По земята ще срещнем хора, които "не знаят", хора, които "знаят" и такива, които наистина са достигнали до върховната истина за живота. Ето един природно умен човек, който иде направо от народа. На неговия език се опитайте да му говорите дори за отвлечени истини, ще се уверите, че този човек без образование, ще ви разбере много добре в своето чистосърдечие. Той не е образован, няма знания - "не знае", но той ви е разбрал с най-вътрешното у себе си. Ето друг човек - с претенции на учен. Той не може да проумее и най-простата житейска или духовна истина, ако е вътрешно сляп. С такъв не може да размените нито една мисъл, без да усетите противодействието на неговата духовна първобитност. У такъв човек знанията не само не способствуват за духовно просветление, но най-често спъват този процес. Той е обременен с формални знания, които му пречат да бъде мъдър.
Тези, които истински знаят, не претендират, че "знаят" и са готови да се нарекат деца и ученици на Христос. Те обичат истините, непосредствено израсли из Небесната мъдрост. Трудно е за незнаещите да познаят истината без греха и страданието. Истински знаещият приема и светлината и сянката, и доброто и злото, и величавото изкачване по пътя "нагоре", и върховете, но вижда и бездните по този нагорен път. За незнаещият, за духовно непросветения , и светлината и сенките са тъмнина. Без да разбира, той се радва когато тръгне нагоре и до него достига "лъх от планина", но върви като "незрящ", не вижда нито истинското величие на висината, нито страхотиите на бездните долу. Небесен дар е да бъдеш от тези, които са достигнали до истинското познание, до знание за "светлината на живота, до "чистото духовно мляко", до чистото Божествено слово. Един писател отбелязва мъдро:"Ти може би ще бъдеш често сам, само с Христос в пътеката си нагоре.Но в това, което хората ще наричат "твое усамотение", ти ще усещащ присъствието на небесата и на всички синове и дъщери на виделината.
Няма училище, което може да те направи "зрящ", "знаещ", ако си духовно сляп. Светознанието, макар и облечено в разкошни одежди, не може да засегне дълбоките струни на душата. Знанието на духа разкрива истината без шум. Както в ранна утрин, при изгрев, огряната страна на земята се освобождава от мрака и кошмарите на ноща, така и човекът, който е получил вътрешна виделина, вижда ясно, макар и понякога да не разбира как е дошло това изясняване".
12-ти Януари
Бъдете съвършени, както е
съвършен вашият небесен Отец."
Пътят към Бога е в усъвършенствуването. Без стремеж към духовно израстване, без стремеж да се крачи "нагоре" и все нагоре, към върховете на духа, Бог остава неразбираем за нас. Един човек, осветен духовно, пише:"Всеки, който се стреми да израсне, ще познае Бога. Всеки копнеж за духовно знание, за светлина, за свобода, за духовен прогрес, за любов - това са все импулси на Божествения Дух у нас." Усъвършенстването/спасяването на душата/ е процес. Това е път, който трябва да бъде изминат - път по "стръмната тясна пътека" нагоре към висините на Духа. Това е път към самите себе си. Казано е - "Царството Божие е вътре във вас".
В пътя на усъвършенстването има радости и скърби. Началото е всякога възторжено. Това е необходимо, защото възторзите на душата поддържат деятелността на човека. Страданието и болките идват по пътя на самото израстване. Те са неизбежни спътници, както са неизбежни и ударите на чука върху мрамора. Чрез тях скулпторът извайва от камъка своята творба.
Както раждането на плътта е придружено със страдание, така и раждането на вътрешния, духовен човек у нас става с мъките на израстването - разкъсването на майчината утроба на греха.
Идва светъл ден, когато една Ръка похлопва върху вратата на нашето съзнание. Хлопа не бурно и настойчиво, а леко и приятно и нашепва:
"Аз съм светлината на света..."
"Аз съм Пътят, водещ към истината, която осмисля живота на човека ..."
"Аз съм вратата към вечността ..."
"Идвам при тебе, за да те облъхне полъхът на любовта ..."
Тихо и благо хлопа тази Ръка и чака .... чака да разтворим дверите на нашето битие, през които ще дойде чистата виделина на Истината.
Някои хора не чуват този тих глас. Други полуотварят вратата на съзнанието си и чули думите "небесен хляб", "разпятие", "възкресение", "вечност" - грубо я затварят.
Това са хората, които изобщо отричат /невидима/действителност и удивителната хармония на света като рожба на един Миров Разум. Някои отварят само от любопитство. Но върху Ръката, която хлопа, няма тежки златни пръстени, а белези от гвоздеи ..."Страдание, мъченичество, рани... Не! Не!
Животът е даден да се изживее весело и леко." - казват те и затварят полу открехнатата врата.
Но има и други, които чакат да бъдат събудени. Те будуват ... и чуват "тихия глас". И отварят широко вратата на своето битие. Всекидневието около тях шуми, вика, крещи дори, но те, в тишината на едно мълчание, успяват да зърнат непробуденото величие на душата си.
Фините трепети на Истината се долавят леко и непринудено само от търсещите души, от чистите, непредубедени и неспекулиращи умове.
Те приемат тази Истина, защото са я търсили. И сега, когато я намират, приемат я с обич и детска чистота. Тогава у тях се пробужда едно ново същество, което започва да воюва със стария човек. И в тази неизбежна мъчителна борба, която изживява човекът в пътя на своето израстване - трябва да победи Светлината. Побеждава "безсмъртното" у нас. Човекът, тръгнал по пътя на възхода си, трябва да приеме всичко в този път: и радостните вълнения, и болката от страданието при борбите с предишния човек. Това са длетото и чукът в ръката на Великия небесен Скулптор, който извайва от грубия камък една светла човешка личност - син или дъщеря на виделината.
13-ти Януари
Мореплавателят би загубил път сред океана без компас, без светлината на Слънцето или кроткия блясък на звездите. По земните пътища са поставени спасителни знаци, които предупреждават за "опасните места" по пътя. Попътни знаци? Има ги навред. Белите камъни по пътя. Някъде зачестяват, дори светлеят нощем, за да припомнят на човека до волана да намали скоростта, за да не се сгромоляса в речната дълбочина. Когато крачите по планинската пътека към върха, срещат ви попътните знаци на маркировката -купчина камъни, ярки плътни стрелки по близките до пътеката скали, масивни прътове, забити на открито място. И съзреш ли знака, вървиш спокойно, колкото и да е трудно изкачването. Не се губиш из усои и падини или гъсти дебри. Не разпиляваш силите си безцелно.
Ще запомня едно излизане из Рила. В една от хижите, в сърцето на планината, две денонощия чакахме да отмине дъждовната стихия.
После тръгнахме към определената цел - друга хижа, където бяхме отседнали за повече време. По дългия и гол склон, който трябваше да преминем, напираше вятър, а когато го прехвърлихме, от юг започнаха да прииждат на все по-близки пристъпи плътни мъгливи вълни.Пръснахме се в разширена група, за да следим пътните знаци. Но мъглата се сгъсти, че не се виждаше повече от една крачка.
Ориентирахме се по гласовете. Водачът ни напрегнат, съсредоточен, безмълвен, крачеше напред. Явно бе, че беше пуснал в действие богатия резерв от тридесетгодишния си планински опит. На една висока поляна той спря и ни изчака. "Трябва да обмислим. Не се виждат вече никакви знаци - изрече бавно той. - Мъглата става все по-гъста и ниска. Предлагам да спрем тук и да почакаме за най-малкия процеп." Останахме там мокри, уморени, напрегнати. Около нас - океан от мъгли. Никаква пролука. Тогава разбрах какво значи да загубиш пътните знаци. Повече от час се лутахме безпомощни, докато облачната завеса започна да се процепва и през една малка пролука водачът разпозна Царев връх.
Морския фар е друг пътен знак. Моряците знаят най-добре какво значи в непрогледна нощ, сред надигналата се гръд на океана да съзреш неговата светлина. Светофарите показват къде и кога трябва да се премине многолюдната улица, за да няма сблъсквания. По въздушните трасета има също невидими, но осезаеми пътни знаци, които пилотите следват неотклонно.
Пътните знаци .... Каква могъща сила са те за човека, който е тръгнал на път!
Както не може да се пътува по земните пътища безопасно, ако нямаше спасителни знаци, които предупреждават за "опасните места" и сочат посоката, така не би могло да се възкачваме и по "тясната пътека нагоре - към "върховете на Духа", без попътни указания. А това са основните фактори на нашата евангелска вяра.
14-ти Януари
"Ако се не обърнете като дечицата,
никак няма да влезете в Небесното
царство."/Матея 18:3/
Човекът живее долу, в низината, в долината, в "долината на скърбите, на грижите, на болестите, изкушенията на греха". И този уморен, обременен, понякога лутащ се човек, се среща с Христос. Той чува Неговия глас и след тази съдбовна среща, животът му трябва да бъде /както казахме вече/ едно пътуване - израстване в Дух и истина, възкачване по "тясната пътека", показана ни от пробитата от гвоздеите ръка на Небесния Пратеник - възкачване по планината към Небесното Царство.
Човекът, срещнал се с Христос, истинския Христов последовател, трябва да догонва в живота си този връх. Писано е -"да влезете в Небесното царство".
Евангелизаторът Били Греъм пита какво значи "обръщение" според Библейското познание. И обяснява "Когато проповядвах в Холивуд, една група артисти ме помоли да поговорим за духовни опитности. След изказванията имахме разисквания. И първият въпрос, който ми отправиха, бе:Що е обръщение? Наскоро след това говорих с една група политически водачи във Вашингтон. Когато те започнаха разискванията, пак първият въпрос беше: Що е обръщение?
Почти във всички университети или колежи, където имаше разисквания - все същият въпрос: Какво да разбираме под Библейското понятие "обръщение"?
Има различни отговори на този въпрос - продължава Били Греъм - велики, според Словото на Бога, но те не се изключват, не си противоречат, а взаимно се допълват. Думата "обръщение", толкова често употребявана в Новия Завет, значи "обрат", "промяна".
В Новозаветните Писания я срещаме като: "да се разкаеш", "да се покаеш", "обновяване", "получаване на благодат", "прощение", "получаване на увереност". Обръщението може да има различни форми. Начинът по който става зависи до голяма степен от човека, от неговия характер, темперамент, чувствата му, от околната среда, от начина му на живот.
Обръщението може да предизвика сериозна криза в живота на някого. Може да настъпи, когато всички предишни ценности са загубени. След някое тежко разочарование, след материална загуба, погазена любов /когато си възлагал цялата си любов върху един човек и бъдеш измамен/. Обръщението може да дойде и след смърт на скъп човек.
Но то може да настъпи и когато изобилното Божие милосърдие е подарено някому с голяма благост. И този човек приема с признателно сърце посвещение. Има така наречените "кризисни", внезапни промени. Има и промени, настъпили като върховна точка на бавно развитие, чрез постепенни прозрения и откровения. Други преминават през дълъг и тежък конфликт със себе си. Много млади хора израснали в чиста и благодатна среда, възпитани във вяра в Христос, преминават незабелязано границата между тъмнината и светлината.
Но - отбелязва твърдо Греъм - истинската , действителната промяна /обрат/ включва и разума, и чувствата, и волята. Промяна само в мислите, само чрез разума, не е достатъчна. Промяна само чрез чувствените реакции не е истинската промяна. Чувствата са нетрайни, променливи. Христос изисква промяна в начина на живот. Греъм предупреждава:Ако животът на вярата ти не е в съгласие с чувствените ти опитности, имаш пълно основание да се съмняваш, че тези опитности са от Светия Дух. Може да си приел Христос с разума си, може да си Му се посветил с цялата пълнота на чувствата си, но ако волята ти не е в унисон с Божествената воля, обръщението ти не е в пълнота. Личното "аз" трябва да бъде приковано на кръста на любовта. Само тогава чрез Светия Дух, Христос прави у теб Свое обиталище. Истинско, пълно обръщение в живота на човека - това значи радикална промяна в цялостния живот на личността и включва ума, чувствата и волята."
И така, животът на човека, срещнал се с Христос, трябва да бъде едно пътуване, израстване в Дух и истина, в мъдрост и любов - възкачване по "тясната пътека" към белия връх на духа - Небесното Царство.
Към този връх се тръгва от подножието - това е осъзнаването за промяна в цялото вътрешно естество на човека. Върхът - това е постигане "Царството Небесно на земята", което означи един живот на изпълнение висшите /Божествени/ закони, един живот на мир със себе си /Божият мир/ чрез мир с другите.
Как ще се достигне този връх? Според словото на Назарянина - като се премине през трите основни духовни висоти, които на Библейски език се наричат вяра, познание, новорождение.
15-ти Януари
"Вижте сега, че Аз Съм Аз,
и освен Мене няма Бог."
/Второзаконие 32/
Ти и аз .... крачим нагоре, нали? Край нас са "попътните знаци".
Те ни показват посоката и опасните места по пътя. Всеки от тези "спасителни знаци" има свое име. Това са основните фактори на нашата вяра. Първият, най-същественият, най-могъщият фактор, върху който е изградена вярата ни, е Словото /Бог/. Но какъв е Този Бог, в когото вярваме? Нека разтворим страниците на Словото Му. Бог е говорил за Себе Си през хилядолетията чрез пророците, чрез Единородния Си Син, чрез апостолите и чрез много осветени души, на които Сам е проговорил и те са чули Неговия глас. Бог е говорил чрез пророците:"Вижте сега, че Аз Съм Аз, и освен Мене няма Бог."/Второзаконие 32/ "Той е Канара: делата Негови са съвършени, защото всичките Му пътища са прави."
"Аз, Аз Съм, Който ви утешавам. Кой си ти, та се боиш от смъртен човек?"/Исая 51:12/
"Ще изливам Духа си на потомството ти и благословението си на рожбите ти."/Исая 44:3/
"Аз създавам светлината и творя тъмнината."/Исая 45:7/
"Аз обитавам на високото и свято място, още и с оногова, който е със съкрушен и смирен дух." /Исая 59:15/
"Господ е дълготърпелив и велик в сила."/Наум 1:3/
"Бог върши велики и неизследими дела" /Йов 5:9/
"Очите Ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с Мене."
/Псалм 101:6/
Бог е говорил на човеците чрез Исус Христос, Той/Христос/ говори за Себе Си:"Аз Съм живият хляб, който е слязъл от Небето."/Йоан 6:51/
"Аз Съм Пътят, Истината и Животът." "Който приема вас, Мене приема, и който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил"/Матея 10:40/
"Отче, желая, дето Съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си ми дал."
/Йоан 17:24/
"Всичко Ми е дадено от Отца Ми и освен Отца, никой не знае, кой е Синът, и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, комуто Синът би благоволи да го открие, и като се обърна към учениците рече:"Блажени очите, които виждат това, което вие виждате."/Лука 10:21-23/
Бог е говорил на човеците чрез апостолите:
" В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
То в начало беше у Бога.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това,
което е станало.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана."
/Йоан 1:1-5/
"Вижте, каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада."/IЙоаново3:1/
"И няма създание, което да не е явно пред Бога." /Евреи 4:19/
"Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един." /Йоан 3:16/
"Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ, Който е, и Който е бил, и Който ще бъде, Всемогъщият"/Откровение 1:8/
Няма коментари:
Публикуване на коментар