус сяда на тази трапеза, то е защото знае какво ще се случи в този дом на тази вечеря. С Божественото у Него Той вижда как иде към Него жената с алабастровия съд -една жена от хилядите, осквернили тялото и душата си, Бог вижда срещата на въплътената чистота с въплътения грях. Вечерята е към своя край. Учителят е полуизправен, с прибрани колене, а босите Му нозе се подават малко напред. Жената, която е дошла, не се явява пред лицето на Исус, а се приближава отзад, при нозете Му. "И като застана отзад, при нозете Му, започна да ги облива със сълзи, изтриваше ги с косата си, целуваше ги и ги мажеше с миро." Фарисеят Симон наблюдава всичко това доволен и мисли:"Ако този човек беше пророк, ще потрепери от отвращение при докосването на тази жена." Но, Исус, както винаги, знае какво мисли Симон и се обръща към него:"Симоне, имам нещо да ти кажа." "Кажи, Учителю."
"Един земеделец имаше двама длъжници. Единият му дължеше петстотин динара, а другият - петдесет. Понеже нямаше с какво да заплатят, той прости и на двамата. Кой от тях ще го обикне повече?" Симон отговаря:"Мисля, че тоя, комуто е простил повечето." А Исус рече:"Ти отсъди право." И като се обръща към жената, казва на Симон:"Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти не ми даде вода, за да измия нозете си, а тя със сълзи ги обля и с косата си ги изтри. Ти не ме целуна, а тя, откак е влязла, не престава да целува нозете Ми. Затова, казвам ти, прощават й се многото грехове, загдето много обикна. Комуто малко се прощава, той малко обича." После Исус рече на жената:"Твоята вяра те спаси, иди си миром."/Лука 7:47-50/
И тук се чуват пак думите, четири думи само, в които Бог неотразимо се изявява:"Прощават ти се греховете." Юдеите не се учудват вече на чудесата, защото Пратеникът от небето ги умножава, умножава...
А Сина Човешки се е обърнал към плачещата жена с празния алабастрен съд, с разпуснатите коси. Той съзерцава това паднало пред нозете Му тяло, чийто живот знаеше. Това беше едни осквернен храм, където само преди минути Духът на Бога направи свое жилище. Тази жена бе чула повика на Исус:"Ела след Мене." И тя го бе последвала с душата си. Тя беше дошла като никоя друга, с алабастров съд, за да помаже с миро нозете не на мъртвото Христово тяло, а на Своя жив Спасител.

Няма коментари:

Публикуване на коментар