11, 12, 13, 14, 15-ти ОКТОМВРИ

11-ти
Ж Е Т В А  З А  Б О Г А

Онези качества от християнския характер, които ни доближават най-близо до Бога, които дават нашето Богоподобие са:благостта, верността /вяра/ и кротостта. Благост. Когато говорим за някои хора с особено задоволство и радост, служим си с израза "добър човек". В словото на Бога се говори за Варнава:"Добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра." Но защо добротата на Варнава се свързва със Светия Дух? В живота ще срещнем хора с вяра в Исус, които имат доброта, но биха могли да бъдат още по-добри, ако бяха изпълнени със Светия Дух." А познаваме и люде, които твърдят че са "кръстени със Светия Дух" и изявяват духовните му дарби, но които не са с такава доброта,която се излива тихо, безшумно. Казано е чрез Матея/25:21//, че онзи, който бива похвален, бил "добър и верен". И още:"Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща"./Матея 12:35/ Нека отбележим, че само в това изречение на три пъти е подчертана добротата: "добрият човек", от "доброто" си съкровище изважда "добри" неща. Каква чиста радост излъчват такива благословени добри души! Техните духовни опитности са бисери на истината и красотата. Добрината им оцветява всичко, което говорят и вършат.
Понякога не сме наясно, когато наричаме някого добър човек. Някои са добри, защото са осветени от Божествения Дух, като Варнава. Колко хубаво е казал Спърджан, че за висока служба на Бога са необходими мъже и жени, които са годни да бъдат царе/духовни, разбира се/. Истинско багословение е да живеем близо до такива добри сърца. Просто им дължим благодарност, че ги познаваме, че и до нас е достигнал лъх от тяхната сърдечна доброта. Особено благотворно е тяхното влияние върху нас, когато сме разочаровани от способни, надарени люде, които са изневерили на Божестнената милост и доброта. Самото присъствие на добрия човек може да промени духа на разговора в дадена среда. Всичко, което е нечисто, неискрено, грубо, отпада. Това са хората "сол". А солта върши своята работа безшумно - дава вкус и запазва от развала. Бог иска Неговите люде да бъдат "сол" с всичките й качества - да осоляват, за да предпазват от развала, да дават вкус... Човекът "сол" е една от изявите на истинската доброта.

12-ти
Казано е то Христос:"Вие сте виделината на света". Това е друга основна изява на истинската доброта. Солта е скрита, но виделината е видна. И тази светлина според думите на Спасителя трябва да бъде поставена на светилник. Светлината трябвда да бъде като "град, поставен на хълм", което значи че хората трябва да видят светлите дела - плод на Духа.
Благостта, за която говори Исус, е действена. Тя е дала през вековете грижи за болните, подслон за старите и изоставените, помощ на измъчените и огорчени души, грижи за най-малките. Но нямаме право да отминем и факти, които говорят, че срещаме и духовност, която е бедна откъм практични дела на добротата, на благостта. Такива хора навярно забравят, че мистичния елемент има своето място в един живот на вяра, но той не бива да натежава, да бъде главното и основното във вярата. Защото е казано:"Чисто и непорочно благочестие пред Бога е - да пригледва човек вдовиците и сираците." Това е благост в действие! Тавита свети върху страниците на Библията като "жена с много добри дела и благодеяния"/Деяния на апостолите 9:36/, затова е била и вдъхновение на поколения добри жени в християнския свят до днес. И не споменът за думите, а споменът за делата и трогва вярващите - да изпратят тревожно съобщение до апостол Петър, за да последва чудото- възкресяването на Тавита. "Да принасяш плод във всяко добро дело, значи да се обхождаш достойно за Господа." /Послание към  Колосяните/. Над всичко обаче един истински Христов ученик трябва да не забравя думите, дадени чрез /Наум 1:7/ "Господ е благ..." Колко често в болки, болести и страдания не малко вярващи се съмняват в правдивостта на тези слова! Но безспорно вярно е, че цялата основа на вярата ни рухва ако Бог не е благ. Апостол Павел пише на римляните:"Божията благост е, която ни води към покаяние." Бог, Който по естество е добър, е изворът на всяка доброта. И затова и онези, които са изпълнени с Неговия Дух, ще изявяват от Неговата благост и доброта. Вярно е казано: Петдесятница се нуждае от добри, благи човеци.

13-ти
Втората съставка от плода на Духа, която допринася съществено за една "Жетва на радост за Бога", е верността. "Господ, твоят Бог е вернията Бог, Който пази до хиляда поколения завет и милостта Си към ония, които Го любят и пазят заповедите Му "/Второзаконие 7:9/ "Кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава." /Псалом 89/ "Голяма е Твоята вярност..."/Плач Еремиев/ Старият Завет е изпълнен с такива слова. В Новия Завет апостол Павел сумира всичко това в едно кратко, но живо изречение:"Бог е верен!"/1Коринт/ А в края на своя живот пише:"Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си."/2Тимотея 2:13/ Изводът? Бог, това е Абсолютната Вярност!
Доналд Джи отбелязва:Верността е основно, гранитно качество. За да бъде здраво всяко общество, трябва да бъде основано на вярност. Един дом не е ли изграден върху вярност - рухва. Международните споразумения и договори се сключват с основната уговорка, че ще бъдат верни и двете страни. И именно поради това, че народите не зачитат думата си за "вярност", хората по света са слезли до "закона на джунглата". Взаимният страх, недоверие се изявява в надпреварата във въоръжение. В 1Коринт 4:2 ни е казано:"От настойниците се иска всеки да се намери верен." В притчите на Спасителя - добрият и верен служител получава награда. /Матея 25/ А според евангелист Лука/16 гл./- само онзи, който е верен в най-малкото, ще бъде верен и в многото. Книгата на живота - и Старият, и Новият Завет - са изпълнени с примери на верни Богу люде. И според тях Даниил свети с особен блясък. Между ранните християнски мисионери и вестители на истината са: Епафрас /Колосяните 1/, Тимотей /1Коринт 4/, Тихик /Ефесяните 6/, Онисим и Гай.
Ние, съвременните Христови последователи, знаем много добре, че трябва да сме верни, но истината е, че не сме отличени особено с вярност в нашия живот на вяра в Христос. Лесно обещаваме, а после нарушаваме обещанията си. Из християнските църкви и общества има "вярващи" хора, които могат да отменят всеки ангажимент за служение някъде, ако им се яви нещо по-изгодно. Има между нас и такива, чиято вярност е докато трае техният видим успех. А користта, в каквато и форма да се изяви /материална, интелектуална или най-страшната - духовна/, не може да съжителствува с верността. Нашето служение е в освещението ни от Духа, в близост и вярност на Исус. И за да развият качествата на верността, трябва да се пребъдва в Христос, "да се ходи по дух". Друг път няма! "Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота." /Откровение 2/

14-ти
Един от най-съществените изяви на плода на Духа, която дава "жетва на радост" за Бога и която ни приближва много билзо до Него, е кротостта. Тя е една от най-редките изяви на Духа, сложна по вътрешна структура поради разнопосочните си изявления и поради това ярко отличава Христовия последовател от останалите хора на света. За кротостта е казано, че е "нетленно украшение /кротък дух/", "скъпоценна пред Бога", /1Посл. Петър 3:4/ Но изявата на кротостта много често е разбирана неправилно. Това е така, защото не е ясно на мнозина съдържанието на това понятие във всичките му измерения. Ако се обърнем към речниците, срещу думата "кротост" следва обяснението:мекост, благост, търпение, доброволно подчинение, доброволна покорност и всичко това закоренено в смирение. Едва ли са подозирали съставителите на речниците, че като изброяват тези качества от човешкия характер, в същност показват колко сложносъставно е самото понятие кротост. Защото то включва всички тези качества, които събрани дават най-високото постижение на душата, така нареченото "седмо сияние"-смирението. Някои уеднаквяват понятията кротост и благост. Това също не е правилно. Между тях има различие, защото благостта е качество, което се изявява външно /с думи и дела/, а понятието "кротост" е свързано с нашия дух -"кротък дух"/1Коринт 4:21/ или както казахме, "украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценност пред Бога." /1Послание Петрово 3/
Величави примери на кротък и смирен дух. Сам нашият Господ Исус Христос заяви за Себе Си:"Аз Съм кротък и смирен по сърце."/Матея 11:29/ А кротостта и смирението на Христос говорят много ясно, че кротостта не е слабост. Нашият Изкупител беше самата сила, а какво величествено спокойствие и себевъздържание прояви Той при непрестанните предизвикателства. Неговото дръзновено порицание на лицемерите и мълчанието Му в съдебната зала. Именно кротостта у Него изпълни старите пророчества - Той не отвори устата Си, не издаде глас ... Когато влезе в Ерусалим преди страданието, Той изпълни писанието:"Ето Твоят Цар идва при теб кротък..."/Матея 21:5/ Кротостта не е слабост, а величие на Духа.

15-ти
От старозаветните богопосветени мъже най-ярък пример за кротост е Моисей. В Числа 12:3 намираме записано за него:"А Моисей беше човек много кротък, повече от всички човеци..." Мариам и Арон бяха говорили за него против пророческото му служение, но Моисей не само че нищо не възрази, но ходатайствува за изцелението на Мариам от проказата, която бе дошла върху нея за клетвата й. Като един от най-изтъкнатите национални водачи, Моисей обаче можа да застане срещу фараона, когато беше необходима твърдост за прослава на Бога. Не личи крост у него, когато стри златното теле на прах и ги накара да изпият своя идол. Но духът на този човек се изявява с такава сила в ходатайството му за тях, в което стига дотам, че бе готов неговото име да бъде заличено от Книгата Божия. Какъв бляскав пример, че кротостта не е слабост, а величие на духа. Давид беше кротък, когато се подчини на Семейевите клетви, докато бягаше от Авесалом. Той пожъна горчива жетва след своя грях - в бунтуването на сина му, и като резултат от всичко това почти смазващо смирение изпълваше духа в един от най-тъмните му часове. Апостол Павел не се разгневи, нито озлоби, когато всички го напуснаха при съденето му, но подобно на Стефан се моли това да не им се счита за грях./2Тимотея 4/. Много хора свързват кротостта с търпението и смирението на ума. Кротостта, като плод на Духа, е много повече от търпението и смирението на ума. Примерът на Исус, на Моисей, Стефан, Павел говорят за "кротък дух", който е скъпоценен пред Бога, но и за величаво себевъздържане. Когато трябва да се защити Божието име чрез дръзновено изявена сила. Това чудо на кротостта е чудо на благодатта. "Но това са величествени образци на кротостта у Христос, у светиите - ще възразят някои - а пред нас, човеците, стои един чисто практически въпрос:Как да живеем кротостта в нашия делничен живот?"