събота, 13 декември 2014 г.

ОШО - ВЕЛИКИ МИСЛИ


Хиндуистки духовен учител, мистик, вдъхновител



Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в любовта. Тогава ще познаеш – и това познание ще дойде от твоя опит. Това знаене няма никога да унищожи мистерията: колкото повече знаеш, толкова повече ще знаеш, че остава много повече за узнаване.

Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита.

Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Той не може да навлезе в нищо, преди то да му бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия; познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Той никога не е готов да навлезе в непозната, неизследвана територия, без карта, без ръководство.

Но животът е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е сега във всеки един момент. Няма нищо старо под слънцето, казвам ви го – всичко е ново. Той е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.

Живота – това е тайна. Тя не може да бъде предсказана. Вие се променяте във всеки един момент. Вие сте река. Сега тя тече в едно направление и климат. Утре в друго...

Всички ние сме уникални. Никога не питайте никого, какво е правилно и какво не. Живота е експеримент, в хода на който следва да се изясни какво е правилно и какво неправилно. Понякога може да постъпите неправилно, но това ви дава съответния опит, от който вие ще получите облага.

Толкова ви е страх да не направите грешка... защото, ако сте свободни, естествено, ще направите някоя грешка. Но запомнете, това е начин на живот.

Много пъти ще падате. Няма нищо лошо. Изправете се отново и се научете да не падате. Бъдете по-бдителни. Ще направите грешки, но не повтаряйте същите грешки отново. Така човек помъдрява. Така човек става индивид, горд като кедрово дърво израснало нависоко, достигнало звездите.

Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво извило клоните си в небето, а тъгата е като корените забили се в недрата на земята. И двете са необходими – колкото отива нависоко, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота.

Kaĸвo знaчeниe имa ĸoй e пo-cилeн, пo-yмeн, пo-ĸpacив, пo-бoгaт? B ĸpaйнa cмeтĸa имa знaчeниe дaли ти cи щacтлив или нe.

Xopaтa пpиeмaт вcичĸo тoлĸoвa cepиoзнo, чe тoвa cтaвa бpeмe зa тяx. Hayчeтe ce дa ce cмeeтe пoвeчe. Зa мeн cмexът e тoлĸoвa cвят, ĸoлĸoтo и мoлитвaтa.

Bcяĸo дeйcтвиe вoди дo нeзaбaвeн peзyлтaт. Πpocтo бъдeтe бдитeлни и нaблюдaвaйтe.

Зpeлият чoвeĸ e тoзи, ĸoйтo e нaблюдaвaл ceбe cи и e oтĸpил ĸaĸвo зa нeгo e пpaвилнo и ĸaĸвo нeпpaвилнo; ĸaĸвo e xyбaвo и ĸaĸвo лoшo. И блaгoдapeниe нa тoвa, чe e oтĸpил тoвa caм, тoй имa oгpoмeн aвтopитeт: дaжe, aĸo цeлия Cвят щe гoвopи нeщo дpyгo, зa нeгo нищo нямa дa ce пpoмeни. Toй имa coбcтвeн oпит, нa ĸoйтo мoжe дa paзчитa и тoвa e дocтaтъчнo.

Bcичĸи ниe cмe yниĸaлни. Hиĸoгa нe питaйтe ниĸoгo, ĸaĸвo e пpaвилнo и ĸaĸвo нe. Живoтa e eĸcпepимeнт, в xoдa нa ĸoйтo cлeдвa дa ce изяcни ĸaĸвo e пpaвилнo и ĸaĸвo нeпpaвилнo. Πoняĸoгa мoжe дa пocтъпитe нeпpaвилнo, нo тoвa ви дaвa cъoтвeтния oпит, oт ĸoйтo виe щe пoлyчитe oблaгa.

Имa мoмeнти, ĸoгaтo Бoг идвa и чyĸa нa вaшaтa вpaтa. Toвa e любoвтa – Бoг, ĸoйтo чyĸa нa вaшaтa вpaтa. Чpeз жeнa, мъж, дeтe, любoв, цвeтe, зaлeз или изгpeв…Бoг мoжe дa пoчyĸa пo милиoни нaчини.

Жeлaниeтo дa бъдeш нeoбиĸнoвeн – тoвa e мнoгo oбиĸнoвeнo жeлaниe. Дa ce oтпycнeш и дa бъдeш oбиĸнoвeн – eтo тoвa e нaиcтинa нeoбиĸнoвeнo.

Живoтa – тoвa e тaйнa. Tя нe мoжe дa бъдe пpeдcĸaзaнa. Ho имa мнoгo xopa, ĸoитo биxa иcĸaли дa живeят c пpeдcĸaзaн живoт, зaщoтo тoгaвa нямaшe дa имa cтpax. Bcичĸo щeшe дa e oпpeдeлeнo, и нямaшe дa имa cъмнeния в нищo.


Aĸo ти cи бoгaт, нe миcли зa тoвa, aĸo cи бeдeн – нe пpиeмaй бeднocттa cи нa cepиoзнo. Aĸo cи cпocoбeн дa живeeш в миp, пoмнeйĸи зa тoвa чe миpът e caмo cпeĸтaĸъл, ти щe cи cвoбoдeн, нямa дa тe дoĸocнaт cтpaдaниятa. Cтpaдaниятa ca peзyлтaт oт cepиoзнoтo oтнoшeниe ĸъм живoтa, блaжeнcтвoтo e peзyлтaт oт игpa. Bъзпpиeмaй живoтa ĸaтo игpa и й ce paдвaй.

Смелостта е движение в неизвестното и извън зависимостта от всички страхове.


Bиe ce пpoмeнятe във вceĸи eдин мoмeнт. Bиe cтe peĸa. Ceгa тя тeчe в eднo нaпpaвлeниe и ĸлимaт. Утpe в дpyгo. Hитo вeднъж нe cъм виждaл eднo и cъщo лицe двa пъти. To ce пpoмeня. To пocтoяннo ce пpoмeня. Tpябвa дa имaтe пpoницaтeлни oчи, зa дa видитe тoвa.

Ти представляваш един малък свят. Променяйки себе си - променяш цялата Вселена.

Докато не се научиш да казваш "не", твоето "да" е безмислено

Няма нужда да поправяш себе си, няма нужда да се подобряваш – всичко това са глупости. Пази се от всички онези хора, които ти казват, че трябва да усъвършенстваш себе си, да станеш това или онова, да бъдеш добродетелен. От онези, които продължават да ти казват, че нещо е грешно и не бива да го правиш, а друго е добро и трябва да го правиш; че това ще те отведе в рая, а онова в ада.
Тези, които те убеждават, че трябва да промениш своята природа и усъвършенстваш себе си, са много опасни. Те са една от основните причини да не бъдеш просветлен. Природата не може да бъде подобрена, тя трябва да бъде приета. Няма как да бъде по друг начин. Който и да си, каквото и да си – това е, което си. Буда нарича това ‘татхата’, тотално приемане. Няма нищо, което да бъде променено – как можеш да го промениш и кой ще го променя? Това е твоята природа, а ти ще се опитваш да я променяш ли?
Това би приличало на куче, което гони опашката си. Кучето може да полудее от това. Но кучето не е такъв глупак, какъвто е човекът. Той продължава да преследва собствената си опашка. И колкото по-трудно я намира, толкова по-яростно се хвърля да я търси и толкова по-побъркан става. Нищо не трябва да бъде променяно, защото всичко е прекрасно – това е просветлението. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, всичко е перфектно. Този свят е възможно най-перфектният и в този момент не липсва нищо – да преживееш това е равно на просветление.



Винаги, когато съществува любов, тя е божествена, затова съчетанието "божествена любов" е безсмислено. Но умът е хитър. Той казва: "Ние знаем какво е любов". Но ние съвсем не познаваме любовта. Това е едно от най-известните неща. Мнозина говорят за нея, но не живеят с нея. Това е заблуда. Говорим за това, което не сме в състояние да изживеем. Литературата, музиката, поезията, танцът - всички те се въртят около любовта. Ако у нас действително имаше любов, нямаше да говорим толкова много за нея. Нашите прекалени разговори за любовта само показват, че любовта не съществува. Разговорите за това, което го няма, са само негов заместител. С помощта на думи, разговори, символи, изкуство, ние създаваме илюзията, че предметът на нашите разговори съществува. Този, който никога не е познал любовта, може да напише по-хубава поема за нея от този, който я познава, защото вакуумът у него е много по-дълбок. Нужно е да се запълни. Нужно е с нещо да се замени любовта.


Не умирай, преди да си реализирал своето истинско същество.
Щастливи са само тези хора, които са живели и умрели със своето истинско същество - защото те знаят, че животът е вечен, а смъртта е фикция.

„Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там. Защото въпросът не е само да се махнеш от там – това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря. Но ако не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – защото си блокирал енергията, която трябва да я отвори.
Затова, когато почувстваш, че една връзка не отива на добре, не ти казвам да се махнеш от нея – казвам ти веднага избягай от там! Не губи нито един кратък момент. Има милиони други хора…една врата се затваря, всички останали се отварят. И в момента, в който ти се махнеш, друга врата ще се отвори и за партньора ти също.

Ако не се е получило веднъж, не значи, че няма да се получи с никой друг. Ако не сте си паснали с някого, това не означава, че той няма да си пасне с никой друг. Нито ти, нито другия е виновен. Просто не сте един за друг. Не можеш да направиш нищо, за да си паснете. Ако се опитваш твърде упорито, може да започнеш да се приспособяваш – което не е напасване.

Това е най-голямото бедствие, което може да се случи в една връзка – когато двама души се примирят с това да се търпят. И ако твърде дълго си бил в трудна връзка, какво можеш да направиш? Да се примириш и да се нагодиш. Задоволяваш се с нещо незначително. Изхвърляш всичката романтика от живота си и всичката поезия. Животът ти загубва значението и великолепието си. Става обикновен, рутинен… всъщност осквернен. Ще загуби святостта си.
Повече не мисли за това – просто си тръгни. Мисленето е посредствено. Мисленето винаги е страхливо,малодушно. Затова не мисли. Просто си тръгни и затвори всички стари врати … и не гледай назад.

От книгата „Бъди реалист! Планирай чудо“

„Любовта се случва само, когато си зрял. Ставаш способен да обичаш едва когато си израснал. Когато знаеш, че любовта не е нужда, а преливане – душевна любов или даряваща любов, – тогава даваш без никакви условия.
Когато ти си, около теб има една аура на любов. Когато ти не си, няма такава аура около теб. А когато нямаш тази аура около себе си, молиш другия човек да ти я даде, ставаш просяк. И другият те моли да я дадеш на него или на нея. И сега двама просяци простират ръце един към друг, и двамата се надяват другият да я има… И естествено и двамата накрая се чувстват победени, и двамата се чувстват измамени.
Основният проблем с любовта е първо да стане зряла!!! След това ще си намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това си е просто така. Зрелият човек не пада в любовта…. – той се издига в любовта.

Един зрял човек има интегритета необходим му да остане сам. И когато такъв човек дава любов, той дава без никакви връзки, закачени за нея – той просто дава. Когато един зрял човек дава любов, той се чувства благодарен, че си приел неговата любов, а не обратното. Той не очаква от теб да му благодариш за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоите благодарности. Той ти благодари, че си приел любовта му.

И когато двама зрели хора са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, един от най-прекрасните феномени: те са заедно и все пак са напълно сами. Те до такава степен са заедно, че са почти едно, но тяхното единение не унищожава индивидуалността им – всъщност то я засилва, те стават още по-индивидуални. Двама влюбени зрели хора си помагат един друг да стават по-свободни. В това няма политика, няма дипломация, няма стремеж към доминиране…“

„Животът продължава, винаги, винаги. Няма крайна цел, към която той да отива. Просто пътуването, самото пътешествие е животът, а не стигането на дадено място. Танцувай и пътувай, движи се с радост, без да се тревожиш за крайна цел. Какво ще правиш, като стигнеш някъде? Никой не е задавал този въпрос, защото всички се опитват да намерят цел, място, където да стигнат в живота. Но скритият смисъл…
Ако наистина постигнеш целта на живота, тогава какво? Тогава ще имаш доста смутен вид. Няма къде да отидеш, стигнал си крайната цел – а в пътуването си изгубил всичко. Трябвало е да изгубиш всичко. И така, ще стоиш гол при крайната си цел и ще изглеждаш като идиот – какъв е бил смисълът? Толкова бързане, толкова тревоги – и ето го резултата.“
„Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва.
Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш; а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.“

“ Милосърдието е висша форма на любов.
Да, само милосърдието е лечебно. – защото всичко, което е болно у един човек е поради липса или недостатъчна любов. Всичко, което не е наред у един човек е свързано с любовта. Той не е бил способен да обича, или не е бил способен да приема любов. Не е бил способен да споделя. В това е мистерията. Това формира всички комплекси в нас.

Тези рани могат да излязат на повърхността по много начини: като болест на тялото ни, като психическо заболяване, но дълбоко в себе си човек страда от липса на любов. Както храната е нужна за нашето тяло, любовта е нужна за душата ни. В същност без любов душата не може да се роди и не може да оцелее.

Ти мислиш, че имаш душа; ти вярваш, че имаш душа, защото те е страх от смъртта. Но ти не си знаел преди да бъдеш обичан. Само обичайки човек може да почувства, че е повече от тяло и повече от съзнание.

Милосърдието е просто даване, подаряване. В любовта ти си благодарен, защото другия ти е дал нещо. В милосърдието ти си благодарен, защото другия е взел нещо от теб; ти си благодарен, защото другия не те е отхвърлил. Ти си дошъл с енергията да даваш, с много „цветя“, които да споделиш – и другия ти позволява, другия те е приел. Ти си благодарен, защото другия те е приел.

Милосърдието е висша форма на любов. Повече идва и при теб – милиони пъти повече. Казвам това, но не в това е въпроса, а в това, че ти не копнееш да вземаш обратно. Ако не получиш – ти не се оплакваш. Ако получиш – ти си просто изненадан! Ако получиш – то е било неочаквано. Ако не получиш, няма проблем – ти никога не си давал сърцето си като сделка.

Ти просто даряваш, защото имаш. Ти имаш толкова много и ако не подаряваш – ще си обременен. Както облак пълен с дъждовна вода трябва да я излее в дъжд. И следващия път когато завали наблюдавай притихнал и всеки път ще чуеш кога облакът дава и Земята приема. Всеки път ще чуеш, когато облакът казва на Земята „Благодаря“. Земята помага на облака да свали товара и да се освободи.

Когато цветето разцъфти – то трябва да сподели мириса си с ветровете. Това е естествено. Това не е сделка. Това не е бизнес. Това е просто естествено. Цветето е изпълнено с мирис – какво да го прави? Ако цветето запази мириса за себе си то ще се почувства много напрегнато, в дълбоко страдание. Най- ужасното страдание в живота е това, което не можем да изразим, което не можем да изкажем и споделим. Най-бедния човек е този, който няма какво да сподели или този, който има какво да сподели, но е изгубил способността, изкуството как да го прави. Този човек е беден.

Милосърдието е безусловно. Ти не си милосърден само за приятелски настроените или само за тези, с които си свързан. Милосърдието е за всички. И ако не си милосърден към съседа си то забрави за медитацията въобще, защото тя ще е безполезна. И ти ще трябва да поработиш върху своето аз, там дълбоко в себе си. Бъди милосърдие! Безусловно, ненасочено, неадресирано. Така ще се превърнеш в лечебна сила в този свят, изпълнен със страдание.“

„Това, на което ви уча, е моментът, свободата на момента и отговорността на момента. В този момент едно нещо може да е правилно, а в следващия момент да е погрешно. Не се опитвай да бъдеш последователен, инак ще си умрял. Само мъртвите хора са последователни.
Опитвай се да бъдеш жив, с всичките непоследователности на това, и живей всеки момент без никакво благоговение към миналото, без никакво благоговение и към бъдещето. Живей момента в контекста на момента и животът ти ще бъде цялостен. И тази цялостност притежава красота, тя е творчество. Тогава каквото и да правиш, животът ти ще има собствена красота…

…Хераклит е прав, когато казва, че не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Всъщност самият аз бих искал да кажа, че не можеш да стъпиш дори веднъж в една и съща река – толкова бързо тече реката! Човек трябва да е нащрек, да наблюдава всяка ситуация и нейните нюанси, и трябва да отговаря на ситуацията според момента, а не според някакви готови отговори, дадени от другите.“

„Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие – че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята – всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.“
~ Прави това, което ти е вътрешно присъщоВъпросът не е в парите, властта и престижа, а в това, което ти е вътрешно присъщо да правиш. Прави го, независимо от резултатите, и отегчението ти ще изчезне. Ти сигурно следваш нечии други идеи, сигурно вършиш нещата по „правилен“ начин, сигурно вършиш нещата така, както трябва да се правят. Това са основните градивни елементи на отегчението.
Цялото човечество е отегчено, защото този, който би трябвало да е мистик, е станал математик, този, който би трябвало да е математик, е станал политик, този, който би трябвало да е поет, е станал бизнесмен. Всеки е нещо друго; никой не е там, където би трябвало да бъде. Човек трябва да рискува. Отегчението може да изчезне в един-единствен миг, ако си готов да рискуваш.

Ти ме питаш: „Открих, че просто съм отегчен от себе си…“ Отегчен си от себе си, защото не си искрен със себе си, не си честен със себе си, не уважаваш своето същество.
И казваш: „Не чувствам никакъв хъс.“ Как да чувстваш хъс?
Хъсът идва само когато правиш това, което си искал да правиш, каквото и да е то.“

„Моят критерий е следният: ако една връзка израства като дълбочина, всичко е наред. Продължавай! Постарай се да я изчерпиш, ако можеш. Но ако тя не израства, не се задълбочава, ако интимността вече не разцъфтява, ако всичко е спряло и ти се привързваш просто защото не знаеш как да напуснеш и как да кажеш довиждане, ти унищожаваш своята способност за любов.По-добре да се движиш, да смениш партньора, отколкото да унищожиш любовта. Защото любовта е целта, а не партньорът! Ти обичаш един човек не заради самия човек. Ти го обичаш заради любовта! Любовта е целта. Затова ако тя не се случва с този човек, нека се случи с някой друг, но нека да се случи! Дай й възможност за приемственост. Тази приемственост, този поток на любовта, която непрестанно се случва, ще те въведе по-дълбоко в нея, ще внесе дълбочина, нови измерения, нови реализации…
Една истинска красива връзка не е просто добра – тя е изключителна! Никога не се задоволявай с по-малко. Само една изключителна връзка може да внесе дълбочина. Ако тя не се случи, имай достатъчно смелост да й кажеш сбогом – без оплакване, без недоволство, без гняв. Какво можеш да направиш? Щом не се случва – не се случва.

Не можеш да накараш другия да се чувства виновен. Какво може да направи той? Каквото може да направи, той го прави. Каквото можеш да направиш и ти – правиш го. Но ако някак си не се получава, ако не си подхождате, ако не сте предназначени един за друг, не продължавай да насилваш нещата. Това е като да пъхаш квадратна тапа в кръгла дупка…

Аз ви уча да сте верни на любовта, а не на хората. Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!
Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.”

ОШО

Източник: lifehack.bg
 Тук!  и Тук!

Няма коментари:

Публикуване на коментар