четвъртък, 9 юни 2011 г.

РАДВАЙТЕ СЕ ВСЯКОГА В ГОСПОДА; ПАК ЩЕ КАЖА: РАДВАЙТЕ СЕ - Филипяни 4



Тук смятам да разгледаме един лек текст  в сравнение с пророчествата, но също толкова полезен. Получих си откровение/разбиране/ преди доста време за Филипяни 4, което откровение Господ често ми припомня. 
"Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се"
Това са думите на апостол Павел, написани от затвора към Филипяните. Обикновен човек, който е в затвора трудно би могъл да се радва и да пише съвет към своите възлюбени и многожелани братя/2 стих/.
По-нормално е той да очаква насърчения. Но във вярата свободен и затворник са относителни понятия
1Коринтяни 7
 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
От повторението на тези думи "Радвайте се", можем да разберем важността им! Всяко безпокойство, притеснение, съмнение идва и ограбва радостта ни, тоест всяко неверие с други думи казано.
Ето защо в един от следващите стихове се казва
6 Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;
Съзирам Божията грижа за нас в тези думи "не се безпокойте за нищо"
Същото е казано и в притчата на Исус от

 Матей 6
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не
ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или:
Какво ще облечем?
32 Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се
нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичкот ова ще ви се
прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери./за да добавяме още чрез нашето безпокойство/
"но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;"
Това е следващата част от стих шести. 
Във всяко нещо, тоест във всяко безпокойство, притеснение, съмнение, неверие, всичко което - ограбва радостта ни, ние можем да застанем пред Господа в молитва и да изкажем прошенията си,  желанията си.
В 1Петрово 5 се казва
6 И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно
7 И всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас
Преди да продължа не можем да не споменем  един основен принцип, който се забелязва  и във Филипяни и в 1Петрово - че за всяко изпълнение на Божие обещание си има условие!
От Петровото разбираме, че смирението пред Бога води до своевременно възвисяване. На друго място се казва, че смирението води до слава. Един вид смирението е условието за славата, а възглагането на нашите грижи е условието за Божията грижа!
Същото е, когато изказваме на Бог прошенията си с благодарение!
Тоест с други думи казано ето какво представлява тази молитва:"Господи това и това ме безпокои, това и това ми е нужно, искам ..." и накрая "Благодаря ти Господи, че чуваш молитвите ми и отговаряш". 
Да благодариш след прошенията си в молитва е един вид вяра, един вид ти си повярвал, че получаваш. Ако нямаш вярата, че Господ чува и отговаря, не можеш да благодариш и да получиш мир.
Вижте условието/шести стих и обещанието/седми стих/ във Филипяни
6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте 
прошенията си на Бога с благодарение
7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.
И нещо много важно - пазене на сърцата и мислите ни в Христа Исуса.Тук не може да не спомена повече за молитвата, която е част от условието за Божият мир  
Затова в Притчи 4 пише
23 Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, Защото от него са изворите на живота.
Сърцето и мислите си сами не можем да опазим, но Божият мир може! Условието - да изказваме в молитва и молба на Бога прошенията си с благодарение.
За всичко ли можем да се молим и всичко ли можем да получим, възниква въпрос. НЕ!
Този отговор е за по-напредналите. Който няма други разбирания, достатъчни му са и тези, които има! Нека не се упреква и нека всеки си действа според разбиранията до които е достигнал, защото пише, че всичко което става от убеждение не е грях! Всеки може да се моли със свободна молитва от сърцето си, с вяра и любов, за да получи отговор!
А за по-напредналите във вярата, ще добавя повече.
Можем да се молим по Божията воля и получаваме съответно нея, ако сме изпълнили съответно условието за искането, за получаването на обещаното.
Но от друга страна трябва да знаем, че всичко което искаме извън Божията воля, не би могло да ни донесе добър плод, щастие и радост, защото Бог най-добре познава творението си. Получава се нещо подобно на дете, което много иска нещо, но когато го получи разбира, че не точно това е искало.
Римляни 11 завършва с тези думи
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.
Същото се отнася и за молитвата. Тя се спуска от Бог и чрез Бог, за да се върне като изпълнено обещание пак при Него.
Пример който всички знаем е примерът с Авраам за подобна молитва. Той няма деца и това е единственото му желание пред Бог, но това също е и Божието желание и обещание!  Накратко само - имаме Божие изговорено слово, обещание. Ние искаме според това обещание или Божие слово. Следващата стъпка е вярата, увереността, че получаваме това което сме искали. Едва когато тази увереност я има в сърцата ни, едва тогава можем да благодарим. Това значи, че всичко е измолено и получено в духовния, невидимия свят. Не го виждаме още в реалния, но знаем, че небето се е отворило с отговор за молитвата ни. От този момент до момента на виждането в материалния свят, единствено остава да благодарим. Ако продължаваме да се молим със същата молитва вече е признак на неверие и вместо да се приближаваме към отговора, ние се отдалечаваме чрез неверието, повторението на една и съща молитва. Усеща се в Духа, когато сме измолили нещо и когато не сме. Получаваме мир, увереност. Не мога да го обясня точно и накратко.
Последната фаза от условието за получавенето на Божият мир, който опазва сърцата и мислите ни е благодарението! Но надявам се, че ме разбрахте правилно. Не може да има благодарение без вяра или това благодарение без вяра/вътрешна увереност/ е по-скоро лицемерно. Имах една подобна опитност с молитва за работа преди години. Молех се и знаех, че в духовният, невидимият свят имам отговор. Но не знаех защо в този отговорът не идва. Всичко беше измолено един вид и какво още да се направи, за да видя резултатът ... не знаех. Отговорът дойде чрез една моя позната, вярваща. Тя ми каза, сега трябва да благодариш и с радост/стиховете от Филипяни/. Беше ми много трудно и притеснено. Как да благодаря и как да се радвам? Но нямах избор или с радост благодариш или не получаваш обещаното. Картинката която виждах в света беше по-невъзможна от благодарението и радостта, затова успях да благодаря с радост на Бог и с вярата, че ме чува и отговаря на молитвите ми. И така си получих работа-мечта. В смисъл добре заплатена. Иначе работа-мечта няма. А всеки отива да  работи за прехрана, не работи за слава. 








Няма коментари:

Публикуване на коментар