16, 17, 18, 19, 20-ти СЕПТЕМВРИ

16-ти
КАК ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ИЗКУШЕНИЕТО

Интересно и поучително е това, което госпожа Джеймисън е записала в летописите на ранната църква. В Антинохия живеела една чиста девойка, изключително красива, харесвана от езически благородник. Не успял да спечели любовта й, той влязъл във връзка с магьосник. Уговорил се да я оплете в гибелен транс, за да може да въздействува върху волята й. Но се оказало, че и магьосникът не можал да устои пред чистата красота на девойката. Сам служител на злите сили, започнал да прилага своето тъмно изкуство в полза на себе си. Момичето наистина изпитвало чувства на влечения съвсем чужди за нея. Ужасявала се от странните похотливи видения. Имала усещането, че е осквернена и омагьосана. Волята й сякаш била парализирана. В последна изнемога, близо до отчаяние, тя потърсила помощ при един рядко предан и чист духовен работник. Добрият човек - пише госпожа Джеймисън - проникновено размислял за състоянието на девойката, която познавал почти от детските години и обяснил, че тези внушения и чувства не идват от нейния дух, а са чужди. Пояснил, че тяхната сила е само в нейния страх и допускането, че са нейни. Посъветвал я да упражни активно волята си, да не се съгласи с внушението. Често да си повтаря:"Тези мисли не са мои! Моят дух не е съгласен с това!" И в непрекънато общение в молитва да търси подкрепа от висините с вяра и непоколебимост. Ако не допускате страхът да ви обзема - казал той - силата им ще бъде постепенно сломена. Облекчена и обнадеждена девойката напуснала дома на светлия човек с благодарност, а той веднага след отдалечаването й прегърнал колене и я придружил с гореща молитва. Силата на злите духове била сломена. Самият магьосник почувствувал, че изявите на тъмното му изкуство като че се удрят в някаква стена и нямат власт над девойката. Не след дълго той лично я потърсил и в дълбоко съкрушение признал всичко, изобличен от Христовата благодат, проявена в чистата, уповаваща вяра на девойката.

17-ти
ЗА ДА СМЕ ЗАПАЗЕНИ БЕЗ ПОРОК ДО ВЕЛИКОТО ПРИШЕСТВИЕ

Където сме готови да познаем Бога, там Той ще ни срещне. Ако Го познаем в небесата - Той ще ни срещне в небесата. Ако Го познаем до себе си - Той ще ни говори отблизо. Ако Го познаем "в скришното на сърцето си" - Той там ще ни срещне. Както и да Го срещнем: като пребъдващо присъствие или като верен наш настваник, признаем ли Го като пребъдващ живот у нас и пазител на нашия дух, душа и тяло - ще можем да извикаме заедно с псалмопевеца:"Господ е от дясната ми страна, затова няма да се поклатя!" Ако желаем да бъдем запазени без порок, трябва да пребъдваме в Христовата любов тъй както Той работи с любов за нашето добро. Чрез любовта Той изработва в нас благословението, което ине можем да приемем. За да срещнем Неговата усмивка и Неговия благослов трябва да му се доверяваме непрестанно, да вярваме в любовта Му към нас, да бъдем естествени и чистосърдечини като деца, да имаме дълбока увереност, че Той ни люби. Ако искаме да бъдем запазени без порок до великото пришествие, трябва да помним, че Божествената воля за нас не е трудна и нерешима задача, но разумно, практично и нежно изискване. Нека не живеем с мисълта, че небесният ни учител е недоволен ако не достигнем непременно някакъв висок връх, или че не подражаваме някого в неговата особена служба и мъченичество. Той очаква от нас скромен, чист, верен живот на служене с любов в средата, където ни е поставил. Но ако разибраме ясно, че Бог чрез Духа Си, ни подготвя за по-високи постижения, нека не се задоволяваме с "постигнатото малко", заото няма да бъдем без порок, ако сме усетили благородния импулс у себе си към израстване и не сме му се подчинили. Бог е недоволен - отбелязва мъдро Симсън - недоволен е от мнозина, може би не толкова от едно физическо непослушание, колкото поради недостатъчността на това, което можем да сторим, от твърде лекото ни задоволство от минали постижения.

18-ти

За да бъдем пазени без порок до великото пришестиве, необходимо е още безусловно послушание на всяко Божествено внушение и съзнание за дълг. Едно колебание да се подчиним на Божия глас у нас, едно действие на своеволие може да ни потопи в безжизнена сивота и да оттегли присъствието Му, а душата да остане обезоръжена, незащитена. Но когато сме убедени каква е Неговата воля за нас и служението ни, нашият отговор за тази небесна привилегия не може да бъде друг, освен безусловна вярност и съзнание за високия ни дълг. За да бъдем запазени без порок, трябва да поддържаме свежо общението си с Бога в молитва. Само така ще бъдем годни да разбираме в детайли Неговата воля. За да бъдем запазени без порок, трябва да поддържаме в себе си "тих дух" т.е. духът ни да бъде свободен от ненужни вълнения, безредие на мислите, от възбудата на грижите, от емоционални изблици и бури - дух достатъчно тих, за да може винаги да чува гласа на Бога. Казано е:"Мирът Божий ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус." Този "Мир Божий" е защитата а духа, душата и тялото ни.

19-ти

За да бъдем опазени, необходимо е още в ревностна бдителност да пазим мислите и сърцата си. Да направляваме чрез съзнателни действия волята си, за да не се стига до свободни увлечения, т.е. понасяне по течението на безконтролното въображение, на волнодумството, празнословието. Ако твоят живот е в Божественото присъствие и в тишината на Неговия мир се вслушаш в небесния глас, при слабото отклонение дори ще усетиш някакво възпиране, някаква болезнена нота в сърцето си или предупредителна тръпка, някакво просветление на ума... Това е дълбоката и нежна загриженост на Бога за "сина" или "дъщерята", както майката, която покрива малките с крилата си в опасни мигове. Друго важно условие за опазването ни е - да се научим да се съвземаме бързо след неуспех чрез искрено отчитане на грешките и с удвоено усърдие да продължим по нашия път. "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и правдив да ни прости прегрешенията и да ни очисти от всяка неправда." Но има нещо по-добро и по-възвишено дори от това общение. То е благодатта, която може да ни опази от препъване или да ни възпре на самия ръб на бездната. Не трябва да забравяме, че духът, душата и тялото ни трябва да бъдат обучавани, упражнявани да пребъдват в Христовия дух. Нашият живот не е независимо самостоятелно наше владение, а е звено от всемирния живот. Всяка частица от нашето естество трябва постоянно да черпи храна, сила и святост от несекващия извор на живота, за да бъдем както е Той и ние, и то не някога, а още в този свят - казва Йоан, ученикът на Исус.

20-ти

НЕБСНИЯТ ОБРАЗЕЦ НА СВЯТОСТ

Да бъдем както е Той в съвършената любов. А това е любовта, която и в най-мрачните ни часове уповава на Бога в непоколебимо доверие, любовта, която прогонва всеки страх - страхът от човек, страхът от себе си, страхът от силите на тъмнината, страхът от смъртта, страхът от бъдещето.
През 1870 г. във Франция един странен влак пренасял съобщения за града Мец - където била главната квартира на френската армия. Германците, току-що превзели града, догонвали френските войски. Необходимо било важното съобщене да притигне само за един час до главната квартира. Разстоянието било седемдесет мили, пътят неравен и опасен. Странният влак се състоял само то локомотив и един вагон. Влакът се носел като вихър. Пътниците - съпругата на машиниста, малката му дъщъщеря и един журналист, били подхвърляни като играчки. Влъкът профучавал край гари, където всички давали път на неговия светкавичен ход, а хората вътре задържали дъха си в смъртна уплаха. Но малкото момиченце на машиниста, посред този ужас се смеело с радостта на децата, когато влакът подскачал и го повалял. "Не те ли е страх?" - попитала го в тревога майката. Малката я поглеждала със светещите от радостно вълнение очи и спокойно отговорила:"Не се страхувам щом татковата ръка управлява машината."
Пристигнали на определеното място. Машинистът влязъл във вагона да ободри необичайните пътници. Едри капки пот се стичали по покритото му със сажди лице. Детето скочило устремено към неговите разтворени ръце и сложило главица на гърдите му, щастливо и спокойно. Какъв урок за любов, която пропъжда всеки страх! Любов, плод на една непоколебима вяра. Любов - цвят на упованието, чиито корени са в самото сърце на Исус. Животът й се подхранва от Неговия пример и Неговата любов. Само когато разберем какво е Христос за нас и какво сме ние за Него, само тогава можем да проумеем величието на тази любов.