След като сърцето престане да тупти и да твори, какво става с животът? Какво става с нашата духовна личност - тази динамична стихия? Къде отива онова у нас , което твори ,скърби и се радва, което възсиява със светлината, трепти във възторзи, какво става с това, което копнее ,което търси Бога? Когато такива въпроси започнат да се плискат в бреговете на нашето съзнание, един вътрешен глас по думите на нашия поет Кирил Христов ни нашепва:"Умира всичко, само дух не гасне."
На твърденията, че смъртта е край на всичко - пише един философ -богослов - духът отговаря ::За Духа няма край! Когато измервам вселената и стигам до някаква преграда, аз зная, че тя не е краят.
Отсамната страна на един предел доказва, че преградата има и отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, аз го намирам и в себе си, понеже съм част от вселената - вселена във вселената. Ако допуснем, че вселената има граници, че тези граници са нещо като стени, зад които не съществува нищо, разумът и здравата логика отговарят - една стена има отсамна и отвъдна страна, един предел има простор отсам и отвъд. Където и да се намира границата на вселената, зад нея се простира друга вселена. Следователно вселената е безгранична. По този път на размисъл трябва да вървим и когато спрем до гроба. Гробът е само някакъв белег в безконечността и нищо повече. Човешкият живот, където и да бъде пренесен, ще продължава да се развива. Всичко, което съществува в реалния свят, изпълнява някаква функция - задача, необходима за всемирния живот и не може да липсва, както не може да липсва някаква част от една машина, за да може машината да действува нормално и полезно. Всеки живот е част от колективния всемирен живот. Сборът от сили, стихии, същества образува всевечната цялост.
Земният живот е ограничен между раждане и умиране. Раждаето не е отрицание на живота. Как умирането тогава би могло да бъде отрицание? Раждането доказва безграничното творческо могъщество във вселената.
Как смъртта би била доказателство за всепоглъщащата разрушителна сила? Идеята за съвършенство е неотделима от идеята за вечност. Духовното съвършенство е Божественото начало у човека. А Божественото не може да бъде тленно. Може ли да се изгуби във вселената онзи, който носи вселената във себе си? Това, което е пред гроба, се изучава, онова, което е отвъд гроба, се чувствува. Само любовта може да въздигне, да възвиси нашия дух до пълно разбиране на безконечното. Навикнете да пренасяте мислите си отдъв този предел, който наричаме гробовен праг, повярвайте в надматериалния свят, обикнете вечността и вие ще почувствувате тяхната реалност. Как би било възможно това кратко произшествие - смъртта, което трае само няколко минути или секунди, да разруши и унищожи любовта - основната същност на Бога?
Отрежете ми едната ръка, след това другата - аз продължавам да чувствувам своето "аз". То не изчезва. Отрежете единия, после другия ми крак - аз продължавам да чувствувам своето "аз" в пълнота. Дори когато ми отнемете половината от моята плът, аз усещам своето "аз" в пълнота. Защо да не бъде така и когато ми се отнеме и цялата плът? Ако душата продължава мощно да сияе в половината тяло, не е ли явно, че никакви изменения не са в състояние да причинят нейното унищожение.
Къде отиваме след гроба - не можем точно и ясно да определим. Как ще продължим и отвъд гроба нашето духовно развитие, едва започнало в земния свят - не знаем. Но има едно уверение, могъщо, здраво и разумно и то е:духовен завършек, като последна фаза на духовно битие, не съществува. Всички съставки на всемира, материални и духовни, са необходими за цялостния всемирен живот и затова са създадени. Нищо не се губи. И всяко съществуване поради това, че е съществуване, е равносилно на безсмъртие. Смъртта е един от многобройните изрази на живота. Не може да се приеме, че смъртта има власт над творението. Само творческата мощ може да упражни власт над това ,което е създала. Навред се развиват, светлеят, работят сили, стихии и същества. Навред има движение и всяко движение ражда преобразования. Животът тържествува! Развитието на духа е свръх пространствено и извън времето. Доброто, красивото, правдивото - това са редът, хармонията, силата, енергията, които царуват във вселената и са в основата на всяко битие. Над тях смъртта няма власт!
7-ми Юни
Животът не започва с раждането, нито завършва със смъртта. Животът е вечен процес, вечен прогрес. Ние сме повече от тази видима форма - физическия ни човек. Истинският човек у нас е нашият вътрешен - духът. Ние сме Дух от всевечния Дух. Ние сме разгънат израз на безконечния живот. Затова, когато хората умират по плът, те не престават да живят /да съществуват/. Те само отминават от човешкия поглед. Ние идем от вечността, носим в себе си вечността /от Духа на Бога/ и отиваме към вечността /при Бога/. Нашият живот на земята е пътуване "нагоре" и все нагоре! През слънчевите върхове на истината, правдата, мъдростта, любовта ние пътуваме към истинската ни родина - вечността. "Вие сте синове на Всевишния. Вие сте от висок род царско свещенство". Но още е казано:"Бъдете съвършени, както е съвършен небеният ви Отец". Това съвършенство чевекът не може до постигне в краткия си земен живот. Има вечност!
Някои хора ще възразят: Това са размисли и заключения, изградени върху Библейски текстове. Може ли тази вяра за живот след гроба да бъде научно обяснена? Под закрилата на коя научна дисциплина биха могли да се намерят достатъчно данни за построяване на научна основа? Нека отидем при научното познание с въпроса за безсмъртността на човешката душа, при биолозите, които са посветили живота си на анатомията - научна дисциплина, която изучава произхода на човека, самия човек. Има ли безсмъртие на човешката душа? - питаме тези представители на научната мисъл. Те ще ни разкажат в подробности за трагедията на смъртта, за устройството на човешкото тяло, за системите органи и техните функции, но не могат да дадат ясен и конкретен отговор на нашия въпрос. Колко честни и откровени са думите на един обективен и честен учен като д-р Асен Златаров:"Проблемът за същността на съзнанието и какво става с него при смъртта, не е проблем на биологията".
Науката не е в състояние да докаже съществуването отвъд гроба. А има във всемира реалности, неосезаеми за човешките сетива. Има толкова "духовни чудеса", които не могат да бъдат обяснени или проверени чрез методите на науката, има интуитивно познание, има духовни прозрения, откровения ... Колко добре е изразила това Елла Х. Уилкокс чрез езика на литературното слово:"Колкото по-дълго живея и колкото повече изучавам борбата на хората за по-възвишен живот, толкова по-дълбоко се убеждавам в истината, че вселената почива върху любовта - една любов толкова безкрайна, широка и дълбока... Човеците са я нарекли - Бог! И няма живо същество във вселената, няма нищо сътворено от светлина и сила, в сърцевината на което да не се намира разтворена поне една блестяща капка от величавия извор на любовта - една блестяща капка, която ще живее вечно!"
8-ми Юни
Щом науката не може да ни обясни проблема за същността на човешкото съзнание и какво става с него при смъртта, тогава да потърсим ли струята на вечността в нашата действителност, при хората на философската мисъл?
И ето как са отговорили някои от тях:Ако животът след гроба, като реалност, не съществува, това съкровено желание в човешкото сърце не би пуснало дълбоки корени у нас. Абсурдното е да се мисли, че желанието от само себе си е толкова стихиен стимул, че да създаде своя обект. Все едно да приемем, че желанието за храна, колкото и силно да е то, може да създаде храна.
Други философи ни довеждат до идеята за целенасочеността. Всеки обект във всемира е създаден с определена цел, неозависимо от това дали ни е известна, или не. Сложният апарат, с който е екипирана пчелата, е за изработването на нектарен мед. Крилата на птицата й помагат да лети свободно. Предназначението на ухото е да приема звуците, да чува музика. Всяка проява на живота носи отпечатък на известна цел. А човешката душа е единственият "апарат", който разкрива тези признаци на целенасоченост в света и ги интерпретира. Този сложен, странен "психически апарат", който разкрива тези признаци на целенасоченост в света и ги интерпретира. Този сложен, странен "психически апарат", който разкрива целесъобразността на всемира, носи в себе си идеята за безсмъртието - целта на съзнателния човешки живот. Колко правдиви и внушителни са безсмъртните слова на Виктор Юго, откъснали се от дълбината на душата му, дошли от опита на седемдесетте му години.
Той ги изрича на седемдесетия си рожден ден:"Зловеща зима е над главата ми, но вечна пролет е в душата ми. Колкото по-близо е краят, все по-ясно гърми в душата ми вечната симфония на всемира, която ме зове към себе си." Тази интуитивна звезда на безсмъртието грее във всяка душа /повече или по-малко/, но необходимо бе да я изрази един гигант на мисълта от ръста на Виктор Юго.
Всички доказателства за реалността на безсмъртния живот са централизирани около нравствения опит на индивида. Защото тя - личността - вътрешният човек у нас е неразрушим от смъртта. Личността копнее за безсмъртен живот. Личността /душевността/ на човека носи в себе си стаените сили на безсмъртен живот. Ето как разработва идеята за безсмъртието известния философ Кант:"Душата носи в себе си всички възможности, небходими за осъществяване на върховното благо и за усъвършенствуване на добродетелите." И той достига до дълбокото прозрение, което е изразил така: "Струва ми се несъстоятелно да се поддържа, че душата, която се стреми към реализирането на възвишения идеал и расте в унисон с този идеал, може да бъде унищожена и загубена. Самият нравствен живот на индивида предполага продължение на живата личност във вечността."
9-ти Юни
В областта на логиката съществуват убедителни доводи за безсмъртието. В психологията се посочват две възможности, относно зависимостта на душата и тялото. Първата, че душата/умът/ е еманация на тялото, т.е. нещо, което тялото произвежда. При това твърдение трябва да се приеме, че при разлагане на тялото душата изчезва. Втората зависимост, посочена в психологията е, че душата се изразява чрез тялото. Как тялото изразява душата? Да си послужим с образната реч. Ето композиторът-пианист. Той свири. Пианатото не създава музиката. Музиката е в музиканта-композитор, който само си служи с музикалния инструмент, за да изрази това, което е душата му. Пианото, поради някаква повреда, може да откаже да работи. Пианистът ще потърси друг инструмент. Разрушението на пианото /тялото/ не значи, че пианистът /духът, душата/ е унищожен. Д-р Уйлям Джеймс отдавна заяви, че нервната система не продуцира, а само изразява душата. Смъртта разрушава нашия настоящ механтизъм за изразяване /тялото/, но тя не докосва живия дух. Духът намира друг нематериален инструмент/други форми, друго материално тяло/ в един живот, който е вечен. Човеците, дори и най-примитивните, изявяват едно инстиктивно желание да постигнат безсмъртие. Американските индианци заравяли умрелите си в гробове с отвори ...
Древните египтяни балсамирали телата на умрелите. Фактът, че не знаем какъв ще бъде животът ни след гроба, не е убедителен аргумент против него. Щом Творческият вездесъщ Дух е създал този живот, защо да не е създал и живот, който не се вижда? Ако имаме такива възможности тук, защо да не бъдат извикани всичките сили, които са вложени в безсмъртната душа, там? Възкресението е закон неотклоним, както е неотклоним законът на гравитацията и плаването на телата. Сигнали от света, който не се вижда, не проблясват ли и във вдъхновяващото ухание на пролетта? В мъчно изследваната и трансформация на естеството /от пашкула - гроб/, където лежи гъсеницата, изхвръква ли пъстроцветна пеперуда? При посещението си на едно швейцарско гробище младият учен Фарадей видял върху каменен кръст, какавида, току-що изпразнена от излетялата пеперуда. Седнал върху оградата на гроба в дълбок размисъл и изразил мислите си гласно:"Гробът не е всичко - нито е цел на човешкия живот. Има възкресение."
10-ти Юни
Христос умря на кръста. Фарисеите ликуваха. Но едва-що бяха се поздравили с победата и ето че странна вест, противна на всички научни закони, неприемливо за човешкия ум се разнесе из Ерусалим:"Той възкръсна! Той живее. Учениците Му Го видели". Ето ги събрани при заключени врати "поради страх от юдеите"/Йоан/.
И когато те споделят мисли във връзка със слуховете и това ,което им бе съобщила Мария в раннто неделно утро, ето че Исус застава сред тях и казва:"Мир вам."
Как влезе той? Или.. как излезе из гроба? Дали учениците можаха да разберат, че възкръсналият Исус, макар че имаше физическо тяло на земята, не бе подвластен на физическите ограничения? Ето Той, Христос, се явява на Петър, на двамата ученици по пътя за Емаус. Апостол Павел съобщава на коринтяните:"После се яви и на него..." Яви се при Тивериедското езеро на учениците, които ловяха риба. Той беше там, на пясъка ... А когато няколко седмици по-късно Христос се откъсна от учениците си и се разтопява в светлината /защото Той Сам е светлина/, Той не си отива окончателно. Присъствието на възкръсналия Исус Христос трае още. Неговото "разтапяне в светлината" не го е прекъснало.
И колко величаво звучат думите на известния по цял свят учен Фарадей:"Гробът не е всичко - нито е цел... Има възкресение!"
"Всичко не свършва до гроба. Това, което следва след смъртта, ще поправи дисхармонията на онова, което е било тук, на земята".
Жан Жак Русо "Умира всичко, само духът не гасне".
Кирил Христов "Христос възкръсна! Животът победи тлението. Христовото Царство получи ново величаво откровение." Т.Д. "Ако не успеем да разберем с разума си /вечността, безсмъртието/, тогава ще трябва да положим надеждата си на някое откровение, на някое обещание..." Платон. Някое откровение, някое обещание. Какво величаво прозрение на древния елински философ! Човечеството има това откровение - Христовото възкресение, и това обещание:"Понеже Аз живея, и вие ще живеете". "Яслата" даде на човеците светлината на върховната истина за живота. "Кръстът" изяви любовта. "Празният гроб" - утвърди живота, вечният всепобеден живот! затова мъдрецът възторжено реди:"Ще напусна този живот както се освобождава временна хижа, а не постоянно обитаван дом. Защото така е отредено - този живот да е като кратко пътешествие. О, славен ден, в който и аз ще напусна този живот на грижи и страдания, за да се присъединя към обществото на духовете!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар