ЖЕЛАНИЯ И СТРАДАНИЯ

"Всяко привързване ражда желание
да притежаваш. А то — гняв поражда."- гнева болка.

Чувството за притежание, поражда болка. Да, в повечето случаи - загубата на любим предмет, животно, човек винаги носи болка. За какво е болката? Замисляли ли сме се, че Бог ни учи чрез нея на много неща? Тя е чувство и само обучили чувствата си могат да разпознават Божията воля от опит.
Днес тичах и изпитах болка. В първия момент си казах, ще спра и няма да изпитвам болка, но... така изпускам радостта от тичането.
Поради страха от болката изпускаме възможността да желаем и да получаваме Божиите обещания с вяра. И ако спрем, Господ няма да може да ни изцели съвършено. Болката в трудни ситуации, моменти показва слабите ни места, които трябва да се превърнат в сила. Тя е като аларма. Можем с Божията помощ да я победим или ще се оставим да бъдем победени от нея. Затова има хора, които винаги в Божиите изпитания виждат собственото си поражение, защото се оставят да бъдат победени. А има и идруги, които приемат Божиите изпитания като възможност да се докоснат до Божията слава отново т.е. да се издигнат над болките и човешките закони, да се издигнат до ново познание за Твореца отвъд законите на творението, чрез вяра. Само така можем да познаем Божията воля от опит- като се доверим на Твореца въпреки болката и независимо от това какво ще последва, дали Господ ще изпълни желанието ни или не. Нека си спомним бащата на вярата Авраам. Господ му каза - искай от мен и Авраам поиска единственото нещо, което нямаше - син. Всичко друго си имаше, само син нямаше и го поиска от Господ. Трудно и с много чакане поради неверие, получи Авраам обещаното. И той се радваше на притежанието си, на полученото с вяра и чакано Божие обещание. Но Господ е "ревнив" и изпита Авраам, дали неговата любов към сина му е по-голяма от тази към Бога. Господ поиска живота на сина му. И какъв е този Господ, ще кажат някои? Ако Господ поиска от нас живота на сина ни, получен чрез Божие слово, чакане, търпение, устояване, вяра ... Какво ще направим ние в тази случай? Авраам се покори, защото любовта му към Бог беше по-голяма от тази към полученото обещание и той не се усъмни, че Божиите мисли са за добро, дори когато Господ иска от нас най-скъпото. Много хора са губили притежания - любими предмети, къщи, ниви, животни, хора. Понякога загубата ни отдалечава от Твореца, понякога ни приближава още повече, зависи от гледната точка, но за да се преодолее всяка загуба е нужно време. И всъщност какво си мислим, че притежаваме, за да го загубим? Притежанието е само илюзия. Всичко ние дар от Господа и живота включително. Ум ли притежаваме - или само Божието благоволение, да бъдем умни? Приятели ли притежаваме или само Божието благоволение да имаме приятели? Здрави ли сме или то е пак поради Божието благоволение, да бъдем здрави? Деца ако и да ги раждаме - притежаваме ли ги? Те са си пак в Божиите ръце още от утробата.
Не можем да се радваме на каквото и да било притежание, защото всичко е относително и във времето - временно - идва и си отива. Живеем във времето където едни се раждат, други умират. Някои идват при нас, други си отиват от нас. Не е във властта ни да притежаваме нищо, независимо от това че чрез вярата в Бог имаме всичко и можем да сме щастливи, когато уповаваме на Него. Апостол Павел неслучайно казва
Филипяни 4:12
Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.
Колкото по-бързо си научим урока, че живеем в свят, където всичко е временно и не можем да притежаваме нищо от този свят, толкова повече сме се приближили до познанието за Твореца, до част от истината, която ни е донесла свобода. И благодарение на тази истина можем да се радваме на сегашното и да бъдем щастливи без да се страхуваме от бъдещето, защото никой не може да ни отнеме, нещо, което имаме в Господа. Притежанието в Господа е вечно и не носи болка на никой.