петък, 17 януари 2014 г.

21, 22, 23, 24, 25-ти ЮЛИ

21-ви Юли
ИМА ЛИ ИЗХОД
Ние сме преситени, преуморени от алчнoст и измама, от ненавист, от себе центричност, желания на плътта и сме безпомощни да се освободим от всичко това, да се изпълним с нещо по-добро. Може би сме разрешили основните проблеми на човечествотo за хляба. Можем да строим шеметно високи сгради, бързи кораби и самолети, дълги подземни и надземни тунели, мостове и още какво ли не, но не можем да управляваме себе си, да се преборим - и то често- с някоя наша най-обикновена слабост или бодлив навик, не можем да живеем в единство и мир! Човекът днес е способен да промени, да поднови и усъвършенствува толкова много неща. Но същият този горд човек, който лети с ракета из между планетното пространство, е безсилен да усъвършенствува себе си, да се бори със себе си, да победи низкото у себе си! Защо? Защо въпреки огромния материален и интелектуален напредък и в двадесетия век след раждането на Христос човекът си е останал много, много близо до своя събрат от древността, който разрешава все още със силата, с меча, с оръжия/последен модел/ и с водородни бомби проблемите си? Истината, че човекът на нашето съвремие не е нравствено -духовна личност. Тогава? Измъченият, пренебрегнат, уморен, пренаситен на външен блясък човек днес настойчиво пита:Имали изход? Има ли още някаква пътека към онази върховна истина, която може да даде най-висок смисъл и съдържание на човешкия живот? Кой ще ни даде ключ да отключим вратите на огромните крепостни стени, които ограждат народите и душите? Питат... питат хората! А още преди близо две хилядолетия на тая измъчена земя дойде Един, Който имаше власт и над материята, и над човешките сърца. Една пробита от гвоздеи ръка показа "тясната пътека" нагоре и все по-нагоре към върховете на духа. Този, Който нямаше къде глава да подслони, избърса праха на древните писания и отправи огнените си слова към отрудените, измъчените, към хората от кръстовищата, към рибарите, земеделците, занаятчиите и митарите, за да им каже: "Вие сте синове на светлината! Вие сте деца на деня!" Разкри им онази мъдрост, така необходима на човека да осъществи копнежа на сърцето си, да разреши огнените проблеми на живота! Той даде на човечеството най-висшата Конституция, чиито закони - законите на светлината, любовта, чистотата, красотата, мира - са еднакво валидни за хората от всички раси, от всички класи, от всички народности. Там, на планината, странният Галилеянин изрече слова, недостигнали дотогава да човешките уши, каза им и им показа чрез примера на Своя живот в мъдрост и над човешки откровения как трябва да живеят, за да имат онова, което човек е търсил през хилядолетията - мир в себе си, чрез мир с другите в любов! Словата Му бяха толкова ясни, чисти и светли, а така помрачавани през вековете, така изкривявани, снижавани, изкорестявани, опoшлявани и приспособявани към живота на човека/в плът/ през всички епохи - еднакво неразбрани и от така наричаните "християни", Неговите следовници, и от отрицателите Му.

22 Юли
Учеше някога Великият Назарянин – Синът човешки, едновременно могъщ и смирен, единен и различен – според сърцата, които Го отразяват. Затова едни Го обикнаха и го последваха през вековете по „стръмната пътека”. Но някои се умориха и се върнаха... Други, уплашени от стръмнините, спираха в подножието, потърсили пристан да прекарат дните на своя живот само в съзерцание на висините. Мнозина, достигнали до някой духовен връх, са задремали самодоволно в някоя тиха и безбурна падина, изравнили себе си с хората от низината, но снижили и учинето на Назарянина,
приспособили го към климата на равнините, затворили себе си в крепостни стени, затворили и за други светлината на Евангелието и неговите чисти и свети истини. Народите трябваше да живеят в тъмнина. Ала Всевечният Творчески Дух бдеше! Небесният Учител на любовта и тогава не потърси знатните и богатите. Изпълнени с човешка мъдрост, гордост и щестлавие, те не можеха нито да съчувствуват на братята си, нито да бъдат съработници на смирения Назарянин. Някога Христос потърси хората на тежкия труд – рибари, занаятчии, митари от Галилея, обикновени хора – за да ги подготви за святата им служба. Така е и в дните н средновековния мрак. Хората на ренесансовото дело, на великата духовна Реформация са мъже и жени от скромен произход, свободни от гордост и религиозен фанатизъм. Бог си послужи със скромните, честните, хора с чисти сърца и чисти ръце, с пламенните. Избра в различни страни човеци, които търсеха истината за човека и неговия живот на земята. Доведени от Всевечния промисъл до Библейското познание, те изучават светите страници с жажда, с огнен интерес и стават годни да приемат „светлината”, готови да платят за нея най-скъпа цена. Това са хората от малките „огнища”, просветвали в гъстия мрак, люде, оттеглили се в уединени долини и скалните крепости на Алпите, за да запазят свободата на общуване с Бога, издигнали високо знамето на чистата вяра в думите на Христос.
Лутер и Меланхтон, озарени от Евангелската светилан, разкрепостиха Евангелското Слово и над Германия се зазори. Лефевър, Фарел, Беркел, Калвин и още хиляди мъченици преминаха през огън, докато и над измъчена Франция изгря Евангелската светлина. Думите на Звингли и Фроман са първите зари на ръзсъмването над алпийска Швейцария. Мнно Симонс двадест и пет години броди по пясъчните брегове на Северно море, проправяйки пътя на Евангелието, за да се развидели и над Нидерландия. Ян Хус и Йероним в Чехоморавската страна загинаха на кладите, но делото им за чиста Евангелска вяра възпламени много души, които след опустошителната ярост на огъня и меча можаха да видят зазоряването и над Чехоморавската земя. Таузен в Дания, братята Олаф и Лаврентий Петри в Швеция са единствено благословени да видят как победата на великото реформаторско дело свети над Севера. Небето изпрати лъчи и над Британия:Виклиф и Лейнмър, Барнес и Фрит, Тиндал, братята Риндлей, Кранмър, Джон Кнокс в Шотландия, Джон Мънян и Уайтфилд, братята веслей... Чрез всички тях над Британия се зазори. Духът на Евангелието по-късно достигна и отвъд океана. Небето изпрати и там вестители и те разтрошават веригите на вековни заблуди и суеверия и призоваваха тези, които тънеха в мрака толкова дълго, да осъзнаят своя дълг пред Бога и човеците и поведат величавата борба срещу средновековната тъмнина. Словото на Бога, с векове заключвано в езици, познати само на учените, беше отключено. Писанията бяха дадени на народите на техния матерен език. Гъстият мрак преминаваше. Над Средновековието трептяха зарите на едно ново утро – Възраждането /Ренесанса/.

23-ти Юли
СЛЕД РЕНЕСАНСА
Но както в Европа, така и в Америка/Новият свят/, реформираните протестантски църкви не успяха да направят нещо значимо пред Бога по пътя на Реформацията – такава е отсъдата на историята. През вековете след Реформацията християните последваха примера на евреите в Христовите дни. Съюзът между църквата и света, сключен някога, не е отменен и в новото време. Обредността, външната форма, ритуала... не са се променили до днес. Един огнен въпрос стои пред всяка Евангелска църква по земята. И този въпрос е:”Църквите, рожби на великото реформаторско дело, поддържат ли днес „вярата, веднъж завинаги дадена на светиите”? Бог пита:”Къде е Духът на Христос?/Послание Юда, глава 3/ В църквата ли? В обществата, които са изградени в Неговото име? В домовете? В душите? Къде е огънят на мъчениците? Напразно ли горяха кладите? Напразно ли работиха брадвите, гилотините, мечовете? Напразно ли висяха труповете по дърветата и бесилките? Напразно ли беше кървавата сеч през Вартоломеевата нощ? Разбират ли съвременните последователи на Христос, че както някога, така и през Средновековието небето остави тези светли и кървави следи като попътни знаци, по които да се равняваме ние, хората след Ренесанса, по нашия път след Исус? Бог е говорил на човеците през всички времена, говори и днес и пита. Христови ли са християните? Той, Всевечният жив Бог пита и чака ответ от църквите, от духовните общества, от теб ... от мен!
Бог пита всеки от нас:”Какво стори с наследството, което получи?”
Истините, че църквата Христова по света днес не поддържа вярата, веднъж завинаги дадена на светиите! Материалното е пуснало корени в уж обновените души, а не евангелските традиции. Защо? Това е победа на онзи, който започна тъмното си дело в небето и днес го продължава победоносно по земята. Как да се борим срещу делата на тъмнината? Отговорът ни е даден чрез Всевечното Слово/Послание към Евреите, дванадесетта глава/:”Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене и направете за нозете си прави пътища. Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа. Защото вие не сте престъпили до планина, осезаема и пламнала в огън ..., но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесният Ерусалим, при събора на първородните, които са записани в небесата при Бога, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исус, Посредника на Новия Завет, чийто глас тогава разтърси земята, а сега Той се обеща, казвайки:”Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и Небето!” Ясно е, че за така наричаните християни по земята днес /за да бъдат Христови/ е необходимо едно ново, огнено, истинско посвещение ... Бог ясно ни казва:”Търсете онова освещение, без което никой няма да види Господа.”
Известния евангелизатор Били Греъам, който работи с хиляди души и знае много добре състоянието на Христовите последователи днес, пита: ”Какво трябва да се направи? Съвременният християнин се е отдалечил от Бога, той много често е в услуга на тъмните сили, на греха. А грехът разделя човека от Бога. Съвременият човек е загубил пътя си към Бога. Но той няма да Го намери, докато не извика към Бога.
Човекът няма да има мир в себе си, докато не намери Бога. Има само един път, водещ към Всевечния. Исус казва:”Ако не станете като децата, никак няма да влезете в небесното царство.” Христос изискваше ясно, истинско, дълбоко, а не частично обновление на човека.

24-Юли

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИМ?
„Ако не се обърнете като дечицата,
Никак няма да влезете в Небесното Царство.”/Матея 18:3/
Човекът живее долу в низината, в „долината на скърбите”, на грижите, на болестите, изкушенията – на греха. И този уморен, обременен, понякога луташ се човек, се среща с Христос. Той чува Неговия глас и разбира, че след тази съдбовна среща неговият живот трябва да бъде едно пътуване/израстване в дух и истина/, едно възкачване по „тясната пътека”, показана ни от пробитата от гвоздеи ръка на небесния Пратеник, възкачване по планината към най-високия връх-небесното царство. Човекът, срещнал се с Христос, трябва да догонва в живота си този връх. Писано е:...Да влезете в небесното царство. Но вие няма да влезете в това царство „ако не станете като децата”, т.е. ако не се промените.
Какво значи „обращение” според библейското познание? Известният евангелизатор Били Греъам обяснява: „Когато проповядвах в Холивуд, една груха артисти ме помоли да поговоря с тях върху религиозни опитности. След изказването ми, имахме разисквания и първият въпрос, който ми отправиха, бе „Що е обръщение?”
Наскоро имах възможност да говоря на една груха политически водачи във Вашингтон. Когато започнаха разискванията, отново първият въпрос беше „Що е обръщение?”
Почти във всеки университет или колеж, където имаше разисквания, все същият въпрос – „ Какво да разбираме под понятието обръщение?”
Има различни отговори /според Словото на Бога/, но те не се изключват, не си противоречат, а взаимно се допълват. Какво е обръщение? – пише Били Греъам-Какво то съдържа? Как става? Какви са резултатите? Защо трябва да се променим, за да влезем в Небесното Царство? Думата „обръщение”, толкова често употребявана в Новия Завет, означава обрат, промяна. В Новозаветните писания я срещаме като:”да се разкаеш”, „да се покаеш”, „обновяване”, „получаване благодат”, „прошение”, „получаване увереност”. Обръщението може да има различни форми. Начинът, по който става, зависи до голяма степен от човека, от неговия характер, темперамент, от чувствата му от околната среда, от начина му на живот. Обръщението може да предизвика сериозна криза в живота на някого. Може да настъпи когато всички предишни ценности са загубени след някое тежко разочарование, след материална загуба, погазена любов, когато цялата любов си заложил върху една личност и бъдеш лишен от нея, обръщението може да дойде и след смъртта на близък, скъп човек. Но то може да настъпи и когато изобилното Божествено милосърдие е подарено някому с голяма благост. Божествената доброта и любов може да доведе човека до разбирането, че дължи всичко на Бога и той му се посвещава с признателно сърце.
Мнозина мислят и някак като че очакват – продължава Били Греъам- че всички обръщения стават като внезапна светкавица. Това са така наречените „кризисни промени”. Не малко хора достигат до една радикална пормяна в своя живот на вяра, преминали през дълъг и тежък конфликт със себе си. У други промяната идва като върхова точка на бавно развитие, чрез постепенни прозрения и откровения. А при някои , доверява Греъам – както при моята съпруга – става другояче. Тя не може да си спомни точния ден и час на началото на промяната у нея, но има дълбоката увереност, че е имала такъв час или миг в живота си, когато е преминала линията между тъмнината и светилната, между смърт и вечен живот. Много млади хора, израснали в чиста и благородна християнска среда, възпитани във вяра, не знаят точно кога са се посветили на Христос.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар