събота, 28 декември 2013 г.

Мерхе Баба:ЗАЩО ХОРАТА ВИКАТ, КОГАТО СА ЯДОСАНИ?

Мехер Баба е индийски духовен учител, мистик и философ. Известен е с това, че твърди че е Бог в човешка форма. Ученията му са тясно свързани с хиндуизма, будизма и суфизма.


Един ден Мехер Баба попитал учениците си следното:
-Защо хората викат, когато са ядосани?

Учениците помислили известно време и започнали да отговарят:
-Защото губим спокойствие - казал един - за това викаме.

-Но защо трябва да крещим, когато другият човек е съвсем близко до нас? Не е ли възможно да говорим по – тихо, защо трябва да викаме, когато сме ядосани? – отново питал Мехер Баба.

Учениците давали всякакви отговори, но нито един от тях не задоволил Мехер Баба.

Накрая той започнал да обяснява:
Когато двама души са ядосан, сърцата им се раздалечават. За да преодолеят това разстояние трябва да крещят, за да се чуят. Колкото по-ядосани са, толкова по-силно ще трябва да викат, за да преодолеят това огромно разстояние между тях.

А какво става с хората, които се обичат? Какво се случва, когато двама души попадат в любовта? Те не викат, внимателно си говорят... Защо? Тъй като сърцата им са много близко. Разстоянието между тях е много малко. Какво се случва, когато любовта между тях се задълбочи още повече? Те не говорят, само си шепнат и се потапят все по-надълбоко в любовта. Накрая идва момент, в който няма нужда да си говорят, те се разбират само с поглед и това е всичко. Така е, когато двама души са близки и се обичат!

След това Мехер Баба казвал:
Когато спорите помежду си, не позволявайте вашите сърца да се раздалечават, не казвайте думи, които ще ви отдалечат един от друг, защото ще дойде ден, когато разстоянието е между вас ще стане толкова голямо, че няма да можете да намерите обратният път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар