понеделник, 6 януари 2014 г.

26, 27, 28, 29-ти ФЕВРУАРИ

26-ти Февруари
"Животът на хората, които назовават себе си християни, животът на църквите, изградени в името на Христос днес, говори ясно колко са избледнели в съзнанието на хората Христовите слова."Това, което догматици и схоластици представят пред света като Христовово учение едва ли има сходство с простото и ясно учение на Богочовека." - отбелязва един виден общественик. Христос дойде да работи за "Царството Божие" - това е Неговият Библейски израз. То значи общества и народи, в които всяка душа да бъде обновена и всяко сърце изпълнено със светлина. Бог изпрати на тази земя за човеците Своя Единороден Син - пратеникът на небето, за да свърже Бог с човека и човека с Бога. Богочовекът Христос! Това е величав символ, но и показаният жив пример и образец как трябва да премине един човешки живот. Отговорът на Бога е като този на Христос.
Как премина тук, на земята, животът на Исус? В Неговия живот имаше:раждане, узряване, саможертва, смърт в плът и възкресение от мъртвите. Чрез примера, образеца Христос, Бог изяви ясно как трябва да премине и животът на онзи, който е повярвал в Неговото благовестие. И в този живот на вяра трябва да има/както при Исус/:Раждане в Дух /новорождение/, узряване /укрепване във вярата/, саможертва, което значи - този живот да даде плодове в служене на Бога чрез служба на човека-брат с любов, Смърт по плът - и след това Възкресение от мъртвите! Сам Исус каза за Себе Си:"Аз Съм светлината на света", "Аз Съм живият хляб, слязъл от небето", "Аз Съм врата към вечността." Исус беше лечител на човеците, докосваше се до техните тела, до разранените им души и вливаше нещо непобедимо. Той виждаше тежкия им живот със страданията, с невежеството, с нищетата, с малките човешки радости, но разбираше и техните копнения за по-добър, чист и полезен живот. И тогава изрече онази проповед - "Словото на планината", отправено към хората от всички векове. Най-великото в живота на Христос и личността Му е Неговото всепребъдващо присъствие. Гонен, отричан, осмиван, презиран от мнозина, Той е тържествувал в душите на милиони и е осветявал мрачните хоризонти на човечеството. Цезаровата империя издъхва сред съсипните. От легионите на Рим е останало само пепел. Наполеоновите армии срещу Европа отдавна са забравени. Гордите пирамиди на Египет затъват сред пустинните пясъци. Тир и Сидон покрива забвение. Вавилон е само спомен. Христос живее! И ще живее! Всички сили /твърди историята/, които са се опитвали да Го умъртвят, в същност са били стимул, за да живее То все по-реално в сърцата на тези, които са Го приели. Празните традиции/които някои наричат християнска вяра/, в същност са изкопавали повторно гроб за Него, фанатизмът/пак уж християнска вяра/ Го е горял на клади, инквизицията на средновековните духовници, издигната в Негово име, Го е разкъсвала на зъбести колела, нетърпимостта Го е слагала на огън. Много Димасовци са Го изоставяли и са се сливали с множествата по "широкия път", но Той - Единородният Син на Бога, Пратеникът на небето сред човеците - живее и ще живее!

27-ми Февруари
Всеки християнин е Богоносец
Христос дойде на земята с мисията да работи за Царството Божие. "Царството Божие" е библейско обозначение, а то значи ,че Исус дойде между хората, за да работи за човешки общества и народи, където всяка душа ще бъде обновена и всяко сърце изпълнено със светлина. Според Христос всеки вярващ човек е Богоносец. А Божественото у човека - това е любовта, онази безмерна любов, чрез която ние забравяме себе си, за да служим на другите. Това не беше ли и Христовата Любов към нас? Колко вярно забелязва един Богопосветен мъдрец:"Който обича Бога, дава Му убежище вътре в себе си. В един истински посветен човек воля и любов се покриват, сливат се, за да се получи - воля любеща. Законът на любовта е и закон на правдата. Любещият Бог е и Бог правдив. Възлюбете Бога и Той веднага ще ви посети. Бог намира само онзи, който жадува за Него. За да обичаме човеците, трябва да ги разбираме. А при Бог това е в обратен ред -за да Го разберем, трябва да Го познаваме. Бог позволява на човешкото общество да се въздигне до познание на безконечността - не чрез своя разсъдък, а чрез любовта. Който лйби Бога и човека, не се страхува от страданията. Не се плаши и от смъртта. Осветените души са умирали с блага усмивка. Вярата не може да бъде разделена от любовта. Любовта пречиства сърцето и го прави достойно да бъде обитавано от Бога. Чрез любовта идва вярата. Не вярвате ли в любовта - не вярвате в Бога. Няма ли любов в сърцето ви - далече сте от Бога!"

28-ми Февруари
"Реших да вървя и живея
под знамето на Богочовека!"

Имахме случай да разговаряме с белeжит не по слова, а по дела християнски ратник - споделя един писател. - Бяхме в неговия уютен скромен дом.
Вечерята привърши и един от присъствуващите, който не познаваше добре Христовия радетел, го запита:"Членувате ли в някаква организация в някакъв съюз, в някаква политическа или социологическа групировка?" Човекът, в чийто дом гостувахме, отговори сериозно "Членувам в една организация, която никога нищо не губи." Всички присъствуващи го погледнаха в недоумение. Той продължи:"Великата задача, която имах да реша в живота си, бе тази:Разумно и мъдро ли е да се подвизавам където и да е, когато имам животоносното и вечно лъчисто знаме на Евангелските истини? И реших да вървя и живея под знамето на Богочовека! Аз съм сподвижник и съработник на Онзи, който е казал:"Обичайте се като братя, защото сте деца на същия Отец." Трудя се да следвам Христос, да съгласувам моята воля с Неговата повеля и това е моя върховна радост и моята мисия тук, на земята." Никой не го прекъсна."Историята на човечеството и историята на християнството говорят, че всичко гине и че Божието дело е живяло, живее и ще живее... според думите на Вечно живия. И съм стигнал до един гранитен извод:Каквото и да се върши по света, Бог не губи никога нищо. А щом е така, който е с Бога, също не губи никога нищо!"
Нашият събеседник погледна внимателно. Искаше да разбере дали трябва да спре до тук. Стана му ясно, че го слушаме с напрегнато внимание и продължи:"Бог е знание, сила и любов. Но Той не е създал света, за да прояви Своето знание и Своята сила. Бог пожела от любов да превърне всемирната пустота във всемирно битие. Творенията на Бога са рожби Негови. Бог е родителят. И когато Евангелието ни казва:"Бъдете съвършени, както вашият Небесен Отец е съвършен", в моя път на вярата аз разбирам така - обичайте безпределно, неизмеримо и тази любов ще ви приближи до вашия Отец, Който е самата Любов." Един от присъствуващите, висок мъж на средна възраст, попита:"А какво ще кажете за тези ,които отъждествяват душевното усъвършенствуване с умствената култура?" "Според начина, по който аз разбирам Библейските слово, това е погрешно. Душевното усъвършенствуване е в развитието и увеличаването на любещата душевна мощ. Най-благ, най-чист образец на човешко съвършенство е любещият човек.
"И човекът, в чийто дом гостувахме, завърши:"Спомням си думи, които съм прочел някъде, не зная къде, но са оставили дълбока следа в паметта ми:Някой човек може да разсъждава логично, но обладава ли нечисто сърце, стои по-далече от Бога, отколкото друг, не толкова просветен или образован, но чието сърце никога не е било опетнено от поквара, горделивост,завист и злорадство. Любовта е всепобедна. Любовта победи и смъртта. Ето каква нова вест донесе за нас Исус Христос."

29-ти Февруари
"Справедливи сме само тогава,
когато сме човеколюбиви."

"Аз съм справедлив, затова съм безмилостен!" - изрекъл самодоволно един държавник, когато подписвал смъртна присъда. Там бил неговия пръв съветник. Той се обърнал към гордия държавник:"Мога ли да Ви възразя?" - казал спокойно мъдрият белокос човек. - Това, което изрекохте, е толкова вярно, колкото би било вярно да твърдите, че сте безмилостен и затова сте справeдлив." "Защо не? - отговорил гневно засегнатият. - Да нямаш милост при изпълнение на дълга си, това не значи ли, че поставяш дълга си по-високо от всичко?" "Не исках да ви раздразня - продължил все така спокойно съветникът. - Но не мога да отмина една велика истина:справедливи сме само тогава, когато сме човеколюбиви. И лъже сам себе си всеки държавник, който твърди, че милее за съдбините на човечеството, а не милее за всяко човешко същество поотделно." Знатният политически мъж замълчал. Ръката, с която току-що подписал смъртното наказание, потрепервала. После бавно разкъсал листа с присъдата. Мъдрият съветник се приближил и сложил ръката си върху неговата ръка:"От всички нравствено-духовни сили на човека, онази, която най-бързо постига целите си в борбата на живота, е добрината.
тази мисъл искам да ви оставя като спомен."
И така - Кой е Христос? - Това е любовта в света. Той дойде на земята, за да повярват хората в любовта и да възстановят връзката си с Бога. Христос е пътят на душата към Бога. Христос е изпълнителят на великия Божествен закон на любовта. Проявлението на Бога в битието - това е Христос. Той не е във формата. Формата се мени. Христос е един и същ пред вековете, но понеже съзнанието на хората се променя, различни са и схващанията за Него. Христос носи живот в Себе Си, носи светлината на Духа, свободата, мъдростта, любовта. Той Сам каза:"Никой не може да отиде при Отца, ако не мине през Мене, Всичко Ми е предадено от Отец, освен Отца никой не знае кой е Синът, и никой не знае кой е Отец, освен Синът и онзи, комуто Синът би благоволил да Го открие. Този, който Ме люби, ще пази заповедите Ми. Не е истина, че можете без Мене. Няма да постигнете истината без Мене. Ще я търсите пълни с презрение към онези, които я намират, и в това търсене ще преобърнете цялата човешка мъдрост, защото не поискахте да минете през вратата." А "вратата" ... - това е Сам Той. "Този, който Мене вижда - вижда Отца."

Няма коментари:

Публикуване на коментар