петък, 20 декември 2013 г.

ВЕЧНОСТ И ИЛЮЗИЯ

Много хора вярват, че живеят в свят илюзия, но не размишляват.
Ако наистина живеем в свят, който е илюзия, какво значи това и какво следва от това? Че истинската реалност е някъде другаде, също и нашата истинска реалност, истинската ни същност. Този свят е наречен от ап. Павел отражение в огледало, което значи абсолютно същото, че тук виждаме само отражение на истинската реалност, но не самата реалност.
В този контекст може да намерят място и научните теории, че Вселената е Холограма. Особен вид холограма - илюзия, отражение в огледало на истинска реалност.
 Илюзията обикновено е относителна, защото непрекъснато се променя. Затова за нашия свят много точно важи физичната теория на Айнщайн за Относителността, тя е истината за нашия свят, макар и променлива истина, която се променя с време, пространство, материя, човек. Съществуват и вечни истини, които не се променят с време, пространство и човек.
И да се върна на въпросът - какво следва от това? Следва, че много неща са истински за нас в този свят, защото ги преживяваме, усещаме като болка, радост, тъга и все пак ... илюзия, защото са относителни, променят се. За болката научно е установено, че някои хора я усещат повече, други по-малко, трети тренират усещанията си и почти престават да усещат болка. Това знание се използва в света на бойните изкуства, при родилки и в други области на живота. Ако този свят е илюзия следва също, че и смъртта е илюзия, а нашата истинска същност е някъде другаде, извън живота и смъртта, във вечността, където няма смърт и живот, знам ли или само живот съществува в истинската реалност. В молитвата Отче наш, на която ни учи Христос се споменава "Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята". Какво значи това, да се запитаме също? Значи че всичко, което се случва на Земята, се отразява на Небето. Разбира се още, че Божията воля е изявена на небето правилно, а на земята все още не е изявена правилно. И двете са свързани помежду си, небето и земята, защото каквото се случва на земята се отразява на небето и обратно. И ако истинската ни същност е реалността, а ние сме тук в илюзията какво следва? Защо? Какъв е смисъла на този ни живот тогава? Според мен смисъла на този живот е да намерим реалността и да излезем от илюзията на пространство, време и материя и да се преселим, да се върнем в истинската реалност, вечността. Значи този живот е една игра всъщност, както се говори, илюзия, нищо не е толкова значимо и важно, нищо не е от съществено значение и все пак ... трябва да има смисъл? Наистина ли играем роли само в един театър, наречен живот? И защо тогава толкова се вживяваме, след като всичко е илюзия, отражение на истинското? Какво зависи от този ни живот? Някой ще каже, щом е илюзия, можем да го живеем както си искаме и да правим каквото си искаме, но ... Великата Божествена Мъдрост, друго е промислила разбирам.  Който добре си изиграе ролята в този живот, получава шанса да погледне в истинския. Как мислите?
А за да си изиграем ролите добре в този живот ни е нужно да се научим, да си пазим мира и да се водим от Вечния Божествен Дух, както актьорите се водят от суфльора.Ето защо актьорите са публични личности, за да можем да вземаме пример от тях в живота. Мога да свържа и с другата статия, която съм публикувала тук - Тайната на живота. Защото същият принцип важи и този случай - който се научи да цени и живее правилно временния си живот, получава достъп до вечния и до истинската реалност. Това откровение, че живеем в свят илюзия помага, да можем да живеем в мир и радост, без много притеснения живота си, без много бързане, но и без много чакане, но същевременно с това и правилно да го живеем, за да получим достъп до реалността. Ако знаеш, че всичко и ние самите в този свят сме илюзия, няма защо толкова да се притесняваш и безпокоиш. Като не си научиш и изиграеш добре ролята, ще има втори дубъл. Но колкото по-бързо си учим житейските уроци, толкова по-бързо се придвижваме напред.
И като завършек пак ще повторя извода, който се налага, че нищо не е по-важно като смисъл и цел в този ни живот, освен това, да намерим начина да излезем извън Матрицата като се водим от Духа, Божествения Мир и Любов. Затова не слушайте тези, които ви предлагат спасение с кораби и тем подобни или други начини за спасение, преместване от едно място на друго е това, но пак в Матрицата. Също и пътуванията във времето са преместване от едно място на друго, но пак в Матрицата.  Това не е истинското спасение за човека и душата му! Истинското спасение за човека е единствено излизане от Матрицата! Христовите думи са много показателни в случая. Ето какво ни учи Христос, насочва ни погледа към вечното. Значи в случая небето символизира вечността, а земята преходността.: Матей 6:19-34 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; 21 защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. 22 Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; 23 но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината! 24 Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона. 25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? 26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? 27 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 28 И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; 29 но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях. 30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци? 31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем? 32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. 33 НО ПЪРВО ТЪРСЕТЕ НЕГОВОТО ЦАРСТВО И НЕГОВАТА ПРАВДА и всичко това ще ви се прибави. 34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери. Превод от 1940 г Пазенето на мира е пътя към Божието Царство, също и водителството на Духа. На мен лично това откровение ми подейства много успокояващо, донеси ми мир и радост, плодовете на Духа, защото сега не бързам чак толкова да свърша едно или друго, мога да си отдъхна малко. Затова реших да го споделя, може и на други да подейства по същия начин. Духът ме питаше: Защо бързаш? Замислих се. За да свърша повече работа, за да печеля повече, за да живея по-добре живота временен, илюзия ... И когато всъщност разбрах, че този живот е само игра, само илюзия, само отражение на истината, всичко това губи смисъла или не точно, но осмислям го вече по друг начин. Нищо не е толкова важно от този живот, защото всичко е временно в него и върви към смъртта си, единствено излизането от него е важно. Затова не си струва да се задълбочаваме много и да преживяваме много, не си струва да се тревожим за неща които идват и си отиват. Не че нещо се е променило сега в живота ми, както казваше една моя позната, но просто го виждам различно - света - сега. Часът на публикуване на тази статия е 10:45 Не знам защо блогерът ми изписва 00:45 Както и да е, това не е толкова важно, но ми направи впечатление



Няма коментари:

Публикуване на коментар