вторник, 8 юли 2014 г.

"РАЗГОВОРИ С БОГА" 1.1 ЦИТАТИ


Някъде пътьом осъзнах, че всъщност се създава книга - книга, предназначена за публикуване. Естествено беше ми казано специално в по-късната част на диалога (през февруари 1993г.), че ще бъдат издадени три книги и че:
   1. Първата ще разглежда главно лични теми, насочени към предизвикателствата и възможностите в живота на индивида.
   2. Втората ще се занимава с по-глобални проблеми от геополитическия и тетафизичния живот на планетата и с предизвикателствата, пред които е изправен светът.
   3. Третата ще бъде посветена на всеобщи истини от най-висше ниво и на предизвикателствата и възможностите на душата.
Тази е първата от трите книги, завършена през февруари 1993 г...
 Истината е, че Бог говори на всекиму.
 Ако искаш да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. Понякога чувствата се откриват трудно - и често още по-трудно се приемат. Но в най-дълбоките ти чувства се крие твоята най-висша истина.
Ето какво каза Бог:
    - Аз общувам също и с мисъл. Мисълта и чувството не са едно и също нещо, въпреки че могат да се проявяват едновременно. В общуването с мисъл често употребявам образи и картини. Затова мислите са по-ефективно средство за общуване, отколкото само думите. Освен чувства и мисли използвам и изживяването, като главен метод на общуване. Най-накрая и чувствата и мислите, и изживяването не постигнат успех, прибягвам към думите. Думите са най-неефективното комуникационно средство Те най-лесно се подават на неправилна интерпретация и най-често биват криворазбрани А защо е така? Заради това, което думите са. Те са просто произнесени звуци: шумове, които изобразяват чувства, мисли и изживявания. Думите са символи. Знаци. Те не са Истина. Не са същността Думите могат да ти помогнат да разбереш нещо. Изживяването ти позволява да знаеш. И все пак има неща, които не можеш да изживееш. Затова съм ти дал и други инструменти за познание. Наричат се чувства. Също и мисли. Върховната ирония тук е, че всички вие придавате такава голяма тежест на Божията Дума и толкова малко значение на изживяването - Всъщност за вас изживяването има толкова ниска стойност, че когато изживяването ви на Бога, се различава от чутото за Бога, вие автоматично, отхвърляте изживяването и запазвате думите, а би трябвало да е точно обратното. 
Тогава кои са авторитетните източници?
-Вслушай се в чувствата си. Вслушай се в Най-възвишените си Мисли. Вслушай се в преживяното. Когато някое от тях се окаже различно от онва, което са ти казали учителите ти или си прочел в книгите, забрави думите. Думите са най-несигурният носител на Истината.
Защо например не се покажеш? Ако наистина има Бог и това си Ти, защо не се покажеш по начин, който всички да можем да разберем?
-Правил съм го много пъти. Правя го отново и в момента.
-Не. Имам предвид по начин, който е неоспорим, който не мое да бъде отречен.
-Като например?
-Като например да се появиш сега пред очите ми.
-Правя го в момента.
-Къде?
-Накъдето погледнеш.
-Не, искам да кажа по неоспорим начин. По начин, който никой човек да не мое да отрече.
-Какъв би бил този начин? В какъв вид и форма би искал да се появя?
-Във формата и вида, които в действителност имаш.
-Това е невъзможно, защото Аз няма вид и форма, които вие разбирате. Мога да приема форма, която бихте разбрали, но тогава всички ще допуснат, че са видели единствената форма на Бога,вместо само една от многото форми на Бога.
Хората вярват, че Аз съм това, което виждат, вместо онова, което не виждат. Но аз съм голямото невидимо, а не това, в което се превъплъщавам във всеки отделен момент. В известен смисъл Аз съм това, което не съм. Аз идвам от Не-бъденето и винаги се връщам там.

Защото Бог не разкрива Божията същност чрез външно наблюдение, а чрез вътрешно изживяване. И когато вътрешното изживяване е разкрило Божията същност, външното наблюдение не е необходимо. А ако външното наблюдение е необходимо, вътрешното изживяване не е възможно.
. Защото мисълта ти за нещо е съзидателна, и думата ти е плодоносна, и мисълта и думата ти взето заедно имат великолепната способност да сътворяват действителността, в която се намираш. Следователно, ти ще имаш усещането, че Бог не се разкрива пред теб, защото , ако се разкриваше, ти не би се молил за това.
Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване-че искаш.
Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност
Когато благодарите предварително на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата действителност, вие всъщност приемате, че то е вече там и се случва. Благодарността е най-силното изявление към Бога; потвърждение, че даже преди да сте помолили Аз съм отвърнал.
Следователно никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.
-Благодарността не може да бъде използвана като средство, с което да манипулирате Бога; като инструмент, с който да изиграете Вселената. Не можеш да излъжеш себе си. Съзнанието ти знае истината за мислите ти. Ако казваш "Благодаря ти, Боже, затова и това", като същевременно си съвсем наясно, че него го няма в настоящата ти действителност, не можеш да очакваш Бог да е по-малко наясно то теб и да ти го сътвори.
Бог знае това, което знаеш ти, а това, което знаеш, се появява като твоя действителност.
Но това как да бъда истински благодарен за нещо, което знам, че го няма?

-Вяра. Ако имаше само зрънце вяра, би могъл да местиш планини. Ще знаеш, че нещо го има, защото Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде
Бог е наблюдателят, а не създателят. И Бог е готов да ти помогне да изживееш живота си, но не по начина, който може би очакваш
Бог е създал жизнения процес и живота такива, каквито ги знаеш. Същевременно ти е дал свободен избор да правиш с живота, каквото пожелаеш.
В този смисъл собствената ти воля за себе си е и Божията воля за тебе.
Не Ме интересува какво правиш и на теб ти е трудно да чуеш подобно нещо. Нима ти се интересуваш какво правят децата ти, когато ги изпратиш да си играят? 
Ти си ги поставил в среда, която си сметнал за дружелюбна и добра.
Разбира се, винаги ще се надяваш, че няма да се наранят. И ако това стане, ще си до тях да им помогнеш, да ги излекуваш, да им позволиш да се почувстват отново сигурни, да бъдат пак щастливи, да отидат да играят на другия ден. Но дали ще изберат гоненица или криеница на следващия ден пак няма да има значение за теб.
Естествено ти ще им кажеш кои игри са опасни. Но няма да можеш да спреш децата си да не правят опасни неща. Не винаги. Не завинаги. 
Тази е двойствеността, която се доближава до описанието на дуализма на Бога - да не се интересуваш дълбоко от процеса, а да се интересуваш дълбоко от резултата.
А Бог всъщност не се интересува даже и от изхода. Не от крайния изход. Така е, защото крайният изход е осигурен
Ето и втората голяма илюзия на човека - идеята, че изходът на живота е под съмнение.
Точно това съмнение в крайния изход е създало най-големия ви враг - страха. Защото, ако се съмнявате в резултата, тогава би трябвало да се съмнявате и в Създателя -- би трябвало да се съмнявате в Бога. И ако се съмнявате в Бога, би трябвало да живеете в страх и вина цял живот.
Ако се съмняваш в Божието намерение и в способността на бога да създаде този краен резултат, как би могъл изобщо някога да отпуснеш душата си? Как би могъл някога истински да намериш мир?

Но Бог има пълната сила да съчетае намеренията с резултатите
Има само една причина да се прави каквото и да било: за изява пред Вселената на това Кой Си Ти.
. Използваш живота, за да сътвориш Себе си като Този, Който Си и Този, Който Винаги Си Искал Да Бъдеш. Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е  изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя.


Ние живеете собствената си илюзия, която поражда страха ви, и всичкото идва от решението ви да се усъмните в Мен.
И като повечето от тези светци, хората не биха те разбрали. И    когато се опиташ да им обясниш чувството си на спокойствие, радостта в живота си, вътрешния си екстаз, те ще слушат думите ти, но няма да ги чуят. Ще се опитат да ги повторят, но ще прибавят нещо към тях.
Ще има да се чудят как така ти имаш онова, което те не могат да намерят. И тогава ще станат завистливи. Малко след това завистта и ще се превърне в ярост и в яда си ще се опитат да те убедят, че ти си този, който не разбира Бога.
И ако не успеят да те откъснат от радостта ти, ще потърсят как да те наранят - толкова огромна би била яростта им. И когато им кажеш, че това няма значение, че даже смъртта не може да прекрати радостта ти, нито да промени истината ти, със сигурност биха те убили. Тогава, като видят спокойствието, с което приемаш смъртта, ще те нарекат светец и ще те обикнат отново.
Защото такава е същността на хората: да обичат, след това да рушат, след това отново да обичат онова, което най-много ценят.
-Но защо? Защо правим така?
Всички човешки действия са мотивирани на най-дълбоко равнище от едно от двете 
чувства: страх или обич. Истината е, че има само две чувства - само две думи в езика на душата. Това са противоположните краища на великата полярност, която Аз сътворих, когато създавах Вселената и вашия свят такъв, какъвто го знаете днес.
Това са двете точки - Алфата и Омегата, които позволяват на така наречената от вас система на "относителността" да съществува. Без тези две точки, без тези две идеи за нещата не би могло да има никаква друга идея.
Всяка човешка мисъл и всяко човешко действие се основават или на любов, или на страх. Не съществува друг човешки мотив и всички други идеи са само производни на тези две. Те са просто различни вариации, различни интерпретации на същата тема.
Замисли се дълбоко и ще видиш, че е вярно. Това е , което нарекох Изначална Мисъл. Тя е мисъл или на обич, или на страх. Това е мисълта зад мисълта, зад мисълта. Това е първата мисъл. Водещатата сила. Суровата енергия, която задейства двигателя на човешкото преживяване.
И ето как човешкото поведение поражда повтарящо се преживяване след повтарящо се преживяване; затова хората обичат, след това разрушават, след това отново обичат. Винаги има люшкане от едното към другото чувство. Любовта води до страх, страхът води до любов, любовта води до страх...
...И причината се крие в първата лъжа - лъжата, която вие приемате като истина за Бога: че на Бог не може да се има доверие; че на Божията любов не може да се разчита; че Бог ви приема с условия; че крайният изход на нещата е под съмнение. Ако не можеш да разчиташ, че Божията обич винаги ще я има, на чия обич тогава можеш да разчиташ? Ако Бог се отдръпва и оттегля, когато не се представяш по правилния начин, не биха ли правили същото и простосмъртните?
И става така, че в мига, в който заявявате най-възвишената си обич, приветствате и най-големия си страх.
А ако знаеше Ти Кой Си, че си най-великолепното, най-забележителното, най-чудесното същество, което Бог някога е създал, ти никога не би се страхувал. Защото кой би отблъснал такова великолепие? Даже и Бог не би могъл да намери недостатък в такова същество.
Ти обаче не знаеш Кой Си и мислиш, че имаш много по-малка стойност. А откъде изобщо ти дойде идеята, че си нещо по-малко от великолепен? От единствените хора, чиято дума приемаш за всичко: от майка ти и баща ти.
Забравили сте какво е да обичаш безусловно. Не си спомняте усещането на Божията обич. И се опитвате да си представяте какво вероятно би била Божията обич въз основа на онова, което виждате от любовта в света.
Всяко действие предприето от хората(не само отнасящо се до личните отношения), се основава или на обич, или на страх. Решения, засягащи бизнес, индустрия, политика, религия, образование на младите, социални правила на нациите ви, икономическите цели на обществото ви; избори, предизвикващи война, мир, нападение, отбрана, агресия, подчинение; намерения да искаш или да даваш, да трупаш или да поделяш с другите, да обединяваш или да разединяваш - всеки свободен избор, който някога правиш, възниква от една от двете възможни мисли, които съществуват: мисъл на обич или мисъл на страх.
Страх е енергията, която се свива, затваря, дърпа навътре, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Обич е енергията, която се разширява, отваря, изпраща навън, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страхът увива телата ни в дрехи, любовта ни позволява да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът иска нещо или някой да са му наблизо, любовта иска те просто да й бъдат мили. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът измъчва, обичта успокоява. Страхът атакува, любовта лекува.

Научени сте да живеете в страх. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за победата на най-силния и за успеха на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или друг начин да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и ако видите(в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, защото ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
И ето, разбира се, вие избирате действието, предизвикано от страха, защото така сте научени. Аз пък ви уча следното: когато изберете постъпката, предизвикана от обич, ще сте направили нещо повече от това да оцелеете, ще сте направили нещо повече от това да победите, ще сте направили нещо повече от това да успеете. Тогава ще изпитате цялата слава на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете
Има само едно предназначение на целия живот, който съществува, и то е да можете ти и всичко живо, да изпитате пълното величие
Ако дойде момент, в който да изпиташ себе си в пълното си величие, в същия миг ще си представиш още по-голямо величие, коет да осъществиш. Колкото повече си, толкова повече можеш да станеш и колкото повече можеш да станеш, толкова повече можеш да бъдеш.

Най-дълбоката тайна е, че животът не е процес на откриване, а е процес на сътворяване.
Ти не откриваш себе си, а създаваш се бе си наново. Търси, следователно не да разбереш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш

Животът(както вие го наричате) е  една възможност да узнаете практически онова, което вече знаете теоретично. Няма нужда да научавате нищо, за да го направите. Необходимо е само да си спомните, какво вече знаете, и да действате в съответствие с него.
-Да. Нека да ти го обясня така:
в началото онова, Което Е, беше всичко, което съществуваше, и нямаше нищо друго Но Всичко, Което Е, не можеше да познае себе си, защото Всичко, Което Е, е всичко, което съществуваше и наоколо нямаше нищо друго. И така, Всичко, Което Е ,,, не беше. Защото при отсъствието на нещо друго, Всичко, Което Е - не е.
Това е великото Е/Не Е, за което мистиците говорят отколе.
Онези, които вярват, че Бог е Всичко, Което Е, и Всичко, Което Не Е, са онези, чието разбиране е вярно. 

Изграждайки Вселената като разделена версия на Себе си, Бог създаде от чиста енергия всичко, което съществува - и видимото, и невидимото

Изглежда толкова невероятно просто, но в същото време става и доста сложно, защото има само един начин да познаете себе си като Мен и той е най-напред да познаете себе си като не-Мен.


Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява.
Ако Бог е абсолютно идеален и безкрайно  любящ, защо би създал епидемии и глад, война и болести, земетресения и торнадо, урагани и всички видове природни бедствия, дълбоки лични разочарования и световни несгоди?
Както вече обясних, не можеш да покажеш обич преди да можеш да покажеш не-обичане. Нищо не би могло да съществува без своята противоположност, освен в света на абсолютното. Но царството на абсолютното не беше достатъчно нито за теб, нито за Мен. Аз съществувах там - във вечността, откъдето си дошъл и ти.
В абсолютното няма изживяване. Само знание. Знанието е божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е: знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог. Бог Отец е знанието - родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване, защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш.
Триединната Действителност е подписът на Бога. Тя е божественият модел. Връзката "три, събрани в едно" се намира навсякъде в царството на възвишеното
Триединната Истина е призната в тънките и неуловими взаимоотношения  от всеки, който се занимава с тях. Някои от религиозните ви експерти са описали Триединната Истина като Баща, Син и Свети Дух. Психиатрите ви използват понятията свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. Духовните ви водачи казват разум, тяло и душа. Някои от учените ви разглеждат енергия, материя и етер. Някои от философите ви казват, че нещата могат да се приемат за истина само когато са истина в мисълта, думите и действията
Времето е свят, в който онова, което наричате минало, настояще и бъдеще съществуват взаимосвързано. това значи, че те не са противоположности, а по-скоро аспекти на едно и също цяло, развития на една и съща идея, цикли на една и съща енергия, аспекти на една и съща непроменяема Истина. Ако оттук напратите заключението, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват по едно и също "време", сте прави. (Но сега не е моментът да обсъждаме това. Много по-детайлно ще разгледаме това по-късно, когато изследваме цялостната идея за времето.)
. Самият живот е вълна, вибрация, пулс в сърцето на Всичко, Което Е.
и световните бедствия са резултат от световното масово съзнание.
Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш.
Не би било точно да се каже(поне в смисъла, който ти влагаш), че вие избирате тези последствия. Вие ги избирате точно толкова, колкото и Аз. И вие, като Мен, ги наблюдавате. И решавате Кои Сте по отношение на тях.

Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който "го прави" за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете "Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените.

. Тогава стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е точна изява на това Кой Си

Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е  изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя.
Във Вселената се случват явления, за които и най-смелото въображение не би твърдяло, че са предизвикани от теб.
Те са сътворени от обединеното съзнание на човечеството. Целия свят, творейки съвместно, създава тези преживявания. Това, което всеки един от вас прави индивидуално, е да премине през тях, решавайки какво значение имат те за него и Кой Е Той по отношение на тях. 
Начинът да намалите болката, която асоциирате със земните събития и преживявания(както ваши, така и на другите), е да промените начина, по който ги възприемате.
Не можеш да промениш външните събития, защото те са сътворени от всички вас, а ти не си израснал още достатъчно в съзнанието си, за да можеш да променяш самостоятелно онова, което е било сътворено колективно. Затова трябва да промениш вътрешното си преживяване. Това е пътят към майсторството в живота.
Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето.

Отстранете преценката и болката ще изчезва.

Има мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?!
Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията. И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. 
И ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш.
. Целият смисъл на процеса е, ти да откриеш себе си, да сътвориш Себе си такъв, какъвто си в действителност и какъвто истински желаеш да бъдеш. Но не можеше да си такъв, без да имаш избора да бъдеш друг.
Затова трябва ли да те накажа, че си направил избор, възможността за който самият Аз съм ти предоставил? Ако не съм искал да направиш някакъв избор, защо бих създал нещо друго освен избора, който бих желал да направиш?
Това е въпрос, който трябва да си задаваш преди да ми определяш ролята на “Бог, разгадаващ присъди”.
Прекият отговор на въпроса ти е: да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да се страхуваш от възмездие. Но ще ти е от полза да бъдеш наясно с последствията.
Последствията са резултати, естествен изход от нещо. Нямат нищо общо с възмездия или наказания. Те са просто това – резултати от естественото приложение на естествените закони. Последствие е онова, което се случва(доволно предвидимо) в резултат на онова, което вече се е случило.
Целият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.
Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си.
-Значи, ако знам тези закони и ако се придържам към тях, няма никога да изпадна в беда? Това ли искаш да ми кажеш?
-Никога няма да изживееш състоянието, което наричаш “беда”. Няма да възприемаш нито една от житейските ситуации като проблем. Няма да се сблъскваш с обстоятелствата, тръпнейки. Ще сложиш край на всички тревоги, съмнения и страх. Ще живееш, както си представяш, че са живели Адам и Ева – не като обезплътени духове в царството на абсолютното, а като въплътени духове в царството на относителното. При това ще имаш цялата свобода, цялата радост, целия мир и цялата мъдрост, разбиране и сила на Духа, който си. Ще бъдеш едно напълно осъзнато същество.
Това е целта на душата ти. Това е предназначението й – напълно да осъзнае себе си, докато се намира в тялото; да стане въплъщение на всичко, което всъщност е тя. 

Виждал ли си някога нещо по-съвършено от снежинка? Сложността, структурата, симетрията и неповторимостта й сред всичко останало са едно тайнство. Удивляваш се пред това невероятно чудо на Природата. А ако съм могъл да направя подобно нещо с една единствена снежинка, какво мислиш, че мога да направя(и съм направил) с Вселената?

-Не е въпрос на научаване, а на вспомняне.
-Как да си ги вспомня тогава?


Няма коментари:

Публикуване на коментар