сряда, 26 февруари 2014 г.

26, 27, 28, 29 и 30 НОЕМВРИ

26-ти

Каква е тази среда, какви са тези условия, за които Бог е промислил, та всяка повярвала в Него душа да достигне до победоносната спасителна вяра- до благодатната жетва? Преди всичко Бог даде на човеците всевечното Си слово - Библията. "думите, написани в нея , са пророчески, защото са от Светия Дух и затова са верни."/2Петрово 1/
И затова казва Господ:"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." "Никога пророчеството не излиза от човешка воля, а светите човеци са говорили, движени от Светия Дух."/2Петр.1:21/"Ние не следвахме хитро измислени басни - пише ап.Петър -но като очевидци на Христовото величие, ви известихме за Неговото могъщество и предстоящо пришествие. Ние даже чухме гласа на Отца, Който говореше:"Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих!" Ние не ви предадохме предания и легенди относно небесния живот и чудотворната дейност на Исус Христос, нашият Спасител. Ние обаче ви известихме делата, които видяхме със своите очи, и думите, които чухме със своите уши." "Това вярно пророческо слово не е измислено от човек -пише един богослов. - Нито човешки гений го е създал. Свети човеци, които го приеха от Бога, написаха и проповядваха като употребяваха думи, изречения, изрази и пасажи:със свой език предадоха мислите и идеите, които им даде чрез Духа."
Вярно ли е Библейското познание? След близо 2000 години след Христос потвърждава ли се написаното в светата вечна книга на живота? Нека проверим. Отворете посланието към Евреите/1:10-12/, където се цитират стиховете 25-27 от 101 псалом. Там е написанто:"В началото, Ти Господи, Си основал земята и небето, дело на Твоите ръце. Те ще починат, а Ти пребъдваш. И всичко овехтява като риза като одежда, Ти ще ги огънеш и ще се променят. Но Ти Си същият и Твоите години не се свършват." Казано е някога, че земята и небето ще преминат, а днес, в дните на нашя век човекът на науката Джеймс Джинс пише своята знаменита книга, озаглавена "Широките страни на космологията", където последното му заключение е, че вселената е като часовник, като завод, който не е вечен, /"ще премине", както е казано/, часовник, който някога ще спре. Защото съразмерно освобождаваната енергия, сложната молекулярна структура на веществата се разпада на все по-прости съчетания. И така, от върховете на научното мислене днес се твърди, че цялата вселена е като огромен часовник, който Някой е изработил /създал/ и навил. Но неговата пружина постепенно отслабва. И това ще продължи, докато дойде ден, когато този огромен всемирен механизъм ще спре. Това твърдят хората от 20 век. А още преди хиляди години в Посланието към евреите намираме цитат от 101 псалом, където е написано:"Ти Господи, Си основал небето и земята. Те ще починат... Но Ти пребъдваш!" Дали е приятно или не на учените от нашия век, не е важно, но техните най-нови теории/научни/ потвърждават Библията. Нека отворим пак Послание към евреите, но сега на гл.11, стих 3: "С вяра знаем, че всичко е усторено от Словото на Бога, така че от невидимото е станало видимо." Попитайте някой сериозен учен - казва д-р Крисуел - и той ще ви отговори, че тези слова са най-сполучливото описание на молекулната атомна природа на нашата вселена. Т.е. всичко видимо е произлязло от невидимото. От началото до края на Божественото откровение - заявява д-р Кисуел - няма да намерите нито една дума, нито едно изречение, на което да може да противоречи истинският научен факт. Причината е ясна. Този Бог, Който е вдъхновил да бъде написана Книгата на живота, Той е сътворил вселената и всичко в нея.

27-ми

Всичко, което знаем за Бога, за вярата на човека в Него, всичко, което знаем за Исус, за самия човек и величавия смисъл на човешкия живот/живот във вяра и посвещение/ - всичко се намира в страниците на тази вечна книга. Оттам научаваме, че вселената е създадена от всевечния безсмъртен Божествен дух, Който разполага с неограничени източници от сила, енергия, мъдрост, светлина, красота... Спрете пред красивия слънчев залез или се вгледайте в небесната дъга след дъжд:погледнете цветята или росната трева, блеснала от слънчевите лъчи... Не може да не признаем, че Този, Който ги е създал, обича прекрасното. А когато буря, гръм и мълнии раздират небосвода, не проумяваме ли, че те са израз на неоспоримо могъщество? Има редове от "Вечната книга на Вечния Бог", които след като прочетем, не е възможно да не се вгледаме в себе си и да не размислим за доброто и злото у нас и вън от нас. И ако сме искрени, не може да не признаваме, че Този, Който е вложил това познание у нас и изобщо ни е създал, е бил Господа на правдата. Но ние никога не бихме узнали Кой е нашията Създател, какъв е, как се проявява, ако Той не бе изявил Себе Си в Своята вечна книга. Всичко, което знаем за спасението на човешката душа - знаем го от Словото на Бога. Всичко, което знаем за бъдещето, ни е открито от Библията. Проницателните от древността са гледали в глъбините на вековете и не са могли да видят далеч, да дадат отговор за бъдещето. А Откровението чрез неотменното Слово ни открива бъдещето. И така се потвърждават Боговдъхновените писания. Ако Библейското познание се приеме за дело на обикновени човеци, тогава нашата основа на вярата, откровенията на Бога, надеждата за спасение из цялото знание, което имаме за Бога и бъдния живот - всичко това би изчезнало заедно с писанията за митичните легенди и фантазии човешки.
А във вечното слово на Вечния Бог се изявява, открива ни Себе Си, говори ни ... Библията! - това е единство в разнообразието. Великото й съдържание е поразително единство в разнообразните писания. Една златна огнена нишка преминава през всичко написано. В древността тя възвестява:Някой иде! Когато Този, Който трябва ще да дойде, бе въплътен в плът, Библията говори:Някой дойде! Чрез послената си книга - Откровението, Библията пророчествува: Той пак ще дойде! Тази е величавата обща тема, която свързва всичките й отделни книги в нерушимо единство. Тази велика тема сформира едно поразяващо единство в разнообразните събития, които се разкриват от страниците на вечната книга на вечния Бог!

Библията е написана от 40 автори. Те са живели през различно време - в един период от 1500 години. Не са се познавали. Авторите са от различна житейска среда, разделят ги различни култури и цивилизации, които са изчезнали. Тези хора са били с различно образование, различни опитности. А истината е, че през 1500 години 40 автори са писали на една и съща тема, известявали са една и съща вест, повтаряли са с нищо несравнимото Слово. В Библейското писание ще намерите описания за красивите и поучителни епизоди от любовта на Сара, Ревека, Рахил, Рут. Ще намерим закон и недостигнати правила за правното дело на Моисей. Ще намерим описания за историята на царете на Израил и Юда, както и на други световни царства. В Библията ще намерим поетичните псалми и мъдрите притчи. А какво може да се сравни с 23 псалом? В Божественото слово има пророчества, за които е отделена една трета част от цялата Библия. Но във всички тези разнообразни литературни форами се съдържа само една велика тема - основната тема на Библията:Господ е близо! Мараната! Мараната! Което значи "Господ иде!" Библейското писание е неделимо. Библията е многообразие в единство - Стария и Новия Завет.
Предсказаното от Стария Завет се изпълнява в Новия. Дали страниците й разкриват пророчества за бъдещето или съдържат думите ,с които апостолите обявиха изпълнението на тези пророчества, всичко написано представлява едно цяло - Слово Божие, Вечното Слово на Вечния Бог.

28-ми
КНИГАТА НА ПРОРОЧЕСТВАТА

"...Има само една книга на земята, в която ще намерите пророци и пророчества. Причината за това е проста. Никой, освен Бог, не знае и не контролира бъдещето, не направлява, затова само Той предсказва и скритото принадлежи на Бога, а откритото на нас./д-р Крисуел/ Едни от пророчествата са се сбъдвали, други ще очакваме през бъдните дни. Каквито и по размер и значимост да са предсказаните събития, те свидетелствуват за присъствието на живия Бог. Между "предположение" и "пророчество" им различие. Ако някой човек може да предвиди резултата от едно събитие няколко дни по-рано - това е предположение. Но ако някой предскаже какво ще се случи след сто, петстотин, хиляда години - това вече е пророчество. Да отворим Библията на глава 45 от книгата на пророк Исая, стих първи. Там е записано:"Това говори Господ на своя помазаник Кир..." Предсказано е царство за човека Кир, който ще царува след двеста години. И тъй, още преди раждането на Кир, Бог говори черз пророк Исая:"Аз те препасах, ако и ти да не ме познаваш, за да познаят от възхода на слънцето до залеза му, че няма освен Мене Бог. Аз Съм Господ и няма друг." Ето как пророчествата потвърждават присъствието на Бога през хилядолетията.

Историкът Флавий описва подробно похода на Александър Македонски в Мала Азия и после към Египет. Когато Алексъндър застанал пред градските порти на Ерусалим, първосвещеникът в празнични дрехи излязъл да го посрещне. После той му показал текста от пророчеството на пророк Даниил където се говорело за идването на Александър Македонски в Ерусалим и за успехите му, с които Бог увенчава неговите походи. От благодарност Александър пощадил ерусалимския храм и цяла Юдея. В 3 Книга на царете се разказва за израелския цар Ахав и предсказатението за неговата гибел от пророк Михей. "Жив Господ, аз ще говоря само за това, което Бог ми каже" - заявява пророкът. Акаха не се вслушва в съвета на Михей. И тръгва на поход въпреки предупреждението. В Библията четем, че някакъв стрелец отправил стрела без определена цел и тя през гънките на бронята се забила в сърцето на Ахава. Сбъднаха се думите-"... кучетата лизаха кръвта на Ахава". Има пророчество за разрушаване на град Тир, изпълнено с поразителна точност. Пророк Наум предсказва разрушението на Ниневия. Пророк Еремия - разрушението на Ерусалим. Има пророчества за раждането на месия - Христос. За Спасителя на света се изпълни всяко изречено пророчество. Изпълни се стих след стих.

29-ти

ХРИСТОС И ПРОРОЦИТЕ

"Ето това, което ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, що е писано за Мене в закон на Моисей, в пророците и псалмите." Най-могъщото потвърждение, че Христос е наистина Син Божи, е че Той изпълни всички пророчества, записани в Стария Завет за Него. Това най-ясно се вижда от разговора на възкръсналия Исус Христос с двамата ученици, които пътуват за Еманус. И тези двама с недоверие бяха посрещнали вестта за празния гроб, въпреки че Исус им бе говорил неведнъж, че ще възкръсне от мъртвите. Сега, казва се в Евнагелието, Той започна да им изяснява всичко написано за Него в старозаветните писания, като започна от Моисей, псалмите и всички пророци, за да разберат как са се изпълнили.
Изпълнението на пророчествата заема централно място и в учението, и посланията на апостолите. Матея разказва как в Христос се изпълнили всички пророчества, писани за Него. Навсякъде в това Евнагелие ще срещнем думите:"за да се сбъдне писаното" или "да стане, каквото е казано чрез пророците." В своята проповед в Кесария апостол Петър казва за Христос:"За Него свидетелствуват всички пророци." Красноречивият Аполос проповядва в Ефес и горещо убеждава хората, като им е доказал подробно за Писанията, че Исус е Христос!/Деяния 18:28/
В посланието си до Коринт апостол Павел пише:"Благовести ви, че Христос умря за нашите грехове според Писанията, и че Той възкръсна на третия ден... според Писанията/1Коринт15:1-4/ Като съберем всичко написано, можем да бъдем непоклатимо уверени, че Новия Завет утвърждава вярата ни, като удостоверява как Исус Христос изпълни всички сатрозаветни писания-пророчества. "Мойте думи няма да преминат!..."- казва сам Господ Исус Христос. "И затова Неговото вечно слово не е пред залез, а пред изгрев" - отбелязва д-р Крисуел. Библията е книга за живота. В нея има отговор за всяка мъка, за всеки проблем. И затова ще живее. Колко отдавна е написана тя! И през какъв път е преминала през хилядолетията! Но...Диоклетиян не може да скъса нито една струна на Божествента арфа. Хората на рационализма не са "удавили" нито дума от това небесно съкровище. Последователите на Биолинброке, на Хюм, на Пейн и Волтер не са съкратили живот на Библията. "Да се приеме Словото на Бога е все едно да се приеме самия Бог". "Любовта към Вечното Слово е равностойна на любовта към Бога. Затова-заявява д-р Крисуел- с пълна вяра аз мога да взема своята Библия и да зная, че чета Божественото откровение. Бог, Който е вдъхнал това слово, го пази неизменно, макар че е преминало през огъня и кръвта на вековете. Изпратеният от Него Дух Свети го пази ..." Йоан е утвърдил последната глава на това свято писание със слова, които четем с тръпнещо сърце:"И аз също свидетествувам на всеки, който слуша словата на тази пророческа книга:ако някой прибави нещо към нея, на него Бог ще наложи от язвите, написани в нея. Ако ли някой отнеме от словата на това пророчество, то Бог ще го лиши от участието в книгата на живота и от всичко, което е написано в нея."/Окровение 22:1/-19/ Защото "Никога пророчество не е дошло от човешка воля, а са го изказвали светите Божии човеци, които са били ръководени от Светия Дух." /2Послание Петър 1:21/

30-ти

Бог изпрати на тази земя за човеците Своя Единороден Син- пратеника от небето, който възстанови разкъсаната чрез греха връкза между Бога и човека. Богочовекът Исус Христос е величав символ. Той е показаният ни жив пример и образец как трябва да премине един живот на вяра в Словото на Бога. Отговорът на това Слово е-както този на Исус Христос. А как премина тук на земята, животът Му? В този живот имаше Раждане в плът, процес на узряване/укрепване/, саможертва в името на любовта, смърт в плът и възкресение от мъртвите! Чрез примера, образеца Христос, Бог изяви ясно как трябва да премине и животът на онзи, който е повярвал в Неговото благовестие. И в този живот трябва да има /както при Христос/:Раждане по плът, вяра, покаяние, за да се достигне до раждане в дух/новораждане/. След това узряване/укрепване във вярата/, саможертва - служение на Бога чрез служба на човека-брат в любов, смърт по плът и възкресение от мъртвите. Така учи Словото на Бога.
Сам Исус каза за Себе Си:Аз Съм светлината на света. Аз Съм живият хляб слязъл от небето. Аз Съм Пътят, Истината. Аз Съм възкресението на живота. Аз Съм врата към вечността. Това не бяха само думи. Христос ги превърна в дело. Говори за смирение и Сам изми нозете на учениците Си.
Говори за обич и Сам възлюби човеците повече от Себе Си. И го доказа на кръста. Говори за възкресение... Сам възкресяваше мъртви и възкръсна от мъртвите на третия ден. Беше лечител на човеците, докосваше се до техните тела, до помръкналите им души и им вливаше "нещо непобедимо". Той виждаше тежкия им живот със страданията, с невежеството, с духовната нищета и с малките човешки радости, но разбра и техните копнежи за по-добър, чист и светъл живот. Тогава изрече онази проповед - "Словото на планината"., отправено към хората от всички векове. Най-великото в живота на Исус Христос е Неговото всепобеждаващо присъствие. Гонен, отричан, осмиван, презиран от някои, Той е тържествувал в душите на милиони, осветявал е и осветява мрачните хоризонти на човечеството. Цезаровата империя издъхна сред съсипни. От легионите на Рим е останало само пепел. Наполеоновите армии срещу Европа отдавна са забравени. Гордите пирамиди на Египет затъват с всеки нов ден в пустинните пясъци. Тир и Сидон покрива забвение. Вавилон е само спомен. Христос живее! И ще живее! Всички сили, които са се опитвали да Го умъртвят в крайна сметка са били само стимул, за да живее Той все по-реално и ярко в съзнанието на тези, които са Го приели. Празните традиции са изкопали гроб за Него. Фанатизмът Го е горял на клади. Инквизицията на средновековните, издигната в Негово име, Го е разкъсвала на зъбестите колела. Нетърпимостта, все в Негово име, Го е слагала неведнъж на гилотината. Много Юди са Го предавали с целувка. Много Петровци са се отказвали от Него. Много Димасовци са Го изоставяли, слели се с множествата по широкия път, но Той -Единородният Син на Бога, пратеникът на небето сред човеците-живее! И ще живее!

Няма коментари:

Публикуване на коментар