РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА

Източник:bolgari.net

Автор: Павел Серафимов
Една максима гласи, че историята не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които всеки се е съгласил. За съжаление това изявление е вярно най-вече за нашето минало. Много ценни данни са скрити от българския народ. Tова става причина дори и днес да се робува на неиздържани теории. В случай, че бъдат предоставени укриваните факти, на всеки прогресивно мислещ човек ще стане ясно, че ние сме най-старият цивилизован народ на Европа, а не мургави пришълци от Азия...

 В древността писмеността е била малко, или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лювийците и египтяните ползват йероглифи, шумери, перси и акадци клиновидното писмо. В Тракия и Егейската област са се употребявали системи наречени днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеарен А. Произходът на Линеарен А е  в нашата Родина. Малцина знаят, че знаците от Градешница, Караново и др. предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес ( В. Георгиев).
А още по-малко хора знаят, че тази най-древна писмена система e позната и на старите българи, които оставят  доста рунически надписи.

Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена преди около петдесет години и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея  руни. Овчаров, Бешевлиев, Петкова, Михайлов, Добрев и др. предлагаха различни интерпретации. Някои смятаха, че  знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитаха да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности... Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат еквиваленти сред най-древните европейски писмености. Факт показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изкючително важна роля в оформянето на европейската история.
Източник: rodenkrai.com

автор: Доц. Александър Илиев,
доктор на изкуствознанието
"Още при пръв поглед се вижда, че тя е излята от бронз в калъп. Това означава, че екземплярът не е единичен и розетата е била тиражирана. Тя представлява седемлъчна звезда, на лицевата част на която има два концентрични реда с надписи или знаци. В центъра на тежестта на бронзовото тяло се забелязва халка, за която розетата е висяла в успоредно на земята положение. На гърба е изобразен знакът ІYI, срещащ се на над 160 графити, керемиди, каменни надписи, гравировки върху мед, желязо, злато и сребро. И това е всичко.

Първите изследвания на този уникален артефакт от сърцето на Дунавска България разкриват връзката на розетата с културите на Междуречието и народите на древна Месопотамия. Седeмлъчната звезда се среща в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като "Звездата на магите" - халдейските и мидийските жреци.

Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, епически и хронографски трудове се говори за 7 порти; 7 планини; 7 воини; 7 свещени пламъка; 7 дни и нощи. 7 човека в една преграда на ковчега кораб е поставил шумерският герой Зиусудра, спасил света от потопа. По-късните герои Утнапищим и Ной само преповтарят и доразработват мита.

Родоначалникът на българите Зиези, според Анонимния латински хронограф, както и Зия - древно и съвременно афганистанско и пакистанско име, произлизат от същия корен. Знакът ІYI единодушно се тълкува като символ на Небето. Дингир се нарича богът небе у шумерите. Нин-дингир ("повелителка на бога на небето" - шум.) е жрицата, която обслужва този култ. Това име става емблематично за цяла Евразия с многобройните си вариации според местното произношение. Сред Денгер, Дангра, Дингри, Тенгер, Тангра, Танръ, Тенгри и Тингри откриваме името и на върховното божество на българите. Бог Тангра при нас определено символизира Небето. Негов ипостас при шумерите се счита Конникът, пронизващ с копие лъв. Това изображение, срещано десетки пъти в района на Междуречието, несъмнено е един от прототипите на Мадарския конник.

Познат по-късно в Индия като Майтри, в будизма като Майтрея, при тибетци и монголци той е Майдар, за да го открием като Мадар при българите - на скалите над Мадара и в светилището Мадар в днешен Афганистан.

Религиозният и астрономически аспект на седемлъчната звезда продължава по традиция при акадските, халдейските, асирийските и вавилонските жреци. Те съзират в седмицата универсалното космическо число, отразяващо броя на видимите небесни светила; дните в седмицата и часовете на деня, като "слънчевият час" се е удвоявал. Разглеждайки внимателно българската розета, забелязваме съотношението на планетите спрямо кръга "понеделник-неделя". Анализът на древноиранските астрономически знания, съпоставени с уникалния български календар, разкрива следната зависимост:

Луна, понеделник

Марс, вторник

Меркурий, сряда

Юпитер, четвъртък

Венера, петък

Сатурн, събота

Слънце, неделя

Явно че българите участват в създаването на тези аналози или пренасят тези познания с принудителните си преселения от своята централноазиатска прародина. Несъмненият им ирански антропологичен тип и принадлежността на праезика им към семейството на памирските говори се допълват с културните влияния от цивилизациите на Междуречието и Иранското плато. Така специалистите четат двата кръга със символи. Външният отговаря на планетите, а вътрешният на дните от седмицата.

Астрологическата функция на розетата се потвърждава от многобройните писмени документи от същата тази епоха. Описанията на ритуални действия, свързани със Слънцето и Луната, говорят за особено почитание към тези небесни светила. Българите определят с помощта на колобрите или жреците дните и часовете на сраженията така, че да имат щастлив изход. По същия начин са избирани възшествените месеци за българските владетели съгласно прочутия "Именник на българските канове" и други подобни хронографски свидетелства.

Отговорите на папа Николай І преди покръстването разкриват връзките на българския народ с космическите енергии на Вселената, изразени чрез нейните най-познати седем тела и тяхното движение по плащеницата на Бога Небе.

Числото седем навежда на асоциацията за връзка и с преките ни съседи в прародината. Индийци, арии, саки и кушани създават и развиват учението за седемте чакри (на български чекрък, колело). Свързани със седемте планети са енергийните центрове на човешкото тяло (чакрите). По традиция те отразяват влиянието на небесните светила върху хората. За всяка от тях има специална мантра - сричка, която се произнася и помага за овладяването и отварянето на тези центрове. Любопитна е класическата трактовка на тази взаимовръзка, която дава и друг възможен прочит на българската розета от Плиска:

Луна, понеделник, мантра със сричките Сам или Шам, Муладхара чакра - най-долу

Марс, вторник, мантра Бям или Бем, Свадхищана чакра

Меркурий, сряда, мантра Тхе, Манипура чакра

Юпитер, четвъртък, мантри Йа или Йе, Анахата чакра

Венера, петък, мантра О, Вишудха чакра

Сатурн, събота, мантра Кхем, Агя чакра

Слънце, неделя, мантра Шар или Шару, Сахасрара чакра - най-горе

Някои от изследователите считат на базата на сравнителния езиков анализ, че именно така или по подобен начин са се произнасяли и знаците върху розетата. Като прибавим към тази основа почитанието на народите от полуостров Хиндустан към Слънцето и Луната - Суря и Чандра (санскр.), поклоненията и ритуалите, двата календара на тези етноси и култури, както и отношението към Небето като основен култов обект, ще видим приликите с българската астрологическа и религиозна традиция.

Българската бронзова седемлъчна розета засега е единственият по рода си артефакт, разкриващ в дълбочина някои от аспектите на българската цивилизация. Притежанието на копие от нея някога вероятно е било знак за принадлежност към висшата прослойка - тази на кановете и колобрите. Днес тя е символ на принадлежността към големия род на българите. Поставяйки на гърдите си този знак, потомците на Кубрат, Аспарух, Крум и Омуртаг свидетелстват за кръвната си връзка със създателите и строителите на България.

Носейки розетата у себе си, нашите сънародници имат най-великия съюзник и коректив за бъдещето си - силата и мъдростта на своите велики предци."

Не е споменато но символът за който казват, че не се знае какво изобразява, руната ... всъщност се знае - това е знакът на Бог Тангра. Единият от начините на изписването е този, другия е обърнатия символ на мира.