Ако имаме паметта, ще имаме и знанието! В книгата на Друнвало много пъти се споменава "да си припомним, да си спомним кои сме". Кои сме всъщност? Тези които се определяме или това, което помним за себе си? Защото който си загуби паметта, загубва и спомените, загубва и самоличността си, не знае нищо, не знае кой е. Много хора разказват, че си спомнят минали животи. Може и да е така, може и да не е. След като не сме го преживяли лично, не можем да знаем. Ако имаме знанието, ще постъпваме правилно и няма да грешим, като изключим изключенията от правилото. Всеки, който се е опарил има знанието за опарването и се пази от огъня. Всеки, който има знанието, знае как да постъпи и какво решение да вземе в живота си.
Защо на нас ни липсва знанието? Казва се, че хората погиват от незнание.
Дори ми хрумна една идея. Може в някакъв експеримент с човешката цивилизация просто да са ни изтрили паметта. Интересно защо. Във филмите трият паметта на личности които са били на мисии, за да не си спомням мисиите. Изтриват спомените им и ги оставят живи. Но понякога се получава гаф и някои с изтрити спомени, знания започват да си припомнят кои са и откъде идват и къде са били и какви са били.
Христос казва, че който знае откъде идва и накъде отива, неговите думи са истина. Тоест той си е припомнил или се е осъзнал.
Казват, че смъртта покрива греховете, както любовта. Как ще покрие смъртта греховете, не разбирам. Смъртта е изтриване на паметта или загасване на компютъра, преинсталиране на компютъра може би е по-точно.
Интересното е, че имало памет, която не се изтрива и такава, която се изтрива. Явно вселенската памет, тази, която ни е заложена от Вселената не може да бъде променена.
Просто си задавам въпроси. Оставям изводите всеки за себе си, да ги направи.
Това значи, че Акашовите записи има записи, които не се трият и които непрестанно се променят с време, място и човек. От там следва друго. Някой ден може да си я продължа тази статия. За днес толкова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар