сряда, 5 февруари 2014 г.

ГРАФ СЕН ЖЕРМЕН-МЪЖЪТ КОЙТО ЗНАЕ ВСИЧКО И НИКОГА НЕ УМИРА


В Encyclopaedia Britannica граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18 век, известен из дяла Европа като „необикновения мъж“. За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер, един циник, който трудно се впечатлявал, го нарича пред Фридрих Велики „мъжът, който знае всичко и никога не умира!“.
Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най-малко двеста години, без външния му вид да се промени.
Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от осемдесет псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско.
В разговор с мадам Помпадур, метресата на крал Людовик XV, Сен Жермен обобщава начина на живот по онова време с думите: „Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже — Философския камък. Едните искат вечна красота, другите — вечно богатство.“
Много от тези, които са се срещали с графа, смятат, че графът е притежавал и двете. Това, впрочем, се дължи на дългия му живот. Пред Фридрих Велики той веднъж заявява, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава човешкия живот, и самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен казва: „Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създавам това, което поискам, от нищото.“
При друг случай той приятелски споделя, че може би е по-стар от Матусал…[7]
Нека проследим появите му последователно:
Сен Жермен се появява за първи път през 1710 г., за което свидетелстват композиторът Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като четирийсет-четирийсет и петгодишен мъж. Не е напълно ясно какво се случва през следващите две десетилетия, освен че той става близък довереник на мадам Помпадур и че е имал голямо влияние в масонските ложи и други тайни съюзи. По онова време духът, свързващ ложите и техните братя е бил много по-различен от сегашния. Събирали са се много духовно извисени и интересуващи се от спиритизма хора, за разлика от съвременните висши степени, които, според мен, вървят в напълно различни посоки.

Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където вероятно придобива голяма част от невероятните си знания за диамантите. През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти, както и, че бил обходил Хималаите и открил хора, „които знаели всичко“. Допълва, че „човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз“, за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в космоса: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми.“ По друг повод той казва: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни.“
Освен това имал пророческа дарба — съобщавал за открития от бъдещето. Твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където си поиска.
Неговите съвременници — от споменатата преди малко мадам Помпадур до немския философ Грим[8] — подчертават в писмата и дневниците си невероятния талант на графа да разказва истории с исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски, Мария Тюдор, Хайнрих VIII и Франц 1, описвани с безброй живописни детайли, убеждавали неговите запленени и погълнати слушатели, включително Людовик XV, че той наистина описва собствените си преживявания.
Днешните психиатри вероятно лесно биха могли да цитират примери от практиката си, но разликата в случая е, че Сен Жермен е впечатлявал хората от миналото с физически „чудеса“.
Да се върнем към историческите факти: през 1744 г. графът е обвинен в шпионаж и попада в затвора, но след разпит отново е освободен. От 1745 до 1746 г. живее като принц във виенския двор, където го описват като „забавен и много надарен“. Всички твърдят, че не само е богат, но говори няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свири съвършено на цигулка и пиано. При това бил вегетарианец и пиел вино само по повод.
Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти е посещавал Индия. Има писмо, в което обяснява, че „усвоил знанието и леенето на бижута“.
Между 1757 и 1760 г. достига върховната си слава в двора на Людовик XV, пред когото уголемява или умножава диаманти. В неговия двор той имал на разположение и лаборатория за алхимичните си експерименти. Когато на 70 години Графиня Джорджи отново се среща с него, е силно изненадана, че Сен Жермен изглежда така, както при срещата им преди петдесет години.
През 1760 г. мадам дю Хосе го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около петдесет години. Не беше нито слаб, нито дебел, имаше безупречни маниери, изглеждаше умен; обличаше се просто, но с вкус, на пръстите си, както и на табакерата си за енфие и часовника, имаше брилянти с превъзходна бистрота. Диамантите на колената и на катарамите на обувките му бяха за 200 000 франка. На дантелената му яка блестяха рубини с невероятна красота…“ (4, S. 2)
Графинята си спомня, че се била запознала с него преди петдесет години, през 1710 г. във Венеция, когато той се наричал Маркус Балети, и подобно на музиканта Рамо, който си спомня същото, се кълне, че сега изглеждал по-млад (4).
Във Версай графът се появява едва към 1757 г. и се радва на много необичайно влияние. Свободният му достъп по всяко време до Людовик XV предизвиква недоволство у френските придворни, защото прекарвал много вечери с френския монарх.
През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко таи и никога не умира.“
От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „Един необикновен човек, който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото.“
Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто работника, която произвеждала лен с вид на коприна.
Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор“, за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.
След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, „които ще са от полза за цялото човечество“.
Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ако този монарх ги беше взел на сериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа .“ (4, S. 5)
В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в църковния регистър на Екернфьорде[9]. Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!
На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад — между тях масони, илюминати и некроманти — на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм“ (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.
От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и предупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.
Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и — понеже предсказал бъдещата революция — утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).
На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.
По-късно крал Густав III казва на приятелката и хронистката си мадам д’Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предсказанието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820 г., във вечерта на убийството на херцог дьо Бери.
След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. — т.е. 52 години след „официалната си смърт“ — се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.

Източник - "Не пипай тази книга" Ян ван Хелсинг


Няма коментари:

Публикуване на коментар